№ 36244
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20251110115671 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по исковата молба на С. С. П. против Л. М. П., с която е предявен
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между
страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, обективно кумулативно съединен с небрачен иск с правно основание
чл. 56 СК за възлагане ползването на семейното жилище.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на 21.05.1989 г. в гр.
София, като към момента на подаването на исковата молба страните нямат
ненавършили пълнолетие деца. Посочва, че до преди 5 години отношенията им били
относително нормални – живеели в един дом, споделяли грижите за дома и децата.
Макар да са имали проблеми в емоционален план, продължавали да живеят заедно
като семейство. Сочи, че от 2020 г. съпругът се отчуждил от нея и семейството, често
отсъствал за дълги периоди и на 08.11.2020 г. окончателно напуснал семейното
жилище. Ищцата разбрала, че ответникът се преместил да живее с друга жена, негова
интимна приятелка, а личните си вещи изнесъл частично. Твърди, че и към момента
живеят отделно, нямат никаква физическа и духовна връзка, нито общо домакинство.
Моли съдът да прекрати брака между страните поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, както и да й предостави ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Нови Искър, Столична община, ул. „Тополите“ № 29, като твърди,
че не притежава други недвижими имоти, които да може да използва за живеене.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съобщава на страните проекта на доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, обективно кумулативно
1
съединен с небрачен иск по чл. 56 СК.
Брачният иск е предявен от надлежно легитимирана страна, поради което се явява
допустим за разглеждане. Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от
доказване от страна на ищцата, че страните са съпрузи, изложените в исковата молба
положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
В брачния процес ищецът следва да изчерпи всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 56 СК ищцата следва да установи собствеността
върху семейното жилище, респективно основанието въз основа на което последното се
е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от значение за ползването му –
жилищна нужда /липса на друго годно жилище; невъзможност за съвместно ползване;
размер и пригодност на имота/, здравословно състояние, трудова заетост, доходи.
По доказателствените искания на страните:
Ищцата е представила писмени документи, които са относими, необходими и
допустими и следва да бъдат приети като доказателства в настоящото производство.
Следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели на ищцата при режим на
довеждане.
Следва на страните да бъде разяснена възможността да постигнат споразумение
като се обърнат към медиатор или да потърсят друг способ за доброволно уреждане на
възникналите конфликти, както и възможността при необходимост да ползват правна
помощ, ако имат право на такава.
С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1 и ал. 3 във връзка с чл. 146
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от ищцата документи, като
писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025 г.
година от 09.00 часа, за когато да се призоват страните /като ответната страна се
призове и чрез работодател/.
УКАЗВА на ищцата по брачния иск за развод, че следва да предяви всички
основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като я предупреждава, че
непосочени основания, настъпили и станали й известни до приключване на устните
състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод
/чл. 322, ал. 1 ГПК/.
2
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
на ищцата при режим на довеждане, като УКАЗВА, че при неосигуряване на свидетел
в първото съдебно заседание, съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез
разпита му е съмнително или представлява особена трудност.
ОБЯВЯВА на страните проект на доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
УКАЗВА на ищцата, че явяването й в първото заседание по делото е
задължително, като при неявяването без уважителна причина производството по
делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в чужбина
или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището
на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник
по делото. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено
съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че ищцата не изпълни задължението си, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят
лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване
на брака им, производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4
СК - развод по взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при останалите два начина за уреждане на спора - медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение помежду им
и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване на споразумение,
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия
3
тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване
на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор,
подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната
по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС
производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени,
че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора
притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки
интересите си, страните са в състояние да възприемат най- благоприятния път за
тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече
и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и
доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в
случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни
въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат
към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър
на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
4
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд
дела. За повече информация и връзка с координаторите на Програма „Спогодби“
страните могат да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен
телефон: 0889 515 423, електронна поща: ********@***.*******. адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и
необходимост от това.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5