Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 18.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на първи юни през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 12433/2017г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание 432,
ал.1 от Кодекса за застраховането.
ИЩЦИТЕ-
П.И.Д., ЕГН ********** и С.С.Д.,
ЕГН **********, чрез адв. П.К., САК, със съдебен адрес:***, офис 10, твърдят,
че на 09.05.2017 г., около 16:17 часа, по път III - 804, гр. А. - с. П., км. 6
( на около 500 м. от разклона за с. Б. ), се е движил л.а. марка „Мерцедес“
модел „Ц 200“ с peг. № *******, управляван от водача И. Т.И., който нарушил
правилата за движение по пътищата, загубил контрол върху управление на
автомобила и се блъснал в крайпътно дърво. Навеждат, че в резултат от удара е
загинала тяхната дъщеря З.С.Д. на 33 години. Ищците излагат, че по случая е
образувано ДП № 379/2017 г. по описа на РУП - А., което към настоящия момент не
е приключило с окончателен съдебен акт, но поради настъпилата смърт на водача
на увреждащото МПС следва да бъде прекратено. Твърдят, че с дъщеря си са били в
близки отношения на обич и разбирателство, тя е била тяхната опора и щастие, а
внезапната и нелепа загуба е оставила у тях тъга и непреодолима болка за цял
живот. Въпреки че дъщеря им вече била на 33 години, те имали изключително
близки отношения и до настоящия момент болката от загубата не стихвала. Излагат,
че към датата на настъпване на ПТП за увреждащото МПС е бил налице валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното застрахователно дружество. Предвид това го сезирали с искане за
определяне и изплащане на обезщетение, но и до настоящия момент такова не им е
изплатено. Предвид изложеното намират, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове като претендират обезщетения за причинените им
неимуществени вреди, резултат от смъртта на дъщеря им, в размер от по 180 000
лв., предявени като частични от вземания в общ размер от по 250 000 лв.,
ведно със законната лихва от върху всяка от главниците от датата на настъпване
на увреждането до окончателното изплащане. Претендират разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З. “Б.В.И.Г."***, пл. „******, ЕИК: ******,
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния
автомобил към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и
размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно
и противоправно поведение у застрахования при него водач, твърдените
неимуществени вреди и наличието на причинно-следствената връзка между тях и
процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалата и оспорва претенцията за присъждане на лихва за забава. Претендира
разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори, че във вразка с катастрофата е пострадал (загинал) родственицата на ищците.
Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Като спорни обстоятелства според отговора на застрахователя се очертават:
- механизмът
на настъпване на ПТП;
- видът и характерът на причинените вреди и
наличието на причинно –следствена връзка
между тях и процесното ПТП;
- размерът на претендираните обезщетения с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД;
- размерът
на обезщетението за законна лихва;
По делото са приети
като доказателствозаверени копия от материалите по образуваното по процесното
ПТП досъдебно производство №
379/2017 г. по описа на РУП - А., които са обсъдени подробно от допуснатите по делото
съдебни експертизи.
Представени са с
исковата молба писмо с изх.№П 00510/04.07.2017г. от ответника до ищците
относно тяхна претенция вх.№03182/27.06.2017г.,
от които е видно, че ищците са сезирали
застрахователя съгласно изискванията на КЗ, което установява допустимостта на
исковете.
По делото е прието
заключение на СМЕ на труп, която по съществото си представлява протокол
за аутопсия, от което е видно, че смъртта на пострадалата З.С.Д.е пряка и
непосредствена последица от получените в резултат на процесното ПТП травматични
увреждания.
За установяване механизма на процесното ПТП и
във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат в хода на делото бяха допуснати и приети KMC ATE, изготвена
от вещите лица инж. Е. З. и д-р Т. Д., ATE, изготвена от вещото лице
инж.А.М., а също така е прието и
заключение на тройна СМЕ от вещите лица д-р Т. Д. и д-р А.М.. Видно от
заключенията на КСМАТЕ и ATE, произшествието е
настъпило при следния механизъм: на 09.05.2017 г. около 16:17 ч., водачът на
л.а. „Мерцедес Ц 200" се движи по платното за движение на пътя с.Б.-с.П.,
преди разклона за с.Б., в посока от юг на север при мокър асфалт. При
преминаване през десен завой на пътя водачът навлязъл с висока скорост,
вследствие на което загубил контрол върху управлението на автомобила и по
направление на оставените следи е напуснал платното за движение от ляво, след
което се е ударил в дърво. При удара в дървото с лява странична част около
задна лява колонка автомобилът се плъзга по ствола на дървото нагоре до
разкъсване на купето на две части, като разкъсването е между предните седалки и
задната седалка. При това положение се откъсва предната част на автомобила и
продължава движението си на 19.50 метра, а задната част, която е врязана в
ствола на дървото с пътниците на задната седалка изпада около дървото.
От заключенията на експертизите е видно, че автомобилът е бил управляван
от водача И.И., предвид разположението на тялото му след ПТП.
Според вещото лице инж. М. скоростта на автомобила преди ПТП е 180 км/ч,
а при удара в дървото е била 151 км/ч.
Вещото лице е посочва, че ПТП е било предотвратимо за водача на
автомобила при скорост на движение до 85 км/ч.
Според изготвените заключения
причината за настъпване на ПТП е високата скорост на движение на автомобила и
рязката употреба на органите за управление на автомобила / спирачна и кормилна
уредба/ на мокро пътно платно и десен завой, при което водачът е загубил
контрол върху управлението на автомобила и излиза извън пътното платно в ляво,
завърта се по часовниковата стрелка и се удря с лявата странична част в дърво,
при което автомобилът се скършва около дървото, напречно се разкъсва на две
части напречно след средните колонки между облегалките на предните седалки и
задната седалка от инерционните сили, които действат между облегалките на
предните седалки и задната седалка. При тази ситуация предната част на купето
продължава напред със седалките и пътниците, а задната част остава врязана в
дървото и се отделя на няколко метра след скършване на купето / пода/ на ъгъл
90 градуса и разкъсването на пода на купето и тавана.
Вещото лице инж.М. е посочил също, че ударът е предотвратим, ако водачът се е движел със скорост, при която
не може да загуби контрол върху
управлението на автомобила на мокро пътно платно, което е субективен фактор: не
се налага рязка употреба на спирачките или навиване на волана.
В проведеното о.з.
на 01.06.2018г. експертите, изготвили КСМАТЕ, уточниха, че при удар със 180 км/ч,
предпазният колан е неефективен и нищо не може да спаси.
Видно от заключението на тройната СМЕ при огледа и аутопсията на
пострадалата е установено: съчетана травма. Според вещите лица причина за смъртта на З.Д.е острата
кръвозагуба, настъпила предимно от пълната ампутация на лявата подбедрица и
частичната такава на дясната подбедрица. Вещите лица са посочили, че около 700
мл кръв се е изляла и от разкъсаните черен дроб и далак. Вещите лица сочат, че
и при правилно поставен предпазен колан се очакват подобни увреждания със смъртен изход.
В проведеното о.з.
на 01.06.2018г. вещото лице д-р М. уточни,
че коланът няма практическо значение за настъпването на смъртта на
пострадалата, смъртта й се дължи на кръвозагуба, настъпила предимно от пълната
ампутация на единия крайник и частичната ампутация и на другия крайник, които
травми са в следствие на притискане между твърди тъпи предмети. Дори с поставен
предпазен коланс при такова въздействие на силите, пак би настъпила травма с такъв
летален изход.
За установяване на причинените неимуществени
вреди на доверителите ми в хода на делото беше разпитан свидетелят Т.И., който
твърди, че се е познавал със загиналата З.и родителите й, роднини са.
Свидетелятизтъква, че познавал пострадалата като добра жена, тя живеела в едно
домакинство с ищците, обичали се и се уважавали взаимно, имали прекрасни
отношения. Родителите й приели много тежко смъртта на дъщеря си, не можели да
приемат загубата й, боледували и страдали за нея, често посещавали гроба й и
плачат за дъщеря си.
С представените
към исковата молба- препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се
установява активната легитимация на ищците.
Относими доказателства за други факти не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на 432, ал.1 от Кодекса за застраховането дава
право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4
от
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починала родственицата (дъщеря)
на ищците, както и наличието на валидно застрахователно праоотношение.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен
начин от заключенията на АТЕ-зи.
С неоспорените официални документи- удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на починалата при процесното
ПТП- майка и съпруга на ищците.
Претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени
по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел.
Възражението на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП е неоснователно-
в тази насока не се събраха доказателства. Ответникът не
можа при пълно и главно доказване да докаже, че пострадалата е извършила
нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка и са довели до
настъпване на вредоносния резултат. По делото безспорно се доказа от приетите
КСМАТЕ и ATE, както и събраните в хода на наказателното
производство доказателства, че
единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Мерцедес Ц 200" И. Т.И., който е управлявал автомобила с висока
скорост при мокра пътна настилка, при която водачът губи управление /
напречната устойчивост на автомобила/ и се удря в крайпътно дърво. По
делото не се събраха доказателства за извършени от пострадалата нарушения на
правилата за движение по пътищата. Поради гореизложеното не може да се приеме
съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не се установиха нарушения,
извършени от нея, които да са в пряка причинно- следствена връзка с настъпване
на вредоносния резултат. Вещите лица по допуснатите и приети заключения на
КСМАТЕ и тройната СМЕ експертизите приемат, че с оглед механизма на процесното
ПТП, деформациите и вида на процесния автомобил, характера, степента и
местоположението на травматичните увреди на пострадалата, вероятността да се
избегне летален изход с поставен предпазен колан е малка, като е посочено, че и
правилно поставен предпазен колан не може да предотврати настъпването на
летален изход, т е. в конкретния случай предпазният колан не играе абсолютно
никаква роля, неефективен е и следователно не би изпълнил превантивното си
действие. Независимо от неговото използване пострадалата няма да избегне
леталния изход. За да е налице принос на увреденият, е необходимо не само
извършените от пострадалите действия да нарушават предписаните правила, но и
нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. Самият факт на непоставянето на предпазен
колан не е съпричиняващ фактор.
Относно спорното обстоятелство за размера на
претенцията на ищците- съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и установената съдебна практика. По
делото се установи, че ищците са претърпяли
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своята родственица-дъщеря. Житейски неоспоримо е, че няма
по-голяма скръб от загубата на дете. По делото се установи, че
претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, продължават.
При това положение, отчитайки икономическите условия в страната, съдебната практика и установения застрахователния
лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на по 60 000 лв., за колкото исковете следва да
се уважат, а за разликата да се отхвърлят.
По изискванията на КЗ (чл.497, ал.1, т.1) застрахователят е в забава от
датата, на която изтича срокът от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. По делото няма данни кога ищците са
представели исканите от тях доказателства от застрахователя. Единствено е
представено писмо с
изх.№П 00510/04.07.2017г. от ответника до ищците относно тяхна претенция вх.№03182/27.06.2017г. От
него съдът приема, че посоченият
по-горе срок започва да тече от 04.07.2017г., т.е. ответникът е в забава от 26.07.2017г.
Ответникът дължи и направените от ищците разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от исковете,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 3 776.67лв. Неоснователно е
искането на процесуалния представител на ищците за присъждане на ДДС върху
адвокатския хонорар за оказана безплатна помощ- не е осъществена сделка и няма
доказателства, че данъкът е платен, независимо, че адвокатът е регистрирано лице по ЗДДС. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 1200лв. от 1800лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на исковете по сметка на СГС в размер
на 4800лв., както и 800лв. разноски по
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. “Б.В.И.Г."***, пл. „******, ЕИК: ******, да заплати на П.И.Д., ЕГН ********** и С.С.Д., ЕГН **********,
чрез адв. П.К., САК, със съдебен адрес:***, офис 10, по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер по 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) за всеки един от тях,
заедно със законната лихва върху тази сума от 26.07.2017г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искове за разликата над 60 000
лв. до предявения размер от 180 000лв.(двеста
хиляди лева) като частичен от 250 000лв.
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН ********** и С.С.Д., ЕГН **********, чрез адв. П.К.,
САК, със съдебен адрес:***, офис 10, да заплатят на З. “Б.В.И.Г."***, пл. „******,
ЕИК: ******, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 1200лв. (хиляда и двеста лева).
ОСЪЖДА З.
“Б.В.И.Г."***, пл. „******, ЕИК: ******, да заплати на адв. П.К., САК, със съдебен адрес:***, офис 10, адвокатско възнаграждение в размер на 3 776.67лв.
(три хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА З.
“Б.В.И.Г."***, пл. „******, ЕИК: ******, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 4 800лв.(четири
хиляди и осемстотин лева), както и 800лв. (осемстотин лева) разноски по възнаграждение на вещи
лица от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: