РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 08.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 282 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Г.Ю.О. *** срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/121/06694/3/01/04/01,
с изх. № 01-6500/7938#1
от 10.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл.
162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с
чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП на жалбоподателя е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 13 404,99
лв.
В жалбата се твърди, че оспорения АУПДВ
е постановен в противоречие с материалния закон, без да е спазено изискването
за форма на акта. Изрично се посочва, че не се възразява срещу фактическите
констатации относно изпълнението/неизпълнението на показателите, заложени в
бизнес плана за съответните години. Твърди се, че в постановения акт е налице
неяснота относно характера на определеното задължение – дали се касае за
финансова санкция или за финансова корекция и от там, че не е спазена и формата
на акта, а именно решение за финансова корекция по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, което
е задължителна предпоставка да издаване на АУПДВ.
Претендира се отмяната на АУПДВ и
присъждане на направените по делото разноски съгласно списък.
Ответникът – Изпълнителен директор на
ДФ "Земеделие" – София, чрез представляващ го юрисконсулт, в
депозирано по делото писмено становище, оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателствата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от Г.Ю.О., за когото е налице правен интерес
и активна легитимация да оспори АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие". О. е адресат на този
административен акт, който го засяга неблагоприятно, тъй като с него му се определя
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, сумата на което се
задължава да заплати в 14-дневен срок от връчването му. Предвид доказателствата
за връчване на акта на жалбоподателя на 14.01.2020 г., депозираната срещу него
жалба чрез куриерска служба пред ДФ "Земеделие" се явява подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 14.08.2014 г. жалбоподателят, в
качеството на ползвател сключил договор № 18/121/06694/14.08.2014 г. (л. 55-63
от преписката) с Държавен фонд "Земеделие" – София, по силата на
който да му бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 121
"Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони за извършване на дейностите,
заявени за финансиране с внесения от дружеството проект. 113 594,71 лева е
размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ, който е
определен въз основа на представените от земеделския производител на етап
кандидатстване със заявлението документи: таблица за одобрените инвестиционни
разходи, бизнес план и т. н. Тази сума е посочена в т. 2.1 от договора.
Предвидено е ако одобрената сума надхвърля реално направените разходи, фондът
да изплати сума в размер до 60% от реално извършените и доказани разходи.
Съгласно т. 2.6 окончателният размер на помощта се определя от фонда след
представяне на всички изискуеми съгласно Наредба № 8/03.04.2008 г. документи за
направените инвестиционни разходи.
В последствие с Анекс към този
договор от 04.11.2014 г. (л. 66 от преписката) т. 2.1 от договора е изменена
като сумата е намалена на 89 366,57 лв.
Ползвателят се е задължил да извърши
изцяло одобрената инвестиция – предмет на договора до 15.09.2015 г. (т. 3.1 от
договора), като задълженията му са разписани в т. 4.18 и следващите от
договора. В т. 4.18 е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес
план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
В раздел VІ от договора е разписан
реда и сроковете за изплащане на финансовата помощ - чрез превод по банков път
по посочена от ползвателя банкова сметка.
*** "Отговорност" на
договора в т. 8.1 е предвидено, че ако ползвателя на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ;
представи декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание,
неистински или преправени документи, вкл. когато тази декларация и/или документ
са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, изкуствено е
създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да
извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена
функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на всички
изплатени суми по договора, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
сключения договор с ползвателя при спазване изискванията на чл. 51 и чл. 52 от
Наредба № 8/2008 г.
В раздел IХ "Други условия"
на този договор изрично е разписано в т. 9.1. б. "г", че по смисъла
на този договор "одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа
на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8 от 03.04.2008 г. документи (включително
и представения и одобрен бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за
финансиране по мярка 121.
Във връзка с подадена от
жалбоподателя заявка за плащане № 18/121/06694/301 от 05.12.2014 г. (л. 49-54
от преписката), била оторизирана заявената сума от 89 366,57 лв. (л. 228-229
от преписката), за която няма спор, че е изплатена на жалбоподателя на 05.02.2015
г. в изпълнение на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ.
След извършване на инвестицията на жалбоподателя
била извършена проверка на място въз основа на Заповед № 376487/24.07.2019 г.
на началника на РТИ – Разград (л. 232-233 от преписката). За резултатите от
проверката бил съставен контролен лист (л. 234-259 от преписката), в който са
отразени констатациите от проверката. В контролният лист е вписано, че
ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходи от продажби на
продукция/услуги, заложени в Бизнес плана като за документиране на този извод
на проверяващите бил създаден отделен работен лист (л. 256 от преписката), в
който в табличен вид са посочени количествата и сумите на продадената продукция
от сурово краве мляко като са отбелязани стойностите, съобразно одобрения
бизнес план и реализираните в действителност от жалбоподателя. Работният лист
обхваща периода от 01.01. 2015 г. до м. 30.06.2019 г.
Проверката била извършена в
присъствие на представляващия жалбоподателя, който в графа „Забележки на кандидата/упълномощено
лице“ на контролния лист вписал, че е запознат със съдържанието на контролния
лист и няма възражения по него. Срещу констатациите на проверяващите
жалбоподателят не възразява и към настоящия момент в хода на съдебното
производство.
Контролният лист бил изпратен и
допълнително на жалбоподателя с уведомително писмо № 01-172-6500/74/07.08.2019
г., в което му е указано, че разполага с възможност в 14 дневен срок от
получаването да направи забележки и възражения.
С писмо изх. № 01-6500/7638/15.10.2019
г. (л. 262-264 от преписката) на основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят бил
уведомен за откриването на производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане. В писмото подробно били изложени мотивите на
административния орган, поради които той счита, че следва да бъде издаден
посоченият административен акт. Посочени са приходите от продажба на сурово
краве мляко, заложени от земеделския производител в бизнес плана за 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. (три пълни години), които са съпоставени с реализираните от
жалбоподателя приходи за същия период. Изчислен е, че реалното изпълнение на
приходната част на одобрения бизнес план средно за трите последователни пълни
финансови години е 41,49 % от предвидените приходи по бизнес плана. Прието е,
че посоченото неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план
представлява неизпълнение на т. 4.18 от договора за предоставяне на
безвъзмездната финансова помощ. С оглед на това в уведомителното писмо се
посочва, че на основание т. 30 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013
г., публикувани в ДВ бр. 69/30.08.2019 г. (за краткост само „Правилата за
възстановяване на БФП“) сумата, която жалбоподателят следва да възстанови е 15 %
от получената БФП или 13 404,99 лв. На жалбоподателя била дадена
възможност за становище и възражение. По делото липсват данни жалбоподателят да
е изразявал становище по полученото от него уведомително писмо.
Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие", въз основа на материалите в преписката, издал АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01,
с изх. № 01-6500/7938#1
от 10.01.2020 г. (л. 266-270 от преписката), с който на жалбоподателя е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 13 404,99
лв. Размерът на държавното вземане издателят на акта посочил, че определя
съгласно т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП и представлява 15% от
предоставената финансова помощ по договора № 18/121/06694 от 14.08.2014 г.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен административен
орган с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на алинея 5 на чл. 20а от ЗПЗП, според
която Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена
форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването му. В АУПДВ е посочено, че при
извършена проверка на изпълнението на сключения договор за предоставяне на БФП
е установено, че реализираните приходи от продажби на продукция/услуги от
подпомаганата дейност са в по-малък размер от заложените в одобрения бизнес
план, въз основа на който е отпусната финансовата подкрепа, т.е. налице е
неизпълнение на одобрения бизнес-план, за чието изпълнение е предоставено
финансовото подпомагане. Това води до неизпълнение на задължения по договора, а
така също и на такива, предвидени в Наредба № 8/2008 г.
По отношение на приложимия
процесуален ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по
Мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ по ПРСР 2007-2013 съдът
съобрази следното:
Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. започналите производства по издадените до
датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг. Настоящият случаят изцяло попада в приложното поле на
изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, (обн. ДВ, бр. 2 от 2018
г.) и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намират
приложение в случая. Това е така, защото значение за прилагането на този
параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а
датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда
кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 8 от 03.04.2008
г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), а
производството по тази наредба относно договора на Г.Ю.О. е започнало от 03.07.2013
г., когато е подадено заявлението за подпомагане и не е приключило поради
изтичане периода на мониторинг. От изложеното следва, че пар. 12, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗПЗП не визира само и единствено производствата по издаване на
административни актове за установяване на публични вземания, които да са
започнали до влизане в сила на закона.
Съгласно § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ (ДВ
бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.),
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)
и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно,
ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла
на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането
му. Нарушението във връзка, с което ДФ "Земеделие" търси
възстановяване на част от платената финансова помощ по договора, е неспазване
на т. 4.18 и т. 4.33 от Договор № 18/121/06694 от 18.08.2014 г. с ДФЗ във
връзка с чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредба № 8/2008 г. То касае неизпълнение на
ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство по смисъла на чл. 63, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г.,
поради което в случая следва да се установи публичното държавно вземане по
общия ред за установяване на такъв вид вземания- по реда на ДОПК - чл. 166 и
сл., както е процедирано от издателя на акта.
С оглед на изложеното в настоящия
случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, при която следва да бъде
издаден АУПДВ, а не както твърди жалбоподателя хипотезата на чл. 27, ал. 6 от
ЗПЗП, при която се издава решение за налагане на финансова корекция по реда на
ЗУСЕСИФ. Както се посочи, в случая ЗУСЕСИФ е неприложим. Обстоятелството, че в
издадения АУПДВ еднократно е използван термина финансова корекция, не променя
по никакъв начин характера на издадения административен акт нито пък на
разпоредените с него правни последици, изразяващи се в установяване дължимостта
на едно публично държавно вземане.
Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК
приложим в тези случаи е редът за издаване на индивидуални административни
актове по АПК. Административният орган е спазил регламентираните в чл. 35 и чл.
36 от АПК задължения за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая и за служебно събиране и преценка на доказателствата. Жалбоподателят е
уведомен писмено, на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, че срещу него е открито производство по издаване на АУПДВ, като същият не
се е възползвал от възможността да възрази срещу основанието и размера на
задължението, което административният орган смята да установи с оспорения
административен акт.
С оглед горното съдът намира, че при
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да обосноват отмяната на акта само на това основание.
По делото е безспорно установено, че
реализираните от жалбоподателя приходи от продажби на сурово краве мляко са
по-малки от заложените в одобрения бизнес план. Обстоятелство, което се
признава и от самия жалбоподател.
В договор № 18/121/06694/18.08.2014
г., сключен от жалбоподателя, по който същият е получил сумата от 89 366,57
лв. като безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизация на
земеделското стопанство" от ПРСР 2007-2013 г., изрично е посочено, че
размерът на помощта е определен въз основа на представените от него на етап
кандидатстване със заявлението документи: таблица за одобрените инвестиционни
разходи, бизнес-план и т. н. С този договор жалбоподателят се задължил да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. При
неизпълнение на тези задължения в т. 8.1. от договора изрично е предвидено, че
фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми по договора, заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати сключения договор с ползвателя при
спазване изискванията на чл. 51 и чл. 52 от Наредба № 8/2008 г. Че бизнес плана
с предвижданията в него за ръста на стопанството и на приходите от
подпомогнатата дейност е неразделна част от проекта, с който дружеството е
кандидатствало и е одобрено за получаване на помощта изрично е посочено т. 9.1,
б. "г" на договора. Правилно в АУПДВ е прието, че е налице
неизпълнение на поетото от бенефициента задължение за изпълнение на одобрения
проект, тъй като изпълнението се състои в спазване на предвиденото в
документите и книжата към заявлението за кандидатстване, което включва
изброените в договора таблица за одобрените инвестиционни разходи, бизнес план
и т. н.
В съответствие с т. 8.1 от договора
изп. директор на ДФ"Земеделие" е посочил чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 8/03.04.2008 г. сред основанията за издаване на АУПДВ. В чл. 51, ал.
1 от Наредба № 8/2008 г. е разписано, че в случай, че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. Според чл. 51, ал. 2 от наредбата
разплащателната агенция определя размера на намалението на помощта, като взема
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. Така разписаните нормативни изисквания са съобразени при издаването на акта
като размера на подлежащата на възстановяване БФП е определен като процент от
получената помощ от дружеството. Процента е определен въз основа на Правилата
за възстановяване БФП, издадени от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие". В приложението към тези правила в табличен вид са
определени видовете нарушения и размерът на подлежащата на възстановяване БФП
съобразно тежестта на нарушението, степента му, системността на извършването му
и продължителността му (дефинирани също в отделни колони на приложението). В
оспорения АУПДВ съобразно конкретиката на случая е приложена т. 30 от Правилата
за възстановяване на БФП. Тази точка касае нарушение описано като: „Ползвателят
не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите
показатели, предвидени в бизнес плана).“. Според тежестта на нарушението то е
разделено на две хипотези като първата обхваща случаите, когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените приходи
по одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период. В този
случай нарушението се квалифицира със сравнително ниска тежест, тъй като
отклонението от заложените в бизнес плана финансови показатели не е
изключително голямо и целите на предоставеното подпомагане могат да бъдат
постигнати. Според приложението степента на това нарушение не засяга
подпомаганата дейност в цялост. В зависимост от продължителността на
нарушението са дефинирани три степени – при времетраене на нарушението от една
година на възстановяване подлежат 5% от предоставената финансова помощ по
договора, при времетраене от две години – 10% от предоставената помощ и при
времетраене над две години – 15% от помощта по договора.
В конкретния случай административният
орган е постановил възстановяване на 15% от предоставената на жалбоподателя БФП
като е изчислил неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, а именно за три
години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Установил е, че това неизпълнение е 41,49%
и се касае за изпълнение под 50% и над 20% от предвидените приходи по одобрения
бизнес план. При преценка на продължителността на това нарушение
административният орган правилно е отчел, че нарушението е налице през всичките
три години. При това положение, относимият за случая процент по т. 30 от
Правилата за възстановяване на БФП е 15% (третата хипотеза на т. 30), както
правилно е прието в оспорвания АУПДВ.
В обобщение на всичко изложено до тук
съдът намира, че оспореният акт е
постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване
на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли.
На ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 150 лева, определено на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр.
чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.Ю.О. *** срещу Акт за установяване на
публично вземане № 18/121/06694/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 27,
ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2
от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП на жалбоподателя
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 13 404,99
лв.
ОСЪЖДА Г.Ю.О. ***, ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева разноски по
делото.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: