№ 15545
гр. хххххххххх, 24.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Т. Й. Й. Т. Й. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Частно
наказателно дело № 20231110212800 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. А. А., явява се, доведен от Следствения арест в
гр.хххххххххх.
В залата се явява адв. Л. Т. от САК – упълномощен защитник на обв. А.
по досъдебното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Няма пречки, да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
Д. А. А., роден на хххххххх г. в гр. хххххххххх, българин, български
гражданин, осъждан, разведен, със средно образование, работи, постоянен
адрес гр. хххххххххх, ул. „ххххххххх“ № 164 и настоящ адрес гр.
хххххххххх, ул. „ххххххххххх“ № 53, с едно непълнолетно дете, ЕГН
1
**********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството,
включително правото на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТАТА: Не правя искания за отводи.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз
основа на искане на прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
Д. А. А. – обвиняем по досъдебно производство № 11301/2023 г. по описа на
СДВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава предостави възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане. Няма какво да добавя.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането на прокуратурата, но го
оспорвам.
ЗАЩИТАТА: Г-жо Председател, оспорвам искането на прокуратурата,
намирам същото за незаконосъобразно, като ще изложа допълнителни
обстоятелства.
Представям писмени доказателства, като на първо място ще отбележа,
че документите съм ги предоставил на прокуратурата и тя се е запознала с
тях.
Представям удостоверение за раждане на непълнолетното дете на моя
подзащитен – Давид Д. А., договор за наем на моторното превозно средство, с
което прокуратурата твърди, че е станал инцидента, както и доказателства, че
е собственост на друго юридическо лице, годишен финансов отчет на
дружеството „ххххххххххх” ЕООД, което е собственост и се управлява от моя
подзащитен, видно от което е, че той има постоянна трудова заетост.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представените доказателства. Считам
2
същите за относими към настоящето производство, да се приемат.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че представените писмени доказателства са
относими към предмета на производството по чл.64 от НПК, поради което и
на основание чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото днес
представените от защитата писмени доказателства.
СТРАНИТЕ (поотделно): Няма да сочим други доказателства.
На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени
действия на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия, моля да уважите направеното от
СРП искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” на
обвиняемия Д. А. А..
Считам, че от събрания до настоящия момент доказателствен материал
на досъдебното производство се установява наличието на всички изискуеми
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, визирани в
чл.63, ал.1 от НПК.
На първо място, престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност обвиняемият А., се наказва с „лишаване от свобода”. От
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложения по
делото писмен доказателствен материал, считам, че може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият А. е извършил престъплението,
за което му е повдигнато и предявено обвинение. Следва да се отбележи, че
разследването е в своя начален етап, а видно от показанията на пострадалата
М. предстоят извършването на прегледи с оглед установяване в пълнота
нейното здравословно състояние в резултат на реализираното спрямо нея
3
пътно-транспортно произшествие.
По отношение наличието на опасност обвиняемият А. да извърши
друго престъпление, считам, че същата се извежда от справката му за
съдимост и най - вече от факта, че деянието, за което му е повдигнато и
предявено обвинение по настоящото досъдебно производство, се явява
извършено в изпитателния срок на предходно негово осъждане, за извършено
друго умишлено престъпление по транспорта.
Предвид горното, моля да постановите определение, с което да
определите на обвиняемия Д. А. А. мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
ЗАЩИТАТА: Г-жо Председател, моля от името на моя подзащитен да
оставите без уважение така направеното искане от СРП. Намирам, че същото
е незаконосъобразно, както и не е налице нито една от изтъкнатите от
представителя на СРП предпоставки за определяне на най-тежката мярка за
процесуална принуда.
На първо място, бих желал да обърна внимание на съда, че съгласно
практиката на съдилищата в Република България, мярката за процесуална
принуда има изключителен характер и се налага само в случаи, в които има
висока степен на обществена опасност, както на самото деяние, така и на
самия деец, за които всяка друга мярка за неотклонение би противоречала на
целите, установени в НПК, а именно да се попречи на дееца да извърши друго
престъпление, да се укрие или да избегне изтърпяване на наложено
наказание. В случая нито една от тези цели не е налице.
На първо място по отношение на главната предпоставка, моля да
констатирате, че основният ми аргумент е, че деянието, за което му е
повдигнато обвинение по чл.343, ал.3 във вр. ал.1, б. „Б” във вр. чл.342, ал.1
от НК, е несъставомерно. То е несъставомерно, защото в материалите по
делото няма наличието на нито една обективна данна затова, че е причинена
средна телесна повреда на така наречената пострадала г-жа М.. Видно от
представените материали на страница 44 и приложената експертна справка на
страница 45, се установява от първия документ, че г-жа М. е напуснала по
собствено желание прегледа в Медицинска академия, а от назначената СМЕ
се установява, че има оток на крака и подутина на крака. Направените
рентгенографии не са с категорично заключение, там има контури, които
4
предизвикват съмнение. Забележете какъв израз е използвало вещото лице:
„които дават съмнение за евентуално счупване“. Т.а обаче не е установено в
тази медицинска документация. След като не е установено по делото, то
липсва причинена средна телесна повреда на пострадалото лице. До момента
с категоричност е установено наличието на една лека телесна повреда и това е
охлузване на коляното, което е предизвикало болка и страдание.
Заключението на вещото лице, касаещо счупването на една част от ходилото,
така наречената ладиевна кост, сочи, че е налице временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Това осъществява медико-биологичната
характеристика на лека телесна повреда. Оттук-нататък цялата позиция на
прокуратурата затова, че е налице първата предпоставка и наличието на
обосновано предположение, няма процесуална и материалноправна
наказателна основа. Няма такава основа и защото действително се предвижда
наказание по този текст, който прокуратурата има право да приложи,
съобразно неограничените си правомощия в тази насока. Този текст изисква,
за да бъде ангажирана наказателната отговорност с налагане на наказание
„лишаване от свобода” на лицето, той да е причинил средна телесна, а не,
както е в случая, лека телесна повреда. Какви изследвания ще бъдат
направени по-нататък, че е предписан скенер, това означава, че резултатът от
тези изследвания ще стане ясен на един по-късен етап и по-късно напред във
времето. На този етап, за момента, данните сочат наличието на лека телесна
повреда. С оглед на това моля да приемете, че основната предпоставка -
наличието на обосновано предположение, не е налична към настоящия
момент.
По отношение на другите две предпоставки пак ще изразя своето
несъгласие с прокуратурата. Действително, моят подзащитен е осъждано
лице, видно от приложеното свидетелство за съдимост. Същият е осъждан за
причинена средна телесна повреда през 2016 г., като присъдата е влязла в
сила 2021 г. Осъден е на една година „пробация”, която, забележете, г-жо
Председател, той я е изтърпял. В края на миналата година е направил
споразумение, по силата на което се е признал за виновен за деяние,
извършено от него по чл.343б НК – управление на МПС под въздействието на
наркотично вещество. Затова му е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от шест месеца. Направена е кумулация от състав на СРС, като е
определено общо наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода”.
5
Като се приложат правилата на чл.59, ал.1, т.1, където един ден „задържане
под стража” се приема за три дни „пробация”, ще установите, че на моя
подзащитен, дори при положение, че той в бъдеще бъде осъден за това
деяние, на него му остава да доизлежава около 45 дни от наложеното му
наказание. Освен това известна е разпоредбата на чл.68 НК, че съдът по
същество не е длъжен автоматично да приведе остатъка от неизтърпяната част
на условното осъждане при непредпазливо деяние. Всичко това го казвам, за
да може да прецените, че не е налице реална опасност моя подзащитен да
извърши друго престъпление, което да се извлича от предишните му
осъждания. В тази връзка искам пак да подчертая, че има справка, която сочи,
че няма висящи други производства, което говори затова, че той си е взел
поука от тези деяния, за които е получил наказание. По отношение на другата
предпоставка, затова, че има реална опасност той да се укрие - той е с
установен адрес, на който пребивава и има лична карта. Ще видите, че
документите, които предоставих са на неговата фирма, на която е управител и
собственик и тя е регистрирана, „ххххххххххх” ЕООД“, на адреса, който му е
по лична карта. Документите на дружеството са абсолютно изрядни, подаден
е годишен финансов отчет, който показва, че фирмата не е фиктивна, а
работи. Има лица, които работят, включително и той, и се осигуряват, има
значителен оборот. Подзащитният ми не притежава такива значителни
финансови средства, които да му позволят колата, с която се твърди да е
извършил деянието. Тя е взета под наем от друга фирма, друго юридическо
лице, като той съответно плаща наем.
Когато преценявате неговата личност с оглед на обществената опасност
и оттук да изведете признака на опасност той да извърши друго престъпление
или да се укрие, следва да имате предвид неговото семейно, материално
състояние. Същият е баща на непълнолетно дете на четири години, което той
отглежда заедно с майката на детето. Не виждам нищо да налага на вземането
на най-тежката мярка за неотклонение, когато се касае за едни непредпазливи
деяния, към каквито, разбира се, в момента обществото има явно изразен
негативизъм по отношение на тях с оглед на последните случаи. В тази връзка
бих желал да обърна внимание на няколко факта, които отличават настоящият
случай от тези, които станаха център на общественото внимание. Моят
подзащитен първо не се е движел с висока скорост, той е бил спрял на
пешеходната пътека. Според показанията на част от свидетелите по делото
6
пострадалата се е движела не в унисон с правилата на движението по ЗДвП.
Друг е въпросът да се установи точния механизъм, по който тя е получила
травмата на десния си крак, но при всички случаи е имало разговор между тях
двамата. Според моят подзащитен той я е попитал има ли нужда от помощ, тя
го е помолила да отмести колата. Колата е била отместена. Не виждам
прокуратурата откъде вади индикации, че той първо се е опитал да избяга от
местопроизшествието и поради това да осуети разкриването на обективната
истина. В допълнение на твърдяното от мен е фактът, че в момента на
неговото задържане той е бил спрял, не се е опитал да бяга. Обяснил е на
своята приятелка, разпитана по делото, каква е била ситуацията и е
съдействал на органите на полицията да бъде установен, задържан и доведен
в сградата на СДВР.
С оглед на тези обстоятелства, моля да оставите без уважение искането
на СРП, като Вие не сте длъжна да приемете моето становище, но в случай,
когато има несъставомерност на деянието, както е в настоящия случай, то Вие
следва да оставите обвиняемото лице без мярка за неотклонение. Ако не сте
съгласна с моите становища и моите доводи, моля да определите възможно
най-леката мярка за процесуална принуда. Благодаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Мога да кажа, че за мен съм невинен в този случай.
Направил съм всичко възможно за самия процес, който се случи. Искал съм
да я закарам, ако нещо се е случило. Та каза, че всичко е наред, само си е
ударила крака, сама се отмести. Мисля, че съм направил, каквото е зависело
от мен. Не съм слязъл от автомобила, но тя ме помоли да преместя
автомобила по-напред, след което вече дойдоха много хора и не можах да
обърна внимание.
На основание чл.297, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да не бъда задържан.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
7
Производството е по реда на чл.64 НПК.
Образувано е въз основа на искане на прокурор при СРП за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Д. А. А. с
ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 11301/2023 г., по
описа на СДВР.
Първата, формална по своя характер, предпоставка по отношение на
обвиняемия А. да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под
стража” се установява от материалите по досъдебното производство. С
постановление от 23.09.2023 г. на А. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.3 във вр. ал.1, б. „Б” във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Действително, същото е за непредпазливо престъпление, но за да се определи
мярка за неотклонение „задържане под стража” процесуалният закон поставя
изискване единствено престъплението, за което е привлечен в това
процесуално качество обвиняемият, да е наказуемо с „лишаване от свобода”.
В случая с оглед на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343, ал.3
във вр. ал.1, б. „Б” във вр. чл.342, ал.1 от НК, тази предпоставка е изпълнена.
На следващо място, съдът намира, че от събраните на този ранен етап на
разследването доказателства може да се направи едно разумно подозрение, е
обвиняемият е съпричастен към деянието, за което му е повдигнато
обвинение. С оглед доводите на защитата, касаещи съставомерност на
деянието, съдът ще посочи, че в настоящото производство, което е с предмет
определяне на първоначална мярка за неотклонение, процесуалният закон не
изисква обвинението да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин,
каквото изискване поставя по отношение на доказателствената съвкупност
при постановяване на присъдата. Изискването е единствено при един най -
общ преглед на доказателствата по делото да може да се изведе разумно
подозрение за това, че обвиняемият вероятно е осъществил деянието, за което
му е повдигнато обвинение. В настоящия случай обоснованото
предположение за авторството на деянието се установява от писмените
доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие, както
и от гласните доказателствени средства – показанията на пострадалата
свидетелка М.М., показанията на полицейските служители Р.З. и Ю.Г.,
показанията на свидетелите Б.С. и А.С., както и частично от показанията на
свидетелката ххххххххх, както и от заключението на СМЕ. В своите
8
показания пострадалата свидетелка М. посочва, че е пресичала пешеходна
пътека на бул. „Витоша”, когато е усетила удар в лявото коляно и върху
дясното й ходило е спрял спортен лек автомобил, златист на цвят, марка
„Макларън” с регистрационен № СВ хххххххххх. Свидетелката дава
подробни показания как започнала да удря с ръце по капака на автомобила,
след това казала на водача на автомобила да премести колата от крака й,
както и за последващия разговор с водача на автомобила. По идентичен начин
и свидетелите Б.С. и А.С. дават показания в подкрепа на обоснованото
предположение. Свидетелят Б.С. съобщава, че е бил пред хотел „Сентрал
парк”, в който свидетелят работи, когато е видял, как горепосоченият
автомобил с негова предна, дясна гума попада върху крака на пострадалата
свидетелка. Свидетелите М. и Стефанов, а и свидетелят А.С. дават показания
за развилите се събития непосредствено след настъпилото ПТП.
Свидетелката М. съобщава, че водачът на автомобила не е слязъл от
автомобила, не се е поинтересувал от състоянието й, а е започнал да й крещи,
че тя се е блъснала в колата му. По същия начин и свидетелят Стефанов
съобщава, че е възприел, че водачът на спортния автомобил крещял на
пострадалата, че тя се е блъснала в него. Свидетелят Симеонов дава
показания затова, че е чул разправия, идваща от пешеходната пътека пред
хотел „Сентрал парк”, като заявява, че е видял, че някакъв шофьор крещи на
друг човек. Тримата свидетели са категорични, че автомобилът не е спрял, а е
продължил движението си в посока към бул. „България”.
По отношение вида на увреждането въпреки ранния етап на
разследването, в хода на досъдебното производство е назначена СМЕ.
Съгласно СМЕ при извършената рентгенология на десен долен крайник на
свидетелката М. са установени рентгенови данни, които са суспектни за
счупване на дясната навикуларна кост. Съгласно експертното заключение към
настоящия момент при пострадалата е установена травма на дясното ходило,
която е наложила поставяне на гипс и имобилизация с цел обездвижване на
десния долен крайник. Това увреждане реализира медико-биологичният
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Същевременно обаче предвид посоченото в експертизата, че са налице данни
за счупване на дясната навикуларна кост, посоченото в обстоятелствената
част на експертизата, че поради сложността на анамотичния строеж на
глезена и ходилото, рентгеновото изследване невинаги е достатъчно за
9
диагностика при травма на костите на глезена и ходилото, което налага
назначаване на високо технологични изследвания, в конкретния случай
скенер или ядрено - магнитен резонанс, към който е насочена пострадалата и
предвид вече посоченото от съдебния състав, че в настоящето производство
не се изисква обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин, а
единствено да съществува едно обосновано предположение, съдът намира, че
независимо от заключението на СМЕ по делото са налице достатъчно данни,
въз основа на които да се направи предположение, че причинената телесна
повреда на пострадалата е средна, а не лека по своята медико-биологична
характеристика.
По отношение на опасностите от укриване и извършване на
престъпление, съдът намери следното:
Опасност от укриване не е налице. Обвиняемият е с установена
самоличност, притежава документ за самоличност, заявява, че е семейно
ангажиран и трудово ангажиран, за което защитата представя доказателства.
Ето защо съдът намери, че опасност от укриване с такъв висок интензитет в
случая не е налице, но същевременно на противното сочат данните по делото
за предприетото поведението на обвиняемия, след настъпване на ПТП. Това е
свързано с обстоятелството, че същият е напуснал местопроизшествието и е
бил установен впоследствие от органите на СДВР. В този смисъл, както вече
беше посочено, от показанията на пострадалата М., от показанията на
свидетелите Стефанов и Симеонов се установява, че обвиняемият е напуснал
местопроизшествието, като нито един от посочените свидетелите не
съобщава, че между водача и пострадалата е бил проведен разговора, за който
твърди в днешното съдебно заседание обвиняемият, а именно, че я е попитал
дали всичко е наред и дали има нужда от помощ. Пострадалата М. и
свидетелят Стефанов са категорични, че водачът на лекия автомобил се е
разкрещял на пострадалата затова, че тя се е бутнала в автомобила му и
всъщност тя е предизвикала ПТП. Ето защо макар впоследствие обвиняемият
да е установен от органите на МВР, се установяват негови действия, които са
били насочени към укриването му от органите на МВР и избягване
ангажиране на наказателната му отговорност.
От справката за съдимост на А. се установява, че същият е осъждан. По
отношение на него са влезли в сила два съдебни акта. С определение, влязло в
10
сила на 10.02.2023 г., по отношение на А. е определено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, отложено за
изпитателен срок от три години. С това определение е извършено групиране
на предходно наложени на А. наказания, а именно наказание „пробация”,
наложено за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК, и наказание
„лишаване от свобода”, наложено му за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Настоящото деяние се явява извършено в рамките на изпитателния срок,
определен с определение, в сила от 10.02.2023 г., от състав при СРС.
Доводите на защитата затова какво наказание би следвало да изтърпи
обвиняемият, ако се стигне до ефективно изтърпяване на наложено наказание
„лишаване от свобода” предвид на извършеното приспадане с оглед
изтърпяната от него „пробация”, съдът намира, че не са относими към
обстоятелствата, които подлежат на преценка в настоящото производство.
Същите следва да бъдат преценявани единствено, ако се стигне до ефективно
изтърпяване на евентуално наложено наказание „лишаване от свобода”. За
целите на настоящото производство съдът намира, че извършването на
настоящето деяние в определения изпитателен срок и то само няколко месеца
след определяне на този изпитателен срок, сочи на реална опасност от
извършване на престъпление. Следва да се посочи, че едно от осъжданията,
включени в съвкупността по отношение на А., е Т.а за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК. Това сочи, че А. системно незачита и нарушава
правилата за движение по пътищата, като включително наложеното му
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година,
очевидно не е могло да въздейства в достатъчна степен превъзпитателно по
отношение на него, така, че същият да започне да спазва правилата
предвидени в ЗДвП, и да се въздържа от противоправни прояви.
Ето защо съдът намери, че са налице всички предвидени предпоставки
за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” по
отношение на обвиняемия Д. А., като заявеното от него в днешното съдебно
заседание, за което бяха представени доказателства, че същият е баща на
малолетно дете, не е в състояние да вземе превес над необходимостта да бъде
преодоляна опасността от извършване на престъпление при наличие на
положителен извод за обосновано предположение за авторството на деянието.
При тези мотиви и на основание чл.64, ал.4 от НПК, СЪДЪТ
11
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по
отношение на Д. А. А. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 11301/2023 г. по описа на СДВР.
Определението на основание чл.64, ал.5 от НПК подлежи на незабавно
изпълнение.
Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва разглеждането на
делото в открито съдебно заседание пред СГС на 03.10.2023 г. от 10.00ч., за
когато страните - уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обв. А. разпоредбата на чл.63, ал.7 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не желая да уведомявате никого за моето
задържане.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.26 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12