Решение по дело №1804/2013 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 41
Дата: 28 януари 2014 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20133630201804
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

41/28.1.2014г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и осми  януари две хиляди и четиринадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

 

Председател: Пл.Недялкова

                                              

Секретар:Цв.К.

Прокурор К. Киряков

Като разгледа докладваното от районния съдия

Наказателно административен  характер дело №1804 по описа за 2013г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.378  от НПК.

С постановление от 29.11.2013г  на ШРП е предложено на ШРС да бъде прекратено наказателното производството против М.Г.Р. за извършено  престъпление по чл.316, във вр. с чл.308 ал.1  от НК като е прието, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и предлага да й бъде наложено административно наказание.

            Обвиняемата се  редовно призована не  се явява в съдебно заседание. Явява се адв. Д. Б. , назначена за служебен защитник в хода на досъдебното производство. В хода на съдебните прения пледира за налагане на наказание в минимален размер.

            Представителят на ШРП поддържа внесеното предложение. Пледира за налагане на административно наказание  в минимално предвидения от закона размер.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Със заявление  вх.№ ОП – В – 10304/05.12.2011г. обв. М.Г.Р. ***, подала документи за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същото заявление  декларирала и обстоятелството, че няма трудова книжка. След направена преценка, ръководителят на пенсионно осигуряване  в ТП на НОИ, гр. Шумен отказал да бъде отпусната пенсия на обвиняемата, поради обстоятелството , че имала  придобит осигурителен стаж от трета категория труд 13г. 5 м. и 3 дни. Изискуемия трудов стаж бил в размер на  15 години. 

В началото на м. февруари 2013г. обвиняемата се снабдила с неистински официален документ – удостоверение обр. УП – 3, изх. № 17/675 от 06.02.2013г., на който бил придаден вид, че е издаден  от “БГ  Гала Реклама” ООД, гр.Шумен. В документа бил вписан  осигурителен стаж на обвиняемата  в размер на 1 година 11 месеца и 24 дни, за периода 14.01.1975г. до 29.12.1976г.

На 11.02.2013г.  обвиняемата М.Р. депозирала в РУ “Социално осигуряване”, гр.Шумен заявление вх.№ ОП – В- 1461/11.02.2013г. за отпускане  на лична пенсия, към което приложила документи, между които  и посочения неистински официален документ. Обвиняемата депозирала документите заедно с пълномощникът си – св. Д.Х.К., като последната не знаела, че приложеният официален документ бил неистински. С разпореждане  от 12.03.2013г. на РУСО, гр.Шумен, на основание чл.68 ал.3 от КСО, на обвиняемата било отказано да й бъде отпусната  лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно заключението на назначената съдебно – графическа експертиза почеркът, с който  са положени подписите срещу  “подпис на заявителя” на 1 стр. и срещу “подпис на заявителя за пенсия” на 4 стр. в заявление  вх.№ ОП – В- 1461/11.02.2013г. и този, с който са положени подписите представени като сравнителен материал от обвиняемата , принадлежат на едно и също лице. В хода на разследването не е установено  лицето положило подпис срещу “ръководител” в приложеното към заявлението удостоверение обр. УП – 3, изх. № 17/675 от 06.02.2013г.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните  доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда.

            От така изложената по- горе фактическа обстановка е видно, че деянието извършено от обвиняемата съставлява престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК. Обвиняемата  е осъществила състава на престъпното деяние , както от обективна, така и от субективна страна.  От обективна страна на 11.02.2013г. в гр.Шумен, съзнателно се ползвала от неистински официален документ - удостоверение обр. УП – 3, изх. № 17/675 от 06.02.2013г., на което бил придаден вид, че е издаден  от “БГ Реклама” ООД, гр.Шумен като от обвиняемата за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. От субективна страна това тя е сторила при форма на вина пряк умисъл, съзнавала е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасните последици и е искала тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което обективира неговото субективно, вътрешно отношение към деянието.

В случая съдът намира, че са налице условията на чл. 78А от НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. От приложеното  свидетелство за съдимост е видно, че обвиняемата не е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК. Същата е пълнолетна и няма данни по делото да са причинени имуществени вреди с деянието.

С изменението на чл. 78а, ал. 1 НК (ДВ, бр. 21/2000 г. ), при наличието на предпоставките, посочени в закона, съдът не преценява, а е длъжен да освободи дееца от наказателна отговорност по силата на закона. Ето защо съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 78А от НК, поради което обвиняемата следва да се освободи от наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема, направеното още в хода на досъдебното производство самопризнание, съдействието на обвиняемата за разкриване на обективната истина, както и възрастта й. При индивидуализацията на наказанието съгласно разпоредбата на чл.54 от НК и за изпълнение на целите на нормата по чл.36 от НК съдът съобрази  смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи. Извършителят не разкрива висока степен на обществена опасност. Касае за инцидентен случай. Не са настъпили вредни последици от извършеното, нито за обществените отношения, нито за конкретни лица. Обвиняемата прави самопризнания, съдейства за изясняване на обективната истина и не се отклонява от наказателния процес и органите на съдебната власт.  Предвид гореизложеното съдът счита, че на обвиняемата следва да й бъде наложено наказание в минимално предвидения от закона размер, действащ към момента на извършване на деянието, при смекчаващи вината обстоятелства, а именно – 1000 лева.

По преценка на съда с така наложеното на обвиняемата административно наказание ще се постигнат успешно целите на личната и генерална превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на този нарушител, но така също и по отношение на всички граждани, склонни към подобни деяния.

На основание чл.189 ал.3 от НПК на обвиняемата следва да бъдат възложени направените в производството разноски за изготвяне на експертизи. Разноските за преводач в размер на 30 лева следва да останат за сметка на органа, който ги е направил, съгласно чл.189 ал.2 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемата М.Г.Р.,  ЕГН **********, родена на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин,  неосъждана ЗА ВИНОВНА  В  ТОВА, ЧЕ на  11.02.2013г. в гр.Шумен съзнателно се ползвала  от неистински официален документ – удостоверение обр. УП – 3, изх. № 17/675 от 06.02.2013г., на което бил придаден вид, че е издаден  от “БГ Реклама” ООД, гр.Шумен като го депозирала пред РУСО – гр.Шумен, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, във вр. с чл.308 ал.1 от  НК и на основание чл. 78 А ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като й  НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата М.Г.Р. да заплати в полза на ОДМВР – Шумен направените разноски в досъдебното производство за изготвяне на експертизи в размер на 73.60 лева, както и 5 лева в полза на държавата при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХXI от НПК в 15 - дневен срок от днес   пред  ШОС.

 

 

Районен   съдия: