Присъда по дело №3796/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 63
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20212120203796
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 63
гр. Бургас, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
СъдебниСТОЙЧО ГЕОРГИЕВ
заседатели:КОСТОВ

СНЕЖАНКА ИВАНОВА
МАРЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
и прокурора Христо Иванов Христов (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120203796 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. В., ЕГН **********, роден на 13.03.2001г. в
гр.Бургас, български гражданин, със средно образование, неженен, постоянен адрес:
***, със средно образование, неженен, работи като арматурист, осъждан, за
ВИНОВЕН в това, че на 29.06.2021.год., в ****, в себе си, без надлежно разрешително,
съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 и чл.7 от Закон за контрол върху;наркотичните Вещества
и прекурсорите (ЗКНВП), чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване
на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични
вещества, по смисъла на чл. 3, ал|1, т. 1, и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение №
1, Списък № I от същата, а именно:
1.Обект №1, представляващ смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/, с
нетно тегло 0,254гр. /нула цяло, двеста петдесет и четири грама/, със съдържание на
активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,30%, на стойност
1.52лв. /един лев и петдесет и две ст./, определена, съгласно Постановление № 23
на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството;
2.Обект №2, представляващ смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/ с
1
нетно, тегло 0,683гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и три грама/, със съдържание
на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,80%, на
стойност 4.10лв. /четири лева и десет ст./, определена съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството;
3.Обект №3, представляващ коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 3,025гр.
/три цяло, нула двадесет и пет грама/, със съдържание на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 16,70%, на стойност 18.15лв.
/осемнадесет лева и петнадесет ст./, определена съгласно Постановление № 23
на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството,
всичко с общо нето тегло 3,962гр. /три цяло, деветстотин шестдесет и два грама/,
на обща стойност 23.77лева /двадесет и три лева и седемдесет и седем ст./, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен,
поради което и на основание чл.354а, ал.5, вр. с ал. 3, т.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК
му НАЛАГА наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, като го признава за
НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението
деянието да съставлява престъпление по чл. 354а, ал.3, т. 1 от НК.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК Д. Д. В., ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 121,75 лв. (сто двадесет и един лева
и седемдесет и пет стотинки), представляващи сторени в досъдебната фаза разноски,
както и на основание чл. 190, ал.2 НПК да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от
5,00 /пет/ лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 354а, ал. 6 НК след влизане на присъдата
в сила остатъкът от гореописаните наркотични вещества, предадени в ЦМУ-гр. София
да се отнемат в полза на държавата и да се УНИЩОЖАТ.

ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК
вещественото доказателство- запечатан бял хартиен плик с надпис „Обект №2 -
мелничка /гриндер/“, съдържащ гриндер, след извършена физико-химична експертиза.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 111 и сл. НПК след влизане на присъдата
в сила веществените доказателства – запечатан бял хартиен плик с надпис „Опаковки“,
съдържащ опаковки, след извършена физико-химична експертиза, като вещи без
стойност да се УНИЩОЖАТ по предвидения в ПАС ред.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
2
днес пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 63/01.10.2021г. по НОХД № 3796/2021г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Д. Д. В., ЕГН **********, роден на 13.03.2001г. в гр.Бургас, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, постоянен адрес: ***, осъждан, с
който същият е обвинен в това, че на 29.06.2021.год., в ***, в себе си, без надлежно
разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 и чл.7 от Закон за контрол върху;наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови
наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал|1, т. 1, и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1,
Списък № I от същата, а именно:
1.Обект №1, представляващ смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/, с нетно
тегло 0,254гр. /нула цяло, двеста петдесет и четири грама/, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,30%, на стойност 1.52лв. /един
лев и петдесет и две ст./, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството;
2.Обект №2, представляващ смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/ с нетно,
тегло 0,683гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и три грама/, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,80%, на стойност 4.10лв. /четири
лева и десет ст./, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
3.Обект №3, представляващ коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 3,025гр. /три
цяло, нула двадесет и пет грама/, със съдържание на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 16,70%, на стойност 18.15лв. /осемнадесет лева и
петнадесет ст./, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
всичко с общо нето тегло 3,962гр. /три цяло, деветстотин шестдесет и два грама/, на
обща стойност 23.77лева /двадесет и три лева и седемдесет и седем ст./, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството– престъпление по чл.354а, ал. 3,
т.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия, при приложение на чл. 55 НК,
следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да се
1
изтърпи при първоначален общ режим. Предлага разноските да се възложат в тежест на
подсъдимия, а наркотичните вещества да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.
Прокурорът излага подробни доводи относно неприложимостта на института на
маловажния случай.
Защитникът на подсъдимия - адв. Р. Н. – БАК заявява, че обвинението е доказано.
Изтъква множество обстоятелства, според които деянието следва да бъде квалифицирано
като маловажен случай.
Подсъдимият В. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В
предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че съжалява за
стореното.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Д. В., ЕГН **********, роден на 13.03.2001г. в гр.Бургас, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, постоянен адрес: ***, осъждан.
Същият е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК с влязло в сила на 15.04.2021г.
Определение за одобряване на сключено споразумение № 50 по НОХД № 1941/2021г. по
описа на РС-Бургас.
Полицейските служители при „СПС“ към ОД МВР Бургас - св.Райчо Петков,
св.Станислав Караузов и св.Костадин. Георгиев, изпълнявали съвместно служебните си
задължения като екип„Гама 1“, за времето от 07:00ч. до 19:00ч. на 29.06.2021г., на
територията на гр.Бургас. По време на смяната им, на тази дата, тримата полицаи
извършвали обход със служебен полицейски автомобил в гр.Бургас, кв.Зорница. Пред блок
№5 на този жилищен комплекс, полицейските служители забелязали подс.В. и приятелката
му св.Пикол Плачкова. Подсъдимият и св.Плачкова, като видели полицейските служители,
се смутили и отвърнали поглед, което се сторило подозрително на св.Караузов, св.Георгиев
и св.Петков и тримата решили да им извършат проверка. Полицаите отишли при
подсъдимия и св.Плачкова, легитимирали се й установили самоличността им. Св.Караузов
извършил справка относно подсъдимия и установил, че същият е криминално проявен по
линия на наркотични вещества. Св.Петков попитал подс.В. дали държи в себе си наркотични
вещества, на което последният отговорил, че притежава такива. От късите си панталони,
подс.В. извадил найлонова торбичка, в която същият съхранявал: угарка от саморъчно свита
цигара, в която имало суха зелена тревна маса /обект №1/; метална кутия, в която имало суха
зелена тревна маса /обект №2/ и свивка станиол, в която -имало суха зелена тревна маса
/обект №3/. С Протокол за доброволно предаване от 29.06.2021г., подс.В. предал на
св.Георгиев цитираната по-горе суха зелена тревна маса за която посочил, че представлява
марихуана, за лично ползване.
Изготвена по делото физико-химична експертиза дала заключение, че в
съхраняваните от обвиняемия цитирани по-горе обекти е налице следното: Обект №1,
представлявал смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/, с нетно тегло 0,254гр. /нула
цяло, двеста петдесет и четири грама/, със съдържание на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 14,30%; Обект №2, представлявал смес от тютюн
2
и коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 0,683гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и три
грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
14,80%; Обект №3, представлявал коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 3,025гр. /три
цяло, нула двадесет и пет грама/, със съдържание на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 16,70%.
Изготвена по делото справка съгласно Постановление №23/29.01.1998г. на МС сочи,
че стойността на наркотичното вещество, съхранявано от обвиняемия било 23,77 лв.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели –К.И.Г., Р.П.П., С.Ж.К., Н.Д.П. и В.П.Ч., протокол за доброволно
предаване, протокол № 477 за съдебна физико-химична експертиза, писмо peг. № 338800 от
06.07.2021 г. до ЦМУ гр. София, приемо-предавателен протокол до ЦМУ гр. София, справка
за съдимост, удостоверение за раждане и други.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия В. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на
наркотични вещества.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на подсъдимия, се изразява в „държане” на
наркотично вещество. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
„държане“. Същият е осъществявал фактическа власт върху веществото, като е
безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.). Веществото се е намирало в самия подсъдим. В този смисъл деецът е
3
осъществявал изпълнителното деяние.
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
СФХЕ процесното вещество е „коноп”, както следва: Обект №1, представлявал смес от
тютюн и коноп /канабис, марихуана/, с нетно тегло 0,254гр. /нула цяло, двеста петдесет и
четири грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 14,30%; Обект №2, представлявал смес от тютюн и коноп /канабис,
марихуана/ с нетно тегло 0,683гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и три грама/, със
съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,80%;
Обект №3, представлявал коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 3,025гр. /три цяло, нула
двадесет и пет грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 16,70%. Конопът няма легално производство и употреба и подлежи на
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като е
включен в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество
по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Подсъдимият не е имал разрешително за държането на въпросното вещество,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в
автомобила си, същият упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично
вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна В. е искал именно това
упражняване на фактическа власт.
Съдът счита, обаче, че деянието на подсъдимия разкрива признаците на „маловажен
случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят
е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II
НО, Решение № 306/2009 г. на III НО).
В настоящия случай количеството наркотично вещество не е голямо и е на стойност
около 28 пъти под минималната работна заплата в страната (подобни количества се приемат
в практиката като сочещи на маловажен случай- напр. Решение № 88 от 10.07.2020 г. по
4
ВНОХД № 433/2020 г. на Окръжен съд-Бургас ). Отделно от това наркотичното вещество
„коноп” се характеризира като най-лекият вид наркотично вещество от високорисковите.
Действително, както посочва прокурорът, липсва законова регламентация, но това
разбиране безспорно се е наложило в практиката и е свързано както с обстоятелството, че
този вид наркотично вещество може да се употребява легално в някои държави, така и с
оглед употребата му за медицински цели. Количеството, характеристиките и стойността на
предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на
случая, като не следва да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с
деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба, което е видно както от посоченото в
протокола за претърсване и изземване, така и от обстоятелството, че единият от обектите
представлява угарка от саморъчно свита цигара. Установените по делото обстоятелства,
свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че
случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият е оказал съдействие в хода на
разследването и сам пред полицейските служители е признал за това, че държи
високорисково наркотично вещество и е съдействал, като в съдебно заседание изрази
искрено съжаление за стореното. Следва да се отчете и младата възраст на дееца към
момента на извършване на деянието- 20 години. Също така, В. има семейство с малко дете,
за които полага грижи. Не на последно място следва да се отчете и че подсъдимият полага
труд –факт, сочещ, че същият се стреми да бъде пълноценен член на обществото.
Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността
на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид, независимо от
неговото предходно осъждане.
Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като
маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от подсъдимия не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество,
държано от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на
деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена
опасност да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК.
С оглед горното, а и доколкото с присъдата си съдът може да приложи закон за по-
леко наказуемо престъпление при същата фактическа обстановка, без да е нужно изменение
на обвинението, то и настоящият състав счита, че деянието на подсъдимия следва да бъде
преквалифицирано от престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал.3 НК в по-леко
наказуемото престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3 НК, като на основание чл. 304 НПК
същият бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение.

5
По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК законът предвижда
наказание „глоба“ в размер до 1000 лв. неговият размер бе определен при приложение на
разпоредбата на чл. 54 от НК, като съдът съобрази като отегчаващо обстоятелство
обремененото съдебно минало на подсъдимия.
Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат оказаното съдействие на
полицейските органи, както и малкото количество наркотично вещество, което е било
предмет на престъплението.
При това положение, съдът намира, че с оглед изброените обстоятелства, и най-вече
данните за съдимостта на подсъдимия, като същият е бил осъждан за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества, справедлив размер на наказанието би се явил
максималния, а именно- 1000 лева. Настоящият състав счита, че така индивидуализираното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за
поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото с оглед конкретиката на казуса.





По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 121,75 лв. (сто двадесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки) за експертиза, поради което и подсъдимият следва да бъде
осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК – за
наложената глоба се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и
обвиняемият следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за
служебното му издаване.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични
вещества, предадени в ЦМУ-София, които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2
НПК следва да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на
настоящата присъда.
6
По делото има приложени и веществени доказателства – запечатан бял хартиен плик
с надпис „Опаковки“, съдържащ опаковки, след извършена физико-химична експертиза,
които като вещи без стойност следва да се унищожат по предвидения в ПАС ред.
Също така на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК вещественото доказателство-
запечатан бял хартиен плик с надпис „Обект №2 - мелничка /гриндер/“, съдържащ гриндер,
след извършена физико-химична експертиза, следва да се отнеме в полза на държавата, тъй
като в нея се е съдържало наркотично вещество, т.е. същата представлява средство за
държането му, което е принадлежало на подсъдимия.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.
7