Р Е Ш Е Н И Е
№ 720
28.10.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №686 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на К.И.Ю. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.М.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Заповед №Н-87 от 27.05.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна. Излага съображенията, че била настанена в общинското жилище със заповед от 18.04.2018 г. на Кмета на Община Хасково и на 19.04.2018 г. сключила договор за наем за срок от една година. Към датата на настаняването жалбоподателката била разведена и семейството ѝ се състояло от нея и малолетната ѝ дъщеря Е. С. Х.. Преди изтичане срока на договора, жалбоподателката подала необходимите документи за продължаване наемното правоотношение (чл.17, ал.5 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково, приета от Общински съвет Хасково). В мотивите на заповедта не било обсъдено дали оспорващата като наемател на общинско жилище е упражнила в срок правото си по чл.17, ал.5 от Наредбата, респ. чл.46, ал.4 от ЗОС, т.е. дали имало допуснато до разглеждане искане срокът за настаняване да бъде продължен, както и дали ако това право е било счетено за редовно упражнено, то наемателката отговаряла на съответните условия. В жалбата се твърди, че посочените в заповедта основания за прекратяване на договора – чл.17, ал.2, вр. чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата (отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище) и чл.10, т.9 от Договора за наем (Когато се установи, че наемателят не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище под наем), не давали основание да се направи извода, че произнасянето за прекратяване на договора за наем било по проведена процедура за продължаване на срока на договора. Заповедта се обосновавала с обстоятелството, че към момента на издаването ѝ жалбоподателката не отговаряла на чл.5, ал.1, т.8 от Наредбата (кандидатите и техните семейства да имат адресна регистрация – постоянен и настоящ адрес в съответното населено място в община Хасково, където кандидатстват за жилище, през последните пет години без прекъсване и действително живеят на последно заявения настоящ адрес). В заповедта не било посочено кой от членовете на семейството няма постоянен и настоящ адрес в съответното населено място. Жалбоподателката предполагала, че това вероятно бил съпругът ѝ Е. Ю. Ю., с когото тя сключила граждански брак на 14.02.2019 г. Административният орган бил приложил текста на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.8 от Наредбата само в първата ѝ част, относно адресната регистрация в съответното населено място, но не бил изложил обстоятелства и не бил извършил проверка относно посоченото във втората част на разпоредбата обстоятелство – членовете на семейството действително да живеят на последно заявения настоящ адрес, а това бил адресът на наетото общинско жилище. Твърди се също, че било парадоксално буквалното приложение на разпоредбата, при положение, че бракът бил сключен на 14.02.2019 г. и нямало как съпругът на жалбоподателката да е имал постоянен и настоящ адрес *** през последните 5 години, тъй като същият бил роден и до сключването на брака живял в гр.К.. Навежда се довода, че жалбоподателката и малолетната ѝ дъщеря не следвало да изгубят право да ползват наетото общинско жилище поради сключването на брак с лице, което няма адресна регистрация на територията на гр.Х.. Твърди се, че като не изследвал всички предпоставки на Наредбата, за да бъдат преценени жилищните нужди на жалбоподателката и нейното семейство, административният орган допуснал съществено нарушение на закона, довело до прекратяване на наемното правоотношение. Административният орган не бил отчел наличието на всички предпоставки по чл.5 от Наредбата, които подреждали жалбоподателката и нейното семейство в 1-ва група съгласно чл.10, ал.1 и с предимство по т.2 на ал.2 на чл.10 от Наредбата, защото малолетното ѝ дете било със сериозен здравословен проблем.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената по делото от страна на жалбоподателката (л.6) Заповед №Н-67/18.04.2018 г., издадена от Зам.-кмет на Община Хасково, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.15, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково на Общински съвет – Хасково и Протокол №7 от 10.04.2018 г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, жалбоподателката К.И. Т. и членовете на семейството (домакинството) Е. С. Х. – дъщеря, се настанява в общинско жилище от фонд продажби, находящо се в гр.Х., ж.к.„О.“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, при определен месечен наем. В заповедта е посочено, че настаняването е за срок от 1 (една) година, считано от датата на договора.
На основание чл.15, ал.5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково на Общински съвет – Хасково и Заповед №Н-67/18.04.2018 г. на за настаняване под наем в общинско жилище на Кмета на Община Хасково, на 19.04.2018 г. между Община Хасково като наемодател и К.И. Т. като наемател е сключен Договор за наем на общински жилищен имот рег.№ОС-067/19.04.2018 г. (л.7-8), с предмет общински жилищен имот, представляващ Апартамент №**, находящ се в гр.Х., ж.к.„О.“ бл.**, вх.***, ет.**, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с жилищна площ от 57,55 кв.м., с прилежащо избено помещение №**.
Съгласно чл.3 от Договора, той се сключва за срок от 1 (една) година, считано от датата на договора. В чл.10 от Договора са изброени случаите, в които същият се прекратява, включително: (т.1) С изтичане на срока, за който е сключен; (т.9) Когато се установи, че наемателят не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище под наем и (т.13) Поради непредставяне на актуални документи, съгласно чл.14, ал.2 и ал.3 от цитираната Наредба.
Под рег.индекс: 94К-1105-1/28.03.2019 г. (л.22) в Община Хасково е регистрирана декларация, адресирана до Кмета на общината, с която К.И.Ю. прилага изброени с номерата си документи (приложени по делото на л.23 – л.34 и л.37), във връзка с изтичане на договора ѝ за наем на общинско жилище.
Представените документи са Удостоверение (л.29) за семейно положение на жалбоподателката К.И.Ю., видно от което същата е омъжена, със съпруг Е. Ю. Ю. и дъщеря Е. С. Х.; удостоверения за декларирани данни за собственост на недвижими имоти и МПС, и за извършвани прехвърлителни сделки за лицата К. И. Ю. и Е. Ю. Ю.; Декларации (л.35-36) от същите лица за липса на доходи; Удостоверение на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково за получавани от К.И. Т. помощи/добавки по ЗСПД; Удостоверение за раждане на Е. С. Х.; Служебна бележка, че последната е редовна ученичка и посещава редовно учебните занятия и Експертно решение на ТЕЛК за определена 70% ст. на увреждане на лицето.
Приложени са Удостоверение изх.№ГРАОН16-28/19.03.2019 г. (л.30), за промени на постоянен адрес, видно от което К.И.Ю. от преди 06.12.2000 г. има постоянен адрес ***; Удостоверение изх.№ГРАОН15-50/19.03.2019 г. (л.31), за промени на настоящ адрес, видно от което К.И.Ю. от *** г. има регистриран настоящ адрес ***.
Приложени са също Удостоверение за постоянен адрес изх.№ГРАОН8-222/25.03.2019 г. (л.32), с което се удостоверява, че Е. Ю. Ю. има заявен постоянен адрес *** от дата 19.06.2001 г., и Удостоверение за настоящ адрес изх.№ГРАОН7-165/25.03.2019 г. (л.33), с което се удостоверява, че Е. Ю. Ю. има заявен последен настоящ адрес в гр.К. от дата 07.01.2003 г.
От представеното от жалбоподателката Удостоверение за сключен граждански брак (л.10) е видно, че Е. Ю. Ю. и К.И. Т. са сключили граждански брак на 14.02.2019 г., като след брака жената ще носи фамилно име Ю..
Като част от административната преписка е приложен Протокол №6 (л.40-41) от проведено на 10.05.2019 г. заседание на комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково (по-нататък само Наредбата), назначена със Заповед №408/28.03.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
По точка I от дневния ред в Протокола е отразено „Разглеждане на заявление, подадено от К.И.Ю. за подновяване на договор за наем на общинско жилище, находящо се в гр.Х., ж.к..„О.“ №**, вх.**, ет.**, ап.***“, и следното решение на Комисията: „Предвид това, че един от членовете на семейството ѝ няма адресна регистрация в община Хасково през последните 5 (пет) години без прекъсване и вследствие на което не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, съгласно чл.5, ал.1, т.8 от Наредбата, договора за наем на лицето К.И.Ю. се счита за прекратен и няма да бъде подновен.“
Със Заповед №Н-87/27.05.2019 г., издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.17, ал.2, във връзка с чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, чл.10, т.9 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол №6/10.05.2019 г. на комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, Кметът на Община Хасково прекратява наемното правоотношение с К.И.Ю. (Т.) – наемател на недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент №**, находящ се в ж.к.„О.“ №**, вх.**, ет.** в гр.Х.
В заповедта е посочено, че съгласно Договор за наем с рег.№ОС-067/19.04.2018 г. Община Хасково е отдала под наем на К.И.Ю. (Т.) недвижим имот, общинска собственост, че договорът за наем на общинското жилище е за срок от една година, считано от 19.04.2018 г. и че към този момент (лицето) не отговаря на чл.5, ал.1, т.8 от Наредбата, а именно: членовете от семейството (домакинството) да имат адресна регистрация – постоянен и настоящ адрес в съответното населено място в Община Хасково, където кандидатстват за жилище, през последните пет години без прекъсване и действително живеят на последно заявения настоящ адрес.
Видно от отразяването под текста ѝ, Заповед №Н-87/27.05.2019 г. на Кмета на Община Хасково е получена от К.И.Ю. срещу подпис на 28.05.2019 г.
Жалбата срещу тази заповед е подадена на 10.06.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на 14-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.46, ал.5 от ЗОС. Насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за който е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед №Н-87/27.05.2019 г. е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си – Кмет на Община Хасково, чиято компетентност не се оспорва.
С тази заповед се прекратява наемно правоотношение за недвижим имот – апартамент, общинска собственост, който безспорно представлява общинско жилище.
Общата правна регламентация, касаеща общинските жилища, е по Глава пета от ЗОС, и според нея лица с установени жилищни нужди се настаняват под наем в определени категории общински жилища.
В чл.45а, ал.1 от ЗОС е предвидено, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл.43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет.
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради: 1. неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца; 2. извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения; 3. нарушаване на добрите нрави; 4. неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището; 5. прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на настанените във ведомствено жилище лица, освен ако в наредбата по чл.45а, ал.1 е предвидено друго; 6. изтичане на срока за настаняване; 7. отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище; 8. използване на жилището не по предназначение; 9. други основания, определени с наредбата по чл.45а, ал.1.
В ал.2 на чл.46 от ЗОС е предвидено, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, в която се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Според ал.4 на чл.46 от ЗОС, при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
На основание чл.45а от ЗОС, Общински съвет – Хасково е приел Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково (видно от §4 от ПЗР на Наредбата), приета с Решение №213 от 22.07.2016 г., текста на която, в приложимата му редакция, последно изм. и доп. с Решение №834 от 22.02.2019 г. на ОбС – Хасково, е публично достъпен на официалната страница на Общински съвет – Хасково в интернет: http://obs.haskovo.bg/deistvasthi-naredbi.
В Глава втора от Наредбата са уредени условията и реда за настаняване под наем в общински жилища, като в чл.5, ал.1 са изброени условията, на които следва да отговарят едновременно гражданите и техните семейства, за да имат право да кандидатстват за настаняване под наем в общински жилища по чл.2, ал.1, т.1 (социални жилища), а в чл.8, ал.1 от Наредбата са изброени документите, с които съгласно чл.5, ал.2 от Наредбата, се установяват тези обстоятелства.
В чл.15, ал.1 от Наредбата е предвидено, че настаняването в общинските жилища се извършва със заповед на кмета, в която се индивидуализира предоставеното жилище, трите имена и ЕГН на настаненото лице и членовете на семейството му (домакинството), срока на настаняване и размера и условията за плащане на наемната цена. Според чл.15, ал.3 от Наредбата, въз основа на настанителната заповед, издадена от кмета на общината, се сключва писмен договор за наем със съответното лице.
В чл.17, ал.1 от Наредбата, в 15 точки се посочват предпоставките, поради които се прекратяват наемните правоотношения.
Според чл.17, ал.2 от Наредбата, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Съгласно чл.17, ал.5 от Наредбата, при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
В обжалваната заповед издателят ѝ – Кмет на Община Хасково, се е позовал на разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗМСМА, съгласно която в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.
Настоящият съдебен състав приема, че Кметът на общината е компетентният орган, който единствен разполага с правомощия да издаде заповед от вида на процесната – за прекратяване на наемно правоотношение с наемател на общинско жилище, поради което обжалваният акт е валидно постановен от материално и териториално компетентен орган. Кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, а приложимата по силата на препращането на чл.45а, ал.1 от ЗОС Наредба предвижда изрично, че настаняването в общинските жилища се извършва със заповед на кмета. Ето защо именно кметът е органа, който прекратява със заповед наемното правоотношение по смисъла на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС, възпроизведена като съдържание и в чл.17, ал.2 от Наредбата, независимо че настанителната заповед в случая е издадена от името на Зам.-кмет на Община Хасково.
Страните по делото не спорят относно възникналото между тях по силата на настанителната заповед наемно правоотношение, а валидността на последното не е предмет на преюдициално разглеждане в настоящото производство, образувано по оспорване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение.
Съдът приема, че въпреки лаконичното им и недостатъчно прецизно излагане, фактическите и правните основания, вписани в обжалваната Заповед, са достатъчни както за адресата на акта да разбере основанието на отправеното му административно разпореждане, така и за съда да извърши преценка върху законосъобразността на акта, който следва да се приеме за мотивиран.
От фактическа страна в заповедта е посочено, че жалбоподателката К.И.Ю., с предишна фамилия Т., е наемател на конкретно общинско жилище по силата на сключен между нея и Община Хасково Договор за наем за срок от една година, считано от 19.04.2018 г., а също, че към момента на издаване на акта (27.05.2019 г.) лицето не отговаря на предвиденото в чл.5, ал.1, т.8 от Наредбата условие членовете на семейството (домакинството) да имат адресна регистрация – постоянен и настоящ адрес в съответното населено място в Община Хасково, където кандидатстват за жилище, през последните пет години без прекъсване и действително живеят на последно заявения настоящ адрес. Извършено е и изрично препращане към Протокол №6/10.05.2019 г. на комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, което е допустим подход съгласно Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, предвиждащо възможността мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая Протокола на Комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата е част от административната преписка по издаване на заповедта и от него е видно, че Комисията за установяване жилищните нужди на гражданите е разгледала заявлението, подадено от К.И.Ю. за подновяване на договора ѝ за наем на общинското жилище, като е приела, че доколкото същата не отговаря на конкретно посочено условие за настаняване в общинско жилище, договорът ѝ за наем се счита за прекратен и няма да бъде подновен.
При тези фактически установявания е видно, че административният акт е издаден на съществуващо и валидно правно основание – чл.46, ал.2 и ал.4 от ЗОС, респективно идентичните по съдържание разпоредби на чл.17, ал.2 и ал.5 от общинската Наредба, във връзка с чл.17, ал.1, т.7 от същата.
Безспорно страните по срочния наемен договор са наясно, че срокът на същия изтича на 19.04.2019 г., с оглед на което наемателят представя пред Община Хасково изискуемите по чл.8, ал.1 от Наредбата документи, въз основа на които да бъде извършена преценката относно предвидената в чл.46, ал.4 от ЗОС възможност – при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Административният орган е извършил тази преценка, констатирал е, че наемателят не отговаря на условието всички членове на семейството му да имат изискуемата адресна регистрация, поради което е издал оспорената заповед за прекратяване наемното правоотношение, като имплицитно е установил невъзможността същото да бъде продължено. В тази връзка неоснователни са възраженията в жалбата, че в мотивите на заповедта не било обсъдено дали имало допуснато до разглеждане искане срокът за настаняване да бъде продължен. Непосочването в акта на конкретното лице, по отношение на което адресната регистрация не съответства на изискванията, е непълнота, която обаче не е съществена и не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като обстоятелството в случая може да бъде проверено въз основа на представени от самата жалбоподателка и предварително известни ѝ документи.
При така извършената от административния орган преценка съдът не установява и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, които да представляват самостоятелно основание за неговата отмяна.
Видно е от доказателствата, че К.И.Ю. е представил документи относно това, че е омъжена, а членовете на семейството ѝ са съпругът ѝ Е. Ю. Ю. и малолетната ѝ дъщеря Е. С. Х. (родена 2006 г.). Представила е и изискуемите съгласно чл.8, ал.1, т.12 и т.13 от Наредбата удостоверения за постоянен адрес и за настоящ адрес за последните 5 (пет) години за себе си и за съпруга си Е. Ю. Ю..
Видно е от Удостоверение за постоянен адрес изх.№ГРАОН8-222/25.03.2019 г. и от Удостоверение за настоящ адрес изх.№ГРАОН7-165/25.03.2019 г., че Е. Ю. Ю. от дата 19.06.2001 г. има заявен постоянен адрес в гр.К., и че последният му заявен настоящ адрес – от дата 07.01.2003 г., също е в гр.К., тоест лицето въобще няма заявен и вписан нито постоянен, нито настоящ адрес *** – населеното място, в което се намира общинското жилище, респективно Е. Ю. Ю. няма адресна регистрация в това населено място през последните пет години без прекъсване.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява посоченото в оспорената заповед неспазване изискването на чл.5, ал.1, т.8 от Наредбата – да имат адресна регистрация – постоянен и настоящ адрес в съответното населено място в община Хасково, където кандидатстват за жилище, през последните пет години без прекъсване и действително живеят на последно заявения настоящ адрес, което изискване е относимо едновременно към кандидатите и техните семейства.
Направените от жалбоподателката възражения, че след като бракът между нея и съпругът ѝ е сключен на 14.02.2019 г., последният няма как да има адресна регистрация в гр.Х., са неоснователни. Разпоредбите на Наредбата се отнасят до всички членове на семейството на наемателя, като сключването на граждански брак не спада към изключенията, предвидени в чл.5, ал.1, т.8, букви „а“, „б“ и „в“ от Наредбата, за да не бъде приложено изискването за адресна регистрация по отношение на новия съпруг на наемателката. Освен това неоснователни са и възраженията на оспорващата, че административният орган не бил проверил и обсъждал втората хипотеза на чл.5, ал.1, т.8 от Наредбата. Предвиденото в тази хипотеза изискване – кандидатите за общинско жилище действително да живеят на последно заявения настоящ адрес, се отнася до регистрирания им на територията на гр.Х. (през последните пет години без прекъсване) настоящ адрес, т.е. изискването е същите не само да са били регистрирани за пет години, но и действително да са живели в населеното място, в което искат да им се предостави общинското жилище, а това обстоятелство по отношение на съпруга на жалбоподателката няма как да бъде проверявано, защото той въобще няма регистриран настоящ адрес ***, на който да е живял.
Доколкото разпоредбата на чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС допуска основания за прекратяване на наемното правоотношение за общинско жилище да бъдат определяни и в общинската Наредба, издадена по чл.45а, ал.1 от ЗОС, то под понятието „условия за настаняване на наемателя в общинско жилище“ следва да се разбират изброените в чл.5, ал.1, т.1 до т.11 от Наредбата условия, а след като член на семейството на жалбоподателката не отговаря на изискването на чл.5, ал.1, т.8 от Наредбата, е налице и хипотезата на чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, предвиждаща наемните правоотношения да се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище.
Като е преценил тази хипотеза в условията на чл.46, ал.4 от ЗОС, при изтичане на срока на настаняване, и е приел, че наемното правоотношение не може да бъде продължено, Кметът на Община Хасково е издал заповедта за прекратяване на наемното правоотношение в съответствие с материалния закон и неговата цел. Подадената срещу заповедта жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.Ю. *** против Заповед №Н-87 от 27.05.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: