Решение по дело №229/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260040
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова
Дело: 20194400900229
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

               Р Е Ш Е Н И Е

                                           

                           Гр. Плевен,…20 …ноември….2020г.

                    

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..…. заседание…..на…ДВАДЕСЕТ…и…ПЪРВИ……ОКТОМВРИ...…..….. през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДВАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря…..АНЕЛИЯ…..ДОКУЗОВА…като…разгледа………

докладвано….от....съдия..…ЯНКУЛОВА… търг. Д. ..229……………

по…описа…за... 2020г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание искова молба,регистрирана с Вх.рег. №11503/09.10.2019г. по вх.регистър на Плевенски окръжен съд, чрез която са предявени обективно съединени осъдителни искове, от ищеца „***“-ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление в с. ***, Община-Враца, Област-Враца, представлявано от управителя Н.Н., чрез пълномощника адв. Л.Я. ***, против ответника „***“-ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление в гр.Долна Митрополия, Област-Плевен, ул.“***“08/ ***, База „***“, както следва: Иск за главница с цена 49605.70лв. и иск за лихва за забава за периода от 30.12.2017г. до 19.10. 2018г. с цена 4059.23лв.

В исковата молба се твърди следното:

Между „***“-ЕООД и „***“-ЕООД има трайни търговски  отношения. След събиране на реколтата за 2016 г. на слънчоглед и пшеница от страна на „***”-ЕООД, са последвали периодични доставки към „***”- ЕООД, за които доставки има съответните кантарни бележки, издадени от ищеца. За доставените количества зърно са издадени фактури, по които са извършени частични плащания.

На 29.12.2017 г. в гр. Долна Митрополия е сключено споразумение за насрещно прихващане между двете страни. След извършеното насрещно прихващане на взаимните им задължения са останали неизплатени задължения на „***” ЕООД, по фактура № ***/31.08.2016 г. в размер на 49 605.70 лев. Това споразумение представлява извън съдебно признание на иска, като обаче и до настоящия момент няма извършено плащане от страна на ответника Към края на 2018 г.  ищецът предприема стъпки за съдебно събиране на вземанията си, вкл, внася д.т за делото  и ангажира адвокатска защита. Към 19.10.2018 г. дължимата лихва върху главницата от 49 605.70лв. е в размер на 4059.23лв. . и върху сбора от тази главница и лихва е внесената държавна такса. Независимо от тези действия ищецът решава да даде допълнително време за доброволно  изпълнение на ответника – „***“ ЕООД с ЕИК: ***, но такова липсва и до сега.

Поради гореизложеното, за „***” ЕООД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

 Петитумът на исковата молба е да се  призоват страните  на съд и  след като  се установят обстоятелствата, на които ищецът основава искането си, съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди  ответника „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление : Област Плевен, Община - гр. Долна Митрополия, ул. „***“ № 8 /***, база „***“, да заплати на  ищеца „***“-ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Област Враца, Община-Враца, с.***,  сума в размер на 49 605.70 лева, представляваща остатъкът от задълженията на „***“ ЕООД по фактура №***/31.08.2016г. и Фактура №***/12.09.2016 г. след Споразумение за прихващане от 29.12.2017г., както и сумата от 4059,23 лв. - законна лихва върху главницата от 30.12.2017г. до 19.10.2018г., както и законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски.

Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:

Споразумение за прихващане от 29.12.2017 г.;

Справка по чл. 366 ГПК за определяне на размера на задължението;

Изчисление на законната лихва с калкулатор на лихвите;

Извлечения от ТР за актуално състояние на страните по делото.

 Заявени са следните доказателствени и***:

Съдът да допусне счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извърши справка в счетоводствата на двете дружества да даде отговор на следните въпроси:

1.Какъв е размерът на задължението на „***“-ЕООД, с ЕИК:*** към „***“- ЕООД с ЕИК: *** след извършеното прихващане със Споразумение за прихващане от 29.12.2017г. по описаните  в споразумението насрещни вземания?

2. Какъв е размерът на законната лихва върху сумата по предходния въпрос от 30.12.2017 г. до 19.10.2018г.?

На основание Разпореждане №1677/10.10.2019г., постановено по настоящето дело, препис от исковата молба е изпратен на ответника, на когото са дадени указания за правата му по чл.367 и сл. от ГПК.

В предоставения срок, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Д.Митрополия, Област- Плевен, чрез пълномощника адв. А.Г. ***, регистриран с Вх.№12336/28.10.2019г.(л.18 и сл.)

В отговора на исковата молба се оспорва  основателността на предявения  иск, като се излагат следните твърдения:

Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата 49 605,70 лева, представляваща остатъкът от задълженията на „***" ЕООД по фактури №№ ***/31.08.2016 г и ***/12.09.2016 г. след Споразумение за прихващане от 29.12.2017 г., както и сумата от 4 059,23 лв. - законна лихва върху главницата от 30.12.2017 г. до 19.10,2018 г.

Заявените от ищеца обстоятелства са изцяло или частично неверни:

Признават се следните факти:

Действително през 2016 г. ищецът е доставял на ответника слънчоглед и пшеница реколта  2016 г. Доставките на пшеница са изпълнени от ищеца и са изцяло заплатени от ответника.

Оспорват се следните факти:

Ответникът не е подписвал приложеното към ИМ Споразумение от 29.12.2017 г. за прихваща­не на насрещни задължения по фактури. За съществуването на такъв документ  е разбрал едва на 25.10.2019г., на която дата всъщност му е беше предадена ИМ от майката на управителя на дружеството,тъй като същата е връчена на личния й адрес, а не на посочения в Търговски регистър адрес на седалището на „***" ЕООД.

Правят се следните възражения :

І.Възражение относно  размера на насрещните задължения:

През 2016 г. между страните са сключени сделки за покупка на общо 810 тона слънчоглед, реколта 2016 г удостоверени с издадени от ищеца фактури както следва:

 

Фактура №                        Количество /тон/    Единична цена      Обща стойност

***/29.08.2016                 200                                    615                  123 000

***/31.08.2016                 160                                    620                    99 200

***/02.09,2016                 100                                    635                    63 500

***/12.09.2016                   200                                  635                  127 000

***/12.09.2016                   150                                  635                    95 250

 

От цялото договорено количество ищецът е предал 671,460 тона зърно, като е останало непредадено количество от 138,54 тона по последната ф-ра № ***/12.09.2016 г. От всички из­вършени доставки ответникът не е заплатил единствено доставеното му съгл. ф-ра № ***/31.08.2016 г. зърно на стойност 99 200 лв. Всички останали доставки са заплатени на ищеца. Това включва и ф-ра № ***/12.09.2016 г., по която ответникът е доставил единствено 11,46 тона слънчоглед вместо договорените 150 тона. Стойността на частичната доставка е 7 277,10 лв. съобразно договорената ед. цена от 635 лв./тон, По тази фактура ответникът е платил на ищеца сумата 45 337,10 лева или с 38 060 лева повече от дължимото за частичната доставка,

Така задължението на ответника във връзка с извършените от ищеца доставки на слънчоглед рек.2016 г, е в размер на 99 200 лв. единствено по ф-ра № ***/31.08.2016 г.

На свой ред по-рано през същата година ответникът е доставил на ищеца посеви и препарати на обща стойност 99 507,20 лв. съгл. издадени от него фактури №№ ***/31.03.2016 г, и ***/31.03.2016 г. Цената на тези доставки все още не е изплатена от ищеца на ответника.

 Налице са две насрещни компенсируеми парични задължения на страните една към друга, както следва;

Вземане на ответника в общ размер на 137 260 лв., включващо задълженията на ищеца по ф- ри №№ ***/31.03.2016 г. и ***/31.03.2016 г. на обща стойност 99 507,20 лв. и задъл­жението му да върне полученото на отпаднало основание надплащане по ф-ра № ***/12.09.2016 г. от 38 060 лв.;

Вземане на ищеца в размер на 99 200 лв, по ф-ра № ***/31.08.2016 г.

За уреждане на насрещните задължения ответникът е направил следните изявления:

За разваляне на сделката по ф-ра № ***/12.09.2016 г. за неизпълнената част поради отпаднал интерес и връщане на отпаднало основание на надплатената сума от 38 060 лв.;

За извънсъдебно прихващане при условията на чл. 103 и сл. от ЗЗД.

И двете изявления на ответника  се прилагат за връчване на ищеца заедно с настоящия отго­вор,

След прихващането ищецът няма вземане от ответника, а му е длъжник за сумата от 38 367,20 лв.

ІІ.Възражение срещу извършено прихващане със Споразумение от 29.12.2017 г.

Към ИМ е приложено Споразумение от 29.12.2017 г., с което според ищеца страните са из­вършили прихващания на свои насрещни парични задължения както следва;

Задължения    на        ответника  към  ищеца         -  общо 149 112,90 лв.           по            фактури          №№ ***/31.08.2016 г. и ***/12.09.2016 г.

Задължения    на        ищеца към ответника           - общо 99 507,20 лв.  по        фактури  ***/31.03.2016 г, и ***/31.03.2016 г.

Такова споразумение не е подписвано от управителя на „***" ЕООД. Подпи­сът за ответното дружество е положен върху него от неизвестно за  ответника лице, без то да разполага с представителна власт. За съществуването на такъв документ  е разбрал едва след като му е  пре­дадена ИМ с приложенията на 25.10.2019 г. поради неправилното й връчване на адрес, различен от адреса на управление на „***“ ЕООД.

С оглед изложеното  се правят следните оспорвания и изявления:

На основание чл.193 от ГПК  се оспорва истинността на представеното с ИМ Споразумение за прихващане от 29.12.2017 г., относно автентичността на положения за ИВАЛИН Г. ЦОЛОВ подпис за управител на „***“ ЕООД.

Противопоставя се на действията, изразяващи се в направено от неизвестно лице изявление от името на „***“ ЕООД за прихващане по Споразумение с ищеца от 29.12.2017 г, като извършени без представителна власт.

Правят се следните доказателствени и***:

І. Да бъде назначена ССчЕ, която, след като се запознае с доказателствата по дело­то, след справка в счетоводството на ответника да отговори на следните въпроси:

1.                   Какво количество слънчоглед е предал „***" ЕООД на „***" ЕООД в изпълнение на сделките по ф-ри №№ ***/29.08,2016 г„ ***/31.08.2016 г„ ***/02.09.2016 г., ***/12,09.2016 г. и ***/12.09.2016 г. На кои дати са извър­шени отделните доставки и в какъв размера е всяка една от тях. Има ли недоставено от ищеца зърно по тези фактури - какво количество и по коя от фактурите;

2.                    Какви плащания е извършил ответника по издадените от ищеца ф-ри №№ ***/29,08.2016 г., ***/31,08.2016 г.. ***/02.09.2016 г.. ***/12.09,2016 г. и ***/12,09.2016 г. Какъв е неизплатения остатък от цената на реално доставеното коли­чество зърно и по коя фактура.

3.                   Осчетоводени ли са Споразумение от 29.12.2017 г. и погасяване на задълженията на ищеца по издадените от ответника фактури №№ ***/31.03.2016 г. и ***/31.03.2016 г.;

4.                   Какъв е общият размер на задължението на „***" ЕООД към „***" ЕООД по издадените от последното фактури №№ ***/31.03.2016 г. и ***/31.03.2016 г. и изплатено ли е то от ищеца.

II. На основание чл.183 от ГПК да  се задължи ищеца да представи оригинала на Споразуме­ние от 29.12.2017 г. за прихващане на насрещни задължения.

Към отговора на исковата молба са представени следните писмени доказателства:

 

1.                   Фактура № ***/29.08.2016 г., изд, от „***“ ЕООД;

2.                   Платежно нареждане от „***" ЕООД по ф-ра № ***/29.08.2016            г.;

3.                   Фактура          № ***/31.08.2016 г., изд. от „***" ЕООД;

4.                   Фактура          № ***/02,09.2016 г., изд. от „***" ЕООД;

5.                   Платежно нареждане от „***" ЕООД по ф-ра № ***/02.09.2016            г.;

6.                   Фактура № ***/12.09.2016 г., изд. от „***“ ЕООД;

7.                   Платежно нареждане от „***" ЕООД по ф-ра № ***/12.09.2016            г.;

8.                   Фактура № ***/12.09.2016 г., изд. от „***“ ЕООД;

9.                   Платежно нареждане от „***” ЕООД по ф-ра № ***/12.09.2016            г.;

10.                Фактура          № ***/31.03.2016 г., изд. от „***” ЕООД;

11.                Фактура          № ***/31.03.2016 г., изд. от „***" ЕООД;

12.                Изявление от „***" ЕООД до „***“ ЕООД за разваляне на сделката по ф-ра № ***/12.09.2016 г.;

13.                Изявление от „***" ЕООД до „***“ ЕООД за прихващане на насрещни задължения.

 

С Разпореждане №1781/29.10.2019г., съдът е разпоредил на основание чл.372,ал.1 от ГПК препис от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца, на когото е указал за правата му по чл.372,ал.2 от ГПК.

В законния процесуален срок, по делото е постъпила Допълнителна искова молба, регистрирана с Вх.№13706/27.11.2019г.(л.37 и сл.) В нея се изразява следното становище:

Между „***” -ЕООД и  „***”- ЕООД има тайни търговски отношения, като те не се оспорват от ответника в отговора на исковата молба. Реално, ответникът оспорва доставката на 150 т. слънчоглед, които са описани във фактура №***/12.09.2016 г. Признава, че са доставени единствено 11,46 тона, а са заплатени 45337,10 лв. или около 71,4 т. слънчоглед, по конкретната фактура. Представят се и още фактури и платежни нареждания, за общо 660 т. слънчоглед реколта 2016 г. Безспорно между страните е, че не е заплатено и доставеното количество от 160 т. по фактура 127/31.08.2019 г. Общото договорено за доставяне количество слънчоглед реколта 2016 г. между страните е било 810 т., толкова е и фактурирано. Реално доставеното количество е 810 т. и 40 кг. Представя и моли да  се приемат като доказателства 29 броя кантарни бележки за. извършените през 2016 г. доставки.

По отношение на отправеното чрез съда предизвестие за едностранно прекратяване на договора за продажба на слънчоглед, реколта 2016 г., обективиран във фактура №***/12.09.2016 г. (озаглавено покана), ищецът не приема едностранно прекратяване на договора, поради факта, че има реално и пълно изпълнение на задълженията на „***“ ЕООД.   .

С отговора на исковата молба не е предявен насрещен иск за връщане на недължимо платеното по фактура ***/12.09.2019 г. С оглед на това ищецът не приема изявлението за прихващане на насрещни вземания от 28.10.23019 г. по отношение на фактура ***/12.09.2016г. Изискването на чл. 133 и сл. ЗЗД е вземанията да са насрещни, ликвидни и изискуеми, което не е налице по отношение на претенцията за връщане на недължимо платено по фактура ***/12.09.2019 г.

Съдейки по изявленията в отговора на исковата молба спорът се свежда до това дали е налице доставка на 150 т. слънчоглед реколта 2016 г. по ф-ра 133/12.09.2016 г. или са доставени само 11.46 т. и съответно дали ответникът дължи заплащане на неразплатения остатък от сумата по фактурата. Спорно е и дали се дължи връщане на недължимо платеното, но доколкото ответникът в предвидения срок (отговора на и.м.) не е подал насрещен иск, то този спор не е предмет на настоящото дело. Покана от 28.10.2019 г, и изявление за прихващане от 28.10.2019 г. представляват едностранни волеизявления на ищеца и имат отношение само доколкото  дават основание  ищецът да прецизира предявеният иск.

Изразява се следното  във връзка с доказателствата:

Да се приемат представените от ответника писмени доказателства.

Заявява, че ще се ползва от представеното споразумение за прихващане от 29.12.2017г. Същото е получено по пощата, в два екземпляра, подписани за „***“ ЕООД, с положен мокър печат. След подписване от страна на „***“- ЕООД, единият екземпляр е върнат на ответника, а вторият е съхранен в счетоводството на ищеца. Не може да гарантира, че подписът положен на споразумението за „***“ -ЕООД е положен от И.Ц., ищецът е  убеден, че печатът е на ответното дружество, а подписът е положен от лице занимаващо се със счетоводството на ответника. Изводът ни се налага и от факта, че приложените от ответника доказателства в заверени копия по настоящото дело са заверени с печат с текст „“***“- ЕООД Вярно с оригинала подпис“, като положеният подпис е сходен с положения на споразумението за прихващане подпис. При съответно разпореждане от съда ще представи оригинала на споразумението за съпоставка с представеното копие и извършване на евентуални други процесуални действия. С оглед направеното оспорване още веднъж заявява, че ще се ползва от представения документ и моли в случай, че откриете производство по чл. 193 ГПК на основание чл. 193 ал. 3 изр.1 ГПК, съдът да разпредели в тежест на ответника да докаже неистинността на документа.

Във връзка с поисканата ССчЕ.- Да не се допускат въпросите формулирани от ответника в т. 1 отр задачите към експертизата. Експертът счетоводител няма как да установи какви доставки и на какви дати са извършени. Категорично не може да дава заключение има ли недоставено от страните зърно. Той може да се запознае е документацията, предоставена му от страните и на база представените му документи следа да даде отговор на въпроси, които са от неговата специфична област на експертиза. Реално доставените количества зърно се доказват с писмени и гласни доказателства, не е експертни познания. В случай, че разполага с писмени доказателства ответника следва да ги представи по делото, а не само на вещото лице.

По същия начин се противопоставя на втория въпрос зададен от ответника в т. 2 от задачите на експертизата. Вещото лице не може да отговори какъв е размерът на неизплатен остатък от цената на реално доставено количество.

Не се противопоставя на въпроса в т. 3 от задачите на ответника.

Противопоставя се на въпросите в т. 4, доколкото те не са спорни но делото - ищецът не оспорва задълженията си по издадените от ответника фактури и не твърди че е извършвал плащане.

Поддържа поставените в исковата молба въпроси и моли да се допълнят:

Осчетоводено ли е Споразумение от 29.12.2017 г. в двете дружества?

Има ли промени в осчетоводяването на четирите фактури предмет на споразумението от 29.12.2017 г. спрямо счетоводното приключване на 2017 и 2018 г. н настоящия момент?

Представят се следните писмени доказателства:  29 броя кантарни бележки по опис.

Направено е следното ОСОБЕНО ИСКАНЕ:

На 10.10.2019 г., след образуване на настоящото дело между „***“- ЕООД и физическото лице Н.Н. е сключен договор за цесия на вземанията на „***“ -ЕООД, предмет на Споразумение от 29.12.2018 г. и на настоящото дело. С оглед на това на основание чл. 226 ал. 2 ГПК се прави искане  за допускате  встъпването на Н.К.Н., ЕГН:**********, л.к. № ***, изд. на 11,07,2019 г. , от МВР - гр. Враца, с постоянен адрес *** кладенци като трето лице по делото, за да подпомага „***" ЕООД, ЕИК: ***. На основание чл. 226 ал. 2 ГПК във вр. чл. 222 ГПК  се прави искане Н.К.Н., ЕГН:********** да замести „***" ЕООД, ЕИК: ***, ако  се получи съгласието на другата страна.

Прилага се копие на Договор за цесия от 10.10.2019 г. с копие за ответника

На основание чл. 214 ал. 1 ГПК прави изменение на иска с оглед защитата на ответника:

Съдът да постанови решение, с което да осъди „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област Плевен, гр. Долна Митрополия, ***, база „***“ да заплати на „***" ЕООД, ЕИК: *** сума в размер на 49 605.70 лева, представляваща остатъкът от задълженията на „***“ ЕООД към „***“ ЕООД с ЕИК: *** по фактура ***/31.08.2016 г и фактура ***/12.09.2016 г. след прихващане със задълженията на „***“ ЕООД с ЕИК: *** към „***“ ЕООД с ЕИК: *** по фактура ***/31.03.2016 г. и фактура №***/31.03.2016 г., както и сумата от 4059,23 лв. - законна лихва върху главницата от 30.12.2017г.г. до 19.10.2018 г., както и законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението. Прави се искане за присъждане на разноски по делото.

С Разпореждане №1962/27.11.2019г.  е разпоредено на основание чл.373,ал.1 от ГПК препис от допълнителната искова молба и приложенията към нея да се връчат на ответника  по делото, на когото са указани правата  и задълженията по чл.373,ал.2 от ГПК.

По делото е постъпил Допълнителен отговор, регистриран с Вх.№14771/18.12.2019г. (л.62 и сл.), в който се изразява следното:

Поддържа заявеното с отговора  възражение, че ищецът е изпълнил частично задължението си по петте сделки по фактурите, като е предал на ответника 671,460 т, зърно вместо договореното количество от 810 т. Така е останало непредадено количество от 138,54 т. по последната ф-ра № ***/12.09.2016 г.

Вярно е, че ответникът не е заплатил доставеното му количество от 160 т. слънчоглед, рек. 2016 г. по фактура 127/31.08.2019 г. на стойност 99 200 лв. На свой ред ищецът обаче не е заплатил доставените му от ответника посеви и препарати на обща стойност 99 507,20 лв. съгл. издадени от „***" ЕООД фактури №№ ***/31.03.2016 г. и ***/31.03.2016 г. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца в ДИМ.

С оглед изложеното действително спорният въпрос е „дали в налице доставка на 150 т. слънчоглед реколта 2016 г. по ф-ра № 133/12.09.2016 г. или са доставени само 11.46 т. и съ­ответно дали ответникът дължи заплащане на неразплатения остатък от сумата по фактурата‘, както е посочено в ДИМ.

При така заявените като безспорни обстоятелства следва ищецът да уточни дали оспорва съществуването на насрещни парични задължения между страните както следва:

-Вземане на ответника по издадени от него ф-ри №№ ***/31,03.2016 г. - общо 99 507,20 лв.;

- Вземане на ищеца в размер на 99 200 лв. по издадена от него ф-ра № ***/31.08.2016 г.

В случай, че съществуването на насрещните вземания по описаните фактури не се оспорва от ищеца то същият следва да уточни дали приема в тази част прихващането, извършено от ответ­ника с приложеното към отговора изявление за прихващане.

ВЪЗРАЖЕНИЯТА СРЕЩУ ЗАЯВЕНИТЕ с Допълнителната искова молба НОВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:

От представените от ищеца с ДИМ общо 29 бр. кантарни бележки /КБ/  се оспорва предаване­то на слънчоглед по следните 5 кантарни бележки: КБ № 21/26.08.2016 г,. КБ № 25/27.08.2016 г., КБ № 50/09.09.2016 г., КБ № 57/11.09.2016 г. и КБ № 60/12.09.2019 г.

Оспорването  се състой в следното:

Оспорване на КБ №21/26.08,2016 г.

В тази КБ е посочено, че ищецът е предал на ответника нето 25,920 т. слънчоглед, който е натоварен на влекач per. № *** с гондола per. № ***, с водач Ц.А.. Претеглянето е извършено на колиен кантар в зърнобазата на ищеца в с. ***, община Враца, област Враца.

1.                   Посоченото тежкотоварно МПС е снабдено с GPS система за мониторинг на маршрутите, извършван по договор от фирма ,***'' ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управле­ние област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район ***, ж.к. м. ЮИЗ, бул“ ***“ № 28Р. На посочената в тази КБ дата - 26.08.2016 г. влекач per. № *** с гондола per. № *** е имал общо два курса до зърнобазата в с. ***, които са отразени в издадените от ищеца КБ № 20/26.08.2016 т. и КБ № 22/26.08.2016 г. КБ № 20/26.08.2016 г. е приложена към ДИМ. Към настоящия отговор прилага издадена от ищеца КБ № 22/26.08.2016 г. за натоварена пшеница на тази дата.

Трети курс до зърнобазата в с. *** това МПС не е имало на 26.08.2016 г., както би следвало, ако процесната КБ № 21/26.08.2016 г. е с вярно съдържание. Извършването на общо два, а не три курса се удостоверя от пътните листове и от графичните записи на GPS отчета за движени­ето на камиона за 26.08,2016 г.

2.                   Моли на осн. чл.183 от ГПК да  се задължи ищеца да представи оригинала на Кантарна бе­лежка № 21/26.08.2016 г. В случай, че ищецът представи оригинала на този документ  се оспорва на осн. чл.193 от ГПК неговата истинност, относно автентичността на положения за Ц.А. подпис.

3.                    Моли да   се допусне  Съдебно техническа експертиза, която, след проверка на пътните листо­ве и графичните записи на GPS отчета за движението на влекач per. № *** с гондола per. № ***, да отговори на въпроса колко курса е извършило това МПС до зърнобазата на ищеца в с. *** на 26.08.2016 г.

Оспорване на КБ № 25/27.08.2016 г.

В тази КБ е посочено, че ищецът е предал на ответника нето 26,100 т. слънчоглед, който е натоварен на влекач per. № *** с гондола per. № ***, с водач В.И.. Претеглянето е извършено на колиен кантар в зърнобазата на ищеца в с. ***, община Враца, област Враца.

1.                   Посоченото тежкотоварно МПС е снабдено с GPS система за мониторинг на маршрутите, извършван по договор от фирма „***" ЕООД. На посочената в тази КБ дата - 27.08.2016 г. влекач per. № *** с гондола per. № *** е имал само един курс до зърнобазата в с, ***, който е отразен в издадената от ищеца КБ № 24/27.08.2016 г., приложена.към ДИМ.

Втори курс до зърнобазата в с, *** това МПС не е имало в този ден, както би след­вало, ако процесната КБ № 25/27.08,2016 г. е с вярно съдържание. Извършването на само един, а не на два курса се удостоверя от пътните листове и от графичните записи на GPS отчета з.а движение­то на камиона за 27.08,2016 г.

2.                   Моли на осн. чл.183 от ГПК да съдът да задължи ищеца да представи оригинала на Кантарна бе­лежка N° 25/27.08.2016 г. В случай, че ищецът представи оригинала на този документ оспорва на осн. чл.193 от ГПК неговата истинност, относно автентичността на положения за В.И. подпис.

3.                    Моли да  се допуснете Съдебно техническа експертиза, която, след проверка на пътните листо­ве и графичните записи на GPS отчета за движението на влекач per. № *** с гондола per. № ***, да отговори на въпроса колко курса е извършило това МПС до зърнобазата на ищеца в с. *** на 27.08,2016 г.

Оспорване на КБ № 50/09.09.2016 г.

В тази КБ е посочено, че ищецът е предал на ответника нето 29,900 т. слънчоглед, който е натоварен на влекач per. № *** с гондола per. N° ***, с водач Д.М.. Пре­теглянето е извършено на колиен кантар в зърнобазата на ищеца в с. ***, община Враца, област Враца.

1.                    Посоченото тежкотоварно МПС е снабдено с GPS система за мониторинг на маршрутите, извършван по договор от фирма „***" ЕОСД. На посочената в тази КБ дата - 09.09.2016 г., влекач per. № *** c гондола per. № *** e имал само един курс до зърнобазата в с. ***, който е отразен в издадената от ищеца КБ № 48/09.09.2016 г., приложена към ДИМ.

Втори курс до зърнобазата в с. *** това МПС не е имало в този ден. както би след­вало. ако процесната КБ № 50/09.09.2016 г. е с вярно съдържание. Извършването на само един, а не на два курса се удостоверя от пътните листове и от графичните записи на GPS отчета за движение­то на камиона за 09.09.2016 г.

2.                     Моли на осн. чл.183 от ГПК да  се задължи  ищеца да представи оригинала на Кантарна бе­лежка № 50/09.09.2016 г. В случай, че ищецът представи оригинала на този документ оспорвам на осн. чл.193 от ГПК неговата истинност, относно автентичността на положения за Д.М. подпис.

3,                    Моля да  се допусне Съдебно техническа експертиза, която, след проверка на пътните листо­ве и графичните записи на GPS отчета за движението на влекач per, № *** с гондола per. № ***, да отговори на въпроса колко курса е извършило това МПС до зърнобазата на ищеца в с. *** на 09.09.2016 г.

Оспорване на КБ № 57/11.09.2016 г.

В тази КБ е посочено, че ищецът е предал на ответника нето 29,560 т. слънчоглед, който е натоварен на влекач per, № *** с гондола per. N° ***, с водач Г.И.. Пре­теглянето е извършено на колиен кантар в зърнобазата на ищеца в с. ***, община Враца, област Враца.

1.                    На посочената в тази КБ дата - 11.09.2016 г., per. № *** с гондола per. № *** е имал само един курс до зърнобазата в с. ***, който е отразен в издадената от ищеца КБ № 56/11.09.2016 г., приложена към ДИМ, Втори курс до зърнобазата в с. *** това МПС не е имало в този ден, както би следвало, ако процесната КБ № 50/09,09.2016 г. е с вярно съдържа­ние. Извършването на само един, а не на два курса се удостоверя от пътните листове на камиона за 09.09.2016 г.

Твърдението,. че КБ № 57/11.09.2016 г. е с невярно съдържание се подкрепя и от обстоя­телството, че посочената в този документ товарна гондола per. № *** е с обем 55 куб.м., който позволява натоварване на максимално 26 тона. Т.е. невъзможно е в тази гондола да се нато­варят 29,560 т.

2.                   Моли на осн. чл.183 от ГПК да  се задължите ищеца да представи оригинала на Кантарна бе­лежка № 50/09.09.2016 г. В случай, че ищецът представи оригинала на този документ оспорвам на осн. ЧЛ.193 от ГПК неговата истинност, относно автентичността на положения за Г.И. под­пис,

3.                   Моля да  се допусне Съдебно техническа експертиза, която, след като извърши оглед на то­варна гондола per. № *** и се запознае с техническата й спесификация да даде отговор на въпроса какъв е обемът на гондолата и какво максимално количество слънчоглед може да се нато­вари на нея. Моля също така в.л., след проверка на пътните листове за движението на влекач per. № *** с гондола per. № ***, да отговори на въпроса колко курса е извършило това МПС до зърнобазата на ищеца в с. *** на 11.09.2016 г.

Оспорване на КБ № 60/12.09.2019 г.

В тази КБ е посочено, че ищецът е предал на ответника, нето 27,100 т. слънчоглед, който е натоварен на влекач per. № *** с гондола per. № ***, с водач М.К.. Претеглянето е извършено на колиен кантар в зърнобазата на ищеца в с. ***, община Враца, област Враца.

1.                   Посоченото тежкотоварно МПС е снабдено с GPS система за мониторинг на маршрутите, извършван по договор от фирма „***“ ЕООД. На посочената в тази КБ дата -12.09.2016 г,, влекач per. № *** с гондола per. № *** е имал само един курс до зърнобазата в с. ***, който е отразен в издадената от ищеца КБ № 59/12.09.2016 г., приложена към ДИМ.

Втори курс до зърнобазата в с. *** това МПС не е имало в този ден, както би след­вало, ако процесната КБ № 60/12.09.2019 г. е с вярно съдържание. Извършването на само един, а не на два курса се удостоверя от пътните листове и от графичните записи на GPS отчета за движение­то на камиона за 12.09.2016 г.

2.                   Моли на осн. чл.183 от ГПК да  се задължи ищеца да представи оригинала на Кантарна бе­лежка № 60/12.09.2016 г. В случай, че ищецът представи оригинала на този документ оспорва на осн. чл.193 от ГПК неговата истинност, относно автентичността на положения за М.К. подпис.

3.                   Моли да  се допусне Съдебно техническа експертиза, която, след проверка на пътните листо­ве и графичните записи на GPS отчета за движението на влекач per. *** с гондола per. № ***, да отговори на въпроса колко курса е извършило това МПС до зърнобазата на ищеца в с. *** на 12.09.2019 г.

Допълнително общо възражение по отношение на оспорените КБ е, че те не са представяни от ищеца на ответника и не фигурират в счетоводството на последния. За съществуването на такива документи „***" ЕООД разбира едва от ДИМ.

Правят се следните ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ И***:

1.                   Доказателствените  и*** във вр. с оспорването на КБ № 21/26.08.2016 г., КБ № 25/27.08.2016 г„ КБ № 50/09.09.2016 г., КБ № 57/11.09.2016 г. и КБ № 60/12.09.2019 г, са заявени в изложението на възраженията  към всеки един от тези документи.

2.                   Поисканата с първоначалния ни отговор ССчЕ да бъде допълнена със следния въпрос: Какво количество слънчоглед е предал„***" ЕООД на „***"-ЕООД в изпълнение на сделките по ф-ри №№ ***/29.08.2016 г., ***/31.08.2016 г., ***/02.09.2016 г., ***/12.09.2016 г. и ***/12.09.2016 г. съобразно предста­вените от ищеца с ДИМ кантарни бележки, без оспорените КБ № 21/26.08.2016 г., КБ № 25/27.08.2016 г., КБ № 50/09.09.2016 г., КБ № 57/11.09.2016 г. и КБ № 60/12.09.2019 г.

ПРЕДСТАВЯТ се СЛЕДНИТЕ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

1.                   Пътен лист № *** на влекач per. № *** за дата 26.08,2016 г.;

2.                   Графичен запис на GPS отчета за движението на влекач per. № *** на 26.08.2016 г.;

3.К3.Кантарна бележка № 22/26.08.2016 г., издадена от „***" ЕООД за натоварване с пшеница на влекач per. № *** с гондола per. № ***, с водач Ц.А. в зърнобаза в с. ***

4.Пътен лист № ***на влекач per. № *** за дата 27.08.2016 г.;

5.Графичен запис на GPS отчета за движението на влекач per. № ***  на        27.08.2016      г.;

6.Пътен лист № *** на влекач per. № *** за дата 09.09.2016 г.;

7.Графичен запис на GPS отчета за движението на влекач per. № *** на 09.09.2016 г;

8.Пътен лист N° *** на влекач per. № *** за дата 11.09.2016 г;

9.Пътен лист № ***на влекач per. № *** за дата 12.09.2016 г.;

10.Графичен запис на GPS отчета за движението на влекач per. № *** на 12.09.2016 г.

В Допълнителен отговор (Уточнение), регистриран с Вх.№1219/27.01.2020г.(л.78), ответникът „***“-ЕООД, чрез пълномощника адв. А.Г. *** е изразил следното становище:

  Не възразява физическото лице Н.К.Н. да бъде привлечен като трето  лице  - помагач на страната на ищеца на основание чл.226,ал.2 във вр. чл.222 от ГПК.

  Не е съгласен  третото лице Н.К.Н. да замести ищеца на основание    чл.226,ал.2 във вр. чл.222 от ГПК.

  Не възразява относно заявеното изменение на иска на основание чл.214,ал.1 от ГПК.

   С Определение №65/29.01.2020г., постановено по настоящето дело, Плевенският окръжен съд е приел, че  процедурата по размяна на книжа  е извършена в пълен обем и съдът  следва  да  пристъпи към подготовка на делото в закрито заседание на основание чл.374 от ГПК,  като съгласно чл.374,ал.1 от ГПК съобрази допустимостта на съединените искове и тяхната цена, и***та и възраженията на страните и допускането на сочените доказателства, след което на основание чл.374,ал.2 от ГПК да насрочи делото в открито съдебно заседание, като съобщи на страните проекта за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 С горното определение съдът е постановил следното:

- ДОПУСНАЛ  е на основание чл.214,ал.1 от ГПК  ИЗМЕНЕНИЕ на предявените от ищеца против ответника два броя обективно съединени осъдителни искове, като същите се считат предявени, както следва:

Ответникът „*** ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област Плевен, гр. Долна Митрополия, ***, база „***“ да заплати на ищеца „***" ЕООД, ЕИК: *** сума в размер на 49 605.70 лева, представляваща остатъкът от задълженията на „***“ ЕООД към „***“ ЕООД с ЕИК: *** по фактура ***/31.08.2016 г и фактура ***/12.09.2016 г. след прихващане със задълженията на „***“ ЕООД е ЕИК: *** към „***“ ЕООД с ЕИК: *** по фактура ***/31.03.2016 г. и фактура №***/31.03.2016 г., както и сумата от 4059,23 лв. - законна лихва върху главницата от 30.12.2017г.г. до 19.10.2018 г., както и законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението;

 - ДОПУСНАЛ е  на основание чл.226,ал.2, изр.1 от ГПК  ПРИВЛИЧАНЕ на физическото лице Н.К.Н. ЕГН-********** с постоянен адрес ***, като ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ищеца;

 -  ОСТАВИЛ е  БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно  искането на ищеца за заместването му на основание чл.222във вр. чл.226,ал.2 от ГПК от третото ли.е-помагач - Н.К.Н. ЕГН-********** с постоянен адрес ***.

  - ОБЯВИЛ е на страните следният ПРОЕКТ за ДОКЛАД  по делото;

 -  ПРИЕЛ е на основание чл.374,ал.1 от ГПК писмените доказателства, представени с исковата молба, с отговора на исковата молба, с допълнителната искова молба и с допълнителния отговор, описани по-горе.

 - ДОПУСНАЛ е назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която  след като се запознае с данните по делото и извърши справки с счетоводствата на страните, да даде заключение по въпросите, поставени от страните;

   -  ОБЯВИЛ е на страните, че по искането  на ответника за оспорване  на представените от ищеца 5 бр. кантарни бележки, ще се произнесе след изявлението на ищеца по чл.193,ал.2 от ГПК и след представяне по делото на техните оригинали;

    - ОСТАВИЛ е БЕЗ УВАЖЕНИЕ   искането на ответника за оспорване на представеното с исковата молба  двустранно споразумение за прихващане, като неотносимо към спора, след допуснатото изменение на иска по чл.214,ал.1 от ГПК.

Делото е разгледано в няколко открити съдебни заседания, на които страните са участвали чрез процесуални представители: Адв.Л.Я. *** – за ищеца, адв. А.Г. *** – за ответника и адв. О.л. *** за третото лице – помагач на страната на ищеца.

Процесуалните представители  адв. Л.Я. и адв. А.Г. поддържат становищата, които са изразили в  писмените изявления. Адв. О.Л. поддържа становището на  представителя на ищеца – адв. Я..адв., изходящи от страните.

Страните не са възразили относно проекта за доклад и същият е  обявен за окончателен.

В открито съдебно заседание, проведено на 4 март 2020г.,съдът е извършил следните процесуални действия:

- ПРИЕЛ е оригиналите на 5 броя кантарни бележки.

 -ОТКРИЛ е производство по оспорване на 5 броя кантарни бележки, представени в оригинал от ищеца, а именно кантарна бележка №21/26.08.2016 година, кантарна бележка №60/12.09.2016 година, кантарна бележка №57/11.09.2016 година, кантарна бележка №25/27.08.2016 година и кантарна бележка №50/09.09.2016 година, като е посочил, че доказателствената тежест по оспорване е на ответника.

- ДОПУСНАЛ е по искане на ответника графологична експертиза, която след предоставяне на сравнителен материал, да даде заключение относно следното:

Автентичен ли е подписът на лицето Ц.А. – водач на МПС, върху кантарна бележка №21/26.08.2016 година; автентичен ли е подписът на лицето В.И. положен върху кантарна бележка №25/27.08.2016 година; автентичен ли е подписът на лицето Д.М. положен върху кантарна бележка №50/09.09.2016 година; автентичен ли е подписът на Г.И. положен върху кантарна бележка №57 09.09.2016 година; автентичен ли е подписът на М.К. положен върху кантарна бележка №60/12.09.2019 година. Като сравнителен материал на експертизата да послужи подписите на тези лица в МВР, отдел „Гражданска регистрация“, във връзка с издаването на българските документи за самоличност; подписите на тези лица върху други кантарни бележки съставени между страните и подписите на тези лица върху трудовите им договори;.

 -НАЗНАЧИЛ е  по искане на ответника  съдебно-техническа експертизата с вещо лице инж. В.И., който като се запознае с данните по делото и провери пътните листове и графичните записи на „gps“ отчета за движение на МПС, във връзка с петте доставки, за които са издадени кантарните бележки, да даде заключение относно следното: Извършил ли е влекач с Рег. №*** с гондола Рег.№ *** курс до зърно базата на ищеца в село *** на 26.08.2016 година; извършил ли е курс влекач Рег.№ *** с гондола Рег.№ *** курс до зърно базата на ищеца в село *** на 27.08.2016 година; извършил ли е курс влекач Рег.№ *** с гондола Рег.№ *** курс до зърно базата в село *** на 09.09.2016 година; извършил ли е курс  влекач с Рег.№ *** с гондола *** курс до зърно базата в село *** на 11.09.2016 година и извършил ли е курс влекач с Рег.№ *** с гондола Рег.№ *** курс до зърно базата в село *** на 12.09.2019 година. Експертизата да отговори на въпросите поставени от процесуалните представители на страните в съдебно заседание.

- ДОПЪЛНИЛ е задачата на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза със следните въпроси:

Осчетоводени ли са и как издадените от ищеца 5 броя фактури и главните страни в процеса.

Начислен ли е ДДС от ответника, чрез издаване на протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС и представени ли са в дневниците за покупки и продажби, кога и как.

Отразена ли е и как в балансите на ответника за 2016 година, 2017 година,2018 година и 2019 година (ако е изготвен) сумата от 38 060 лева, за която се твърди че е недължимо платена понастоящем;.

-Разпоредил е  ДА БЪДЕ ИЗДАДЕНО на адвокат О.Л. *** в качество му на пълномощник на Н.К.Н. съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго от ТД на НАП – офис Плевен, от което да е видно дали на „***“ ЕООД – Долна Митрополия, ЕИК *** е провеждана ревизия за данъчната 2016 година и ако да, то в какъв обхват (за установяване на какви публични вземания по ЗДДС, по ЗКПО и други). Какъв е резултатът от ревизионното производство.

 - ЗАДЪЛЖИЛ е ТД на НАП – офис Плевен в случай на извършена ревизия на „***“ ЕООД – Долна Митрополия с ЕИК *** обхващаща данъчната 2016 година, да предостави по делото заверени копия от издадения ревизионен доклад и ревизионен акт, като на ТД на НАП – офис Плевен  в качеството му на трето задължено лице се изпрати  препис от  писменото заявление на страната.

В открито съдебно заседание,проведено на 15.07.2020г., по искане на ищеца и на третото лице, съдът е назначил КОМПЛЕКСНА ЕКСПЕРТИЗА в състав от софтуерен специалист и автоинженер, която след като се запознае с информацията при доставчика на софтуерни услуги на ответника и материалите по делото , да даде заключение по задачите, поставени от ищеца и третото лице, както следва:

1.По каква траектория ( маршрут) се е движило на 26.08.2016г. МПС с рег.№***, в какъв час е било в посочените в пътния лист крайни пунктове на курсовете, има ли данни да е било в режим на престой и кога?

2.По каква траектория ( маршрут) се е движило на 27.08.2016г. МПС с рег.№***, в какъв час е било в посочените в пътния лист крайни пунктове на курсовете, има ли данни да е било в режим на престой и кога?

3.По каква траектория ( маршрут) се е движило на 09.09.2016г. МПС с рег.№***, в какъв час е било в посочените в пътния лист крайни пунктове на курсовете, има ли данни да е било в режим на престой и кога?

4.По каква траектория ( маршрут) се е движило на 10.09.2016г. МПС с рег.№***, в какъв час е било в посочените в пътния лист крайни пунктове на курсовете, има ли данни да е било в режим на престой и кога?

5.По каква траектория ( маршрут) се е движило на 12.09.2016г. МПС с рег.№***, в какъв час е било в посочените в пътния лист крайни пунктове на курсовете, има ли данни да е било в режим на престой и кога?

  Всички допуснати експертизи са изготвени, депозирани и приети от съда в хода на съдебното дирене.

Съдът, като обсъди данните по делото, приема за установено следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установява следното  от фактическа страна:

Безспорни  между страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и направените признания:

Ищецът „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в с.***, Община-Враца, Област-Враца, представлявано от управителя Н.Н. и ответникът „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.Д.Митрополия, Община – Д.Митрополия, Област-Плевен, ул.“***“№8, са търговски дружества, регистрирани по ТЗ и вписани в Търговския регистър.

През  календарната 2016г. между двете дружества били установени търговски отношения, както следва:

Ищецът „***“-ЕООД със седалище в с.*** е продал на ответника „***“-ЕООД със седалище в гр.Долна Митрополия, общо 810това ( осемстотин и десет тона) слънчоглед, реколта 2016г., за което са издадени общо пет броя фактури:

 

Фактура №                        Количество /тон/    Единична цена      Обща стойност

***/29.08.2016                 200                                    615                  123 000лв.

***/31.08.2016                 160                                    620                    99 200лв.

***/02.09,2016                 100                                    635                    63 500лв.

***/12.09.2016                   200                                  635                  127 000лв.

***/12.09.2016                   150                                  635                    95 250лв.

 

Ответникът „***“-ЕООД със седалище в гр. Долна Митрополия е  продал на ищеца „***“-ЕООД със седалище в с.***, посеви и препарати, за които са издадени  два броя фактури:

 

Фактура №***/31.03.2016г. за сумата от  50360.00лв. и

Фактура №***/31.03.2016г. за сумата от  49147.20лв., или обща стойност по двете фактури в размер на сумата от 99 507.20лв.

 

Ищецът е доставил на ответника стоката по  3бр. от фактурите - №***/29.08.2016, №***/02.09.2016г.  и   №***/12.09.2016г. и е получил  пълно плащане, видно от преводните нареждания към фактурите.(л.20-л.28)

Ищецът е доставил на ответника и стоката по Фактура №***/31.08.2016г. на стойност 99200лв., която ответникът не е  заплатил;

Ищецът е доставил на ответника  стока по фактура №***/12.09.2016г., чието количество е спорно,  като ответникът е  превел на ищеца сумата от  45337.10лв., при цена на фактурата от  95250.00лв.

 И двете страни са направили изявления за прихващане на насрещните парични задължения  по неразплатените фактури.

След образуване на настоящето дело, с договор за цесия от 10.10.2019г., ищецът „***“-ЕООД като цедент е прехвърлил на  физическото лице Н.К.Н., ЕГН-********** като цесионер, вземането  си към ответника „***“-ЕООД, „придобито на основание извършени през 2016г. доставки на зърно, за което представлява остатъкът от задълженията на „***“- ЕООД по Фактура №***/31.08.2016г. и Фактура №***/12.09.2016г, като главницата на прехвърленото вземане възлиза на 49605.70лв.“(л.57)

Спорен е въпросът    доставил  ли  е ищецът на ответника цялото фактурирано количество слънчоглед от 150тона на стойност 95250лв. по Фактура №***/12.09.2016г. и в зависимост от това дължи ли ответникът плащане на ищеца  по тази фактура и  евентуално в какъв размер ?

За да се произнесе по спорния въпрос,  съдът съобрази следното:

В  подкрепа на твърдението си, че е  доставил цялото договорено количество слънчоглед по  посочените  по-горе 5бр. фактури, ищецът е представил 29 броя кантарни бележки (л.40-л.56)

Ответникът е оспорил  истинността на 5бр. от кантарните бележки и  на основание чл.193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване на  същите, както следва:

Кантарта бележка №21/26.08.2016г. за 25.920тона слънчоглед;

Кантарна бережка№25/27.08.2016г. за 26.100тона слънчоглед;

Кантарна бележка №50/09.09.2016г. за 29.900тона слънчоглед;

Кантарна бележка №57/11.09.2016г. за 29.560тона слънчоглед;

Кантарна бележка №60/12.09.2016г. за 27.100тона слънчоглед.

 

За проверка истинността на горните  частни документи, са допуснати  графологична  ( съдебно–почеркова) експертиза, съдебно-техническа експертиза и комплексна техническа експертиза в състав от софтуерен специалист и авто -инженер.

Въз основа на неоспорените заключения на трите експертизи, съдът приема следното относно всяка от оспорените кантарни бележки:

Относно Кантарна бележка №21/26.08.2016г. – (л.100):

В нея е записано, че  ищецът е предал на ответника нето тегло 25.920тона слънчоглед, натоварен на влекач рег.№*** с гондола рег.№ *** и приет от водача Ц.А. като представител на ответника.

От заключението на съдебно-почерковата ( графологична) експертиза, изготвена от в.л. М.М.(л.167-л.172), се установява, че подписът в графа „претеглил“ на тази кантарна бележка, не е положен от посоченото в нея лице – Ц.К.А., шофьор  на тежкотоварен автомобил при ответника съгласно Трудов договор №28/29.05.2015г. на л.156;

От представените пътни листове и  от заключенията на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж. В. И. и  на комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. К.Т. и в.л. инж.В. И.,съдържаща и  таблица за движението, се установява, че  автомобилът „***“ - влекач рег.№*** с гондола рег.№ *** с водач Ц.А., на 26.08.2016г. е имал два курса до зърнобазата на ищеца в с.***, както следва: Първи курс: Тръгване от Д.Митрополия в 8.14ч. и пристигане в с.*** в 10.05ч.; Втори курс: Тръгване от гр.Кнежа в 13.56ч. и пристигане в *** в 15.07ч. Движението на   моторното превозно средство е приключило  в 17.19ч. Трети курс до *** на 26.08.2016г.,  автомобилът не е осъществил. Съответният пътен лист е попълнен за четири дни от 26.08.2016г. до 29.08.2016г., като на 27.07.2016г. е извършен още един курс от гр.Козлодуй  до с.*** за времето от 12.45ч до 13.43ч.

При така установените фактически положения, съдът възприема становището на ответника, изразено в допълнителния отговор и в писмената защита, че  с двата курса на  автомобил „***“ - влекач рег.№*** с гондола рег.№ *** с водач Ц.А.,  извършени на 26.08.2016г. до зърнобазата на ищеца в с.***,  е  получена и извозена селско-стопанска продукция  по вид и количество, отразена в  представени по делото две други кантарни бележки, които не са оспорени от  ответника, а обратно изпълнението по тях се признава: Кантарна бележка №20/26.08.2016г. за 31.340тна слънчоглед (л.56) и Кантарна бележка №22/26.08.2016г. за 29.160тона пшеница(л.66)

Следователно, след като на 26.08.2016г.  автомобилът  „***“ - влекач рег.№*** с гондола рег.№ ***, с водач Ц.А.,   не е осъществил трети курс  до с.***, за получаване на стока, различна от тази, в издадените на 26.08.2016г. кантарни бележки №20/26.08.2016г. и №22/26.08.2016г., и   подписът върху кантарна бележка №21/26.08.2016г. не е положен от водача на този автомобил  в графата „претеглил“, следва,  че оспорената от ответника Кантарна бележка №21/26.08.2016г. е частен документ с невярно съдържание, тъй като не отговаря на удостовереното с него фактическо положение, а именно:  В същата е отразено, че  ищецът е предал на ответника нето тегло 25.920тона слънчоглед, натоварен на влекач рег.№*** с гондола рег.№ *** и приет от водача Ц.А. като представител на ответника, което  не отговаря на действителното фактическо положение, защото такъв трети  курс до с.*** автомобилът не  осъществил и подписът  върху документа не е  положен от водача на същия като представител на ответника. При това положение,  представената  кантарна бележка №21/26.08.2016г., следва да се изключи  като доказателство по делото, при което съдът приема, че ищецът не е доказал твърдението си, че е предал на ответника  отразените в успешно оспорената  кантарна бележка 25.920 тона слънчоглед;

Относно Кантарна бележка №25/27.08.2016г.(л.103):

В нея е записано, че на 27.08.2016г. ищецът е предал на ответника  нето тегло 26.100 тона слънчоглед, натоварен на влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** и приет от водача  В.И. като представител на ответника;

От заключението на съдебно-почерковата ( графологична) експертиза, изготвена от в.л. М.М.(л.167-л.172), се установява, че подписът в графа „потеглил“ на тази кантарна бележка, не е положен от посоченото в нея лице – В.Г.И. - шофьор  на тежкотоварен  автомобил при ответника съгласно Трудов договор №32/06.07.2015г. на л.158;

От представените пътни листове и  от заключенията на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж. В. И. и  на комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. К.Т. и в.л. инж.В. И.,съдържаща и  таблица за движението, се установява, че  автомобилът  марка „***“  - влекач с рег.№*** с гондола рег.№ *** с водач В.И., на  27.08.2016г. е осъществил един курс до с.***, като е тръгнал от гр.Кнежа   в 9.18ч и е пристигнал в с.*** в 10.21ч., след което е тръгнал от с.*** в 12.02ч. и е пристигнал в гр. Кнежа  в 13.20ч.  Втори курс до ***, на 27.08.2016г., този автомобил не е извършал.

При така установените фактически положения, съдът възприема становището на ответника, изразено в допълнителния отговор и в писмената защита, че  с курса на  автомобил „***“ - влекач рег.№*** с гондола рег.№ *** с водач В.И.,  извършен на 27.08.2016г. до зърнобазата на ищеца в с.***,  е получена и извозена селско-стопанска продукция  по вид и количество, отразена в  представената по делото  друга кантарна бележка, която не е оспорена от  ответника, а обратно изпълнението по нея се признава: Кантарна бележка №24/27.08.2016г. за 28.300тона слънчоглед (л.56);

Следователно, след като на 27.08.2016г. автомобил „***“ - влекач рег.№*** с гондола рег.№ *** с водач В.И.,   не е осъществил втори курс  до с.***, за получаване на стока, различна от тази, в издадената на 27.08.2016г. кантарна бележка №24/27.08.2016г.  и   подписът върху кантарна бележка №25/27.08.2016г. не е положен от водача на този автомобил  в графата „претеглил“, следва,  че оспорената от ответника Кантарна бележка №25/27.08.2016г. е частен документ с невярно съдържание, тъй като не отговаря на удостовереното с него фактическо положение, а именно:  В същата е отразено, че  ищецът е предал на ответника нето тегло 26.100 тона слънчоглед, натоварен на влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** и приет от водача  В.И. като представител на ответника, което  не отговаря на действителното фактическо положение, защото такъв втори курс до с.*** автомобилът не  осъществил и подписът  върху документа не е  положен от водача на същия като представител на ответника. При това положение,  представената  кантарна бележка №25/27.08.2016г., следва да се изключи  като доказателство по делото, при което съдът приема, че ищецът не е доказал твърдението си, че е предал на ответника  отразените в успешно оспорената  кантарна бележка 26.100 тона слънчоглед;

Относно Кантарна бележка №50/09.09.2016г.чл.104):

В нея е записано, че на 09.09.2016г. ищецът е предал на ответника  нето тегло 29.900 тона слънчоглед, натоварен на влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** и приет от водача  Д.М. като представител на ответника;

От заключението на съдебно-почерковата ( графологична) експертиза, изготвена от в.л. М.М.(л.167-л.172), се установява, че подписът в графа „потеглил“ на тази кантарна бележка, не е положен от посоченото в нея лице – Д.М. Маринов  - шофьор  на тежкотоварен  автомобил при ответника съгласно Трудов договор №25/29.05.2015г. на л.160;

От представените пътни листове и  от заключенията на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж. В. И. и  на комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. К.Т. и в.л. инж.В. И.,съдържаща и  таблица за движението, се установява, че  автомобилът  марка „***“  - влекач с рег.№*** с гондола рег.№ *** с водач Д.М., на  09.09.2016г. е осъществил един курс до с.***, като е тръгнал от гр. Д. Митрополия   в 8.06ч и е пристигнал в с.*** в 9.54ч., след което е тръгнал от с.*** в 10.53ч. и е пристигнал в гр. Д.Митрополия  в 15.35ч.  Втори курс до ***, на 09.09.2016г., този автомобил не е извършал.

При така установените фактически положения, съдът възприема становището на ответника, изразено в допълнителния отговор и в писмената защита, че  с курса на  автомобилът  марка „***“  - влекач с рег.№*** с гондола рег.№ *** с водач Д.М., извършен на  09.09.2016г.  до зърнобазата на ищеца в с.***,  е получена и извозена селско-стопанска продукция  по вид и количество, отразена в  представената по делото  друга кантарна бележка, която не е оспорена от  ответника, а обратно изпълнението по нея се признава: Кантарна бележка №48/09.09.2016г. за 28.020тона слънчоглед (л.46);

Следователно, след като на 09.09.2016г. автомобил марка „***“  - влекач с рег.№*** с гондола рег.№ *** с водач Д.М.,не е осъществил втори курс  до с.***, за получаване на стока, различна от тази, в издадената на 09.09.2016г. кантарна бележка №48/09.09.2016г.  и   подписът върху кантарна бележка №50/09.09.2016г. не е положен от водача на този автомобил  в графата „претеглил“, следва,  че оспорената от ответника Кантарна бележка №50/09.09.2016г. е частен документ с невярно съдържание, тъй като не отговаря на удостовереното с него фактическо положение, а именно:  В същата е отразено, че  ищецът е предал на ответника нето тегло 29.900 тона слънчоглед, натоварен на влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** и приет от водача  Д.М. като представител на ответника, което  не отговаря на действителното фактическо положение, защото такъв втори курс до с.*** автомобилът не  осъществил и подписът  върху документа не е  положен от водача на същия като представител на ответника. При това положение,  представената  кантарна бележка №50/09.09.2016г., следва да се изключи  като доказателство по делото, при което съдът приема, че ищецът не е доказал твърдението си, че е предал на ответника  отразените в успешно оспорената  кантарна бележка 29.900 тона слънчоглед;

Относно Кантарна бележка №57/11.09.2016г.(л.102):

В нея е записано, че на 11.09.2016г. ищецът е предал на ответника  нето тегло 29.560 тона слънчоглед, натоварен на влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** и приет от водача  Г.И. като представител на ответника;

От заключението на съдебно-почерковата ( графологична) експертиза, изготвена от в.л. М.М.(л.167-л.172), се установява, че подписът в графа „потеглил“ на тази кантарна бележка, не е положен от посоченото в нея лице – Г.И. И.  - шофьор  на тежкотоварен  автомобил при ответника съгласно Трудов договор №18/29.05.2015г. на л.162  и Трудов договор №24/01.10.2016г.на л.164;

От представените пътни листове и  от заключенията на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж. В. И.  се установява, че  автомобилът  марка „***“  - влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** с водач  Г.И., на 11.09.2016г. е осъществил един курс до с.***, като е тръгнал от гр. Лом в 15.30ч. и е пристигнал в с.*** в 17.30ч. Втори курс до ***, на 11.09.2016г., този автомобил не е извършал.

При така установените фактически положения, съдът възприема становището на ответника, изразено в допълнителния отговор и в писмената защита, че  с курса на  автомобилът  марка „***“  -  влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** с водач  Г.И.,  извършен на  11.09.2016г.  до зърнобазата на ищеца в с.***,  е получена и извозена селско-стопанска продукция  по вид и количество, отразена в  представената по делото  друга кантарна бележка, която не е оспорена от  ответника, а обратно изпълнението по нея се признава: Кантарна бележка №56/11.09.2016г. за 25.740тона слънчоглед (л.45);

Следователно, след като на 11.09.2016г. автомобил марка „***“  - влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** с водач  Г.И., не е осъществил втори курс  до с.***, за получаване на стока, различна от тази, в издадената на 11.09.2016г. кантарна бележка №56/11.09.2016г.  и   подписът върху кантарна бележка №57/11.09.2016г. не е положен от водача на този автомобил  в графата „претеглил“, следва,  че оспорената от ответника Кантарна бележка №57/11.09.2016г. е частен документ с невярно съдържание, тъй като не отговаря на удостовереното с него фактическо положение, а именно:  В същата е отразено, че  ищецът е предал на ответника нето тегло 29.560 тона слънчоглед, натоварен на влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** и приет от водача  Г.И. като представител на ответника, което  не отговаря на действителното фактическо положение, защото такъв курс до с.*** автомобилът не  осъществил и подписът  върху документа не е  положен от водача на същия като представител на ответника. При това положение,  представената  кантарна бележка №57/11.09.2016г., следва да се изключи  като доказателство по делото, при което съдът приема, че ищецът не е доказал твърдението си, че е предал на ответника  отразените в успешно оспорената  кантарна бележка 29.560 тона слънчоглед;

Относно Кантарна бележка №60/12.09.2016г.(л.101):

В нея е записано, че на 12.09.2016г. ищецът е предал на ответника  нето тегло 27.100 тона слънчоглед, натоварен на влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** и приет от водача  М.К. като представител на ответника;

От заключението на съдебно-почерковата ( графологична) експертиза, изготвена от в.л. М.М.(л.167-л.172), се установява, че подписът в графа „потеглил“ на тази кантарна бележка, не е положен от посоченото в нея лице – М.Й.К.  - шофьор  на тежкотоварен  автомобил при ответника съгласно Трудов договор №24/29.05.2015г. на л.165;

От представените пътни листове и  от заключенията на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж. В. И. и  на комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. К.Т. и в.л. инж.В. И.,съдържаща и  таблица за движението, се установява, че  автомобилът  марка „***“  - влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** ,с водач  М.К., на 12.09.2016г. е осъществил един курс до с.***, като е тръгнал от гр. Д. Митрополия   в 8.21ч и е пристигнал в с.*** в 10.04ч., след което е тръгнал от с.*** в 10.52ч. , пристигнал е в Кнежа в 12.48часа, след което тръгва за гр.Д.Митрополия и пристига в 14.10ч.  Втори курс до ***, на 12.09.2016г., този автомобил не е извършал.( В техническата експертиза, изготвена от инж. В. И. като водач на автомобила е посочен С.Ц.. Съдът приема, че се касае за техническа грешка, тъй като видно от съдържанието на всички представени пътни листове, С.Ц. е лицето, което издава пътните листове, вкл. и пътния лист  на водача М.К. на л.72 от делото)

При така установените фактически положения, съдът възприема становището на ответника, изразено в допълнителния отговор и в писмената защита, че  с курса на  автомобилът  марка „***“  - влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** ,с водач  М.К., извършен на  12.09.2016г.  до зърнобазата на ищеца в с.***,  е получена и извозена селско-стопанска продукция  по вид и количество, отразена в  представената по делото  друга кантарна бележка, която не е оспорена от  ответника, а обратно изпълнението по нея се признава: Кантарна бележка №59/12.09.2016г. за  слънчогледово семе (л.45);

Следователно, след като на 12.09.2016г. автомобил марка „***“  - влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** ,с водач  М.К., не е осъществил втори курс  до с.***, за получаване на стока, различна от тази в издадената на 12.09.2016г. кантарна бележка №59/12.09.2016г.  и   подписът върху кантарна бележка №60/12.09.2016г. не е положен от водача на този автомобил  в графата „претеглил“, следва,  че оспорената от ответника Кантарна бележка №60/12.09.2016г. е частен документ с невярно съдържание, тъй като не отговаря на удостовереното с него фактическо положение, а именно:  В същата е отразено, че  ищецът е предал на ответника нето тегло 27.100 тона слънчоглед, натоварен на влекач с Рег.№*** с гондола с рег.№ *** и приет от водача  М.К. като представител на ответника,което  не отговаря на действителното фактическо положение, защото такъв курс до с.*** автомобилът не  осъществил и подписът  върху документа не е  положен от водача на същия като представител на ответника. При това положение,  представената  кантарна бележка №60/12.09.2016г., следва да се изключи  като доказателство по делото, при което съдът приема, че ищецът не е доказал твърдението си, че е предал на ответника  отразените в успешно оспорената  кантарна бележка 27.100 тона слънчоглед;

В заключение,  въз основа заключенията на съдебно-почерковата, съдебно техническата и комплексната съдебно-техническа експертиза,съдът  на основание чл.194 от ГПК приема, че оспорените от ответника 5 броя кантарни бележки, представени от ищеца ( Кантарна бележка №21/26.08.2016г. за 25.920тона слънчоглед, Кантарна бележка №25/27.08.2016г. за 26.100това слънчоглед, Кантарна бележка №50/09.09.2016г. за 29.900тона слънчоглед, Кантарна бележка №57/11.09.2016г. за 29.560 това слънчоглед и Кантарна бележка №60/12.09.2016г. за 27.100 тона слънчоглед), са  неистински частни свидетелстващи документи, тъй като са с невярно съдържание,т.е - неистински, неверни документи. Поради това същите следва да се изключат от доказателствения материал по делото. Съгласно чл.194,ал.3 от ГПК петте кантарни бележки заедно с препис от настоящето съдебно решение следва да бъдат изпратена на Районна прокуратура-гр. Враца.

При положение, че успешно оспорените от ответника пет броя кантарни бележки не са годно доказателствено средство, съдът приема, че  ищецът не е доказал твърдението си, че е предал на ответника селскостопанската продукция от слънчоглед,  реколта 2016г,отразена в тях, а именно общо 138.580 тона.  Следователно, от посочените в петте фактури №***/29.08.2016, №***/31.08.2016, №***/02.09,2016, №***/12.09.2016  и № ***/12.09.2016, 810.000( осемстотин и десет) тона  слънчоглед, ищецът като продавач е предал на ответника като купувач 138.580 тона по-малко от договореното.

Съгласно заключението на в.л. М. Ф.(л.132 и сл.) издадените от ищеца пет броя фактури са осчетоводени при него по дебита на сметка 411 и по кредита на сметка 701.

Съгласно първоначалното и  двете допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. М. Ф. се установява, че счетоводството на ответника е водено коректно, като са представени разбивки на сметка 401- доставчици за календарните 2016, 2017 и 2018 календарни години. При ответника „***“-ЕООД, петте фактури са окомплектовани с кантарни бележки, както следва:

Фактура №***/29.08.2016г.- с кантарни бележки №24/27.08.2016, №20/26.08.2016г, №31/28.08.2016г, №30/28.08.2016, №33/31.08.2016г, №32/31.08.2016г, №34/31.08.2018г., като е приложен и Дневник по сметка 401 – доставчици;

Фактура №***/31.08.2016г. – с кантарни бележки №34.08.2016г, №35/31.08.2016г, №36/31.08.2016г, №37/31.08.2016г, №39/01.09.2016г, №38/01.09.2016г. и №40/02.09.2016г, като е приложен и Дневник по сметка 401 – доставчици;

Фактура №***/02.09.2016г. – с кантарни бележки №40/02.09.2016, №41/02.09.2016г, №42/02.09.2016, №43/05.09.2016г, №44/05.09.2016г, и е приложен Дневник по сметка 401- доставчици;

Фактура №***/12.09.2016г-  с кантарни бележки №44/05.09.2016г, №45/07.09.2016, №46/07.09.2016г, №47/09.09.2016г, №48/09.09.2016, №49/09.09.2016г, №59.12.09.2016г. и товарителница №058256/12.09.2016г. и е приложен Дневник по сметка 401- доставчици;

Фактура №***/12.09.2016г.  - с кантарни бележки №56/11.09.2016г и №59//12.09.2016г. и е приложен Дневник по сметка401- доставчици.

( Видно е, че оспорените 5 броя кантарни бележки, не са окомплектовани към нито една от фактурите)

Всички, издадени фактури от ищеца за отразени в Дневник ДДС декларации за съответния месец и при ответника е начислен ДДС с протоколи по чл.117 от ЗДД, като същите са подадени в съответния месец и са подробно описани в експертизата(л.133)

Тъй като ответникът признава, че е получил изцяло  договореното количество слънчоглед, фактурирано в първите четири фактури, а това се установява и от данните в съдебно-счетоводната експертиза, и възразява, че  е получил само част от договорената стока по Фактура №***/12.09.2016г., съдът приема, че  по тази фактура, ищецът  не е предал на ищеца  договореното количество от 150.000 тона слънчоглед, а значително по-малко. - На л.135 от съдебно-счетоводната експертиза  се установява, че при фактурирани 810.000 това слънчоглед по 5 броя фактури,   съгласно  приложените общо 29броя кантарни бележки, представени от ищеца, последният е предал на ответника 810.048 това слънчоглед, т.е. с 0.048 тона повече от фактурираното.  След като  се извади количеството от 138.580 тона по  обявените за неистински 5бр. фактури, доказаното количество слънчоглед, което ищецът е предал на ответника е  671.468 тона. При това положение,  ищецът е предал на ответника  цялото договорено количество по първите четири фактури, а по Фактура №***/12.09.2016г.  - 11.468 тона слънчоглед, при  договорено количество от 150.00 тона.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на л.179, по Фактура №***/12.09.2016г. на стойност 95250.00лв., ответникът е извършил плащане в размер на 45337.10лв., като доставеното количество слънчоглед е на стойност 7 391.40лв., от което следва, че ответникът е надплатил със сумата от 37 945.70лв.

Общо,  ответникът дължи на ищеца сумата от 99 200лв. по фактура №***/31.08.2016г. и 7 391.40лв. по Фактура №***/12.09.2016г, като по първата фактура не е извършвал плащания, а по втората е заплатил 45 377.10лв.,т.е. с 37945.70лв. повече от дължимото;

Ищецът дължи на ответника  сумата от 50360лв. по Фактура №***/31.03.3016г. и 49 147.20лв. по Фактура №***/31.03.3016г., или общо по двете фактури 99507.20лв., като не е извършвал плащания и по двете фактури.

 След като се съобразят размерите на насрещно дължимите  между страните парични престации и извършеното от ответника плащане в размер на 45337.10лв. по фактура №***/12.09.2016г, следва, че след  евентуално прихващане на насрещните вземания, ответникът е надплатил на ищеца сумата от 38252.90лв.( л.179 от делото) Съгласно експертизата, в счетоводството на ответника, тази сума  е в графа „дебит на крайното салдо“.(л.136)

От изложеното е видно, че фактическата обстановка, която съдът приема за установена е различна от твърдяната в исковата молба и  еднаква с тази, описана от ответника.

При така установената фактическа обстановка,  като съобрази приложимите към казуса правни норми и практиката на ВКС по аналогични казуси, съдът формира следните правни изводи:

В постановените по делото разпореждания и в Определение №65/29.01.2020г., с което съдът е обявил на страните проекто-доклада по делото, е приел, че е сезиран с два обективно съединени осъдителни искове, както следва:

Иск  с правно основание по  чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.327,ал.1 от ТЗ  и цена  49605.70лв.–  за  изпълнение на парично задължение  за покупно-продажна цена по договор за търговска продажба;

Иск с правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД и цена  4059.23лв. – за   обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от забавата до предявяване на исковата молба.  

Страните не са възразили относно правната квалификация, дадена от съда.

Съгласно чл.130 във вр. чл.377 от ГПК, предявените  искове са допустими като предявени между надлежни страни при наличие на правен интерес.

В отговора на исковата молба, ответникът изрично е заявил, че исковете са допустими.

За да се произнесе по същество на заявената искова претенция, съдът съобрази следното:

Безспорно е установено, че през 2016г. страните са били обвързани от редица договори за търговска продажба – вид   абсолютна търговска сделка, регламентирана  в чл.327 и сл. от ТЗ. Касае се за каузален, възмезден , двустранен договор. Задължението на продавача по договора за търговска продажба ( както и при всеки вид продажба) е да предаде на купувача закупената вещ ( респ. стока, продукция и пр.), а на купувача – да заплати на продавача уговорената покупно-продажна цена в  уговорения или законен срок. За да претендира изпълнение от насрещната  страна, ищецът следва да е изпълнил своето договорно задължение или да заяви готовност за изпълнение.

Какви са данните по делото?

Издадените от ищеца „***“-ЕООД със седалище в с. ***, Област- Враца, Фактури №***/31.08.2016г. на стойност 99200.00лв. и №***/12.09.2016г. на стойност 95250.00лв., обективират   договори за търговска продажба  на слънчоглед, реколта 2016г, по  които  ищецът е продавач, а ответникът „***“-ЕААД – купувач;

Издадените от ответника „***“-ЕООД със седалище в гр.Д. Митрополия, Област-Плевен, фактури №***/31.03.2016г. на стойност 50360.00лв. и №***/31.03.2016г. на стойност 49147.20лв., обективират договори за търговска продажба на посеви и препарати, по които ответникът е продавач, а ищецът – купувач.

По делото е безспорно установено, че ищецът  е предал на ответника селско-стопанската продукция по Фактура №***/31.08.2016г., но ответникът като купувач не е заплатил стойността на същата в размер на 99200.00лв.

Също така е безспорно, че ответникът е предал на ищеца стоката по Фактура №***/31.03.2016г. на стойност 50360.00лв. и по Фактура №***/31.03.2016г. на стойност 49147.20лв., но ищецът  като купувач не е заплатил стойността на същата, която по двете фактури възлиза общо в размер на 99507.20лв.

Въз основа на доказателствата по делото и след установяване неистинността на 5 бр. кантарни бележки, съдът  приема, че по Фактура №***/12.09.2016г., ищецът като продавач вместо фактурираните 150 тона слънчоглед на стойност  95250.00лв., е предал само 11.468 тона на стойност 7 391.40лв., но купувачът е  заплатил  45377.10лв.,т.е. повече от стойността на доставеното.

Тъй като съгласно чл.103 от ЗЗД и двете страни са направили възражения са прихващане на насрещните им вземания  по четирите подробно описани фактури, с цел погасяване  до размера на по-малкото от тях, съдът приема, че вземането на ищеца към ответника е погасено, а ответникът е надплатил на ищеца сумата от 38252.90лв.( експертиза на  л.179 от делото)

От изложеното е видно, че  предявеният от ищеца против ответника иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.327,ал.1 от ТЗ  и цена 49605.70лв. -   за заплащане на покупно-продажната цена по договор за търговска продажба, е неоснователен, тъй като претендираното с него вземане  към ответника по Фактури №***/31.08.2016г.и. и №***/12.09.2016г., е погасено  на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД чрез прихващане с насрещно вземане на ответника по  Фактура №***/31.03.2016г. и по Фактура №***/31.03.2016г..

Като последица от изхода на делото по главния иск, се явява неоснователен и съединеният с него  иск за обезщетение  за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД и цена 4059.23лв., представляваща законната лихва върху главницата от 496070лв. за периода от 30.12.2017г. до 19.10.2018г.

Тъй като   процесуалната защита на ответника е чрез възражение за прихващане, а не чрез насрещен иск, съдът не присъжда суми в  негова полза.

Съдът не се произнася относно становището на ответника за едностранно  разваляне на договора по фактура №***/12.09.2020г., тъй като с оглед предмета на делото и липса на насрещен иск, това обстоятелство е без значение за изхода на производството.

Относно разноските:

С оглед изхода на гражданско-съдебното производство пред първа инстанция, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК, сторените разноски в размер на 4446.60лв.( четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лв. и 60ст.), посочени по вид и размер в списъка по чл.80 от ГПК на л.220 от делото.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

                      Р   Е   Ш   И   :

 

І. ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл.194,ал.3 във вр. чл.193 от ГПК, че издадените от „***“- ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в с.***, Община-Враца, Област-Враца,представлявано от управителя Н.Н., 5 броя кантарни бележки:

Кантарта бележка №21/26.08.2016г. за 25.920тона слънчоглед;

Кантарна бережка№25/27.08.2016г. за 26.100тона слънчоглед;

Кантарна бележка №50/09.09.2016г. за 29.900тона слънчоглед;

Кантарна бележка №57/11.09.2016г. за 29.560тона слънчоглед;

Кантарна бележка №60/12.09.2016г. за 27.100тона слънчоглед, са НЕИСТИНСКИ (НЕ ВЕРНИ) документи и изключва същите от доказателствата по делото.

ДОКУМЕНТИТЕ заедно с препис от настоящето решение да се изпратят на Районна прокуратура- гр.Враца.

 

ІІ. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от „***“- ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в с.Три кладенци, Община-Враца, Област-Враца,представлявано от управителя Н.Н.  ПРОТИВ „***“ – ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област Плевен, гр. Долна Митрополия, ***, база „***“, ИСК с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.327,ал.1 от ТЗ и цена на 49 605.70 лева, представляваща остатъкът от задълженията на „***“ ЕООД към „***“ ЕООД по Фактура  №***/31.08.2016г. и Фактура №***/12.09.2016 г. след прихващане със задълженията на „***“ ЕООД  към „***“ ЕООД  по Фактура №***/31.03.2016 г. и Фактура №***/ 31.03.2016 г., поради погасяване на вземането чрез прихващане по чл.103 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от „***“- ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в с.Три кладенци, Община-Враца, Област-Враца,представлявано от управителя Н.Н.,  ПРОТИВ „***“ – ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област Плевен, гр. Долна Митрополия, ***, база „***“, ИСК с правно основание  чл.86,ал.1 от ЗЗД и цена 4059,23 лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата  от 49605.70лв. за периода от 30.12.2017г.г. до 19.10.2018 г.

 

ІІІ. ОСЪЖДА „***“- ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в с.Три кладенци, Община-Враца, Област-Враца,представлявано от управителя Н.Н.    ДА ЗАПЛАТИ на „***“ – ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област Плевен, гр. Долна Митрополия, ***, база „***“,   РАЗНОСКИ на основание чл.78,ал.3 от ГПК в размер на сумата от 4446.60лв.( четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лв. и 60ст.).

 

ІV.РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ на страната на ищеца – Н.К.Н. ЕГН-********** с постоянен адрес ***-Враца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: