Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.10.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. дело № 670/21 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС
е сезиран с искова молба от „М.С.П.А“
АД, с която са предявени срещу „ПФК Л.“ АД искове с правно основание чл.92 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 19.12.2019 г. е сключил с ответника
договор, по който е поел задължението да доставя спортно облекло –екипировка на
играчите и треньорите, а ответникът е поел задължението да плаща цена за
закупената стока от поне 190 000 ЕВРО на година. Сочи се, че с писмо от
01.07.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че прекратява договора предсрочно.
Според ищеца при предсрочно прекратяване на договора той има право на неустойка
от 50 000 ЕВРО, защото не е нарушил договорните си задължения и не е в
производство по несъстоятелност, в които хипотези насрещната страна има право
да прекрати договора. Срокът на договора е три години, а очакваната от ищеца
сума възлиза на 570 000 ЕВРО, поради което размерът на уговорената
неустойка не е несъразмерен със стойността на насрещната престация.
Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 000
ЕВРО – неустойка, както и сумата от 3 777,77 ЕВРО – обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 17.07.2020 г. – 14.04.2021 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с
възражението, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
защото нейната цел излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Според ответника възможността за предсрочно прекратяване
на договора би следвало да се свързва и с проява на добросъвестност при
обективна невъзможност на никоя от страните да го изпълни. Поддържа се, че
размерът на неустойката е в противоречие с очакваните от неизпълнението на
задължението вреди, защото при неизпълнение на договора от ответника не биха
настъпили за ищеца вреди в този размер. Освен това ответникът не е неизправна
по договора страна, защото не е в неизпълнение на свое задължение. Причината за
предсрочното прекратяване на договора финансовата криза, в която е изпаднал
ответникът.
Представен е договор за доставка на
екипировка от 19.12.2019 г., от който се установява, че между страните е
възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да
доставя спортно облекло –екипировка на играчите и треньорите на ответника в
продължение на три спортни сезона с начало сезон 2020/21 г. и край сезон
2022/23, а ответникът е поел насрещното задължение да закупува спортно облекло
на минимална стойност от 190 000 ЕВРО на година. В клаузата на чл.13,
б.“в“ от договора е уговорено, че при предсрочно прекратяване на договора от
ответника се дължи неустойка в размер на 50 000 ЕВРО.
Представено е уведомление от 01.07.2020 г., с което ответникът е
уведомил ищеца, че едностранно прекратява договора от 01.07.2020 г. поради
финансовата криза, в която е изпаднал.
Представено
е електронно писмо от 02.07.2020 г., с което ищецът е поискал да му се заплати
от ответника сумата от 50 000 ЕВРО
- неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи
се от представения договор за доставка на екипировка от 19.12.2019 г., че между
страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел
задължението да доставя спортно облекло – екипировка на играчите и треньорите
на ответника в продължение на три спортни сезона с начало сезон 2020/21 г.
/01.06.2020 г. – 31.05.2021 г./ и край сезон 2022/23, а ответникът е поел
насрещното задължение да закупува спортно облекло на минимална стойност от
190 000 ЕВРО на година. Между страните не се спори досежно
възникването на търговско правоотношение с посочените по-горе параметри.
По
делото е представено уведомление от 01.07.2020 г., с което ответникът поради
финансовата криза, в която е изпаднал, е уведомил ищеца, че едностранно
прекратява договора от 01.07.2020 г. От страна на ищеца не се оспорва фактът на
получаване на уведомлението на ответника, както и не се оспорва настъпването на
правния ефект на това уведомление. В този смисъл съдът приема за установен по
несъмнен и категоричен факта на предсрочно прекратяване на договора, настъпило в
резултат на едностранното изявление на ответника. Договорната връзка е
престанала да съществува от 01.07.2020 г. и от тази дата занапред са отпаднали
правата и задълженията на страните по процесния
договор.
Според съда предсрочното прекратяване на договора от страна на ответника
е сторено при липса на уредените в договора условия. В клаузата на т.13, б.“б“
от договора е уговорено, че ответникът има право да прекрати договора, когато
ищецът е обект на производство по несъстоятелност или ликвидация, както и когато
ищецът е в неизпълнение /нарушение/ на договорни задължения и гаранции. В случая ответникът не се е
позовал в своето изявление на нито едно от уговорените основания за предсрочно прекратяване
на договора, а в изявлението му като основание за предсрочното прекратяване се
сочи изпадането му във финансова криза. В договора обаче не е уговорено, че
финансовите затруднения и влошеното финансово състояние на някоя от страните представляват
основание тя да прекрати предсрочно договора. Финансовите затруднения, т.е.
липсата на пари не освобождава длъжника от задължението да погаси паричния си
дълг – чл.81 ал.2 ЗЗД, поради което не може да е основание длъжникът да
прекрати едностранно договора, доколкото не е уговорено като основание и не се
спори, че ищецът е изправна по договора страна.
След като ищецът нито е в неизпълнение на поети по договора задължения,
нито е в открито производство по несъстоятелност или ликвидация, съдът намира,
че ответникът в нарушение на договора предсрочно
го е прекратил – при липса на предвидено в договора основание за предсрочно
прекратяване. Поведението на ответника е противоправно,
защото представлява нарушение на поетите от него задължения – договорът е
прекратен предсрочно, но при липса на уговорените между страните
предпоставки/основания за предсрочно прекратяване.
При тези факти съдът намира, че случаят попада в хипотезата на т.13,
б.“в“, предпоследно изречение от договора, поради което ответникът дължи да
плати на ищеца неустойка в размер на 50 000 ЕВРО. С оглед правилата на чл.
20 ЗЗД съдът намира, че тази неустоечна клауза представлява уговорена превантивна мярка, която цели да въздържа
ответника от произволното предсрочно прекратяване на
договора и да го стимулира към неговото изпълнение през целия срок. Тази клауза
от друга страна цели да възмезди ищеца и да го обезщети за вредите, които ще понесе в резултат на противоправното предсрочно прекратяване договора, без да е необходимо да доказва настъпване на вредите и техния размер.
При отчитане на релевантните съобразно ТР №
1/2009 г. критерии в тяхната
съвкупност съдът приема, че процесната неустоечната клауза изпълнява всички възложени й от закона функции - стимулира точното изпълнение по договора,
служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението
и санкционира поведението на ответника, извършено в нарушение
на съществените с оглед целта на
договора задължения, поради което неустоечната клауза не е в противоречие с добрите нрави.
Според съда налице е съответствие между
обема на очакваните вреди за ищеца към
момента на сключването на договора от една страна
и размера на неустойката
от друга, доколкото предсрочното прекратяване на
договора ще осуети възможността ищецът да достави стоки при цена от
190 000 ЕВРО на година и съответно да реализира чиста печалба за всяка
една година. Уговореният фиксиран размер на неустойката от 50 000 ЕВРО с
оглед тригодишния срок на договора и правно оправданото очакване ищецът да
реализира приход от общо 570 000
ЕВРО /3 х 190 000/, е в съответствие с предвидимите вреди към
сключване на договора, към който момент е предвидимо, че при неполучаване на
приход от 570 000 ЕВРО ищецът ще претърпи вреди под формата на пропуснати
ползи, които страните са се съгласили, че ще възлизат на 50 000 ЕВРО.
Важно е да се отбележи, че уговорената
неустойка не възлага в тежест на ответника парична престация,
която да се равнява по стойност на задълженията му до крайния срок на договора,
т.е отчита се обстоятелството, че след прекратяване на договора отпадат
занапред правата и задълженията на страните по него. Друго би било положението,
ако неустойката бе в размер на
задължението на ответника за периода от прекратяване на договора до крайния
срок /решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
решение № 283 от
27.12.2018 г. по т.д. № 2951/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС, решение № 110 от 21.07.2016 г. по т.д.
№ 1226/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/, но случаят не е такъв. В този смисъл
съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че размерът на
неустойката е в противоречие с очакваните от неизпълнението на задължението
вреди. Напротив – размерът на неустойка от
50 000 ЕВРО кореспондира на размера на очаквания приход от 570 000
ЕВРО, от неполучаването на който ищецът се лишава от възможността да реализира
чиста печалба. Освен това, когато е уговорена неустойка, ищецът не е длъжен да
доказва размера на реално понесените от него вреди.
Следва да се отчете и обстоятелството, че процесният
договор е прекратен един месец след 01.06.2020 г., когато е започнал първият
сезон -2020/21 г., а това означава, че поради противоправното
поведение на ответника, който в нарушение на уговорените условия е прекратил
договора предсрочно, ищецът е бил лишен от възможността да реализира какъвто и
да е било приход и да получи чиста печалба.
Доколкото страните по договора са търговци, неустойката не може да се
намалява поради прекомерност - чл.309 ТЗ.
При тези факти съдът намира, че искът по чл.92 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен.
В
договора не е уговорен срок за плащане на дължимата неустойка, поради което за
поставянето на ответника в забава е необходима покана – чл.84 ал.2 ЗЗД. Нормата
на чл.309а ТЗ в случая е неприложима, доколкото предсрочното прекратяване на
договора води до възникване на задължение
за неустойка, но не и до изпадане на ответника в забава и не се претендира
обезщетение за събиране на вземането. С електронно писмо от 02.07.2020 г.
ищецът е поканил ответника да плати процесната
неустойка в срок от 10 работни дни, т.е до 17.07.2020 г. Тъй като ответникът не
е изпълнил задължението да плати неустойка от 50 000 ЕВРО, той от
18.07.2020 г. е изпаднал в забава, за която на основание чл.86 ЗЗД дължи
обезщетение в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК съдът определя
размер на обезщетението за забава за периода 18.07.2020 г. – 14.04.2021 г. в
размер на 3763,89 ЕВРО. Искът по чл.86 ЗЗД е основателен до размера от 3763,89 ЕВРО, а за разликата следва да се
отхвърли.
С оглед на изложеното съдът намира, че
искът по чл.92 ЗЗД следва да се уважи изцяло, искът по чл.86 ЗЗД да се уважи за
сумата от 3763,89 ЕВРО, а за разликата
до пълния предявен размер да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПФК Л.“ АД, ЕИК ******,
гр.София, ул.“*****,
да заплати на „М.С.П.А“ АД, Италианска република, В./БО/, *****, община К., код N
8156001FAD741A57FA98,
на основание чл.92 ЗЗД сумата
от 50 000 ЕВРО - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
доставка на екипировка от 19.12.2019 г., ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 3763,89 ЕВРО - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 18.07.2020
г. – 14.04.2021 г., както и съдебни разноски от 9 093,76 лв., като отхвърля
иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 3 777,77 ЕВРО.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: