№ 4681
гр. София, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110100470 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ЕТ „Й. ДМ - Й. С.“ срещу „Л.
Ф.“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответното
дружество, в качеството му на възложител, е възникнало облигационно
правоотношение по силата на неформален договор за изработка, въз основа на който
ищецът е следвало срещу възнаграждение да извъриши описаните в исковата молба
строително-монтажни работи. Твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си по
договора, след което издал фактури за съответното възнаграждение, като е извършено
частично плащане. Въз основа на горното иска от съда да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 9232,40 лв., представляваща
дължимо възнаграждение по неформален договор за изработка, което вземане е
обективирано във фактура № **********/02.10.2020 г., ведно със законната лихва от
06.01.2022 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане, сумата от 360
лв., представляваща дължимо възнаграждение по неформален договор за изработка,
което вземане е обективирано във фактура № **********/31.03.2021 г., ведно със
законната лихва от 06.01.2022 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното
плащане, сумата от 1141,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата по първата фактура, начислено за периода от 17.10.2020 г. до 04.01.2022 г.,
и сумата от 26,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по
първата фактура, начислено за периода от 15.04.2021 г. до 04.01.2022 г.
Ответникът е подал писмен отговор след изтичане на законоустановения срок
за това, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по
процесния договор и сочи, че е заплатил изцяло сумата по процесните фактури. Иска
делото да бъде прекратено.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение с
ответника по договор за изработка с твърдяното съдържание, че възложената работа е
била изпълнена, както и че работата е била приета от възложителя без възражения,
както и че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване в доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно правоотношение по неформален договор за
изработка между двете дружества, въз основа на който в тежест на ищец е възникнало
задължението да извърши описаните в исковата молба строително-монтажни работи, а
тежест на ответника – да заплати възнаграждение; изпълнение от страна на ищеца и
приемане на работата от ответното дружество.
Не се спори между страните, че стойността на извършените СМР възлиза на
посочените в исковата молба суми, а именно – сумата от 9232,40 лв., за която е
издадена фактура № **********/02.10.2020 г., и сумата от 360 лв., за която е издадена
фактура № **********/31.03.2021 г.
От представеното към отговора на исковата молба писмено доказателство –
преводно нареждане, се установява, че на 01.03.2022 г. след образуване на настоящото
исково производство, ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата от
9592,40 лв. Същата представлява сбор от сумите за претендираните главници, поради
което главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД подлежат
на отхвърляне като платени в рамките на процеса.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
Предвид основателността на главния иск, то установена по делото е първата
предпоставка – наличието на главно парично задължение. Процесният договор за
изработка е неформален, като наличие на уговорен срок за изпълнение на
задължението не се установява от допустимите в ГПК доказателства. Доколкото
задълженията не са установени като срочни, то на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В доклада по делото е
указано на ищеца, че не сочи доказателства за изпадане на ответника в забава. Такива
не са поискани и ангажирани до приключване на устните състезания по делото. Ето
защо исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни – ищецът
съразмерно на отхвърлената част от исковете поради плащане, а ответникът –
съразмерно на отхвърлените като неоснователни искове. Разноски е претендирал само
ищецът.
Претендираните от ищеца разноски са в общ размер от 1383,70, като е
представил доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 433,70 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 1233,54 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „Й. ДМ - Й. С.“, ЕИК ******** срещу „Л. Ф.“
ООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 9232,40 лв., представляваща дължимо възнаграждение по
неформален договор за изработка, което вземане е обективирано във фактура №
**********/02.10.2020 г., и за сумата от 360 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по неформален договор за изработка, което вземане е обективирано
във фактура № **********/31.03.2021 г., като погасени чрез плащане, и искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1141,23 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по първата фактура, начислено за периода от
17.10.2020 г. до 04.01.2022 г., и за сумата от 26,50 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата по първата фактура, начислено за периода от 15.04.2021 г. до
04.01.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Л. Ф.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ЕТ „Й. ДМ - Й. С.“,
ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1233,54 лв., представляваща
разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3