Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 10.03.2017                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На петнадесети февруари                         две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: С.Д. 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 717 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Предявени са обективно съединените искове, с правно основание член 127, ал. 2 от СК, член 143 от СК и член 149 от СК

Ищцата - Е.А.К., лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете – Н.М.Б. твърди, че с ответника живеели на семейни начала около две години. През този период им се родило детето Н.М.Б. с ЕГН **********. Отношенията им до раждането на детето през времето на съвместното им съжителство били почти нормални, като имало аномалии от страна на ответника и през времето преди раждането на дъщеря им. След употреба на алкохол същият ставал силно агресивен и многократно й е нанасял побои. Това била причината от октомври месец 2015г. да са във фактическа раздяла и до този момент. Детето живеело с майката и само тя полагала нужните грижи за нея, за да бъде задоволено със всичко необходимо за нормалното и съществуване, като сама й осигурявала нейната издръжка с всичко необходимо. Твърди, че имала минимални доходи, които били крайно недостатъчни, но се справяла. Детето е на 11 месечна възраст, имало нужда от памперси, храна, дрехи и всичко онова, което осигурява нормалното и съществуване. Детето е било с влошено здраве и понякога боледувало и се нуждаело от постоянно закупуване на лекарства, грижи и пълноценна храна. Принудена била да търси постоянно заеми и помощ от родителите й и от свои близки, но въпреки трудностите се справяла. Осигурявала на детето най-необходимото за нормалното му съществуване, като му създала много добри условия за живот. Твърди, че се справяла, но счита, че било необходимо и участие от страна на бащата в издръжката на детето. До настоящият момент въпреки фактическата им раздяла нямало съдебно решение, което да определя кой от тях ще упражнява родителските права по отношение на детето. Имайки в предвид всички тези факти и обстоятелства твърди, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да й присъди упражняването на родителските права по отношение на детето Н.М.Б., родено от съвместното им съжителство с ответника. Моли да определи режим на лични отношения на детето - Н.М.Б. с ответника, като до навършване на две годишна възраст на детето режима да е всяка втора и четвърта събота от месеца от 08.00 часа до 17.00 часа без преспиване, а след навършване на две годишна възраст режима да е всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и двадесет дни през лятото, несъвпадащ с годишният й платен отпуск. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща на детето Н.М.Б. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.А.К., месечна издръжка в размер на 200 месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на завеждането на исковата молба , до окончателното и изплащане. Моли съда, да осъди ответника, да заплати месечна издръжка на детето Н.М.Б. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.А.К. назад от датата на подаване на исковата молба или от месец октомври 2015г. – датата на фактическата раздяла в размер на по 200 лева за всеки месец до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - М.Д.Б., представляван от назначения му по реда на член 47 от ГПК особен представител – адвокат П.К. намира исковете за допустими, но неоснователни по своя характер. Относно предявения иска за предоставяне на родителските права на Н.М.Б. на ищцата по делото, нейната майка и определяне на режим на свиждане с бащата, искът е неоснователен, защото по делото липсват доказателства, от които да е видно, че поведението на ответника представлява, опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. В исковата молба било посочено, че ответникът по делото е агресивен, многократно нанасял побой на ищцата, но не ставало ясно как тези негови действия представляват опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.  Дори да се приеме, че искът е с правно основание чл.127 от СК, то отново с исковата си молба ищцата не представя доказателства, че родителите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, както изисква посочената разпоредба. Ето защо, искът относно предоставяне на родителските права на дъщерята на страните на ищцата е неоснователен и недоказан и не следва да се уважава. Счита, че предявеният иск за плащане на издръжка в размер на 200.00 лева е прекомерно завишена и не следва да се уважава в предявения размер. Следва да се уважи до размера на минимално определената такава, защото и ищцата по делото е задължена да поеме издръжката на дъщерята на страните, наравно с ответника. Предявеното искане за плащане на издръжка за минало времето, считано от месец октомври 2015г. до датата на подаване на исковата молба е неоснователно, необосновано и недоказано и като такова следва да не се уважава.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0451 от 06.11.2015г., че страните Е.А.К. и М.Д.Б. са родители на малолетното дете – Н.М.Б., родено на ***г*** с ЕГН **********.

Във връзка с предявените искове, съдът е допуснал свидетели на осигурени от ищцовата страна. Свидетелят - А.Н.К., баща на ищцата твърди, че дъщеря му и М. живеели заедно в Л., А. и от съжителството си имали родено едно дете. Към момента двамата не живеели заедно. Разделени били от месец ноември 2015г., от когато датирала и фактическата им раздяла. Ответникът въобще не се интересувал от детето, само за Коледа или Нова година донесъл един пакет зеленчуци, плодове. Не давал издръжка и средства за детето. Дъщеря му се грижи за детето и те (нейните родители) й помагали. Твърди, че парите не й стигали, защото не работела. Сочи, че М. тормозел дъщеря му, дори имало дело за домашно насилие, по което бил осъден. В последно време двамата нямали срещи. Твърди, че детето имало нужда от храна и дрехи. Твърди, че поемал отоплението и осигурявал храната. Ищцата купувала детски работи за ядене и дрехи. Детето рядко боледувало. Последната една година М. не е купил нищо на детето, не е дал една стотинка за него. Твърди, че майката на детето, от както се е върнала от А. месец ноември 2015г., живеела в дома му. Свидетелката - Я.М. К., майка на ищцата твърди, че дъщеря й и М. живеели заедно на семейни начала. Познавали се от около 3 години, тя работела в Л. и там живеели заедно. От това съжителство двамата имат родено едно дете, което се родило в Л.. В момента двамата били разделени, като това се случило в края на месец октомври 2015г. Твърди, че като се родило детето след около месец, ищцата се прибрала в България, защото ответникът много я тормозел, биел я. Имали и дело за домашно насилие да не я доближава. За детето се грижили - те (родителите на ищцата) и майката. М. не се интересувал от детето, не давал издръжка. Нямал желание да посещава детето, идвал е няколко пъти за по 2 минути. Абсолютно М. не осигурявал средства за детето. Твърди, че в А. била един месец, като се родило детето и единственото, което той лично купил била една детска люлка – шезлонг. Дъщеря й получавала детски от Л., а те с баща й я подпомагали. Детето имало нужда от храна, дрехи, за което майката сама не могла да се справи. Детските от А. били около 80 паунда на месец. Не е смятала какви средства били необходими за месец за детето, но като пример сочи, че сухото мляко струвало 40 лева за две седмици. Детето още било на памперси. Понякога дъщеря й поръчвала на детето дрехи и обувки от А.. Стараели се детето да не се лишава от нищо и майката се стараела също да му осигурява всичко необходимо.

         Съдът е възложил на Дирекция „Социално подпомагане” при Община К. изготвянето на социален доклад. Видно от депозирания такъв, изготвен на базата посещение в дома на детето и проведена среща-разговор с майката и бабата по майчиния линия, от проведеното социално проучване се установи, че за детето Н.М.Б. се полагат адекватни грижи от страна на неговата майка. Задоволени са потребностите му от храна, облекло, лични вещи, здравеопазване, социални контакти. Отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – К. не е в състояние да предостави информация за бащата, тъй като той не е открит на адреса, а телефонът за контакт с него е изключен. Съдът е възложил на Дирекция „Социално подпомагане” при Община К. изготвянето на социален доклад. Видно от депозирания такъв, изготвен на базата посещение в дома на детето и проведена среща-разговор с майката и бабата по маичиния линия, от проведеното социално проучване се установи, че за детето Н.М.Б. се полагат адекватни грижи от страна на неговата майка. Задоволени са потребностите му от храна, облекло, лични вещи, здравеопазване, социални контакти. Отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – К. не е в състояние да предостави информация за бащата, тъй като той не е открит на адреса, а телефонът за контакт с него е изключен.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Н.М.Б. е малолетно дете, родено от съвместното съжителство на родителите му – страни по делото. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието му лично и непосредствено, както и на родителя, който е лишен от възможността ежедневно да се грижи и общува с него, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК, тъй като те, поради влошените си лични отношения, не могат да постигнат съгласие относно личните отношения между бащата и детето. Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живее  детето;  ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него, тъй като живеейки с майката, то ще има нужда от това да е определена представителната й власт като родител; ще определи личните отношения на детето с родителя, при който то не живее постоянно, както й ще определи необходимата му парична издръжка.

           Установи се по несъмнен начин, че ищцата е родителя, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето от деня, в който страните са се разделили – месец ноември 201г. до настоящия момент. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че за периода от раждането на детето до фактическата раздяла на родителите му, грижи за неговото отглеждане са полагали майката и бабата и дядото на детето по майчина линия. Към момента, ищцата се е установила да живее в дома на своите родители.

От ангажираните гласни доказателства, съдът приема, че ответникът се е дезинтересирал от детето си, не желаел - да го посещава, да контактува с него, да му осигурява средства за неговата издръжка. Същевременно и доколкото това не се спори по делото, ответникът не е участвал доброволно в издръжката на детето си.

По делото не се установиха обстоятелства, майката де е препятствала контактите на детето с бащата. Такива данни не се получиха, както от социалния доклад, така и от показанията на разпитаните свидетели, въпреки проведено производство по реда на член 4 от ЗЗДН. От друга страна, малолетното дете е това, което има право да бъде отглеждано и възпитавано и от двамата си родители, поради което, въпреки явните конфликти или неприязън между тях, на него следва да му бъде осигурена възможност, да ги познава, да се среща с тях, да се ползва от обичта и съдействието им.

         От значение при определяне на мерките за упражняване на родителските права са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства, отнесени към всеки случай. Съдът счита, че на майката следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на навършилото към настоящия момент 17-месечна възраст момиченце, като бъде определено  местоживеенето на детето   на посочения адрес на майката: село К., П. област, улица „****“ № 2.

На ищеца следва да му бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето.

Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични отношения на бащата с детето, в приложения по делото социален доклад не са отбелязани специфични обстоятелства, които да се вземат предвид при решаване на въпроса. При определяне режима на свиждане следва да се отчитат и другите фактори, а именно, че детето към настоящия момент е на 17-месечна възраст и все още е силно, емоционално привързано към майка си. Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, като отчитайки ниската възраст на детето и силната му привързаност към майката. Ето защо, съдът намира, че режима на лични отношения следва да е както следва: до навършване на две годишна възраст на детето, бащата ще осъществява режим на лични отношения с детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 08.00 часа до 17.00 часа без преспиване, а след навършване на две годишна възраст, бащата ще осъществява режим на лични отношения с детето - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и двадесет дни през лятото, несъвпадащ с годишният й платен отпуск.

Относно издръжката на детето:

Безспорно е обстоятелството, че бащата е длъжен да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че родителите на детето не живеят заедно. Извода на съда се основава на събраните по делото гласни доказателства, видно от които свидетелите депозират показания, че страните са разделени. Пред съда, не са ангажирани доказателства, страните да са задължено лице по смисъла Семейния кодекс и да осигуряват издръжка на други лица.

Безспорно е, че детето на страните се нуждае от средства за издръжка за храна и облекло. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на дете над обичайните такива за неговата възраст, както и данни, детето да има здравословни или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на издръжката. Не се събраха данни бащата да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини. Отчитайки присъщите нужди на детето за нормалното задоволяване на нуждите му и с оглед възрастта на същото, съдът намира, че е необходима сума за издръжка е в размер на 300.00 лева, която следва да се поеме поравно от родителите.

При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът счита че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 150.00 лева. За разликата над 150 лева до пълно предявения размер от 200.00 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Издръжката следва да се присъди така от подаване на исковата молба – 06.07.2016г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди и законната лихва при забава от датата на падежа до окончателното плащане.

По отношение на издръжката за минало време:

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска, а в случая се търси за периода от месец октомври 2016г. до датата на подаване на исковата молба – 05.07.2016г. или за 10 месеца, в размер от 200.00 лева.

Както съдът посочи, приема за доказано, че родителите на детето са разделени и не живеят заедно. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че през периода на раздялата ответникът не се е виждал с детето, като не му е осигурявал дрехи, обувки и различни подаръци. Няма ангажирани доказателства, от които да се установи същият да е превеждал и парични суми за издръжката на детето си. Това обстоятелство навежда до извода, че бащата не е полагал грижи за детето и не осигурявал необходимото, с оглед нуждите му. Издръжката на детето не се изразява само в парично стойност, а същата може да бъде под формата на храна, дрехи, обувки и други. Предвид изложеното, взимайки предвид събраните по делото доказателства, които съдът кредитира, приема, че през исковия период ответникът не е изпълнявал задължението си за издръжка, без да е била необходима намесата на съда. В този смисъл, съдът счита за основателно искането на ищцата за издръжка за минало време, преди предявяване на исковата молба.

Ето защо, съдът счита предявения иск за основателен до размера от 150.00 лева и до този размер следва да бъде уважен. За разликата до пълният предявен размер от 200.00 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

 

По отношение на разноските.

Съдът намира следното:

Като предоставя упражняването на родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата на член 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен.  Ето защо искането за разноски по иска по чл. 127 от СК не следва да се присъждат.

По отношение на разноските по иска с плавно основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, такива следва да му се присъдят съобразно уважената част от иска в размер на 490.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение и такова за особен представетил, назначен на ответника по реда на чл. 47 от ГПК. На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавна такса по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС върху определената издръжка в размер на 276.00 лева. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

                   Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

                   ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство между М. ***, П. област, улица „В.Л.“ № 8 с ЕГН ********** и Е.А.К. ***, П. област, улица „****“ № 2 с ЕГН **********, малолетно дете – Н.М.Б. с ЕГН **********, на майката - Е.А.К. ***, П. област, улица „****“ № 2 с ЕГН **********, като същото ще живее при майката по постоянен адрес ***, П. област, улица „****“ № 2.

         ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата М. ***, П. област, улица „В.Л.“ № 8 с ЕГН ********** и детето – Н.М.Б. с ЕГН **********, както следва: до навършване на две годишна възраст на детето, бащата ще осъществява режим на лични отношения с детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 08.00 часа до 17.00 часа без преспиване, а след навършване на две годишна възраст, бащата ще осъществява режим на лични отношения с детето - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през лятото, несъвпадащ с годишният й платен отпуск.

ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, М. ***, П. област, улица „В.Л.“ № 8 с ЕГН ********** да заплаща на детето Н.М.Б. с ЕГН **********, като малолетно чрез своята майка и законен представител Е.А.К. с ЕГН **********,***, П. област, улица „****“ № 2, месечна издръжка в размер на 1500.00 (сто и петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2016г. и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 150.00 лева до пълният предявен размер от 200.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание член 149 от СК, М. ***, П. област, улица „В.Л.“ № 8 с ЕГН ********** да заплати на детето си Н.М.Б. с ЕГН **********, като малолетно чрез своята майка и законен представител Е.А.К. с ЕГН **********,***, П. област, улица „****“ № 2, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, за периода от месец октомври 2016г. до датата на предявяване на исковата молба – 05.07.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 150.00 лева до пълният предявен размер от 200.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката. 

ОСЪЖДА, М. ***, П. област, улица „В.Л.“ № 8 с ЕГН ********** да заплати на Е.А.К. с ЕГН **********, в качеството ú на майка и законен представител на малолетното си дете Н.М.Б. с ЕГН **********,***, П. област, улица „****“ № 2, направените по делото разноски в размер на 490.00 лева.

ОСЪЖДА, М. ***, П. област, улица „В.Л.“ № 8 с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Карлово, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 276.00 лева.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.