Р Е Ш Е Н И Е № 185
Гр. Сливен, 25.04.2019г.
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, III- ти наказателен състав,
в публично съдебно заседание, на шестнадесети април, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
При участие на секретаря И.Ж. като разгледа АНД № 1504 по описа за 2018
г. докладвано от районния съдия, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от М.М.М., ЕГН **********, срещу Електронен фиш, серия К № 1729025, издаден
от ОД-МВР Сливен. С обжалвания електронен фиш на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300
(триста) лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, вр чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 25.08.2017 г в 11.17 ч по път I-6
км.363+500 в района на гр. Твърдица с посока изток запад при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч за движение извън населено място, въведено
с пътен знак B-26, лек автомобил, марка Ситроен Ц 5 с регистрационен номер
СА1972ТВ, регистриран на името на М.М.М., се движи с 98 км/ч (след приспаднат
толеранс от 3 км/ч, доколкото техническото средство дава отклонение в посочения
размер).
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1M0584, за
което е издаден процесния електронен фиш серия К № 1729025. Констатираното
превишаване на скоростта е от 38 км/ч, за което на собственика на автомобила и
жалбоподател в настоящото административно- наказателно производство М.М.М. на основание
чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвПе наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21,
ал.2, вр чл.21, ал.1 ЗДвП.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и
по същество е основателна.
Изискванията относно издаването на електронен фиш са залегнали в ЗДвП и
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата.
Електронен фиш се издава при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което нарушение не
е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки. Втората кумулативно дадена
предпоставка е нарушението да е заснето в отсъствието на контролен орган.
Процесното нарушение е по чл.21, ал.2 ЗДвП- превишаване на допустимата скорост
извън населено място, за което на основание чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е предвидено само наказание глоба, без същото да е съпроводено с отнемане
на контролни точки или лишаване от правоуправление на МПС. От казаното следва,
че електронният фиш е издаден в предвидена от закона хипотеза и съобразно
нормативните изисквания.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП електронният фиш следва да
съдържа определени реквизити, а именно – териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в
обжалвания фиш, поради което, съдът прие, че при издаването му не са допуснати
процесуални нарушения. В тази връзка
съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че съществен порок
на електронния фиш е непосочването на неговия издател. Съгласно задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г на
Върховния административен съд, чл.189, ал.4 ЗДвП предвижда специфичен ред за
налагане на административни наказания чрез издаване на електронни фишове,
различен от предвидения в ЗАНН, започващ със съставяне на АУАН и приключващ с
издаване на НП. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното действиена последния (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От казаното следва,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
предвидени в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените
в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, от което следва, че в електронния фиш
не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението
(още повече, че съгласно чл.189, ал.4, изр посл ЗДвП електронният фиш се издава
по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с всички изискуеми по
закон реквизити).Предвид посоченото, съдът не споделя изразените в жалбата
възражения в тази насока .
Съдът счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че в електронния
фиш няма посочена дата на издаването му. Отново поради изложените в предходния
параграф съображения същата не е задължителен реквизит на електронния фиш,
доколкото в последния е посочена датата и часа на извършване на нарушението,
установени с АТСС и видно от приложения към административно-наказателната
преписка Клип № 4910.
В хода на съдебното следствие обаче , се установи ,че електронния фиш
е изпратен с обратна разписка чрез „Български пощи“, но тъй като лицето не е
намерено на адреса преписката е върната на РУ Твърдица, след което е изпратена
на РУ по местоживеене ***). Впоследствие от 3-то РУ гр. София е изготвена
докладна записка, от която става ясно, че електронният фиш е връчен по реда на
чл.58, ал.2 ЗАНН на 31.10.2017 г, а именно чрез отбелязване, тъй като
нарушителят не е установен на адреса, посочен в електронния фиш- гр. София,
жк.Гевгелийски, бл.5, вх.А, ет.4, ап.12, както и никой не се е свързал с
компетентните органи на посочения в оставената на място покана телефон.Жалбоподателят
от своя страна твърди, че електронният
фиш не му е връчван, а от случайна проверка в НАП разбира, че същият подлежи на
плащане, с което е лишен от привилегията на чл.189, ал.9, изр 1, вр ал.8 ЗДвП
да заплати 70 % от размера на глобата, ако я плати в 14-дневен срок от датата
на получаване на писмото с обратна разписка.
С оглед установяване на редовността по връчване на
процесния електронен фиш ,съдът е изискал от АНО обратната разписка за връчване на електронния
фиш, алтернативно в хипотезата на връчване по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН да се предостави
информация дали са извършвани действия по установяване на адресната регистрация
на лицето в случай, че има разминаване с посочената в електронния фиш. В
изпълнение на дадените от съда указания АНО представя
писмено доказателство, а именно Писмо с
рег. № 455000-621/ 25.03.2019 г на РУ Твърдица, че нарушителят е търсен само на
адреса, посочен в електронния фиш и тъй като не е намерен там ЕФ- 1729025 не му
е връчен. Изисканата обратна разписка не е представена.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че не е спазена процедурата, обективирана в чл.58, ал.2 ЗАНН, а
именно първо нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и второ
новият му адрес да не е известен на АНО.Касае се за кумулативно предвидени в
хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви
фактическия състав по чл.58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно
връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения
адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.
Следователно, за да се приложи чл. 58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно
инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се
установи, че той трайно не пребивава на този адрес. АНО не представя по делото
доказателства за това дали е установена промяна в адресната регистрация на
нарушителя, а единствено представя докладна записка от извършената проверка на
адреса, при която същият не е намерен. Не е установено дали лицето живее на
този адрес или не, няма данни и дали са разпитани съседи за това дали са
виждали същия- с цел да бъде установен настоящия му адрес и там да се реализира
връчването.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че връчването на електронния фиш е нередовно. Нарушителят не е
открит и не е спазена процедурата по чл.58, ал.2 ЗАНН. Срокът по чл.189, ал.8,
изр.2 ЗДвП за обжалване на електронния фиш тече от връчването му. В процесния
случай съдът намира, че електронният фиш не е бил връчен по надлежния ред на
визирания в него нарушител, поради което и моментът на подаване на жалбата в
случая е без правно значение и същата следва да бъде разгледана от съда като
допустима и в тази връзка основателна , като именно нередовността на връчването
е основание за отмяна на процесния електронен фиш.
С оглед изчерпателност
на изложението следва да се посочи, че жалбоподателят представя декларация по
образец съобразно Приложение № 6 във вр. чл.189, ал.5 ЗДвП, от която е видно,
че същият на 24.08.2017 г в 9:00 е предоставил МПС марка Ситроен Ц 5, с рег №
СА1972ТВ негова собственост на лицето Е.Н.М.- негова майка, притежаваща валидно
СУМПС, копие от което съпровожда декларацията. Декларира, че в деня на
нарушението лекият автомобил е бил във владение на св. Е.М. и е върнат на
собственика на 28.08.2017 г в 20:00 ч, без да е бил уведомен за допуснатите
нарушения. При едно редовно връчване на
електронния фиш на основание чл.189, ал.5, изр.второ ЗДвПв 14-дневен срок от
получаването му собственикът на МПС, с което е извършено нарушението следва да
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за водача, извършил нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият се анулиран.
Нередовното връчване на електронния фиш
представлява по своето естество съществено нарушение на процесуалните правила.
Това е така, тъй като лицето, на което е наложена глоба с електронен фиш, е препятствано да реализира своите
права и възможности за защита. Тежестта да докаже редовността на връчването на
електронния фиш е върху административно -наказващия орган, който факт, в настоящото производство не е доказан.
Предвид изложеното съдът
намира, че жалбата е основателна, а електронният фиш следва да бъде отменен
като издаден при неправилно прилагане на закона .
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба, серия К № 1729025 от 25.08.2017 г., издаден от ОД на МВР-гр.
Сливен, с който на жалбоподателя М.М.М., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т. 4
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ