Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. ***, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1142 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 21.06.2019 г.,
издадено от инж. *** И. – Зам. директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - ***,
оправомощена със Заповед № 1/02.01.2018 г. на инж. Н.Й.Н. –
Директор на РДГ – ***, с коeто на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за
горите /ЗГ/, за нарушение на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, вр. чл. 52, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите, на В.А.И. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1
000,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно по изложени подробни съображения, обективиращи неговата
отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, лично и чрез защитника адв. Ж.Д. от АК - ***, поддържа
депозираната жалба.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника гл.
юрисконсулт Ц.С. изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила
при издаването му и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано срещу В.И. във
връзка с извършена на 14.11.2018 г. проверка от служители на РДГ – *** на имот,
находящ се в землището на с. ***, Община ***, отдел 209, подотдел „н”, кадастрален
№ 195017 /Констативен протокол Серия В № 6032/. При проверката е установено, че
за процесния имот на 03.11.2018 г. от жалбоподателката, в качеството й на
лицензиран лесовъд е издадено Позволително за сеч № 0466548, на инж. В.И.
като представител на „***” ЕООД, за очакван добив от 500 плътни кубически метра
лежаща маса, като за имота има издаден карнет – опис, от който е видно, че
подлежащите за сеч дървета са маркирани с контролна горска марка Б 4705 и Б
4706 и оранжева боя от инж. В.И., а в „Данни по горскостопански план/програма…”
е вписано, че по настоящия опис са маркирани 5 644 броя дървета с оранжева
боя. На височина 1,30 м. подлежащите за сеч дървета са отбелязани с оранжева
боя и точка знак. Карнет – описа е от 02.07.2017 г. Макар на 05.11.2018 г.
сечището да е освидетелствано с протокол № 0429926, на терена проверяващите са
установили, че в имота има маркирани само 13 броя дървета от дървесен вид – зимен
дъб с видим знак на 1,30 височина и поставена контролна горска марка в основата
на пъна, които към момента на проверката са неотсечени.
Въз основа на посочените констатации на 07.01.2019 г. на жалбоподателя е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № **********, бл. № 005653 за
това, че издава Позволително за сеч № 0466548/03.11.2018 г. за имот №
195017, находящ се в землището на с. ***, Община ***, отдел 209, подотдел „н”,
за 500 плътни куб. метра дървесина без насаждението да е маркирано при спазване
изискванията на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в
горите, като в имота има маркирани само 13 броя дървета с видим знак на
височина 1,30 м. и контролна горска маркаравнавящи се на 4 плътни куб. метра
дървесина – квалифицирано като административно нарушение на чл. 257, ал. 2
от ЗГ, вр. чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Процесният АУАН е подписан и връчен
на жалбоподателя на 07.01.2019 г., с вписване „Не съм съгласна с
изложеното”, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени
възражения от И..
Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП
№ ********** от 21.06.2019 г. от Зам. директора на РДГ - ***, с което за
нарушението на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, вр. чл. 52, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 2 от ЗГ, на В.А.И. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1 000,00 лева.
Видно от приобщените по делото Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на министъра
на МЗХ и Заповед № 1/02.01.2018 г. на директора на РДГ – ***, наказателното
постановление е издадено от компетентен орган.
Горната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание
от актосъставителя Я.И. и свидетеля К.И., както и от приобщените по делото
писмени доказателства.
Във връзка с
твърденията на жалбоподателя, че боята от маркираните през 2017 г. от И.
дървета се е „измила”, а контролната горска марка се е „заличила”, по делото са
разпитани и свидетелите Т.А.М. – управител на „***” ЕООД и Г.Т.Г. – бивш горски
стражар при ТП ДГС – Горна Оряховица.
По делото са
представени и приети като доказателства и три броя влезли в сила наказателни
постановления от 2014 г. и 2018 г. срещу В.И. за други извършени от нея
нарушения по Закона за горите и подзаконови актове по прилагането му във връзка
с дейността й като лицензиран лесовъд.
С оглед на така установените
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При
съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ, вр. чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Съгласно нормата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/2011 г. сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена. Несъмнено, инж. И. е издала на 03.11.2018 г. процесното позволително за сеч без да са спазени изискванията на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от цитираната Наредба, доколкото позволителното за сеч е издадено за добив на 500 плътни кубични метра дървесина, а в имота са констатирани маркирани само 13 броя дървета с видим знак на височина 1,30 м. и контролна горска марка, равняващи се на 4 плътни куб. метра дървесина, т. е. 496 плътни куб. метра дървесина, подлежаща за сеч не е била маркирана, отбелязана по предвидения ред. Действително, за имота има издадено позволително за сеч през 2017 г. за добив на 1 737 плътни куб. метра дървесина, от които през 2017 г. са добити 1 236,55 плътни куб. метра, като през 2018 г. жалбоподателката е издала ново позволително за сеч за остатъка от 500 плътни куб. метра дървесина. Но, преди и за да се издаде позволителното за сеч през 2018 г. е следвало дърветата в имота, които ще подлежат на сеч /500 плътни куб. метра/ да са определени и отбелязани за сеч съгласно изискванията на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата, а съгласно показанията на актосъставителя И. и свидетеля И. „на терен е имало маркирани само 13 броя дървета, равняващи се на 4 плътни куб. метра”.
Възражението на
жалбоподателката, че боята по отбелязаните през 2017 г. за сеч дървета се е
„измила”, а поставените контролни горски марки са се „заличили” към момента издаването
на позволителното за сеч през 2018 г., съдът възприема като защитна позиция на В.И..
Видно от показанията на свидетелите инж. Я.И. - старши експерт при РДГ – *** и инж.
К. И. – главен горски инспектор при РДГ – ***: „Не съм установявал вследствие
метеорологични условия да може на маркирано дърво с шестограм този печат
/контролна горска марка/ да бъде заличен. Боята може да се заличи, но печатът –
не… Печатът може да се заличи ако се остърже, това е възможно да стане
механично, но не и поради климатични причини. Въпреки всичко би останал белег
по дървото… От практиката си знам и нямам случай, в който маркирацията да бъде
заличена заради атмосферните условия. Работя като горски надзирател и на други
длъжности в тази област от около 15 години. За това време не ми се е случвало в
рамките на една година под атмосферни влияния, или поради израстване на дървото
или друго, да се заличи маркирацията”. Самата жалбоподателка също заяви, че
„досега не ми се е случвало да се заличи маркирация.” Настоящият съдебен състав
не кредитира гласните доказателства, дадени от Т.М. и Г.Г., съобразявайки в
съвкупност останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства;
обстоятелството, че М. не е лесовъд и не притежава лесовъдско образование и не
може да прави необходимите заключения за „правилна и неправилна” маркирация; обстоятелството,
че инж. И. не е подала сигнал на 112, не е уведомила РДГ и не е съставила
констативен протокол за установената на 05.11.2018 г. при проверка на място
незаконна сеч, „с опасението, че ще глобят фирмата за това” и на следващо място
поради противоречията и неяснотите в показанията на Г. относно практиката му по
„заличаване” на маркирация: „Не ми се е случвало да поставя върху вече веднъж
маркирано дърво горска марка, заличена с времето, втори път” и „На мен ми се е
случвало това, гора, която аз съм маркирал, но не са изминали 3 години от
маркирацията, но установявам, че маркирацията се е заличила, същата маркирация
да се маркира наново, пак се слага марка”. Следва да се отбележи и голямото количеството
немаркирана поради „заличаване и измиване” дървесина, а именно 496 плътни
кубични метра дървесина /открити маркирани само 4 плътни кубични метра/ и
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 16 от Наредба № 8/2011
г. за сечите в горите маркирането, както и изготвените карнет-опис и
сортиментна ведомост са валидни за срок до 3 години след изтичане на годината,
в която е извършено маркирането. В случая маркирането е извършено от
жалбоподателката през 2017 г., т. е. е валидно до 2020 г.
На следващо място, възражението,
че жалбоподателката И. е издала на 05.11.2018 г. Протокол за освидетелстване на
сечище № 0429926, с което е прекратено издаденото на 03.11.2018 г. позволително
за сеч, съдът намира също за неоснователно, тъй като тя е санкционирана за
това, че е издала позволително за сеч в нарушение на ЗГ и подзаконовите актове
по прилагането му /чл. 257, ал. 2 от ЗГ, вр. чл. 52, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите/, а не за неупражнен контрол по време на добива на дървесина. Още повече,
че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на И. е формално и не е необходимо да се
причинени вреди от него. В настоящия случай
жалбоподателката е лице и по чл. 108, ал. 1, т. 4 от Закона за горите, а именно
лице, което издава позволителното за сеч и лице, което извършва маркиране на
насаждението, съставя карнет-опис и технологичен план и в това си качество носи административнонаказателна отговорност за своите
действия.
Настоящият
съдебен състав намира, че не са налице материалноправните предпоставки случаят
да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение е типично за вида си, същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Изцяло се споделят от съда и другите вписани
в НП основания за неприлагане от наказващия орган на чл. 28 от ЗАНН, а именно,
че нарушението и извършено по повод и във връзка с пряката дейност на И. като
лицензиран лесовъд, а тя е санкционирана с други три влезли в сила наказателни
постановления за нарушения по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му във
връзка с дейността й като лицензиран лесовъд, както и че неизпълнение на
задължението по чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите по същество препятства
упражняването на превантивен контрол, чиято цел е опазването и
законосъобразното стопанисване и ползване на горските територии, поради което
законът по презумпция определя тежестта на нарушението като значителна чрез
изключването на вредоносния резултат като съставомерен елемент на деянието.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че правилно и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и доколкото при определяне и
индивидуализация на наказанието правилно е приложена санкционната норма на чл.
257, ал. 2 от ЗГ /глоба от 1000 до 5000 лева/ и на И. е наложено предвиденото
наказание в минимален размер - "Глоба” от 1 000,00 /хиляда/ лева, обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ********** от 21.06.2019 г., издадено от инж. *** И.
– Зам. директор на Регионална дирекция по горите - ***, оправомощена със Заповед
№ 1/02.01.2018 г. на инж. Н.Й.Н. – Директор на РДГ – ***, с коeто на В.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 257, ал. 2 от ЗГ е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 50,
ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – *** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: