Решение по дело №943/2017 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 159
Дата: 10 април 2018 г.
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20174400100943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р Е Ш Е Н И Е №

                    гр.Плевен, 10.04.2018г.

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря ………. Велислава Трифонова ..….……. и в присъствието на  прокурора …….. Йорданка Антонова ...…… като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 943 по описа за 2017год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 2 ал.1, т.3, предл. първо вр. чл.4 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.

         На 22.12.2017г. е постъпила искова молба /ИМ/, пояснена и допълнена с молба от 08.01.2018г. – л.21 от делото, от Д.И.В. ***, ЕГН **********, против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с адрес за призоваване гр.София – 1061, бул.”Витоша” №2, Съдебна палата за осъждането на ответника на осн. чл.2 ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 28 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, и сумата от 2 166,60лв., представляваща обезщетението за имуществени вреди, формирано от сбора от Две трети от платените адв. хонорари на адв.Д. М. от ВАК по досъдебното производство в общ размер на 3 000лв. и от Две трети от платения адв. хонорар на адв.М. К. от ПлАК по нохд № 696/2012г. на ПлОС в размер на 250лв., във връзка с повдигнато обвинение по чл.255 ал.3 НК, за което е оправдан по нохд № 696/2012г. на ПлОС с влязла в сила присъда на 28.12.2012г., ведно със законната лихва върху главниците от сумата от 28 000лв. и сумата от 2 166,60лв., считано от 28.12.2012г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на сумите.

         Твърди, че през 2010г. срещу него е образувано ДП № Д - 273/2010г. по описа на ПлОП, по което на 03.04.2012г. е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за престъпление по чл.255 ал.3, вр. с ал.1, т.1 /изм./, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това че през периода от 15.04.2005г. до 30.04.2009г. в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 25 267,92лв., като не подал Годишна данъчна декларация, която се изисква по чл.41 от ЗОДФЛ за 2004г. и 2006г. и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г., а именно:

На 15.04.2005г. избегнал плащане на данъчни задължения в размер на   4102,00 лв., като не подал ГДД, която се изисква по чл.41 от ЗОДФЛ за доходи за 2004г.

На 15.04.2007г. избегнал плащане на данъчни задължения в   размер  на 7943,52 лв., като не подал ГДД, която се изисква по чл.41 от ЗОДФЛ за доходи за 2006г.

На 30.04.2008г. избегнал плащане на данъчни задължения в размер  на 11 726,40 лв., като не подал ГДД, която се изисква по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи за 2007г.

На 30.04.2009г. избегнал плащане на данъчни задължения в размер на 1 496,00 лв., като не подал ГДД, която се изисква по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи за 2008г.

Твърди, че с Присъда № 55 от 10.12.2012г. по нох дело № 696/ 2012г. на ПлОС е признат за невинен и оправдан по това обвинение, която влязла в сила на 27.12.2012г.

Твърди, че първоначално бил привлечен към наказателна отговорност по чл.252 НК, за което щял да сключи споразумение с Прокуратурата, но след допълнителното му привличане към наказателна отговорност, предвидените наказания за данъчното престъпление от три до осем години ЛОС и конфискация на имуществото, го принудили да живее в стрес и страх от възможността да влезе за дълго в Затвора. Получил емоционален срив, депресия, затворил се в себе си, не общувал с никого, не излизал от срам, защото случая бил разгласен в медиите, злепоставен бил пред познатите си, идвали му мисли за самоубийство, дъщеря му завършвала средно образование, но той бил неспособен да я издържа, защото имуществото му било възбранено, а банковите сметки запорирани, нощем не спял от страх сутринта да не го арестуват и задържат под стража, получавал болки в стомаха от притеснение.

Претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в липса на нормален живот, неимоверен стрес, безмислие за продължаване на живота, породени от тежкото обвинение, за което е оправдан.

За емоционалното му състояние през този период преки впечатления имали Ц.Н.А., К.А.Г. и Д.Й.Д., които иска да се допуснат до разпит като свидетели при довеждане.

Твърди, че благодарение на спецификата на Закона – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция – с признаване на всички факти под страх от Затвор и неправилно възприемане на ситуацията, вследствие на невероятен стрес и страх неадекватно възприемал околната среда, загубил жилището си и станал бездомник, за което трябва да получи много по-голямо обезщетение.

Ответникът твърди, че иска за обезщетение за неимуществени вреди е частично допустим, исковете не са доказани по основание и размер, защото ищецът не представя доказателства за обстоятелствата по ИМ, за вида и размера на вредите, и за връзката между тях и увреждането.

Твърди, че ищецът се е признал за виновен по внесените срещу него обвинения и съдебното производство е проведено при условията на Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, поради което следва да се приложи чл.5 ЗОДОВ – когато пострадалия виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. От друга страна твърди, че искът не съответства на чл.52 ЗЗД – завишен е и не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика в аналогични случаи – обезщетението в размер на 28 000лв. за неимуществени вреди е изключително завишено и явно несправедливо.

Досежно обезщетението за имуществени вреди възразява, че не са представени доказателства за реално плащане на сумата, посочена в договорите за правна помощ, представени с ИМ.

Прави възражение за погасителна давност – тригодишна от датата на ИМ – 22.12.2017г. за законната лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като се позовава на чл.111 б.В ЗЗД.

         Моли съда да отхвърли исковете за неимуществени и имуществени вреди като неоснователни.

Контролиращата страна ОП – Плевен, редовно призовани, не изразяват становище.

         Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е и това се установява от приложеното нох дело № 696/2012г. на ПлОС ведно с ДП № Д – 273/14.10.2010г., че на 03.04.2012г. с Постановление на разследващ полицай при ОД на МВР гр.Плевен – л.27 - л.28 от ДП, ищецът е привлечен като обвиняем затова, че през периода 01.04.2004г. – 16.05.2009г. в гр.Плевен, без съответно разрешение, съгласно чл.11, ал.1, вр. с чл.1, ал.1 от Закона за банките /отм., в сила до 31.12.2006г./ и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1, предл.ІІ-ро от ЗКИ, за което се изисква такова разрешение /лиценз/, като предоставял кредити в български лева на различни лица, както следва:

На 01.04.2004г. в гр.Плевен предоставил сумата от 10 000лв. срещу лихва в размер на 6000 лв. за периода 01.12.2004г. – 01.05.2005г. на Е.Д.И. от гр. Плевен;

На 09.05.2004г. в гр.Плевен предоставил сумата от 2 200лв. срещу 10 %  лихва на месец на Е.Д.И. от гр.Плевен;

На 10.04.2006г. в гр.Плевен предоставил сумата от 12 000лв. срещу 10 % лихва на месец на Е.Д.И. от гр.Плевен;

На 29.05.2006г. в гр.Плевен предоставил сумата от 19 140лв. срещу 10 % лихва на месец на С.С.Д. от гр.Плевен;

На 04.03.2007г. в гр.Плевен предоставил сумата от 2 500лв. срещу 10 % лихва на месец на О.Ц.С. от гр.Плевен;

На 15.02.2007г. в гр.Плевен предоставил сумата от 1 800лв. срещу 10 % лихва на месец на Г.Х.К. от гр.Плевен;

На 26.09.2007г. в гр.Плевен предоставил сумата от 2 610лв. срещу 10 % лихва на месец на С.С.Д. от гр.Плевен;

На 16.01.2008г. в гр.Плевен предоставил сумата от 1 200лв. срещу 10 % лихва на месец на О.Ц.С. от гр.Плевен;

На 08.09.2008г. в гр.Плевен предоставил сумата от 2 000лв. срещу 10 % лихва на месец на Д.Х.К. от гр.Плевен;

На 03.10.2008г. в гр.Плевен предоставил сумата от 3 000лв. срещу 10 % лихва на месец на Д.Х.К. от гр.Плевен;

На 03.10.2008г. в гр.Плевен предоставил сумата от 3 200лв. срещу 10 % лихва на месец на Д.Х.К. от гр.Плевен и

На 16.05.2009г. в гр.Плевен предоставил сумата от 2 500лв. срещу 10 % лихва на месец на И.С.Б. от гр.Плевен, за което на основание чл.252, ал.1, вр. с чл.2, ал.1 от НК се предвижда наказание от три до пет години ЛОС и конфискация до Една втора от имуществото на дееца;

Както и за това, че през периода 15.04.2005г. до 30.04.2009г. в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 25 267,92лв., като не подал Годишна данъчна декларация, която се изисква по чл.41 от ЗОДФЛ за 2004г. и 2006г. и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г., а именно:

         На 15.04.2005г. избегнал плащане на данъчни задължения в размер на   4 102,00 лв., като не подал ГДД, която се изисква по чл.41 от ЗОДФЛ за доходи за 2004г. 

         На 15.04.2007г. избегнал плащане на данъчни задължения в   размер  на 7943,52 лв., като не подал ГДД, която се изисква по чл.41 от ЗОДФЛ за доходи за 2006г. 

         На 30.04.2008г. избегнал плащане на данъчни задължения в размер  на 11 726,40лв., като не подал ГДД, която се изисква по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи за 2007г.

         На 30.04.2009г. избегнал плащане на данъчни задължения в размер на 1 496,00лв., като не подал ГДД, която се изисква по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи за 2008г., за което на основание чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.1 /изм./ от НК се предвижда наказание от три до осем години ЛОС и конфискация на Част или цялото имущество на виновния и за това, че през периода 2007г. – 2009г. в гр.Плевен, извършил финансови операции и сделки с недвижимо имущество, а именно:        

         1.Открил парични депозити както следва:

         - На 29.11.2007г. внесъл сума от 33 000лв. по свои сметки №№ 14874204; 14874219; *********; ********* в „Банка ДСК” - клон гр. Плевен - в брой;

- На 30.04.2009г. внесъл сума от 10 000 лв. по своя сметка IBAN: *** „Банка Пиреос България” - клон гр.Плевен - в брой;

- На 30.04.2009г. внесъл сума от 25 000 лв. по своя сметка BG 37 FINV 91502003902478 в „Първа Инвестиционна банка” - клон гр.Плевен - в брой;

Или всичко парични депозити в общ размер 68 000лв.

        2. Извършил сделки с недвижимо имущество както следва:

       -  На 03.06.2008г. с Постановление за възлагане на недвижим имот по ИД №2007***0400249/2007г. по описа на ЧСИ Н.В. с рег. № *** придобил ½ част от недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр. Плевен, ул. ”***” ***, *** за сумата от 14797.75 лв. 

        - На 06.03.2009 г. с Нотариален акт за покупко-продажба № 51/2009 г. по регистъра на нотариус И.И., придобил недвижим имот – УПИ ІV в с.******, общ. Д. Митрополия, представляващ едноетажна сграда – краварник с площ от 922 кв.м. за сумата от 27 571,20лв.,

 или имоти на обща стойност 42 368,95лв., за които знаел, че са придобити със средства, получени чрез тежко умишлено престъпление, като деянията са извършени повече от два пъти, за което на основание чл.253, ал.4, вр. с ал.3, т.2 във вр. ал.1, предл. първо и второ от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, и спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение Подписка.

Безспорно е и се установява от приложеното нохд № 696/2012г. на ПлОС и Обвинителния акт, послужил за образуването му, че въз основа на същия на 29.09.2012г. Д.И.В. е предаден на съд с обвинения за престъпление по чл.252, ал.1, вр. с чл.2, ал.1 от НК, за което се предвижда от три до пет години ЛОС и конфискация до Една втора от имуществото на дееца; по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.1 /изм./, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание от три до осем години ЛОС и конфискация на Част или цялото имущество на виновния и по чл.253, ал.4 във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.1 предл.І-во и предл.ІІ-ро от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева и обвиняемия е предаден на съд като подсъдим с мярка за неотклонение Подписка.

Пак от делото се установява, видно от протоколите от откритите съдебни заседания, че по делото са насрочени две открити съдебни заседания, съответно на 09.11.2012г. и на 10.12.2012г., второто от които по молба на подсъдимия и неговия защитник – л.65 от делото, е преминало като съкратено съдебно следствие – подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата по ОА. Видно от Присъда № 55/10.12.2012г. и мотивите към нея по посоченото НОХД, ищецът Д.И.В. е признат за виновен и осъден по две от повдигнатите му обвинения, а по едно от обвиненията е оправдан.

Видно от делото в едно съдебно заседание с Решение № 36/26.03. 2013г. по ВНОХД № 15/2013г. по описа на Великотърновския апелативен съд, влязло в законна сила на 22.04.2013г., е ИЗМЕНЕНА присъда № 55 от 10.12.2012 г., постановена по НОХД № 696/2012г. по описа на Плевенския окръжен съд, като е признат подсъдимия Д.И.В. за невинен да е извършил престъпление по чл.253 ал.4, вр. с ал.3, т.2, вр. с ал. 1 предл.1 и 2 от НК и е оправдан в тази част на обвинението. Преквалифицирано е това деяние в престъпление по чл.253, ал.3, т.2, предл.2, вр. с чл.253 ал.1 предл.1 и 2 от НК, за което се предвиждат лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева, като е намален размера на наказанието лишаване от свобода на 10 / десет/ месеца, както и размера на глобата на 2500лв.

ИЗМЕНЕНА е присъдата в частта за приложението на чл.23 ал.1 от НК и чл.23 ал.3 от НК.

Потвърдена е присъдата на ПлОС в останалата обжалвана Част, с което и същата е добила законна сила.

         Безспорно е също така и това се установява от приложеното нох дело -  Присъдата по нох дело № 696/2012г. на ПлОС – влязла в сила в Частта, с която В. е оправдан още на 28.12.2012г., че ищецът е оправдан по обвинението в престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1, т.1 НК – за избягване плащане на данъчни задължения в особено големи размери, т.е. по второто обвинение, но по първото и по третото обвинение, макар и след преквалифициране на деянието, същият е осъден за извършване по занятие на банкова дейност, за която се изисква съответно разрешение, и за изпиране на пари.

         Няма спор и това се установява от представеното свидетелство за съдимост на ищеца от 03.01.2018г. – л.15 – л.18 от настоящото дело, че други осъждания освен по горецитираното дело няма постановени спрмо ищеца.    

         Пак от тези писмени доказателства е безспорно, че ищецът се е явявал в ПлОП най-малко двукратно за привличане като обвиняем, след което по правилата на НПК е и разпитан като такъв, и най-малко веднъж са му били предявявани материалите по досъдебното производство.

         Спорни по делото са въпросите налице ли е причинна връзка между обвинението срещу ищеца, за което е оправдан и претендираните от него имуществени и неимуществени вреди и в какъв размер следва да се определи тяхното обезщетяване по справедливост?

         За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства и свидетелските показания.

         Съгласно чл.2 ал.1, т.3 предл.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

         Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

         Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т.2 /сега т.3/, изр.1 ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.

Видно от показанията на св.Ц.Н.А. – най-близкия приятел на ищеца – същата установява, че живеят отделно, приятели са, познават се много добре, тя идва при него, тя е жената в неговия живот, но си живее в нейно жилище, а той в неговото. От 15 години се познават, той е най-близкият човек в живота й под всякакъв предлог. Запозната е с периода на обвинението – 2011г. – 2012г. Познават се от петнадесет години. Знае много добре колко стресиращо било за него. Тя работи на старата главна, в магазин за дрехи, продава спортни екипи. Постоянно идвал при нея, страх го било, че ще го арестуват, бил притеснен, не мърдал от вкъщи и по принцип много тежко му било, не се чувствал добре. Това състояние продължило доста, а и все още имал проблеми, нервите му били опънати, той не бил човека, който бил. Имал болки в корема от напрежение, от стреса. Не е приемал лекарства. Не е ходил на лекар. Купил си апарат за кръвно, защото започнал да вдига кръвно. До като били обвиненията не излизал от къщи. Променил се. Според свидетелката това продължило две – три - четири години. Първите най-тежко. Не е приемал лекарства. Бил паднал веднъж, бил звънял на дъщеря си, с приятел са дошли, вдигнали го, мерили му кръвното. Той в момента нямал проблеми. Имал страшни болки в корема и се оплаквал всяка вечер, че ще хване рак от напрежение и ще умре от напрежение.

Видно от показанията на св.К.А.Г., той познава ищеца – идвал е у тях. Бил притеснен, че ще го вкарат в затвора, че е бил осъден, взели са му имотите. Подробности не знае. Приятели са, излизали на кафе. В един момент ищецът не излизал. Ходил е да го види. Като ходил Д. бил отчаян, че са го осъдили, ще го вкарат в затвора. Не работел нищо. Той му е казвал, че няма пари.

В това състояние ищецът бил дълго време. Месеци някакви, но не може да се сети. Говори за 2011г. - 2012г. Отдавна било. Излизали са, били са приятели, бил щастлив, но в този момент, когато наистина е очаквал да го вкарат в затвора, бил отчаян.

Видно от показанията на св.Д.Й.Д., същият познава ищеца от дванадесет години, т.к. по това време имал рибарски магазин в Девети квартал, където живеел ищеца и общ познат ги запознал. Понеже магазинът му бил близо до неговото жилище, често е ходил у тях, понеже не искал да излиза, бил изпаднал в депресия. Това, с което е запознат е, че са му взети всичките имоти от прокуратурата, взети са му всички имоти и всички сметки са му запорирани, няма възможност нито да издържа детето си, не се знае дали няма да го арестуват, постоянно не спял, дали няма да го приберат. Нямал желание за нищо, да излиза, притеснявал се от хората, имал и публикации, че е лихвар, че е осъден и нещо подобно и през цялото време бил притеснен, болял го корема и в общи линии много тежко го изживявал, не искал да излиза от вкъщи. Това състояние продължило повече от година, от 2011 година - зимата и после 2012 година и постепенно, полека-лека се възстановил. Нямал доходи, никъде не работел, не излизал. Сигурно имал малко заделени пари, които ги стискал. Не искал да си купува, преживявал, чувствал се като клошар, бездомник.   

         Съдът кредитира показанията на свидетелите при условията на чл.172 от ГПК, тъй като същите са в хармония с останалите доказателства по делото, основават се на преките им впечатления, непротиворечиви са и са житейски правдоподобни, независимо от възможната им заинтересованост като свързани с ищеца с близки отношения – най-близката жена на ищеца - св.Ц.А. и близките му приятели.

         От събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства и свидетелски показания може да се направи извод, че в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан с влязлата в сила присъда, М.М. е претърпял неимуществени вреди, които са търпени комплексно и не могат да бъдат разграничени от преживяванията му по тези обвинения, за които е осъден. Още повече, че и трите обвинения са в едно дело.

         Според твърденията му по ИМ те са свързани най-вече с негови негативни психични изживявания: липса на нормален живот, постоянен стрес у него, безмислие за продължаване на живота, поради съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция от страх от Затвор неправилно възприемал ситуацията, от невероятен стрес и страх неадекватно разбирал околната среда, загубил жилището си и станал бездомник.

         От друга страна обвинението, за което е оправдан за избягване плащане на данъчни задължения в особено големи размери е за тежко умишлено престъпление - предвижда се наказание от три до осем години ЛОС и конфискация на Част или цялото имущество на виновния, но е взета най-леката мярка за неотклонение Подписка. Неимуществените вреди са най-вече от страх от ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода в рамките от три до осем години ЛОС и конфискация.        Продължителността на наказателното производство по това обвинение, за което ищецът е оправдан, е в размер на осем месеца и двадесет и пет дни, защото делото в досъдебната фаза е образувано за извършване по занятие на банкови сделки без съответно разрешение, за което обвинение ищецът е осъден, т.е. делото е разгледано и е приключило в разумен срок, и категорично не е налице забавено правосъдие независимо, че свидетелите на ищеца твърдят период на водене на делото от две – три и четири години.      

         В конкретният случай следва да се съобрази обстоятелството, че по същото нох дело ищецът е осъден по две от трите обвинения - за извършване по занятие на банкови сделки без съответно разрешение, за  което се предвижда наказание от три до пет години ЛОС и конфискация до Една втора от имуществото на дееца, и за изпиране на пари, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева. Тези обстоятелства са установени от свидетелството за съдимост на ищеца и приложеното дело. Това води до извод, че степента на увреждане на ищеца и интензитетът на неимуществените вреди е значително по-малък в сравнение със случаите, ако обвинението в избягване плащане на данъчни задължения в особено големи размери беше единствено.

         Съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. В случая тази причинна връзка произлиза от самите факти по делото, установени с горните доказателства. И тримата свидетели твърдят, че притесненията за Д.И.В. били от наказателното дело, водено против него. Според същите предписания на ВКС на РБ обаче в случаите на частично оправдаване и частично осъждане в едно и също дело се преценява конкретния случай, като се взимат предвид броя на деянията, за които е оправдан, тежестта на деянията за които е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и причинна връзка между обвиненията, за които е оправдан и неимуществените вреди, преценени съобразно критерия по чл.52 ЗЗД, като в тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко деяние. Така Д.В. е оправдан по по-тежкото обвинение за избягване плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а е осъден по двете по-леки – за извършване по занятие на банкови сделки без съответно разрешение и за изпиране на пари, но за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева. Гласните доказателства свързват негативните му изживявания с делото като цяло.

         Досежно твърдението в ИМ, че ищецът не излизал от срам, защото случая бил разгласен по медиите, е приложена публикация във вестник БГ Север – л.5 от делото, озаглавена „Тръгва дело срещу лихвар, въртял сериозни суми“. От същата се установява, че статията има автор, който си служи с инициали. Важното обаче е, че по делото не е доказано, че източниците на информация на автора са от Прокуратурата, т.е. ищецът не доказва пряка причинно следствена връзка между публикацията в пресата, водеща до накърняване на доброто му име и Прокуратурата – ответника в настоящото производство, защото авторът е могъл да се сдобие с публикуваната информация по различни и многобройни начини. С други думи ищецът не сочи доказателства, че Прокуратурата е разгласила информацията, отпечатана в пресата, за да се свържат неимуществените вреди от срам с обвинението, за което е оправдан.

         Възраженията на ответника, че искът за неимуществени вреди е изцяло недоказан, а с това и неоснователен, защото не може да се разграничи по кое от обвиненията какви болки и страдания е търпял ищеца, са неоснователни. След като В. е оправдан по по-тежкото обвинение от трите, а по двете по-леки е осъден, то поради задължителната сила на ТРОСГК – т.11 от същото, няма как настоящия състав на съда да не приеме, че наказателно производство не е ограничавало ищеца с твърдяните негативни психични изживявания - стрес и страх от повдигнатото обвинение в тежко престъпление. Вярно е, че това е станало едновременно с воденото дело срещу него, по двете обвинения, по които е осъден и поради това степента на увреждане на ищеца и интензитетът на неимуществените вреди е значително по-малък в сравнение със случая, ако обвинението, за което е оправдан, беше единствено.

         По изложените съображения съд намира, че искът за неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи частично.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се съобрази с чл.52 от ЗЗД, възприемащ критерия за справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. Тя е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи факти, които трябва да се имат предвид при определяне на обезщетението. В тази насока е Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС.

         В настоящия случай ищецът е претърпял моралните вреди, изброени по-горе. Съдът отчита, че той е бил обвинен в избягване плащане на данъчни задължения в особено големи размери за период от осем месеца и двадесет и пет дни, като по същото време срещу него са били повдигнати още две обвинения, по които ищецът е осъден с условно наказание и глоба.

         Като съобрази изложеното до тук на основание чл.52 от ЗЗД по справедливост ПлОС определя на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2 500лв. В този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, а за разликата до 28 000 лв. да се отхвърли като неоснователен.

         Досежно имуществените вреди, съдът намира че искът е частично основателен. Видно от представените заверени копия от Договори за правна помощ – л.4 от настоящото дело, договорените суми за защита на досъдебното производство и пред първата инстанция действително възлизат на 1000лв. плюс 2000лв. за ДП и на 250лв. за първата инстанция – съкратено производство. И в трите Договора е отбелязано, че сумите са платени в брой и изцяло – поради това възражението на Прокуратурата, че не са представени доказателства сумите реално да са платени на адвокатите е неоснователно. Вярно е обаче, че няма разграничение за никоя от сумите по кое обвинение какви средства е платил ищеца и поради това следва да се приеме, че по трите обвинения е платил по равно. Осъден е за две обвинения, оправдан е за едно – дължат му се Една трета от средствата, платени за защита по обвинението, по което е оправдан. С две решения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.290 ГПК - № 843/23.12.2009г. по гр.д. № 5235/2008г. на IV-то г.о. на ВКС и № 126/10.05.2010г. по гр.д. № 55/2009г. на IV-то г.о. на ВКС – е разяснено, че направените разноски по наказателното производство, по което ищецът по иска по ЗОДОВ е оправдан, представляват имуществени вреди за него, които подлежат на обезщетяване от Държавата по реда на ЗОДОВ. Затова искът следва да се уважи за сумата от 1 083,33лв., представляваща Една трета от платените средства за адвокатска защита на ДП и първата инстанция, а за разликата до 2 166,66лв. да се отхвърли като неоснователен.

         Възражението на Прокуратурата, че вземането за лихви се погасява с тригодишна давност предвид чл.111 б.В ЗЗД е основателно. Претендираните от ищеца лихви и по двете главници за имуществени и неимуществени вреди от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.12.2012г.  се дължат частично.   

         Законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди следва да се присъди от 22.12.2014г. – за времето от 28.12.2012г. - влизане в сила на оправдателната присъда, когато вземанията на ищеца са станали изискуеми до 22.12.2014г. вземанията за лихви върху всяка от двете главници са погасени по давност. В този смисъл е Решение № 230/19.12.2014г. на ВКС на РБ, постановено по гр.д. № 1425/2014г. на трето г.о.

Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Макар и специални правила в сравнение с чл.78 ГПК и в този случай трябва да има искане на ищеца на осн. чл.10 ал.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски по делото. При внимателното преценяване на ИМ, допълнителната молба и Протокола от съдебното заседание искане за разноски по настоящото дело ищецът не е направил и поради това съдът не присъжда такива.

         Водим от горното, Плевенски окръжен съд

 

                                                   Р     Е     Ш       И      :       

        

         ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1, т.3, предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди вр. чл.52 ЗЗД Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Д.И.В. ***, ЕГН ********** сумата от 2 500лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в липса на нормален живот, неимоверен стрес, безмислие за продължаване на живота, от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 НК, за което е оправдан по нохд № 696/2012г. на ПлОС с влязла в сила присъда на 28.12.2012г., като за разликата до 28 000лв. отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл.86 ЗЗД Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Д.И.В. ***, ЕГН ********** законната лихва върху главницата от 2 500лв. считано от 22.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като за периода от 28.12.2012г. до 22.12.2014г. отхвърля иска за законната лихва върху сумата от 2 500лв. като погасен по давност.

         ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Д.И.В. ***, ЕГН ********** сумата от 1 083,33лв,. явяваща се Една трета от платените средства за адвокатска защита на ДП и първата инстанция и представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 НК, за което е оправдан по нохд № 696/2012г. на ПлОС с влязла в сила присъда на 28.12.2012г., като за разликата до 2 166,66лв. отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл.86 ЗЗД Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Д.И.В. ***, ЕГН ********** законната лихва върху главницата от 1 083,33лв. считано от 22.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като за периода от 28.12.2012г. до 22.12.2014г. отхвърля иска за законната лихва върху сумата от 1 083,33лв. като погасен по давност.

         Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в двуседмичен срок  от съобщението до страните чрез връчване на препис от същото.

 

                                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: