№ 282
гр. Благоевград, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20221200101096 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е К. Б. Г., ЕГН **********, адрес гр.Б, ул. Д №.
Претенциите са насочени срещу П на РБ, гр.С, бул. В, представлявана от Главния
прокурор И.С.Г.
В исковата молба се твърди, че от десетилетия ищецът развива търговска дейност. Бил
регистриран като ЕТ "К-МС" - К. Г.“, както и бил собственик на капитала и управител
на „АММГ“ ЕООД. Прокуратурата образувала и водила срещу него две наказателни
производства, по които му били повдигнати обвинения за престъпления от общ
характер. През 2014 г. Софийската районна прокуратура образувала наказателно
производство, развило се по прокурорска преписка № 20605/2014 г. на СРП и ДП №
513-ЗМИП-5041/2016 г. на СДВР. На 09.05.2016 г. в СДВР ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 209, ал. 1 от
НК. Прокуратурата го обвинила в извършване на измама в големи размери, като
приела, че е въвел в заблуждение лицето С.М.С, в резултат на което причинил имотна
вреда на "С.С.К" ЕООД в размер на 97 500 лева. Спрямо ищеца била определена мярка
за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева. Сумата била внесена
надлежно. Впоследствие СРП внесла в съда обвинителен акт срещу Г.. Било
образувано НОХД № 14735/2017 г. на СРС, НО, 3 състав. Съдът неколкократно давал
указания на СРП да приведе обвинителния акт в съответствие с изискванията на НПК.
Указанията не били изпълнени, в резултат на което с разпореждане № 254149 от
30.10.2017 г. СРС прекратил производството по делото. Съдебният акт за
прекратяването влязъл в сила на 03.01.2018 г. През 2015 г. РП Благоевград образувала
срещу ищеца наказателно производство за престъпление от общ характер, с правна
квалификация по чл. 227б от НК, развило се по НП № 1412/2015 г. на РП Благоевград и
1
ДП № 244зм-139/2015 г. на ОДМВР Благоевград. По това дело Г. бил привлечен като
обвиняем за престъпление против кредиторите. Прокуратурата твърдяла, че като
собственик и управител на „АММГ“ ЕООД, ищецът не заявил пред Окръжен съд
Благоевград искане за откриване на производство по несъстоятелност. Обвинението
гласяло, че дружеството има непогасени публични и частни задължения и е изпаднало
в неплатежоспособност, което предполагало активно поведение на Г. като управител и
отнасяне на въпроса до съда. По това дело Прокуратурата внесла в РС Благоевград
предложение за разглеждането му по реда на чл. 78а от НК. Пред PC Благоевград било
образувано НАХД № 1166/2017 г. С Решение № 9162/30.10.2017 г., постановено по
посоченото дело, ищецът бил признат за невиновен в извършването на престъпление
по чл. 227б от НК. РП Благоевград протестирала оправдателното решение. Пред ОС
Благоевград било образувано ВНАХД № 24/2018 г. С Решение № 1270/13.03.2018 г. на
ОС Благоевград било отменено решението на районния съд и делото било върнато за
ново разглеждане от друг състав. Пред PC Благоевград било образувано НАХД №
575/2018 г. По делото съдът постановил Решение № 6013/27.09.2018 г., с което Г. бил
признат за невиновен в извършването на престъпление по повдигнатото обвинение.
Прокуратурата протестирала и това второ поред първоинстанционно решение. С
Решение № 695/12.02.2019 г. по ВНАХД № 464/2018 г. на ОС Благоевград било
потвърдено решението на районния съд. Така ищецът окончателно бил оправдан. По
описаните наказателни производства срещу него били повдигнати и поддържани
незаконни обвинения по смисъла на ЗОДОВ. В продължение на три години /2016-2019/
той бил интензивно и неблагоприятно засегнат от незаконните обвинения в
престъпления с икономически характер. Преди да бъде обвинен от Прокуратурата, Г.
имал много активен живот, развивал бизнес и имал сериозни успехи в областта на
търговията с оръжие. Бил експерт и го ангажирали за участие в различни съдебни
производства като вещо лице в областта на балистиката и оръжейната сфера.
Ежедневно поддържал своята подготовка за боравене с оръжие, спортувал, четял
много специализирана литература, срещал се постоянно с приятели и бизнес-
партньори. Прекарвал много време със семейството си. Често пътувал. След като бил
обвинен, изведнъж животът му възприел една неприятна насока. Бил лишен от
възможности за търговска и политическа активност. Обвинението в измама породило у
него постоянно чувство на напрежение и страх, че ще попадне в затвора, че близките
му хора ще бъдат лишени от неговото присъствие и опора. Загубил желание за работа,
не виждал смисъл да развива бизнеса, който бил реално заплашен да загуби заедно със
свободата си. Отпуснал се физически и бил сломен психически. Престанал да спортува,
да се вижда с приятели, започнал да страни от близките си, от съседите си, дори и от
семейството си. Перспективата да бъде осъден наложила свой отпечатък върху всяка
една негова дейност и намирала негативно проявление във всеки момент от
ежедневието му. Налегнало го безсъние, станал нервен и избухлив, дразнел се от
всичко и без особена причина. Получил неврологични проблеми, започнали паник-
атаки. Кръвното му налягане започнало да приема стойности, които се определяли от
лекарите или като рисково ниски, или като рисково високи. Изпитвал силно
притеснение от това, че е нарочен за измамник и е ощетил някого, при това с огромна
парична сума. Неблагоприятните последици в живота му продължили през целия
период на висящност на делото срещу него - от привличането му като обвиняем през
2016 г. до прекратяване на производството от съда през 2018 г. Те имали
характеристиките на неимуществени вреди, които се намирали в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение срещу ищеца, повдигнато и поддържано от
Прокуратурата. Обвинението срещу Г. за престъпление против кредиторите протекло
2
на територията на Благоевград. То намерило и по-интензивен отзвук, поради
спецификите на региона и с оглед на това, че ищецът е човек, когото много хора в
Банско, Разлог и Благоевград познавали. Това наказателно производство го поставило
в изключително неблагоприятна светлина като предприемач, развиващ един толкова
деликатен бизнес, какъвто е търговията с оръжие. Незаконното обвинение в
престъпление по чл. 227б от НК породило реален риск да бъде лишен от право да
упражнява търговска дейност. В сферата на неговата дългогодишна бизнес изява името
на самия търговец означавало много. Доверието на съконтрахентите, пазарният
рейтинг и успешните резултати от бизнеса били пряко свързани с името на
собственика на бизнеса. Отделно от това било отнето и личното оръжие на ищеца, а
той бил регистриран ловец и собственик на дългоцевно и късоцевно оръжие. Освен
това бил експерт в списъка на вещите лица към ОС Благоевград в областта на оценката
на оръжията и взривните вещества, както и на балистиката. Ето защо обвинението
спрямо него за престъпление против кредиторите се отразило силно, неблагоприятно и
трайно както на личността му и на доброто име, с което се ползвал през годините
работа, така и на финансовите резултати от дейността му като търговец. Това
незаконно обвинение му причинило неимуществени вреди. Те се изразявали в рязко
спадане на желанието за работа и търговска дейност, в чувство за безпомощност и
отчаяние. Г. загубил своята жизнена енергия, която му позволявала да поддържа
изключително интензивна ежедневна програма в продължение на десетилетия.
Обвинението в престъпление по чл. 227б от НК му създало и неверен образ на
некоректен ръководител на бизнес. Била хвърлена сянка върху доброто му име на
честен бизнесмен. Като законна последица от привличането му като обвиняем, бил
прекратен и отнет незабавно лицензът на „АММГ“ ЕООД за търговия с оръжие.
Ищецът не можел да практикува и професионална дейност като лицензиран оръжеен
майстор. Това предизвикало и сериозни имуществени вреди. Последните проектирали
последиците си върху личната му имуществена сфера, доколкото „АММГ“ ЕООД било
капиталово дружество и изцяло негова лична собственост, при което всяка последица
от неговото съществуване и дейност се отразявала съответно изцяло и пряко върху
личното имуществено положение на Г.. Самият механизъм на настъпване на
имуществените вреди имал за начало незаконните обвинения срещу ищеца, отнемането
на лиценза на дружеството за неговата единствена и основна дейност, в резултат на
което се наложило наличната стока да бъде преоценена, а впоследствие и бракувана.
Тази стока била закупена с лични средства на Г.. Самата преоценка и последващо
бракуване на стоката били извършени със знанието и санкцията на данъчната
администрация. Това било пряка неблагоприятна имуществена последица, която за Г.
била вреда и била резултат от незаконно обвинение. Имуществените и
неимуществените вреди били преки последици от двете незаконни обвинения и
развитието на наказателните производства срещу ищеца, което било резултат
изключително и само от действията на Прокуратурата. Това определяло наличието на
основания Г. да получи обезщетение по реда на ЗОДОВ за претърпените от него
неимуществени вреди, резултат от всяко от двете незаконни обвинения, както и за
имуществените вреди, причинени от незаконното обвинение по чл. 209 от НК и това по
чл. 227б от НК. Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 1/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени с незаконното обвинение в
престъпление по чл. 210 вр.чл. 209 от НК, в размер на 19 000 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2019 г. до погасяване на
задължението, 2/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени с незаконното
обвинение в престъпление по чл. 227б от НК, в размер на 17 000 лева, заедно със
3
законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2019 г. до погасяване на
задължението, 3/ обезщетение за имуществени вреди, причинени с незаконното
обвинение в престъпление по чл. 227б от НК, в размер на 50 538 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2019 г. до погасяване на
задължението, и 4/ разноските по водене на делото.
Подаден е отговор от ответната страна. С него се оспорват претенциите като
недоказани по основание и размер. Към исковата молба не били приложени
доказателства, които да установяват действително претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди като пряк резултат от водените срещу него
наказателни производства. При възмездяване на неимуществените вреди намирала
приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог. Обезщетението се определяло от съда по
справедливост. За да присъди такива обезщетения, съдът следвало да стигне до
обоснован извод, че актовете на прокуратурата са незаконни и са повлияли върху
психичното, здравословното и морално състояние на пострадалия. Съдът не можел да
предполага тяхната наличност. Те следвало да се докажат от ищеца, а в случая същите
били недоказани. Претендираните размери на обезщетенията за неимуществените
вреди били силно завишени и несъответстващи на твърдените вреди и утвърдената
съдебна практика за аналогични случаи, както и на икономическия стандарт в страната.
Имуществената претенция на ищеца също била неоснователно заявена. Не били
представени никакви доказателства, че отнемането на лиценза на дружество,
собственост на ищеца, и бракуването на налична стока били в резултат на водените
срещу него наказателни производства. Необосновани били и фактическите твърдения в
исковата молба, че обвинението срещу ищеца за престъпление против кредиторите,
което протекло на територията на Благоевград, намерило по-интензивен отзвук поради
спецификата на региона и с оглед на това, че Г. познавал много хора в Банско, Разлог и
Благоевград. Липсвали доказателства за медийно отразяване на случая. Прокуратурата
не била предоставяла на медиите информация за водените наказателни производства
срещу ищеца. Прави се възражение за частично погасяване по давност на вземанията
за лихви за период от три години преди завеждането на исковата молба. Не били
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по реда на
ЗОДОВ.
Правната квалификация на претенциите се открива в нормите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 от
ЗОДОВ, а на възраженията - в разпоредбите на чл. 52 и чл. 111, б. „в“, предл. 2 от
ЗЗДог.
Исковете са редовни и допустими.
Събраха се писмени и гласни доказателства.
Анализът на приобщения доказателствен материал обуславя извод за неоснователност
на иска за имуществени вреди и частична основателност на претенциите за
неимуществени такива.
Твърди се, че имуществените вреди се изразяват в претърпяна загуба. Налична стока,
собственост на „АММГ“ ЕООД, ЕИК *********, и заприходена в дружеството, била
преоценена и бракувана в резултат на отнемане на лиценза на фирмата за търговия с
оръжие. Отнемането било последица от повдигането на обвинението по чл. 227б от НК
спрямо Г.. Вярно е, че „АММГ“ ЕООД е капиталово дружество и че едноличен
собственик на неговия капитал е ищецът. То, обаче, е отделен правен субект. Не се
установява въпросните вреди да са настъпили пряко за ищеца. Доколкото я има,
загубата е засегнала имуществото на дружеството, което не е ищец в настоящия
4
съдебен процес. Ето защо тази претенция подлежи на отхвърляне.
Отговорността на държавата, в лицето на прокуратурата, следва да бъде ангажирана за
неимуществените вреди. Спрямо ищеца са били повдигнати обвинения в извършване
на 2 престъпления. Наказателното производство по едното обвинение е било
прекратено, а по другото Г. е бил оправдан. В този смисъл, налице са предпоставките,
визирани в разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗОДОВ. Касае се за специално
установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане,
която е следствие от неизпълнението на задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява
виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Незаконосъобразността на обвинението е основанието за търсене на обезщетение.
Всяко наказателно производство се явява източник на повишен стрес за обвиненото
лице /Решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 300/2017 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Димитър Димитров/.
В Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева, се подчертава, че обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага и
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционалните, психическите и
психологическите терзания на личността, както и в накърнените чест, достойнство и
добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционалното и психологическото равновесие на
пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство, лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените
аспекти на неговата личност, както и социалното му общуване. В този смисъл е и
Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Диана Хитова.
Съгласно т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС, докладчик съдията Жанета Найденова, държавата отговаря за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за
неимуществени вреди се дължи при причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди. В случая такава причинна връзка
несъмнено е налице. Прокуратурата е повдигнала обвинения на Г., внесла е
обвинителни актове срещу него в съда и е поддържала обвиненията.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗДог, т. II на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум
на ВС, т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, докладчик съдията Жанета Найденова, и Решение № 50202 от
06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян
Цонев. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни и обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства,
които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът,
интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления -
умишлени или по непредпазливост, за които наказателното производство е прекратено,
продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, дали то е в рамките
или надхвърля разумните срокове за провеждането му, видът и продължителността на
5
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца предвид данните за неговата личност,
възраст, начин на живот и обичайна среда, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия и професионална реализация, разгласяването и публичността на
производството, общественият отзвук и пр. Като ориентир за определяне на паричния
еквивалент на неимуществените вреди, следва да служат още и общата икономическа
среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането.
На Г. са били повдигнати обвинения за умишлени престъпления от общ характер,
едното от които е тежко по смисъла на закона. И двете наказателни производства са
продължили около 4 години, като за известен период са се и застъпили. По едното
обвинение ищецът е бил с мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Г. е бил
единственият обвиняем в производствата, по тях са разпитвани свидетели, изслушвани
са експертизи, събирани са немалко по обем доказателства. Незаконосъобразното
наказателно преследване е обхванало съществен период от живота на ищеца, когато
той е бил в най-активните си години. Без съмнение, през целия този немалък времеви
отрязък, Г. е търпял неимуществени вреди, изразили се в стрес, страх от несправедливо
осъждане, накърняване на личното достойнство, чест и добро име в обществото, както
и ограничаване на социалните контакти. Конкретните факти и обстоятелства,
установени по настоящото дело, сочат на значителен интензитет на тези вреди.
Установи се, че ищецът се е затворил в себе си, затворил се е и в дома си, спрял е да
контактува с хора и не е излизал никъде. В него е имало доста сериозна вътрешна
емоция и притеснение от развитието на наказателните дела. Отнето е било любимото
му хоби и професия, нещото, с което той цял живот е работел - оръжието. В малкия
град, в който е живеел, всички са го познавали и са шушукали зад гърба му, от което Г.
се е чувствал ужасно. В резултат на стреса от незаконните и несправедливи обвинения,
при него са се появили здравословни проблеми и са се наложили посещения по
болници, психолози и психиатри, започнал е да приема и антидепресанти. Имал е
много тежки безсънни нощи, в които не е можел да мигне и е седял на кухненската
маса в неадекватно състояние. Бил е запален ловец и председател на местната ловна
дружинка, но наказателното преследване го е принудило да спре да ловува. Наложило
се е и да прекрати членството си в местния ротари клуб, който е бил създаден от него.
Най-тежко е пострадал имиджът му на стабилен, честен и коректен бизнесмен.
Партньорите му от целия свят са се отдръпнали и са преустановили работата си с
ищеца. Неговата репутация е пострадала необратимо. Ширели са се слухове и
подмятания, че той е криминално проявен, че е „мутра“ и че е мошеник и измамник.
Граденото му повече от 30 години безупречно име в обществото е било опетнено
завинаги. Всички тези факти и обстоятелства се установяват от свидетелските
показания, дадени от децата на Г. - М. и А-М Както е известно, законодателят е създал
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна
тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по
делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията
му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания на
двете деца не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не
забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката
6
им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая
показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да
се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина
/Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, роднинската връзка на
свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание
показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да
бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат
приети за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка
Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая съобщеното от въпросните двама
свидетели следва да се приеме за характеризиращо се с висока степен на достоверност,
защото не противоречи на никой от останалите елементи на доказателствената
съвкупност. Разказаното от тези свидетели е и вътрешно хармонично, последователно
и изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според
„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София,
1997 г., стр. 55/. Предвид така установените релевантни факти и обстоятелства по
делото и тяхното значение за границите на обезщетяването, както и с оглед на
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към моментите на
приключване на двете наказателни производства, настоящият съдебен състав намира,
че справедливото по размер обезщетение, което би репарирало процесните
неимуществени вреди, претърпяни от ищеца /доколкото те изобщо могат да се оценят в
пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост/, за незаконното обвинение в престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, възлиза на 8000 лева, а за обвинението в
престъпление по чл. 227б от НК - на 7000 лева. Около подобни суми в сходни случаи
се е ориентирала и трайната съдебна практика - Определение № 988 от 5.05.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 4135/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова,
Определение № 50077 от 17.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2951/2022 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Даниела Стоянова, Определение № 50679 от 30.09.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 1013/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева, Определение №
378 от 9.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3723/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Александър Цонев/Определение № 248 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3864/2021 г.,
III г. о., ГК, докладчик председателят Светла Бояджиева, Определение № 199 от
17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3914/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя
Русева, Определение № 658 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2013 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 958 от 30.07.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 369/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, и др. При
определянето на тези размери съдът съобрази и факта, че самото осъждане на
ответната прокуратура, като процесуален субституент на държавата, да заплати
обезщетение, има основно репариращо действие - предвид моралния, а не имуществен
характер на процесните вреди. За сумите над уважените размери, исковете за главници
подлежат на отхвърляне. Обезщетенията трябва да се присъдят заедно с поисканите
законни лихви за забава /т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.
дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, докладчик съдията Жанета Найденова/.
7
Водена от изложените мотиви, първата съдебна инстанция
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, П на РБ, гр.С, бул. В,
представлявана от Главния прокурор И.С.Г. да заплати на К. Б. Г., ЕГН **********,
адрес гр.Б, ул. Д №, сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконно воденото срещу него наказателно
производство по ДП № 5041 от 2016 г. на СДВР /преписка № 20605 от 2014 г. на СРП/,
по което срещу Г. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и
5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.12.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за разликата до претендираните 19 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, П на РБ, гр.С, бул. В,
представлявана от Главния прокурор И.С.Г. да заплати на К. Б. Г., ЕГН **********,
адрес гр.Б, ул. Д №, сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от незаконно воденото срещу него
наказателно производство по ДП № 139 от 2015 г. на ОДМВР Благоевград /НП № 1412
от 2015 г. на БлРП/, по което срещу Г. е било повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 227б от НК, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2019
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за
разликата до претендираните 17 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. Б. Г., ЕГН **********, адрес гр.Б, ул. Д №, срещу П
на РБ, гр.С, бул. В, представлявана от Главния прокурор И.С.Г. за присъждане на
сумата от 50 538 /петдесет хиляди петстотин тридесет и осем/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди - загуби от бракуването на стока,
собственост на „АММГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Б., ул. Д №, представлявано от едноличния собственик на капитала К. Б. Г. - от
незаконно воденото срещу него наказателно производство по ДП № 139 от 2015 г. на
ОДМВР Благоевград /НП № 1412 от 2015 г. на БлРП/, по което срещу Г. е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 227б от НК, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 19.12.2019 г. до окончателното плащане.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд
София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8