Присъда по дело №3731/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ
ВНЧХД № 3731 по описа за 2021 г.,
СГС, Н.О., ХVІІ въззивен
състав

Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда 05.06.2019г. СРС, н.о. е постановил оправдателна присъда по
обвинението срещу С., предявено от тъжителя В. с тъжба от 17.12.2018г.
Присъдата е отменена с решение на СГС от 21.04.2020г. по внчхд № 5314/19г.
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда на СРС от 10.05.2021, по
Н.Ч.Х.Д. №5384/2020, с която Т. П. СП., роден на ******* в гр.София, жив. гр.София,
ул. ****, българин, български гражданин, със средно образование, пенсионер,
неосъждан, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 15.08.2018г. в гр.София,
с жалба вх. №739/15.08.2018г., подадена до Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е приписал престъпление на В. Т. В., твърдейки че упражнил физическа
саморазправа към него и семейството му, престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал.
1, т. 2, предложение второ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е
освободил от наказателна отговорност С. за извършеното престъпление по чл. 148, ал.
2, във вр. с ал. 1, т. 2, предложение второ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Подс. С., на осн. чл. 304 от НПК, е признат за невинен по обвинението за това,
че с жалбата е разгласил неистински позорни обстоятелства за В. Т. В., твърдейки, че
упражнил „системен тормоз“, „хулиганско поведение“ към него и семейството му, за
това, че на 28.11.2017г. около 18:15 часа В. Т. В. заедно с още трима души проявил
„самоуправство и влизане с взлом“, както и че бил „инициатор на създалата се
ситуация“, че на 05.03.2018г. създал условия за „безстопанственост на частния имот“,
както и с изразите „не зачитам българското законодателство“ и „се възползвам от
служебното си положение“, за което е оправдан по отношение на посочените изрази
по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2,
предложение второ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
С въззивна жалба, частният тъжител В. Т. В. е обжалвал присъдата, като
неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилен анализ на
доказателствения материал, респ. неправилно приложение на материалния закон, т.к.
по делото се доказало, че подсъдимият разгласил позорните обстоятелства, за които е
С. е оправдан, поради което и се твърди, че е осъществено деяние, представляващо
състав на престъпление по НК. В допълнително изложение се сочи, че СРС неправилно
е възприел за истинни твърдения в жалбата, относно останалите инкриминирани
изявления. В тази връзка прави подробно хронологично изложение и сочи налични
1.сигнал до СРП, завършил с отказ за образуване на нак. пр- во, като се позовава на
назначена там СТЕ, установила, че частта от дворното място е заградено и е покрив на
подземни гаражи и е част от сградата; позовава се на установеното във воденото тогава
1

пр-во, че, като вратите били сложени от С.и и само те имали ключ; 2. Вен. В. описва, че
е купил имот, но не му предоставен ключ за метална врата ; че е подал жалба до СРП
като в постановлението на СРП за отказ за образуване на д.п. било вписано, че е
незаконна оградата ; сочи и заведено дело в СРС - иск по 109 ЗС, но без решение, но от
св. пок. на строителя се извеждало, че няма проектна документация за ограда; 3.
Описва, че през 2017г. с/у него е заведено дело от С.и, т.к. си остъклил терасата, искът
бил отхвърлен и му бил издаден ИЛ; 4. Описва ИЛ за осъждане на С. за разноски,
направени от етажната собственост; 5. Сочи проведено ОС и решение на ОС за
предоставяне на ключ от С.и с даден срок и 30.07.17 да предоставят ключ, а в противен
случай се упълномощавал У-ля на Ет. с-т за мерки с цел решаване на казуса 6. Описва
се закупуване на гаражи от Т.В.Т. - и извършена подмяна на катинара и даден на
всички собственици, като в периода 28.11.2017г. до 22.03.2020г. тази врата била в
изправност, а на 22.03.20г. поради счупване - свалена 7. Изтъкват се множество
установени от него нарушения и престъпления от С.: на 27.03.17г. камера открадната;
30.07.18 - резервна гума ; 22.09.18 - - липса на стр. материали 16.04.19 одраскана кола -
09.05.19 и др. Анализират се показанията на св. И. С. - и се твърди, че са неверни а за
доказване се иска преглед на видеозаписи и експертизата им. Позовава се на
приложение 7 и 8 - снимки, за да се види , че няма увреждане на им-во. Възразява се
срещу изводи на първия съд за проявени от ЧТ „системен тормоз“, „грубо отношение
към портата“ и изречени обиди “мърша“ „още ли си жив“, защото са недоказани и са
ползвани само доказателствени източници, ангажирани от С., като подчертава, че
свидетелката - съпруга на С. - говорила несвързано за 2000г. и с бележки; не му е
оказано съдействие от институциите, а и решението за премахване на катинара било на
собственика на гаражи 2 и 3; възразява срещу изложените мотиви за , вкл. за „П.“.
Изразява недоволство от изложените от първия съд съображения. Прави се искане за
отмяна на присъдата в частта, с която С. е признат за невиновен и се иска осъждането
на лицето. Иска се допускане до разпит на свидетели - членове на УС, т.к. същите били
участвали в инкриминираните събития, както и двама свидетели, които да се посочат
от С., с цел да се установи поведението на В. към С..
С въззивна жалба подс. С. е оспорил осъдителната част на присъдата на СРС, с
искане да бъде признат за невиновен и оправдан, т.к. е направен неправилен прочит на
жалбата от Т.С. до ГДИН, т.к. в нея твърдението за физическата саморазправа и
зачестилото недобросъвестно отношение е било посочено, че е към собствеността му, а
не към ЧТ.
Отделно, такава физическа саморазправа била установена от всички разпитани
по делото свидетели, при което се счита, че след като твърденията му са истина, то не
може да е осъществен състав на престъпление и се иска оправдаването му .

Настощият въззивен състав, като прецени доказателствата по делото, намира за
установена фактическа обстановка, която e следната:
Частният тъжител, подсъдимият и семействата им живеят в различни жилищни
входове на един и същи блок в гр. София, ул. „****. Тъжителят и баща му – св. Т.Т.
притежавали гаражи, достъпа до който се осъществявал през двора на кооперацията,
но след преминаване на порта, заграждаща пространството около блока и заключвана с
катинар, ключ за който имали само подс. Т.С. и родствениците му, като подсъдимият
настоявал, че дворното пространството е изключителна собственост и не представлява
2

обща част от етажната собственост.
Частният тъжител и св. Т. нямали ключ за портата, като В.В. поставил този
въпрос на общо събрание на етажната собственост на 29.06.2017г., а св. Т.Т. след
като поискал ключ от Т.С. и отказ на последния да му даде, с писмо от 27.11.2017г.
уведомил управителния орган на етажната собственост /ЕС/, че на 28.11.2017г. ще
подменя катинара на металната врата, даваща достъп на гаражите пред южната фасада
.
На 28.11.2017г. частният тъжител, свидетелите Т., К. и още едно лице се
насочили към отрязване на катинара на металната врата, като действието било
извършване от св. К. с метална ножица.
Подсъдимият Т.С. забелязал това и се насочил към лицата, като се опитал да
препречи с тяло действията им, но бил избутан, а и ударен по лицето от св.К., след
което катинара бил срязан.
През това време дошъл св. И. С., който се намесил и отвел посъдимия.
Частният тъжител снимал с телефон случващото се. За демонтажа на катинара
бил съставен и протокол от 28.11.2017г.
По повод подмяната на катинара била сезирана СРП, която с постановление от
28.02.2018г. постановила отказ да образува д.п., приела е че страните имат от дълго
време конфликти, които са били прдмет на проверки, предхождащи случая от
28.11.2017г., като последните събития не са били обсъдени по същество, както
правилно е отбелязал СРС в мотивите си.
На 15.08.2018г. подсъдмият подал жалба с вх. № 739/15.08.18г. в местоработата
на тъжителя – ГДИН, в която посочил желанието си да ги сезира във връзка със
„физическа саморазправа, зачестило недобросъвестно отношение към
собствеността ми, системния тормоз и хулиганско поведение към мен и
семейството ми от В.В.. Сигнализирах до прокуратурата и кварталния полицай за
поведението и действията на Вен. В., но резултат в промяна на поведението на В. В.
отново нямаше. Има множество сигнали, изпратени от семейството ми за заплахи
с физическа саморазправа срещу Вен. В. и за хулигански прояви срещу частната ни
собственост, за което беше привикван... В продължение на близките няколко години
В.В. е отправял към мен и семейството ми множество заплахи за физическа
саморазправа. Изброявам няколко фактически обстановки на престъпления...” и
подсъдмият описал случая от 28.11.2017г., предходни /м. Март 2016г., 26.07.17,
01.06.17г./ и последващи /05.03.2018, 31.03.18г.29.05.18 и 29.07.18, 05.05.18, 09.05.18г.,
05.08.18/ случаи, в част от които описал конкретно поведение на Вен.В., а в други – не.
Подсъдимият е посочил и, че „[п]ри всеки удобен случай В.В. отправя към мен и
семейството ми заплахи, свързани с физическа саморазправа. Като най – скорошен
случай е този при който на 05.08.2018г....” В. тряснал вратите на вратата за
автомобилен достъп и при забележка от Т.С., В. се заканил да махне вратата и
отправил заплахи. Въз основа всичко изброено, подс. Т.С. отправил искане
директорът на ГДИН да обърне внимание и предприеме мерки за „вразумяване” на
служителя В., който „със системните си хулигански прояви... уронва престижа на...
цялата Дирекция.”
По повод тази жалба от частния тъжител било изискано обяснение, което той
представил в докладна записка от 23.08.2018г., в която изтъкнал, че написаното не
отговаря на истината; че е управител на етажната собственост на вх. А, на ул. ****1 и
3

че той лично и етажната собственост са потърпевши от действията на Т.С.. Изтъкнал е
конкретни случаи, по повод които са образувани д.п.; като д.п. 1560/17г. с
постановление от 08.11.17г. е прекратено наказателното производство и на Т.С. е
наложено административно наказание глоба за престъпление по чл. 194 НК; СРП
била сезирана с още една жалба за също такова престъление, срещу същото лице на
06.08.18г. Посочен е отговор от Община Илинден по запитване от В. от 29.07.16г. и
подадени от В. искови молби за решаване случая / гр.д. 32596/16г. СРС/ .
Пред първия съд и настоящия са представени редица писмени доказателства:
уведомление от Т.Т. до УС на етажната собственост от 27.11.17г. за подмяна на
катинара, заключващ вратата, след поискан, но отказан от Т.С. екзезмпляр от ключа за
нея ; протокол за подмяната от 28.11.2017г. ; сигнал до СРП от 27.05.14г. от В. и др.
собственици срещу заграждане на дворното място от Т. и Б. С.и, по повод който
прокурорската преписка е приключила с прекратяването й на 30.11.2015г. при
отсъствие на данни, че преди поставяне на вратите от С.и да е съществувал спор по
отношение на възможността да се ползва вътрешния двор и гаражите, а такъв се е
породил с поставянето на вратите. Прилага се СТЕ /експертиза/ относно естеството и
предназначението на дворното място, послужила при решаването на пр.пр. 23800/14.
Прилага се жалба от В. 09.03.16 за възпрепятстване на достъпа до дворното място от Т.
и Б. С.и и твърдения за закани срещу личността му от Б. С. и Постановление за отказ
за образуване на д.п. по пр.пр.№ 8768/16; Искова молба от В. по чл. 109 ЗС, чл. 64 ЗС
и чл. 45 ЗЗД с отбелязване за образувано гр. Д. № 32596/16г.; решение по гр.д. №
50175/17 и потвърждаващото го решение по гр.д. № 14139/19 с предмет
установителен иск за собственост върху северна тереса, предявен от С.и срещу В.и;
протоколи от Общо събрание от 20.03.2014г. и решение по гр. Д. № 21114/ 14 по
искове на С.и за отмяната на решения, взети от ЕС, потвърдено с решение по в.гр.д.№
7803/15г.; протокол от ОС на ЕС от 29.06.17г. искова молба от С.и и решение по
в.гр.д. № 9930/2020г. за отмяната на решения на ОС на ЕС; жалби от В. до СРП от от
09.2018 и 04. 2019г.

При така установените факти, настоящият съдебен състав от правна страна
намери, че подсъдимият не е осъществил състав на престъплението клевета и това е
така, т.к.:
Разглеждайки предявеното с тъжбата обвинение се установява, че тъжителят
посочил следните обстоятелства, по които е поискал осъждането на подсъдимия
Т.С.:че в жалбата С. разгласява неверни обстоятелства и му при приписва
престъпления, които не е извършил. „С. твърди, че съм упражнил „физическа
саморазправа“, „системен тормоз“, „хулиганско поведение“ към него и семейството
му. Клевети ме и в това, че на 28.11.20-17г. съм проявил „самоуправство и влизане с
взлом“ и че съм „инициатор на създалата си ситуация“. С жалбата си Т.С. ме
клевети и в това, че на 05.03.2018г. съм създал условия за „безстопанственост на
частния имот “ и съм „подбуждал в извършването на кражба или друго
престъпление“. С. също така твърди, че в качеството си на служител на ГДИН към
МП “незачитам българското законодателство“ и се „възползвам от служебното си
положение“.
На първо място общият преглед на жалбата до Директор на ГДИН от
15.08.2017г. ясно очертава, че подс. С. първо е направил обща оценка на поведението
на В. в контекста на спорните между тях отношения и е твърдял, че то е такова на
4

физическа саморазправа, системен тормоз и хулиганско поведение, а след това е
изброил поредица от случаи / над 10/ , в част от които се описва поведение на В., а в
други не, които да аргументират дадената оценка и да са в подкрепа на искането му
за проверка и „вразумяване” на служителя на ГДИН, т.е. частния тъжител.
Видно е и, че подс. С. е използвал и изрази: че иска да сезира за физическа
саморазправа; че е подал сигнали за заплахи с физическа саморазправа срещу В.; че
при всеки удобен случай В. отправя заплахи за такива и последният случай е от
05.08.18г.
Тези изрази, според настоящия състав на съда, носят възприятието на С. и
лична оценка за поведението на В.. Очевидната негативна насоченост на изразите,
обаче, не може да доведе до осъждането на С., защото на първо място те са израз на
конкретната мисловна и емоционална реакция на твърените прояви на В., при което
твъдението, че „В.В. е упражнил физическа саморазправа” не може да стане основа за
осъдителна присъда.
На следващо място, от гледна точка на изискуемите елементи на състава на
клеветата в конкретния израз не се съдържат нито конкретни позорни обстоятелства,
нито се приписва определено престъпно поведение.
В твърденията на С. за поведението на В., като такова на физическа
саморазправа е посочено това от 05.08.18г., но обсъждането му тук е безпредметно,
т.к. този случай не е инкриминиран в тъжбата, в която единствено се цитират като
дати 28.11.17 и 05.03.18г.
Предвид посоченото, и като намери че е налице обективна несъставомерност
на изявлението на С. в жалбата до ГДИН от 15.08.18г., че В. упражнил „физическа
саморазправа”, се прие, че е налице неправилно приложение на материалния закон от
страна на СРС и на основание чл. 334, т.2 във вр. с чл. 336, ал.1, т.3 от НПК
осъдителната присъда по отношение на С. се отмени и се постанови оправдателна.
Що се отнася до останалите инкриминирани изрази в тъжбата, предмет на
обвинението, по които първият съд е постановил оправдателна присъда, настоящият
съдебен състав намира, че в тази част присъдата следва да се потвърди, но при други
съображения вместо изтъкнатите от СРС.
Съгласно обвинението, В. претендира, че е наклеветен че на 28.11.17г. проявил
„самоуправство и влизане в взлом“ и е „инициатор на създалата се ситуация“ .

Така очертаното обвинение отново навежда на обективна несъставомерност на
посочените изрази, т.к. обвинението е предложило осъждане единствено за
цитираните изрази, които носят обобщителен, оценъчен характер. Видимо е, че в
тъжбата частния тъжител въобще не се е позовал на това какви са били твърденията на
С. в жалбата му до ГДИН за 28.11.17. /за описаната смяна на катинара, опита на С. да
възпре да действията на лицата; това, че е бил ударен от К.; че през цялото време В. е
снимал и т.н./, В. не е посочил, че същите са фактологично неверни. Предвид
посоченото, настоящият състав намира, че в израза, че някой е инициатор на
ситуация, позорящи данни не се откриват.
Този състав намери, че по обвинението за „влизане с взлом и нападение над
физическо лице“ съотнесено към обективно изтъкнатото в жалбата на С. до ГДИН,
че И. С. веднага е подал сигнал на 112 за „влизане с взлом и нападение над физическо
лице“ също обективира отсъствие на конкретни фактически твърдения за
5

поведението на В.В..
По отношение на инкриминираното от В., че е наклеветен от С. до ГДИН, с
това, че на 05.03.18г. създал условия за безстопанственост, то и тук отсъства клевета по
смисъла на НК, т.к. внимателния прочит на жалбата на С. до ГДИН не сочи друго
освен констатация, че на 05.03.18г. С. установил отворена металната врата, а
твърдение, че това е направено от В. не е направено.
По отношение на останалите изрази в тъжбата, намерени за клеветнически от В.
и заявени от С. в инкриминираната жалба, за проявен „системен тормоз” и
„хулиганско поведение” от В., че последният „не зачита българското законодателство“
и че се „възползва от служебното си положение“ то и за тях е валидно заявеното по –
горе, че те са дадени от подс. С. като оценка от С. на цялостното поведение на В., и то
в контекста на дългогодишни житейски и съдебни спорове с В., удостоверени в
наличните писмени доказателства, а и разпита на свидетелите.
За тези изрази се предлага осъждане, но те не съставляват твърдения за
факти, поради което и не могат да се проявят като клеветнически по смисъла на НК, а
именно съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства и / или
приписване на престъпление, които винаги следва са определими като конкретна
деятелност, събитие, проява, индивидуализирани по време и място.
Включването на инкриминираните изрази от подс. С. в жалбата му до ГДИН
следва да се приеме, че не е обществено опасно, респ. не е престъпно и на друго
основание, а именно: с жалбата на подсъдимия до ГДИН се иска съдействие относно
поведението на В.. А депозирането на жалба с искане за проверка на определени
твърдения не може да се характеризира като противоправно поведение.
С оглед изложеното, жалбата на частния тъжител срещу оправдателната част на
присъдата на СРС се явява неоснователна, а последната на осн. чл. 336 от НПК следва
да се потвърди .

Предвид изложените мотиви въззивният съд постанови акта си .
Председател : Членове:

6

Номер на акта:	38
Дата:	29 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия:	Снежина Колева

Дело:	20211100603731
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	23 септември 2021 г.

Присъда по дело №3731/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите