№ 13718
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110111742 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от [***] против [***] с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2902,03
лева – цена на извършена транспортна услуга, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 599,55 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от 10.09.2021 г. до 14.08.2023 г. Ищецът твърди, че изпълнил в
полза на ответника транспортна услуга, за която му издал фактура № [***] от
09.09.2021 г. на стойност 2902,03 лева. Във фактурата били посочени краен
срок на плащане – 09.09.2021 г. – форма на плащане: пл. нареждане, както и
банковата сметка за плащане. Ответникът не изпълнил задължението си да
заплати възнаграждението, поради което дължал както същото, така и
мораторна лихва за посочения период. Ищецът моли съда да признае
съществуването на вземането, претендира разноските в настоящото и
заповедното производство. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва
наличието на облигационно отношение между страните, както и реалното
изпълнение на транспортната услуга. Моли съда да отхвърли иска.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – не се
явяват и не изпращат представители. Ищецът подава писмено становище, чрез
което поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: от ищеца е представен препис
на фактура № [***] от 09.09.2021 г. (л. 13 от делото). Като издател е посочено
юридическо лице с ЕИК [***], а като получател – юридическо лице с ЕИК
[***]. От исковата молба и от служебно извършена справка се установява, че
лицето с ЕИК [***] е ищецът, а от отговора на исковата молба и от
1
изготвената справка в рамките на заповедното дело № 45704 от 2023 г. се
установява, че лицето с ЕИК [***] е ответникът. Предмет на фактурата е
транспортна услуга, стойността на фактурата е 2902,03 лева, а дата на
данъчното събитие е 09.09.2021 г.
По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза. Установява, че фактурата е осчетоводена в
счетоводството на ищеца, вписана в дневника за продажби и за нея е ползван
данъчен кредит от ищеца. По отношение на ответника липсват данни за тези
обстоятелства, тъй като вещото лице не е получило достъп до счетоводството
на ответника. С оглед на това съдът приема, че ответникът е създал пречки за
събиране на това допуснато доказателство и на основание чл. 161 ГПК
обявява за установени фактите, за които това доказателство беше направено, а
именно, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника, вписана в
дневника за покупки и за нея е ползван данъчен кредит от ответника.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава
срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
В случая наличието на договор на стойност 2902,03 лева се оспорва от
ответника. По отношение доказателствената годност на фактура № [***] от
09.09.2021 г., съдът счита, че съгласно константната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС, отразяването на фактурата в счетоводството на
купувача, включването в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване
– така Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д № 631 от 2014 г., ВКС, І
т.о. и цитираните в него решения. Нещо повече, според прието в решение №
42/2010 год., по т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в решение № 92/ 2011
год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о., становище, дори да се счете, че
издадената фактура е неистинска или неавтентична, или е останала
неподписана за „получател”, тя може да послужи като доказателство за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете
страни, както и е ползван данъчен кредит. В процесния случай във фактурата
достатъчно ясно е посочен вида на услугата – транспорт. На това основание
съдът счита, че осчетоводената и послужила за ползване на данъчен кредит от
страна на ответника фактура доказва наличието на описаните в нея вземания
на ищеца към ответника. Главният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното: по
делото не са представени доказателства за това дали между страните е имало
уговорка за срок за плащане на извършената услуга, нито доказателства за
отправяна покана от ищеца към ответника за плащане. Съгласно чл. 303а, ал. 3
ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане
не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата. В случая във фактурата не е
посочено кога е услугата е получена, но като данъчно събитие е посочена
датата 09.09.2021 г. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие по
2
смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица. Данъчното събитие възниква на
датата, на която услугата е извършена – така чл. чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. На това
основание съдът приема, че транспортната услуга е била извършена на
09.09.2021 г. и на основание чл. 303, ал. 3 ТЗ ответникът е изпаднал в забава
считано от 10.09.2021 г. до 14.08.2023 г. От приетата експертиза се установява,
че размерът на мораторната лихва възлиза на 599,55 лева, поради което този
иск също е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ищеца. От
него бяха заплатени 166,08 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, 260 лева – депозит за експертиза и 1125 лева – адвокатско
възнаграждение в заповедното и настоящото производство. Разноските са
доказани и следва да се присъдят частично. Съгласно чл. 1 от Тарифа за
таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за
предявяване на искова молба за иск за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение е в размер на четири процента от цената на иска, но не
по-малко от 25 лева, като в случая е 70,03 лева, или общо 140,06 лева за
заповедното и исковото производство. Като е внесъл сумата от 166,08 лева,
вместо 140,06 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради
указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса. Единствено
сумата от 140,06 лева е законосъобразно платена и единствено нея може
ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 26,02 лева
не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната на
ищеца след влизане на решението в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че [***], ЕИК: [***] с адрес [***]
дължи на [***], ЕИК: [***] със съдебен адрес [***] на основание чл. 367, ал. 1
ТЗ сумата от 2902,03 лева – договорено възнаграждение за извършена
транспортна услуга, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че [***], ЕИК: [***] дължи на [***],
ЕИК: [***] на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 599,55 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 10.09.2021 г. до 14.08.2023 г.
ОСЪЖДА [***], ЕИК: [***] да заплати на [***], ЕИК: [***] на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на 140,06 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство, 260 лева – депозит
за експертиза и 1125 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното и
настоящото производство.
СУМАТА от 26,02 лева – надвнесена държавна такса да се възстанови на
[***], ЕИК: [***] след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3