О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 486
гр.
Пловдив, 08 ноември 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание
на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 587/2018 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П.Т., действащ лично и като законен
представител на малолетния си син Г.Т., против разпореждане № 6817/14.08.2018
г., постановено по гр.д. № 1177/ 2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд –
VІ гр.с. Жалбоподателите твърдят, че разпореждането е неправилно, тъй като
поради действието на нормата на чл. 61, ал. 2 от ГПК по време на съдебната
ваканция сроковете по делото не са текли и по тази причина те са внесли своевременно
дължимата държавна такса, поради което молят съда да го отмени и да постанови
друго, с което да бъде разпоредено частната жалба да бъде разгледана.
Ответникът по частната жалба Р.Т. счита, че тя е неоснователна и моли
съда да я отхвърли и да бъде потвърдено изцяло обжалваното разпореждане като
законосъобразно и правилно. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички
други законови изисквания за нейната допустимост
и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
С определение № 1103/28.05.2018 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 1177/2018 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – VІ гр.с., е оставена без разглеждане частната жалба
на П.Х.Т. против протоколно определение от 27.03.2018 г. на Районен съд –
Пловдив – ІІІ бр.с., постановено по гр.д. № 13500/2017 г., с което не са приети
за съвместно разглеждане в производството насрещни искове на жалбоподателя за
съвместно упражняване на родителските права по отношение на детето Г.П.Т. и за
разширяване на съществуващия режим на лични отношения с детето и е прекратено
производството по делото, като П.Т. е осъден да заплати на Р.Т. 200 лв.
разноски.
Против това определение е постъпила частна жалба вх. № 21025/ 09.07.2018
г. от П.Т. в лично качество и като законен представител на малолетния си син Г.Т.,
като се твърди, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна, както
и да бъде постановено, че направеното от Т. уточнение на насрещния му иск е
допустимо и е съобразено с най-добрия интерес на детето.
С разпореждане № 5848/10.07.2018 г. частната жалба е оставена без
движение до представяне на документ за внесена дължима държавна такса в размер
на 15 лв. по сметка на Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от
съобщението от жалбоподателя, като при неизпълнение в срок на указанията на
съда частната жалба ще бъде върната.
Съобщения за постановеното от съда разпореждане, ведно с препис от
същото, са били изпратени на П.Т. както в лично качество, така и като законен
представител на малолетния си син Г.Т., като те са били получени редовно на
27.07.2018 г. от адвокат П.Б. – процесуален представител на жалбоподателите.
С обжалваното разпореждане е прието, че не са отстранени констатираните
нередовности на частната жалба, поради което тя е върната.
Настоящият състав възприема направения от окръжния съд краен правен
извод по отношение на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 262, ал. 1
от ГПК ако жалбата не отговаря на определени законови изисквания, в т.ч. на чл.
261, т. 1 от ГПК, т.е. ако не е внесена дължимата държавна такса, на страната
се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
Според нормата на чл. 61, ал. 2 от ГПК в редакцията й от ДВ бр. 86/2017 г. сроковете спират да текат
за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от КТ,
както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от ЗСВ, с изключение
на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ.
В настоящия случай е безспорно, че разглежданото дело е за родителски
права на ненавършили пълнолетие дете, поради която причина то попада в
приложното поле на изключението по чл. 329, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, като по него сроковете не
спират да текат по време на съдебната ваканция.
Доколкото съобщенията за постановеното от окръжния съд определение за
оставяне на частната жалба без движение са били връчени редовно на
жалбоподателите на 27.07.2018 г., срокът за отстраняване на нередовностите на
частната жалба не е спрял да тече и е изтекъл на 03.08.2018 г., до който момент
не е внесена изискуемата държавна такса от Т. и по този начин не е отстранена
нередовността на частната жалба, а това е станало едва на 04.09.2018 г.,
правилно окръжният съд я е върнал по реда на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК във
вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е
правилно, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Поради отхвърляне на жалбата жалбоподателят Т. следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата направените от нея разноски в размер на 200 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния й
представител адвокат В.К..
Ето защо съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П.Х.Т. ***, ЕГН **********, действащ в лично качество
и като законен представител на малолетния си син Г.П.Т., ЕГН **********, частна жалба вх. №
27418/21.09.2018 г. против разпореждане № 6817/14.08.2018 г., постановено по
гр.д. № 1177/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІ гр.с.
ОСЪЖДА П.Х.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на Р. Н. Т. от с. М., П.
област, ул. „........, ЕГН ********** сумата 200,00 лв. /двеста лева/ разноски
в производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на
съобщението на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.