Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
Ирена Иванова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №943/2018 г. по описа на Добричкия
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба на „*** предходно наименование „**,
със седалище и адрес на управление: ***, с която против Д.К.А. ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК са предявени искове за
установяване вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №2264/20.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4195 по описа на ДРС
за 2017 г., а именно: 32,10 лв. -
незаплатена цена на далекосъобщителна услуга по договор М *** от
26.09.2014 г., по фактура № ***/27.10.2014 г. за сумата от 22,20 лв. и фактура
№ ***/27.11.2014 г. за 9,90 лв., ведно
със законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателното плащане и 140,25 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 26.09.2014
г. по сметка №***/01.04.2015 г., както и 9,17 лв., представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 9,90 лева. Претендират се сторените разноски.
В хода на процеса,
ищецът се отказва от претенцията си за обезщетение за забава.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните по делото е съществувал и валидно е
действал Договор с индивидуален потребителски номер *** от дата 26.09.2014 г.,
с който на ответника е предоставяна далекосъобщителна услута за мобилен номер
по СИМ карта с номер 8935901187052807942, по избран тарифен план ***, съгласно
подписано приложение, представляващо неразделна част от договора. В срока на
договора са издадени фактури, на обща стойност 32,10 лева, които са останали
незаплатени от ответника. Поради неизпълнение от страна на ответника да заплати
задълженията си по фактурите, е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги М4238759 от дата 26.09.2014 г., в размер
на 140,25 лева.
Съгласно Общите условя на Оператора, незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
е обусловило правото на ищеца /чл.54 ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на Д.А. Мобилтел или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в
следните случаи: при неплащане па дължими суми след изтичане срока за плащане,
като за самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. От друга страна, неустойката е начислена при едностранното прекратяване
на договора от изправната страна, поради забава на плащането от страна на
абоната продължила повече от 124 дни, съгласно ОУ на „Мобилтел “ ЕАД. Ищецът
сочи, че за прекратяване на договора законът не изисква форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Тъй като ответникът не е заплатил издадените му фактури по договор
М4238759 от дата 26.09.2014 г. в продължение на повече от 124 дни, това е дало
основание на Оператора да се възползва от правото си по т. 54.12 от Общите условия
и на 01.04.2015 г. да прекрати едностранно договора на длъжника, като е
начислил неустойка.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове. Твърди, че не е валидно пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове. Оспорва да е подписал
представените от ищеца договор и фактури, не е доказана облигационната връзка
между страните по делото; не е получил твърдяните от ищеца услуги, поради което
не дължи претендираните суми. Сочи, че не е уведомен за предсрочното
прекратяване на договора и тъй като ищецът не е прекратил договора по надлежния
ред, същият следва да се счита за прекратен с изтичане на уговорения срок –
26.09.2016 г., а не предсрочно, поради което задължението за заплащане на
неустойка не е възникнало.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, не се представлява, а ответникът,
чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и
изискуемостта на претендираното вземане в т.ч., че е налице валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържание на което е задължението на
ответника да престира определена/определяема парични суми
по договор за далекосъобщителни услуги М4238759 от дата 26.09.2014 г., при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При въведено
възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в
т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че
са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
Налице е
успешно проведено производство по чл.410 ГПК, като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2264/20.11.2017 г.
по ч.гр.д. № 4195 по описа на ДРС за 2017 г., за заплащане на следните суми: 32,10
лв. - незаплатена цена на далекосъобщителна услуга по договор М *** от 26.09.2014 г., като вземането е
обективирано в издадени от ищеца фактури:
№№ ***/27.10.2014 г., за сумата от 22,20 лв.; *********/27.11.2014 г. за
9,90 лв. и ***/01.04.2015 г. за 140,25 лв.,
ведно със законната лихва от 16.10.2017 г.; 140,25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договора; 9,17 лв. -
мораторна лихва върху сумата от
9,90 лв. по фактура № ***/27.11.2014 г.,
за периода 23.02.2015 г. – 22.03.2015 г.
С молба по делото ищецът заявява, че на осн. чл.233 ГПК се отказва от иска за заплащане на сума в размер на 9,17 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 9,90 лв. по фактура № ***/27.11.2014г., за периода 23.02.2015г. – 22.03.2015 г., като с
определение от 05.11.2018 г., производството по делото в тази част е
прекратено.
Длъжникът не е открит на установения в
заповедното производство постоянен адрес. Не е установено и същият да е страна
по валидно трудово правоотношение с оглед връчване на заповедта по месторабота.
Съобщението за издаването ѝ е връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя да предяви, в
едномесечен срок, иск за установяване на вземанията си. Разпореждането на съда
е връчено на заявителя на 05.02.2018 г.,
а исковата молба е подадена по пощата на 02.03.2018 г., поради което предявените
искове са допустими, като съдът дължи преценка за основателността им.
Видно от представен по делото договор 26.09.2014 г.,
сключен между ищеца и ответника, на посочената дата, между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което „А1 България“ ЕАД
/с предходно наименование ***/, е поел задължението да предостави на Д.К.А.,
електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни
мрежи, при условията на сключения договор и Общите условия за взаимоотношения
между оператора и потребителите. Видно от процесния договор, избраните от
абоната услуги, ценови и други условия за ползване, се описват в приложения,
неразделна част от същия.
Възражението на ответника, въведено чрез назначения му
особен представител, че не е налице валидна пасивна процесуална легитимация,
при твърдение, че ответникът не подписал процесния договор за мобилни услуги е
неоснователно. Фактът, че именно Д.К.А. е изпълнил подписите, положени в договор
за мобилни услуги от 29.04.2014 г. /налице е техническа грешка в изписване на
датата, доколкото единственият представен по делото договор е с дата 26.09.2014
г./, в графа „Потребител“ и в приложение №3/29.04.2014 г., в графа „Абонат“, е
безспорно установен при извършване на съдебно-почеркова експертиза,
заключението, на която съдът приема като обективно и компетентно, и го
кредитира изцяло.
Съдът намира за безспорно установено наличието на
облигационна връзка между страните, възникнала въз основа сключен между тях
договор за мобилни услуги.
Спорните въпроси са дали ищецът е доставил услугите,
чиято стойност претендира, както и дали вземанията, чието установяване иска,
касаят договора от 26.09.2014 г.
Съответно на
задължението на ищеца да предостави електронни съобщителни услуги, ответникът е
поел задължението
да заплаща стойността на същите, съгласно договорен между страните тарифен
план. Видно от приложение № 1 към
процесния договор, на ответника е предоставяна далекосъобщителна услуга за
мобилен номер по СИМ карта № ***, по избран тарифен план „***“. Какъв е срокът
на действие на договора, обаче, не
може да бъде установено, доколкото с исковата молба са представени непълни
преписи от процесния договор и от приложения №1 и №3. Така от договор от
26.09.2014 г. са представени първа и трета от общо четири страници; от
приложение №3 са представени първа и трета от общо пет страници, а от
приложение №1 ищецът представя първа, трета и пета от общо пет страници.
Ищецът е издал следните фактури за доставени
електронни съобщителни услуги от ответника, а именно: № ***/27.10.2014 г., на
стойност 22,20 лева; №***/27.11.2014 г., за сумата от 9,90 лева. Същите са на
обща стойност 32,10 лева и са издадени за задължения на Д.К.А., като е посочено, че касаят потребител № М4238759. Към нито една
от двете фактури не е представено приложение А, за което е посочено, че
представлява неразделна част от съответната фактура.
Съдът намира за
недоказано обстоятелството сочено от ищеца, а именно, че индивидуалният договор
на ответника е с номер М 4238759, каквото твърдение се излага в исковата молба.
На първа страница от представения по делото препис от договор от 26.09.2014 г.,
ръкописно е изписан номерът „М 1800857“. При твърдения, че договорът, от който
ищецът черпи права е с номер М 4238759, а на първа страница от същия е изписан
различен номер - М 1800857, то предявените искове само на това основание следва
да бъдат отхвърлени. Предявените искове
имат за предмет установяване на вземанията на ищеца срещу ответника, чийто
размер и основание следва да бъдат идентични с тези по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
От друга страна,
ищецът не проведе успешно доказване на твърдението си, че е доставил на
ответника услугите, чието заплащане претендира. За установяване на заявеното
ищецът представя единствено две
фактури /без приложенията към тях/ и справка за начислена неустойка. Фактура №***/27.11.2014
г. обективира вземане на ищеца за периода от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г.,
При данни, че процесният договор е сключен три дни след началната дата на
периода, за която е издадена фактурата не е ясно за какви задължения на
ответника е издадена същата. Възможно е тя да включва задължения по предходен
договор с ответника или по друг договор, различен от процесния. Както бе
посочено, с двете фактури не са представени приложенията към тях, които
обективират конкретните вземания на ищеца. Доколкото ищецът не доказа основанието
и размера на начислените суми по процесните две фактури, както и че същите са
издадени за неизпълнение на задължение на ответника именно по процесния договор
за мобилни услуги, то съдът намира предявеният главен иск за недоказан, поради
което същият подлежи на отхвърляне.
По отношение претенцията за неустойка, съдът намира същата
за недоказана. Видно от представена от ищеца сметка за номер *** от 01.04.2015
г., на ответника е начислена неустойка в размер на 140,25 лева. В хода на
производството по делото, обаче, ищецът не проведе успешно доказване на
предявения иск, като не установи нито основанието, нито размера на
претендираната сума. От представените по делото Общи условия, приети от
ответника, с подписване на договора за мобилни услуги, се установява, че
операторът е предвидил възможността едностранно да прекрати индивидуалния
договор, ако забавата на абоната/потребителя в заплащане на дължими суми е
продължила повече от 124 дни /т.54.12 вр. т.27.2 ОУ/. По делото не се събраха
каквито и да е данни, които да обосноват безспорен извод, че ищецът се е
възползвал от тази възможност и е упражнил правото, което ОУ му дават. Респективно,
доколкото не е установено дали операторът е прекратил договора, то не е ясно и
кога евентуално е извършил това. В случай, че е имал намерение да прекрати
съществуващото между тях облигационно правоотношение, без предизвестие, то операторът е следвало да
уведоми абоната/потребителя, за когото твърди, че е неизправна страна по
договора. Едва след уведомяване на ответника, връзката между страните, може да
се счита за прекратена. Правото на ищеца да прекрати облигационната си
обвързаност с ответника не е упражнено по надлежния ред, поради което договорът
се счита са прекратен с изтичане на срока на действие, а не в предходен момент,
поради което, за ищеца не е възникнало право да претендира компенсаторна
неустойка. Искът за заплащане на неустойка се явява неоснователен, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, разноски по делото, в полза
на ищеца не се дължат.
Такива не се дължат и на ответника, тъй
като същият се представлява от особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „*** /с предходно наименование „***, със седалище и
адрес на управление: *** против Д.К.А. ЕГН **********, с адрес: ***, искове за
установяване вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №2264/20.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4195 по описа на ДРС
за 2017 г., а именно: 32,10 лева - незаплатена цена на далекосъобщителна услуга
по договор М 4238759 от 26.09.2014 г.,
по фактура № **/27.10.2014 г. за сумата от 22,20 лв. и фактура № ***/27.11.2014 г. за 9,90 лв., ведно със
законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателното плащане и 140,25 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 26.09.2014 г. по сметка №**/01.04.2015 г.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен
съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: