Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 50

гр. Видин, 28.06.2021г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на десети юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

               

                                          Председател: Л. Л.

                                                  Членове: В. С.                                                                                       

                                                                  Д. В.                                                                

 

при секретаря      В. У.                      и в присъствието на

прокурора                    В. Н.      като разгледа докладваното от

                                СЪДИЯТА Л.         ВНОХД  № 99    по описа

за 2021г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

 С присъда № 142/31.03.2021г. по НОХД № 1443/2019г. по описа на Районен съд-Видин, подсъдимата Ю.Г.А. с ЕГН ********** е призната за ВИНОВНА в това, че на 13.04.2017 г. в гр. Видин, в сградата на „Български пощи“ ЕАД, Регионално управление, Западен регион, Окръжна пощенска станция, находяща се на ул. „К.А. Б.“ № *, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и подържала у М. Д. Л., изпълняваща длъжност касиер, гише в съобщенията /ИС 1 кат./, тя и сортировач поща „Български пощи“ ЕАД/РУ Западен регион ОПС Видин, заблуждение, че е позната на лицата Г. Ц. Г., К. И. К., Д. И. П., М. И. С., К. С. В., Д. Н. Т, С.Л. Е., К. В. Т, Ц.П. М. и Д. П. П. - всички от гр. Видин, фигуриращи в „разплащателна ведомост на лицата, подпомагани на основание ЗИХУ по ведомост 129436 за месец март на 2017 г.“ по поща - пощенски клон 3700 населено място Видин на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Видин имотна вреда в размер на 4 292 лева, за което и на основание чл. 209, ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на подсъдимата е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години.

Подсъдимата Ю.Г. А е осъдена да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ - Видин с БУЛСТАТ: 1210150562439 със седалище гр. Видин, ул. „Е“ № *, сумата 2620 лева, преставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със защонната лихва от деня на увреждането 13.04.2017 г. до окончателното изплащане.

            Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимата А., чрез защитника ѝ адвокат Г.П.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата не е съобразена със събраните доказателства и е постановена при явно противоречие с тях и установената по безспорен начин обективна истина. Иска се подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото ѝ обвинение.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, тъй като е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо.            

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.    

            При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от  НПК, и е абсолютно основание за отмяна- липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

            Видно е, че фактическата обстановка визирана от ВРС, тя е механичен препис и частично перифразиране на фрагменти от обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. от втория абзац на л.3 до втория абзац на л.4, а след това от втория абзац на л.1 до втория абзац на л.3. ВРС е визирал че фактическата обстановка се установява от гласните и писмените доказателства, като е изредил имена на свидетели и документи от ДП.

Липсва не само надлежен анализ, но какъвто и да било анализ  на доказателствата. Вместо това ВРС си е послужил с общи изрази, без конкретика: „…Между всички тези доказателства относно това което съдът е приел за установено няма противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си. Поради това съдът ги възприема и кредитира.“ Напълно са игнорирани доказателствата събрани по време на съдебното следствие, а още по- малко е извършен анализ на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. ВРС не е извършил изискуемата от чл. 107, ал.5 от НПК, внимателна проверка на всички събрани доказателства. Ярък израз на формалния подход на ВРС е, че съдията без да обсъди показанията, само е посочил фамилните имена на част от разпитаните по делото свидетели, най- вероято преписани от списъка към обвинителния акт и то не достатъчно внимателно, тъй като е пропуснал да визира дори поименно свидетелите К.И. К. и М.А.М., при положение, че и двамата са дали показания в с.з. от 10.03.2020г. по делото на ВРС. По неясен критерии, ВРС е пропуснал дори да посочи и свидетелите на защитата КС.И. Р. Т. М., разпитани също на посочената дата. Тези свидетели са напълно игнорирани, като същото е сторено и относно обясненията на подсъдимата, а следва да се има предвид, че обясненията на подсъдимата освен средство за защита, са и важно доказателствено средство. В т. нар. „мотиви“ обясненията на подсъдимата не са споменати, а още по малко са анализирани отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Привидния характер на т. нар. „мотиви“ ярко се изразява и в това, че той не кореспондира с стореното по време на съдебното следствие пред ВРС. Изразът „…Между всички тези доказателства относно това което съдът е приел за установено няма противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си“, не само е повърхностен, но и в разрез с действителността. Видно от с.з. по делото на ВРС, поради съществени противоречия между показанията в с.з. и от ДП, на основание чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, са четени показанията от ДП на Л. А.С. и Е. Л.Д.. Освен това, пак с оглед противоречия в гласни доказателства са извършени очни ставки, както следва: между свидетелите К. С. и В. Н; свидетелите И. И. и Е.Л. Д.; между свидетеля И.И.и подсъдимата А.. Макар да са използвани посочените способи на доказване не е обсъден от ВРС резултата от тях. Всъщност, от т. нар. „мотиви“, за въззивната инстанция се налага извода, че ВРС не е разграничил, а още по-малко е обсъдил значимите по делото обстоятелства, с оглед предмета на обвинението. ВРС наред с другото, което е относимо към случая, е следвало да положи усилия да установи какво е мотивирало подсъдимата А. да отиде при колежката си- свидетелката М. Л. и да получи вместо други лица, социалните помощи, които документално е следвало да им се изплатят. ВРС не е анализирал доказателствата в тази насока. Най-вече ВРС напълно е пренебрегнал обясненията на подсъдимата, че е искала само да направи безкористна услуга на свидетеля И. И.- охранител в сградата, на който е вярвала, и който я е помолил да го стори, защото лицата от списъка са му близки и познати, и за да им се спести чакането. ВРС е следвало да извърши анализ на обясненията ведно с показанията на посочените по-горе свидетели, респ. Е. Д., М.Л. и К. Й., за факти в тази насока, но не го е сторил. Вместо това, ВРС с общи фрази, самоцелно многословно, но без връзка с доказателствата по делото, респ. без конкретно позоваване на което и да било от тях, е посочил: „…Съдът не възприема становището на защитата на подсъдимата А., което е в смисъл, че тя не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимата има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от А. не създава съмнения в обвинението, което напротив - се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са от такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извода, че подсъдимата е невиновна. Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от подсъдимата в своята защита.“ Цитирания пасаж представлява набор от клиширани фрази, без никаква обосновка въз основа на събраните по делото доказателства, като единствената конкретна препратка към настоящия казус е името на подсъдимата. Формалния подход на ВРС проличава и от неправилното структуриране на така наречените „мотиви”, в които цитирания пасаж, макар да е в частта, досежно фактическата обстановка,  в него прибързано са направени  изводи относно виновността на подсъдимата по повдигнатото срещу нея обвинение.

Във връзка и като продължение на горното е пълната липса на правни съображения на ВРС за неговото решение.

            ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерноста на деянието.

            Вместо да обсъди дали подсъдимата е осъществила от обективна страна престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, първоинстанционния съдия се е постарал до препише диспозитива на обвинителния акт, като изобщо не е отделил и обосновал съставомерните елементите от обективната страна. Повърхностния и неправилен подход се потвърждава и от това, че този препис съдържа обстоятелства извън обективните съставомерни признаци, като дата, място, адрес, длъжности и т.н., визира се и израза „с цел да набави за себе си имотна облага“, който не е признак на обективната страна, а на субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинението предмет на делото. Прави впечатления, че при преписа от първоинстанционният съдия на диспозитива на ОА, е изпусната фразата „…и ще вземе полагащите им се социални помощи, за да им ги предаде и с това причинила на Дирекция „Социално подпомагане“ Видин…“. ВОС намира, че се касае за пропуск, тъй като ВРС в т.нар „мотиви“ във фактическата обстановка е посочил горното, респ. относно съдържанието на заблудата и относно лицето на което са причинени вреди. Не е ясна причината за пропуска, но той е налице и в самия диспозитив на присъдата, при което липса произнасяне на ВРС в пълнота по предмета на обвинението.

            ВРС изобщо не е разграничил обективните и субективните признаци на престъплението, предмет на обвинението

            Първоинстанционният съдия си е послужил с общи формулировки за субективната страна. Визирал е регламента на чл.11, ал.2 от НК за пряк умисъл, с допълнение от две изречения, включващи само общи фрази, без анализ на конкретното поведение и субективно отношение на А. към стореното. В т. нар „мотиви“ е визирано: „…За формата на вината съдът прави извода от конкретното поведение на извършителя. То обективира нейното субективно отношение към стореното." Субективната страна не е обоснована, с оглед конкретни действия на дееца, които я обективират, нито досежно прекия умисъл, нито относно допълнителния субективен признак на измамата респ. специалната користна цел- да набави за себе си или за другиго имотна облага. Този субективен признак е напълно игнориран от първоинстанционния съд. ВРС не се е мотивирал както за наличието на пряк умисъл, така и за наличието а специалната користна цел. Липсва обосновка на това, че подсъдимиата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им, и че е действала с цел да набави за себе си имотна облага. В тази насока в случая е следвало да се отговори на въпросите: съзнавала ли е подсъдимата, че ще настъпят вреди за Дирекция „Социално подпомагане“ Видин, който се предхожда от въпроса- знаела ли е подсъдимата /могла ли е според доказателствата да знае/, че лицата, чиито социални помощи е искала да получи, всъщност нямат право на тях /което е условието за да настъпят вреди за Д“СП“/; искала ли е подсъдимата да настъпят тези вреди, като общественоопасни последици; действала ли е подсъдимата с цел да набави за себе си имотна облага, като получи социалните помощи вместо другиго, и в частност- вместо процесните лица, на които по документи е следвало да се изплатят; действала ли е подсъдимата със съзнанието, че с поведението си лишава процесните лица от социални помощи; действала ли е подсъдимата със съзнанието, че си набавя имотна облага, като причинява вреда на Д“СП“; ако се приеме, че подсъдимата е съзнавала признаците на престъплението за което е обвинена, респ. престъпния характер на процесното си поведение, как това се отнася към обстоятелството, че е действала открито, дори е документирала стореното, като собственоръчно, пред свидетел, е положила своя подпис в разплащателната ведомост за сумите и ги е получила лично.

            Липсата на правни съображения за взетото решение е логична последица от липсата на анализ да доказателствата по делото.            

            Липсват мотиви и при индивидуализацията на наказанието, основен въпрос на който трябва да отговори присъдата, с оглед чл.301, ал.1, т.3 от НПК. В т.нар. „мотиви“ липсва обосновка за конкретен размер на наказанието. Визирано е само, че „…съдът приема, че на подсъдимия може да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и с приложението на чл.66, ал.1 от НК в минималния размер, предвиден от закона“, но мотиви за конкретен срок на наказанието „лишаване от свобода“ няма. Няма съображения за приложението на института на условно осъждане, както и за чл.55, ал.1, т.1 от НК.

                Предвид горното,  изправени сме пред същественото процесуално нарушение, представляващо липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на присъдата, съобразно чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване на това съществено процесуално нарушение.  

            Водим от горното  и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

            РЕШИ:

            ОТМЕНЯ присъда № 142/31.03.2021г. по НОХД № 1443/2019г. по описа на Районен съд-Видин.

            ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, посочени в обстоятелствената част на решението.

          Решението е окончателно.

 

                         

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: