РЕШЕНИЕ  

 

№                              17.02.2020 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  седемнадесети януари, две хиляди и  двадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

 

СЕКРЕТАР:  Стоянка Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №2488  по описа за   2019  година.

 

 

     

Предявен е иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК от  ищеца Е.А.Т., ЕГН-********** ***, против „АПС БЕТА България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица”, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от П. Р. и Д. М. , с цена на иска- 1185.45лв.

Твърди се в исковата молба, че  със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 29.01.2009г., по ч.гр.д.№299/2009г., по описа на РС-Пазарджик, съдът се е разпоредил ищцата Е. К.  /след сключване на граждански брак Т./ да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД /към настоящия момент „ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД/ сума в размер на 1185,45 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №**********/13.12.2007г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.01.2009г. до окончателно й изплащане. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК от 29.01.2009г. е получена на 09.02.2009г. от бащата на ищцата А. К. . Ищцата не е  подавала възражение срещу заповедта по реда на чл.414, ал.1 и ал.2 от ГПК, като същата е влязла в законна сила на 24.02.2009г./вторник-присъствен ден/. В тази връзка на 07.04.2009г. е издаден изпълнителен лист, като на това основание е образувано изп.д.№1323/2009г. по описа на ЧСИ Л. М. . В молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят не е посочил способ за принудително изпълнение. Извършените по изп.д.№1323/2009г. действия - искане от ТД на НАП- Пазарджик за сключени трудови договори и публични задължения, искане от Службата по вписване - гр.Пазарджик за предоставяне на копие на НА и покани за доброволно изпълнение от 20.11.2009г. и 16.12.2009г. не прекъсват давностния срок.

 

 

На основание молба за прехвърляне на изпълнителното дело вх.№1691/04.02.2014г. по изп.д.№1323/2009г. по описа на ЧСИ Л. М. , за ЧСИ В. Б. вх.№220/14.02.2014г. е образувано изп.дело № 136/2014г. по описа на ЧСИ В. Б. . С молба от 20.03.2014г. взискателят е поискал да се връчи на длъжника покана за доброволно изпълнение, насрочи опис и наложи запор на трудовото й възнаграждение. Поисканото от взискателя налагане на запор на трудовото й възнаграждение съставлява първо надлежно изпълнително действие, прекъсващо давността, като същото е получено от трето задължено лице „ЕЙ СИ НИЛСЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД на 24.03.2014г. От влизане в сила на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 29.01.2009г., по ч.гр.д.№299/2009г., по описа на РС-Пазарджик - 24,02.2009г., до първото действие по принудително изпълнение - 24.03.2014г. е изтекъл петгодишен давностен срок, поради което се твърди, че  вземанията са погасени по давност след влизането в сила на Заповед за изпълнение. Позоваването на погасителна давност е новонастъпил факт, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което се счита предявеният отрицателен установителен иск по чл.439, във вр. с чл.124 ГПК за допустим и ищцата - Е.А.Т. има правен интерес от неговото предявяване.

Сочи се, че с решение на едноличния собственик на капитала на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД от 10.02.2015г., вписано в Търговския регистър на 17.02.2015г., наименованието на ответника „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД е променено на „ТРАНЗАКТ ЮРЪП” ЕАД.

С договор за цесия от 23.02.2015г., „ТРАНЗАКТ ЮРЪП” ЕАД е прехвърлил процесното вземане на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, което дружество е конституирано като ответник по делото .

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, че ищцата Е.А.Т., ЕГН **********,***, не дължи сума в размер на 1185,45 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №**********/13.12.2007г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 27.01.2009г. до окончателно й изплащане, за които е издаден изпълнителен лист от 07.04.2009 г. по заповед за изпълнение от 29.01.2009г., по ч.гр.д.№299/2009г., по описа на РС-Пазарджик, тъй като претендираната сума и законова лихва върху нея са погасени по давност.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, не са представени доказателства и не е взето становище.

            Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

 

 

Не се спори между страните по делото, че на 27.01.2009г. „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД /към настоящия момент „ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД/  е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ищецът Е.А.Т.,ЕГН-********** ***, по което било образувано ч.гр.д. №299/2009 г., по описа на PC Пазарджик /материалите по което са изискани и приложени по настоящото дело/. По посоченото частно гражданско дело била издадена Заповед за изпълнение №188 от 29.01.2009г. по реда на чл.410 ГПК. Срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №299/2009 г., по описа на PC Пазарджик, ищецът К.  не е депозирала Възражение по реда на чл. 414 от ГПК.  Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 24.02.2009г.

 След влизане е сила на издадената издадена Заповед за изпълнение №188 от 29.01.2009г. по реда на чл.410 ГПК, съдът е издал  и изпълнителен лист на 10.04.2009 г. по описа на PC-гр. Пазарджик в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД.

Въз основа на издадения изпълнителен лист,  „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД е образувало срещу ищеца К.  изпълнително дело - изп.д.№1323/2009г. по описа на ЧСИ Л. М. , въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2009г., издаден по ч.гр. дело №299/2009г. по описа на РС- Пазарджик за следните суми: 1185.45 лв. – главница по договор за потребителски кредит №********** от 13.12.2007г., ведно със законна лихва върху главницата от 27.01.2009г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 65.00лв.

 Тъй като в молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят не е посочил способ за принудително изпълнение, съдебният изпълнител е предприел действия по проучване имущественото състояние на длъжника по изпълнителното дело 1323/2009г. - искане от ТД на НАП- Пазарджик за сключени трудови договори и публични задължения, искане от Службата по вписване - гр.Пазарджик за предоставяне на копие на НА и връчване на покани за доброволно изпълнение от 20.11.2009г. и 16.12.2011г.

На основание молба за прехвърляне на изпълнителното дело вх.№1691/04.02.2014г. по изп.д.№1323/2009г. по описа на ЧСИ Л. М. , производството е било прехвърлено  към ЧСИ В. Б. с рег.№967 при ОС- Пазарджик, като е било образувано изпълнително дело №136/2014г. по описа на ЧСИ В. Б. . По посоченото изпълнително дело, взискателят е подал молба с вх.№432 от 20.03.2014г. до ЧСИ, с която се иска на основание чл.428 от ГПК да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, както и да бъде наложен запор на трудовото му възнаграждение. С разпореждане на ЧСИ Б. молбата на взискателя е била уважена, като е разпоредено да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Костова.

Видно от материалите по №136/2014г. по описа на ЧСИ В. Б. , запорното съобщение е било получено от  третото задължено лице „ЕЙ СИ НИЛСЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД /работодател на длъжника Костова/ на 24.03.2014г. Във връзка с полученото запорно съобщение, третото лице е уведомило съдебният изпълнител, че Е.А.Т.,ЕГН-********** не е служител на „ЕЙ СИ НИЛСЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД, считано от 03.02.2014г., поради което запор на трудовото възнаграждение на К.  така и не е бил наложен.

По изпълнително дело №136/2014г. по описа на ЧСИ В. Б. е бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, находящ е в с.Сарая, обл. Пазарджик, за 25.06.2014г.

С решение на едноличния собственик на капитала на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД от 10.02.2015г., вписано в Търговския регистър на 17.02.2015г., наименованието на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД е променено на „ТРАНЗАКТ ЮРЪП” ЕАД.

На 23.02.2015г. е бил сключен  договор за цесия, с който „ТРАНЗАКТ ЮРЪП” ЕАД е прехвърлил на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, в цялост вземането по изпълнително дело №136/2014г. по описа на ЧСИ В. Б. .

Към настоящето дело  са били  приложени материалите по  изпълнително дело №1323/2009г. по описа на ЧСИ Л. М.  и изпълнително дело №136/2014г. по описа на ЧСИ В. Б. ,  както и ч. гр. д. №299/2009г., по описа на PC Пазарджик, които потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

 Предявеният  иск е допустим, поради следните съображения- налице е правен интерес за ищеца в настоящото производство  от предявяване на иска. Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл.439 ал.2 ГПК/. В този смисъл е определение №233/17.04.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 239/09г., II т.о.,ТК. В настоящото производство за такива факти ищецът сочи погасяване на спорното вземане по давност с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.

По отношение основателността на предявения иск:  от приетите по делото доказателсва се установява, че  процесното вземане е погасено поради изтекла давност. Ищецът твърди,че претендираната сума не се дължи от него  поради настъпване на погасителна давност. Настоящият съдебен състав  споделя  този извод. Действително, Съгл. TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 14, подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не прекъсва давността,като  същата се прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който има обратно действие.

Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Освен в тази хипотеза обаче,  давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно практиката на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила , че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение, може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС, IV гр.отделение/. Предвид на това, стабилизираната заповед за изпълнение по чл.410  има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че  срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не е бил предявен, нито в срок са били подадени възражения срещу издадената заповед за изпълнение. Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила заповед за  изпълнение. След влизане в сила на заповедта за изпълнение  и издаването на изпълнителен лист  по ч.гр. дело №299/2009 г., по описа на PC Пазарджик е започнала да тече на основание чл.117,ал.2 от ЗЗД нова петгодишна давност, която към датата на  извършените по  изпълнително дело  №136/2014г. по описа на ЧСИ В. Б. принудителни изпълнителни действия  е била изтекла.

          По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10. от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В т. 14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД.

Предвид изложеното, предприетите действия по подаване на молба за издаване на изпълнителен не са прекъснали давността. Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана обаче представляват принудителни изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат течащата давност. Съгласно установената фактическа обстановка,първото принудително изпълнително действие, което е прекъснало давността е било извършено на 24.03.2014г. / наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата/, когато вече  е бил изтекъл предвидения петгодишен давностен срок, считано от  24.02.2009г., на която дата  Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

           Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява,че в процесният времеви период не са  били извършвани действия по принудително изпълнение, което да  са прекъснали давността.

По изложените съображения, предявеният иск с  правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК , се явява допустим и   основателен и следва да бъде уважен като такъв.

         По отношение на разноските : При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените  по делото разноски, които са в  общ размер на 360.00 лв.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          По предявеният   иск  с  правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК от Е.А.Т.,ЕГН-********** ***, против „АПС БЕТА България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица”, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от П. Р. и Д. М. , с цена на иска- 1185.45лв

           ПРИЗНАВА за установено по отношение  на ищеца Е.А.Т.,ЕГН-********** ***, че същият не дължи на „АПС БЕТА България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица”, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от П. Р. и Д. М. ,  сумата   в размер на 1185,45 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №**********/13.12.2007г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 27.01.2009г. до окончателно й изплащане, за които е издаден изпълнителен лист от 07.04.2009 г. по заповед за изпълнение от 29.01.2009г., по ч.гр.д.№299/2009г.,  по описа на РС-Пазарджик, тъй като претендираната сума и законова лихва върху нея са погасени по давност

 

          ОСЪЖДА „АПС БЕТА България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица”, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от П. Р. и Д. М. , да заплати на  Е.А.Т.,ЕГН-********** ***, сторените  по делото съдебно-деловодни  разноски на осн.чл.78,ал.1 ГПК, които са в  общ размер на  360.00 лв. /триста и шестдесет лева/.

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред  ОС-Пазарджик.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: