Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
08.03.2018
г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на трети ноември
2017г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ.
секретар: Т. И.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИЯ.
гр.
дело № 256 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
В
исковата си молба П. М. П. твърди, че по наследство от М. П. П. притежава
недвижими имоти в м.“Добрев рът“ в землището на гр.Сливен. Твърди също, че наследодателите
му, в т.ч. и дядо му, са притежавали документи за правото на собственост върху
тях, но с времето те били изгубени. В по-ново време се снабдил с нотариален акт
/констативен/ за единия от тях- № 272008 с площ 1 179дка и построените в него
къща с площ 28кв.м. и сграда с друго предназначение, с площ
162кв.м.-ТЕПАВИЦА и още две сгради с
площ от по 12 кв.м. За другия имот обаче, който описва с № 272009, с площ 2
120кв.м., с НТП „Овощна градина“, останал без легитимиращ го документ. Узнал,
че същия е бил възстановен, с решение на Общинска служба „Земеделие“-Сливен от
2004г., при това в стари реални граници, на община Сливен и последната именно
била вписана като негов собственик през 2006г. в кадастралните карта и
регистри, по които той вече се индивидуализира с идентификатор 67338. 301.175.
В опит да го
върне в патримониума си обжалвал решението на административния орган, но съда
прекратил производството като недопустимо, като му указал, че пътя за защита е
исков граждански процес, по претенция с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във
вр. с чл.108 от ЗС. Точно с такъв иск се обръща той към съда, а след предприети
и в хода на делото от него процесуални действия, претенцията му е съда с
решението си да признае по отношение на община Сливен, че той именно е
собственик на поземления имот с идентификатор 67338. 301.175. Позовава се на
изтекла в негова полза придобивна давност- чрез явно и несмущавано владение,
осъществявано както от самия него, така и от наследодателите му – баща му и
дядо му.
На ответната
страна бе връчен препис от исковата молба, която в своевременно депозирания
писмен отговор оспорва предявения иск. Процесуалният й представител навежда
както правоизклюващо възражение - с
твърдението, че всъщност общината е собственик на недвижимия имот, така и
правопрепятстващо- с твърдението, че нито ищеца, нито пък негов
наследодател е придобивал правото на собственост върху него. Ответникът излага
и съображения за недопустимост на положителния установителен иск на П..
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
През 1948г. от
Главна дирекция на обществените сгради, пътищата..... е издадено
проекторазрешително, М. П. П. *** да инсталира водна тепавица- съществуваща,
край Сливен, „Асеновското дефиле“, на 6км. от града.
Видно от
документа, представляващ лист №9 от материалите по делото- Протокол, на
02.04.1948г. е издадено и разрешение за инсталирането. От него се установява и
че тепавицата е стара, съществуваща, при това „от незапомнени години“,
вкл.
и преди влизането в сила на Нар.закон за У.И.З. Състои се от две дървени
тепавици; две водни колела и една дървена бара; сградата й е иззидана изцяло от
камъни. Страница втора от документа носи и друга информация- че М. П. П. е
доказал пред административния орган, с документ- удостоверение, издадено му от
общината, че е собственик на тепавицата от 30 години.
Този мъж е
починал на 21.09.1978г. и за свои наследници е оставил сина си П.М.П. и дъщеря
си Е. М. К.- удостоверение за наследници изх.№ 9400-10154/ 27.05.2014г.
Приживе обаче,
на 31.07.1971г. е подал, чрез председателя на Сливенски градски народен съвет,
до нотариус при Сливенския народен съд, молба-декларация с искане да бъде
признат за собственик, на основание осъществено давностно владение, на
недвижими имоти: тепавица, находяща се на река „Колешница“ в землището на
гр.Сливен, отстояща на 6км. от града, по шосето Сливен -Е. , с построени
жилищни и стопански сгради на около 300кв.м. една бара и празно място около 1дка, както и на прасковена- овощна
градина, от 2 дка или общо застроено и незастроено място 3дка и 3ара, при граници:
... и И. М.; „Добрев Ръд“ и река
„Колешница“.
С решение от
11.05.1972г. по гр.д.№ 1610/1972г. СлРС е отхвърлил - като неоснователен,
предявения от няколко лица- С. , П., В. и
И. П. и М. И. ова против М. П. П. ***,
иск за делба на недв.имот- тепавица с 3.5дка овощна градина, находящи се в
землището на гр.Сливен, местност „Колишница“, „Асеновско дефиле.“
През 1980г. е
съставен констативен нотариален акт- 45, том ІІІ, дело 778 на Сливенски нароен
съдия, с който П.М.П. е признат за собственик на тепавица, намираща се в
м.“Колишница“ в землището на гр.Сливен, заедно с градината, в която е
построена, с площ 1 000кв.м., от които 320кв.м. застроени. Индивидуализира се и
със следните граници: река, Колишница и физическо лице.
С решение №
842/ 22.11.2004г. Общинска служба по земеделие-Сливен възстановява на община
Сливен, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, правото на
собственост върху пасище/мера от 5.839дка в м.“Добрев рът“, имот № 301172 и
овощна градина с площ 2.123дка в същата местност, представляваща имот № 301175.
За граница на последния е посочена „жилищна територия на М. П. П.“.
За втория от
тези имоти, Службата по кадастър – Сливен е издала скица № 15-101785/
10.04.2014г., в която за негов собственик е отбелязана община Сливен, а като
придобивно основание- решение на поземлена комисия по чл.14 ал.1, т.1 от
ЗСПЗЗЗ/ чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ/. 18 от 14.01. Същите обстоятелства са отразени
и в скицата, издадена през 2016г.- № 15-147.
Решението на
административния орган е атакувано пред съда- от П.М.П.. Жалбата му обаче е
оставена без разглеждане- като недопустима- с определение № 1810/23.06.2014г.
по гр.д.№ 2862/2014г. на СлРС- с аргумента, че не е бил страна в
административното производство, в което е поставен обжалвания акт.
Впрочем,
цитираните данни съда сне от решението, представляващо лист № 63 от материалите
по делото. Част от доказателствения материал е и друго решение на ОСЗ- Сливен,
със същия номер и от същата дата: 842/ 22.11.2004г.- това е документа,
представляващ л.№77 от делото. В него е записано, че на община Сливен всъщност
се възстановяват земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; те се намират също в местността
„Добрев рът“, като онзи с площ 5.839дка е индивидуализиран с № 272010, а този с
площ 2.120дка- с № 272009. Обстоятелството, че последния представлява земя по
чл.19 от ЗСПЗЗ е записано и в документа, наречен „Пълна история на имот №
272009 към 02.02.2016г.“
На 25.11.2004г.
Общинска служба „Земеделие и гори“ е издала скица № ф02202 за поземлен имот с №
272008, в землището на гр.Сливен, м.“Добрев рът“, с площ 1.179дка. Имотът е
индивидуализиран и с граници, които са: широколистна гора- имот № 272006,
собственост на наследниците на С. Д. П.-
от север; широколистна гора- имот №
272007, собственост на Т. Й. У.- от
изток и овощна градина- имот № 272009, собственост на община Сливен, а
същевременно и с неустановен собственик- от запад. За собственици на поземления
имот с № 272008 и площ 1.179дка са
записани П.М.П., с ЕГН **********- по нот.акт №45/1980г. и М. П. П., с ЕГН: **********-
по нот.акт № 72/1990г. Отразено е също, че в него се намират няколко сгради:
две къщи- площ съотв. 28 и 20кв.м. и три сгради с друго предназначение- едната
с площ 162кв.м.; другата- с площ 12кв.м. и последната- 21кв.м.
От извадката от
регистъра на земеделските земи, гори и земи в Горския фонд, землището на
гр.Сливен, наречена „Пълна история на имот № 000175 към 23.05.2014г.“ се
установява, че имот с № 000175 представлява част от Вилна зона на гр. Сливен и
имот по §4 от ЗСПЗЗ.
На 25.11.2004г.
Общинска служба „Земеделие и гори“ е издала и скица № ф02203 за поземлен имот с
№ 272009, в землището на гр.Сливен, м.“Добрев рът“, с площ 2.120дка. Имотът се
индивидуализира и със следните граници: широколистна гора- имот № 272006,
собственост на наследниците на С. Д. П.и
жилищен терен- имот № 272008, собственост на П.М.П. и др. За собственик на
поземления имот с № 272009 и площ
2.120дка е записана община Сливен.
С документа
изх.№ 369/ 12.02.2015г. ОСЗ-Сливен удостоверява обстоятелството, че в
кадастралната карта на гр.Сливен фигурира имот, собственост на община Сливен,
представляващ земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, с имотен № 272009, представляващ овощна
градина с площ 2.120дка.
Нищо
по-различно, от коментираните по-горе обстоятелства, не се установява от
документите, представляващи преписка, изпратена от ОСЗ-Сливен, по уважено
доказателствено искане на ответника по делото, по чл.192 от ГПК. Всъщност,
видно от протокол № 842/ 22.11.2004г., на проведено на тази дата заседание на
ОСЗ-Сливен, е взето решение за обособяване на определени терени като земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ.
На 07.01.2016г.
от община Сливен е съставен Акт № 3395 за частна общинска собственост, за поземления
имот с площ 2122кв.м. и № 272009, който понастоящем се индивидуализира с
идентификатор 67338.301.175.
Събрани бяха и
гласни доказателствени средства- чрез разпита на свидетелите А. К. Я. и Н. Д. Ф.. От
показанията им съда приема, че бащата на ищеца – М.П., наричан от свидетелите
бай М., е притежавал, поне от 50-те години на миналия век, недв. имот в
землището на местността „Колишница“, сега наричана „Добрев рът“, който е
представлявал овощна градина с бара и тепавица. Също, че след смъртта му сина
му П.П. е продължил да обработва имота, в т.ч. и да се грижи за функционирането
на барата, вкл. и понастоящем /поне до преди две-три години/. Тъй като и
двамата свидетели описват недвусмислено и по сходен начин този имот- овощна
градина с бара и тепавица, както и защото го „разпознаха“ и посочиха на
предявената им от съда скица № 15-101785 от 10.04.2014г. на СГКК- Сливен съда
приема, че понастоящем той представлява имоти с идентификатори 67338.301.175 и
67338.301.18, като сградите на тепавицата и барата се намират във втория. От
същата скица съда установи, по предходен план номера на имота с идентификатор
67338.301.175 е 272.9.
От показанията
на свидетелите съда установи и че местоположението, формата и границите на
имота на П.е запазена от 50-те година на ХХ-ти век и до сега, като последните
освен гора, собственост на фамилията П., са само вада и река. Също, че около
1970г. за този имот между споменатите две фамилии е възникнал съдебен спор,
разрешен в полза на П..
Всички тези
свидетелски показания съда кредитира- тъй като не са дадени от заинтересовани
от изхода на делото лица; лисват други доказателствени средства в това производство, които да ги
опровергават, а пък те установяват сходна фактическа обстановка, която при това
се подкрепя и от останал събран в хода
на съдебното дирене доказателствен материал, сред който напр. и книгата на Х.
Х.- „Вадите, тепавиците, барите и водениците на Сливен“. За съда не е ясно кога
точно са правени проучванията от това лице, но книгата е издадена през
1994г. Това е една от причините съда да
я приеме като писмено доказателствено средство, въпреки решителното
противопоставяне на процесуалния представител на ответната страна.
Съдията-докладчик се ръководеше от факта, че след като е издадена още през
1994г., тя не е нарочно създадена за целите на настоящото дело, а всъщност
по-скоро има белезите на случаен документ /за делото, а не въобще/. Така също,
тя е специализирано издание точно за вещите, обектите, представляващи
заглавието й- вади, бари, тепавици и воденици в Сливен. И още- както автора й
отбелязва в увода, неговата цел е била „ … да проучи, издири и сбере в едно
спомените на потомствени тепавичари и бараджии, знаещи нещо за вадите,
тепавиците, барите и водениците и т.н. Постарах се да проуча максимално
документалната база на Околийския държавен архив и Околийския исторически музей
в Сливен относно абаджийството и съпътстващите го дейности -тепавичарство,
бараджийство и бояджийство.... В труда правя опит схематично да представя разположението
и посоката на вадите, текли по Асеновското, Селишкото и Новоселското дефилета, продължението им през града и
разположените по тях бари, тепавици, дараци и воденици. Ползвах лични
впечатления от началото на 30-те години и най-вече събраните от мен писмени
сведения на стари сливенски граждани, потомствени и настоящи тепавичари,
бараджии и воденичари. С някои от тях съм обхождал много пъти трите сливенски
дефилета, където са били разположени значителен брой от водениците и
зеленчуковите градини. Маркирах по възможност точното разположение на изчезнали
и действащи в момента бари и тепавици и т.н.”.
Поради това
съвсем правдоподобно и убедително звучи и по този причина съда го възприема,
описанието, дадено от автора във вътрешните страници на книгата, в т.ч. и че
втората река в Асеновското дефиле, по която е имало тепавици, бари и воденици,
е р. Колешница, която се влива в река Асеновска срещу тепавиците на барите на Т.
О.. В горното й течение са били изградени две вади -стр.68; .... „Лявата вада,
изградена по южния склон на планината, която функционира и понастоящем /т.е поне към 1994г., бел. на
съда/, е задвижвала тепавица и бара на П.П.- дядо. Дълги години той е тепал аби и шаяци и е барел одеяла,
губери и китеници. След смъртта му те се наследяват от неговия син М.П., а днес
/т.е поне към 1994г., бел. на съда/ собственик е П.П.- син. Барата работи
интензивно, а тепавицата, запазена конструктивно, е заглъхнала отдавна.“
При така установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
Предмет на
делото е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК- положителен установителен,
в частност за право на собственост върху недв.имот. Ищецът твърди, че е негов
собственик, на основание давностно владение- осъществявано както от самия него,
така и от наследодателите му- баща и дядо, към които е присъединил своето
владение. Ответник пък е община Сливен, която оспорва това му право, а дори и
го претендира за себе си- доказателство за което е както писмения й отговор на
исковата молба, така и издадения в хода на делото акт за частна общинска
собственост № 3395/ 07.01.2016г.
Тъй като
ищцовото твърдение е, че ответника само оспорва правото му на собственост, т.е.
не му е отнел владението върху недвижимия имот, защитата с установителния иск
му е достатъчна / а и единствено възможна/. В този смисъл, иска е допустим. Той
е допустим и при останалите възражения на ответната страна, по които съда взе
становище в хода на делото- когато бяха сторени, поради което няма да ги
преповтаря в това изложение.
Събраните по
делото доказателства налагат извод за основателност на претенцията. Така е,
защото както от писмени доказателствени средства, така и от гласни, съда
установи, че П.са притежавали недв.имот в Асеновско дефиле, местност
„Калешница“, представляващ овощна
градина с бара и тепавица. Установи се, че те са били собственост на тази
фамилия поне от около 1910-11г., тъй като в официални документи – издадени от
Главна дирекция на обществените сгради, пътищата..... през 1948г.:
проекторазрешително, а след това и разрешително, на М. П. П. *** да инсталира
водна тепавица-съществуваща, край Сливен, „Асеновското дефиле“, на 6км. от
града, е записано, че тепавицата е
стара, съществуваща „от незапомнени години“, вкл. и преди
влизането в сила на Нар.закон за У.И.З. и това лице е нейн собственик от поне
30г. /запис в разрешителното/, а административния орган се е убедил в това обстоятелство
от друг официален документ – удостоверение, издадено на М.П. от общинската по
онова време администрация. Този имот е описан и от М.П. в молбата му-декларация
от 31.07.1971г., която е подал, чрез
председателя на Сливенски градски народен съвет, до нотариус при Сливенския
народен съд, с искане да бъде признат за собственик, на основание осъществено
давностно владение. Както става ясно от изявлението на ищеца- в исковата му
молба, тази процедура не е била доведена докрай, но цитираните документи и
липсата на данни и доказателства по делото за обратното, налагат
безпротиворечиво да се приеме, че М.П.- бащата на ищеца, е владял барата,
тепавицата и овощната година, в които се намират те, във времевия отрязък
1910/11г.- 1971г., т.е. е около 60 години. Точно в края му би трябвало да е
възникнал спора му с фамилията П., но дори той да е касаел именно тези имоти,
до него момент М.П. в достатъчно дълъг период от време вече ги е бил владял, за
да стане техен собственик поне на това основание. Нещо
повече- няма данни или пък доказателства изхода на съдебния спор да е бил
неблагоприятен за П.. Напротив, налице е индиция- решението от 11.05.1972г. по
гр.д.№ 1610/1972г. на СлРС, че собственическите претенции на П. са били
отхвърлени, тъй като с това решение съда е отхвърлил - като неоснователен,
предявения от С. , П., В. и И. П. и М. И.
ова против М. П. П. иск за делба на недв.имот- тепавица с 3.5дка овощна
градина, находящи се в землището на гр.Сливен, местност „Колишница“, „Асеновско
дефиле.“ От съдържанието на този съдебен акт не са видни мотивите на съда, за
да го постанови, но е логично съображението, предвид че е постановено по иск на
П. за делба, насочен срещу М.П., за отхвърляне на иска за делба да е липса на правото
на съсобственост у ищците. Това пък е индиция, че с решението са отречени
собственическите права на П., респ. са признати, макар и не в диспозитив,
правата на М.П.. Т.е., следва да се счита, че владението му не е било
прекъснато, смутено с воденето на съдебния процес. Това означава, че М.П. е
владял имота/ите доста повече време от изискваните от закона-чл. 29 и чл.35
ал.1 от Закона за давността /ДВ бр.23 от 30.01.1898г., отм. Изв. бр.92 от
11.11.1951г., в сила от 16.12.1951г./, години за придобИ. е на недвижимост на
основание давностно владение, дори и от недобросъвестен владелец /20г., а за
добросъвестен- 10г./.
М.П. е починал
през 1978г., но владението върху процесния имот е продължило да се осъществява
от сина му- ищеца по делото. Така е, защото със съставения през 1980г.
констативен нотариален акт- № 45, том ІІІ, дело 778 на Сливенски нароен съдия,
именно П.М.П. е признат, макар и не за целия имот, за собственик- на тепавица,
намираща се в м.“Колишница“ в землището на гр.Сливен, заедно с градината, в
която е построена, с площ 1 000кв.м., от които 320кв.м. застроени. Този извод-
за наследеното и продължено владение се налага и от съдържанието на книгата на
Х.Х., издадена през 1994г. „Вадите, тепавиците, барите и водениците на Сливен“.
За съда тя е годно доказателствено средство и не представлява дадени в писмена
форма свидетелски показания. Така е макар наистина, по признание на автора й,
той да е събирал писмени сведения на стари сливенски граждани, потомствени и
настоящи тепавичари, бараджии и воденичари, а с някои от тях е обхождал много
пъти трите сливенски дефилета, където са били разположени значителен брой от
водениците и зеленчуковите градини. Няма как обаче в случая, спрямо тези
сведения на различни лица, вкл. и на автора на книгата, да се приложи
рестрикцията на закона и правната теория, че е недопустимо свидетелски
показания да се дават в писмена форма, а е необходимо да се съберат при разпит
от съд в открито заседание. Последното е Я.ъзможно, предвид естеството на
живота, пред което и правото е изправено - тези лица, както и автора на
книгата, отдавна са починали и поради това е Я.ъзможно да бъдат разпитани от
съда. Поради това за последния, съотв. за ищеца, е открита възможността да
ползва получените от тези лица сведения в миналото, дадени от тях приживе.
Така също, не
само не бива да се подминава, но и трябва съвсем основателно да се стъпи и на
показанията на разпитаните по делото двама свидетели. Те бяха категорични, че
имота, владян/притежаван от М.П. /бай М./, а след смъртта му и от сина му П.П.,
представлява имотите, които понастоящем, при действието на Закона за кадастъра
и имотния регистър, т.е. на кадастралата
карта на гр.Сливен, се индивидуализират с идентификатори 67338.301.18 и
67338.301.175. И докато правото на
собственост на П.П. върху първия е безспорно /признато от ответника в писмения
отговор/, а и не е предмет на това производство, то спорен е въпроса за втория,
като ответника по делото- община Сливен, отрича собственическите права на това
лице и на свой ред- ги претендира за себе си. В случая общината се позовава на
решение по ЗСПЗЗ, издадено през 2004г. от Общинска служба „Земеделие“-Сливен.
Вярно е, че то е придружено и със скица, но предвид останалите събрани по
делото доказателства те- решението на ОСЗ и скицата, представляват разколебан,
оборен титул за собственост. Така е предвид доказателствата, които ищеца
ангажира- от тях се установи, че той, а преди него- и баща му, са владяли
процесния имот, като владението им не е било отнемано, вкл. и през годините на
създаването на ТКЗС и др. подобни структури в РБългария. Т.е., тази овощна
градина не е била включвана в ТКЗС и др., не е колективизирана общо казано и
поради това и не е била заявявана от ищеца пред ПК/ОСЗ за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Ето защо и не може да представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ-
земеделска земя, останала /незаявена от бивши собственици и Я.ъзстановявана на
такива/ след възстановяване на правото на собственост, която по силата на тази
разпоредба става общинска собственост.
Описанието, дадено от свидетелите по делото, на
имота на М.П. в Асеновско дефиле- целия имот, напълно кореспондира с описанието,
дадено му от последния през 1971г. в
молбата-декларация, адресирана чрез председателя на Сливенския градски народен
съвет до нотариус при Сливенски народен съд, както и с местоположението и формата на имота /вече два имота/ в скиците, издавани от СГКК- Сливен,
вкл. и с предназначението „овощна градина“, а също, което е от изключително
значение- в решението от 11.05.1972г. по
гр.д.№ 1610/1972г., с което СлРС е отхвърлил - като неоснователен,
предявения от няколко лица- С. , П., В. и
И. П. и М. И. ова против М. П. П. ***,
иск за делба на недв.имот, който е описан като тепавица с 3.5дка овощна
градина, находящи се в землището на гр.Сливен, местност „Колишница“, „Асеновско
дефиле.“ От само себе си се налага аналогията между този имот и сега
съществуващите по кадастралната карта на гр.Сливен два имота с идентификатори
67338.301.18 и 67338.301.175, за първия
от които не съществува спор, че принадлежи на ищеца / с площи съотв.
1дка и 2.120дка, т.е. приблизително 3.120дка/.
В края трябва
да се коментира също, че ищеца ангажира доказателства- свидетелските показания,
а и книгата на Х., че след смъртта на баща си той е продължил да владее имотите
и прави това и до днешни дни / тъй като и понастоящем барата работи, а и
съществуват овощните дръвчета- главно сливи/, а ответника не ангажира
доказателства трето за делото лице или пък самата община, да е отнемала или по
друг начин смущавала това владение. По този начин то е осъществявано поне до 2004г.,
когато правото на собственост е възстановено от ОСЗ на общината. От 1978г.
обаче, когато е починал М.П., до 2004г. са изминали 26г., което е доста повече
от изискваните от закона за придобИ. е на недв.имот дори и в хипотезата на
недобросъвестно владение- чл.79 от Закона за собствеността /10г., а 5г.- за
добросъвестен владелец/.
При това
положение е ясно, че П.П. е придобил правото на собственост върху процесния
имот както с осъществено от самия него и само от него, владение, така и чрез
прибавяне на владението си към осъществяваното преди него от баща му такова, по
който начин имота е владян несмущавано от 1910-11г. поне до 2004г., т.е. над 90 години. Тава е
наистина достоен за защита интерес и по тази причина съда ще уважи иска.
Изходът на
делото определя и становището на съда по въпроса за разноските – следват се
само на ищеца- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК. Такива той направи в размер на 550лв.,
от тях: 50лв. -заплатена държавна такса за образуване на делото и 500лв.-
възнаграждение на пълномощника му -адвокат, видно от ДПЗС №38583.
Водим от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И:
На оснчл.124 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА за установено по отношение на
ОБЩИНА СЛИВЕН, че П.М.П. с ЕГН: ********** и адрес: *** е собственик, на
основание осъществявано от него, а и от баща му М. П. В., б.ж. на гр.Сливен,
поч. ….г., владение на недвижим имот, който съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрени със заповед №РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.директор на
АК, се индивидуализира по следния начин: поземлен имот с идентификатор
67338.301.175, в гр.Сливен, м.“Добрев рът“, с площ 2 123кв.м., трайно
предназначение- земеделска земя, НТП „Овощна градина“, стар идентификатор-няма;
номер по предходен план: 272.9; при съседи: 67338.301.18, 67338.301.8.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да
заплати на П.М.П. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените
от последния разноски в настоящото дело, в пълен размер- 550лв.
/петстотин и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на ОБЩИНА СЛИВЕН да й бъдат присъдени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба,
която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ
за всяка от страните по делото от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: