№ 244
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000078 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството се развива е по реда на чл.294 ГПК.
С Решение № 60168/17.01.2022 г. по т.д. № 1317/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. е
отменено Решение № 308/03.02.2020 г., постановено по в.т.д. № 4123/2018 г. по описа на АС
София и е постановено отхвърляне на предявените от синдиците на „Кооперативна
търговска банка“ /“КТБ“/ АД /в несъстоятелност/ А. Д. и К. М. против „Б.Л. Лизинг“АД
искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ на следните изявления за
прихващане, а именно: 1/ изявление за прихващане с вх.№ 9893/27.10.2014 г., допълнено с
изявление за прихващане с вх. № 10007/29.10.2014 г. по регистъра на банката, отправено от
„Б.Л. Лизинг“АД до „КТБ“АД /н/ с вземане по изявлението за прихващане в размер на
224 000 евро, придобито от „Б.Л. Лизинг“АД чрез договор за цесия от 01.08.2014 г.,
съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 7862/07.08.2014 г., според което „КИА
Моторс България“АД е прехвърлило на „Б.Л. Лизинг“АД свое вземане в размер на 224 000
евро, произтичащо от сключен между „КИА Моторс България“АД и „КТБ“АД /н/ договор за
разплащателна сметка на юридическо лице или едноличен търговец № 103472/24.04.2007 г.
и анексите към него и 2/ изявление за прихващане с вх.№ 10150/30.10.2014 г. по регистъра
на банката, отправено от „Б.Л. Лизинг“АД до „КТБ“АД /н/ с вземане по изявлението за
прихващане в размер на 1 089 261 евро, придобито от „Б.Л. Лизинг“АД чрез договор за
цесия от 30.10.2014 г., съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10143/30.10.2014
г., според което „Датекс“ООД е прехвърлило на „Б.Л. Лизинг“АД свое вземане в размер на
1 089 261 евро, произтичащо от сключен между „Датекс“ООД и „КТБ“АД /н/ договор №
35712/19.02.2014 г. за индивидуален срочен депозит, които са извършени срещу задължения
на „Б.Л.Лизинг“АД към „КТБ“АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит от
05.07.2011 г.
С решението на касационната инстанция делото е върнато на настоящия съд за
1
произнасяне единствено по предявените искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.
При съобразяване на така дадените указания във връзка с нормата на чл.294 ГПК,
решаващият състав приема следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Б.Л. Лизинг“АД, чрез
адв.Р.М. от ВАК насочена против Решение № 335/15.05.2018 г., постановено по т.д. №
1444/2017 г. по описа на СГС, ТО в частта му, по предявеният иск с правно основание чл.59,
ал.3 ЗБН от синдиците на „КТБ“АД /н/ А. Д. и К. М. против дружеството въззивник са
обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД
/н/ прихващанията, направени от „Б.Л. Лизинг“АД с изявления вх. № 9893/27.10.2014 г., вх.
№ 10007/29.10.2014 г. и вх.№ 10150/30.10.2014 г.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – едностранна и превратна преценка на приобщените по
делото доказателства, което довело и до неправилно приложение на материалния закон в
нормата му на чл.59, ал.3 ЗБН, както и необоснованост.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение в частта му, касаеща предявеният иск с правно
основание чл.59, ал.3 ЗБН и по съществото на спора да отхвърли същия.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез синдиците, оспорва
наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС в обжалваната му
част.
След запознаване с данните по първоинстанционното дело настоящият състав съобрази
следното:
Производството пред СГС е образувано по предявени при условието на обективно
съединяване искове, между които и иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН от синдиците на
„КТБ“АД /н/ А. Д. и К. М. против „Б.Л. Лизинг“АД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че с Решение № 664 от
22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, била
обявена неплатежоспособността на ищцовата банка, с определена начална дата на
неплатежоспособността - 06.11.2014 г., било открито производство по несъстоятелност, вкл.
била обявена в несъстоятелност „КТБ“АД /н./. С последващо Решение № 1443 от 03.07.2015
г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, 3-ти състав – влязло в сила,
решението на СГС било отменено в частта му, касаеща определената начална дата на
неплатежоспособността на банката, като била определена друга начална дата - 20.06.2014 г.
Отделно е поддържано, че на 05.07.2011 г. се сключил Договор за банков кредит
между ищцовата банка, в качеството й на кредитор и „Б.Л. Лизинг” АД, като
кредитополучател. Според условията на този договор банката предоставила на
кредитополучателя кредит с кредитен лимит от 3 000 000 евро, предназначен за оборотни
средства във връзка с осъществяване на дейността на дружеството - за покупка на
транспортни средства, машини и оборудване, които ще се отдават на лизинг на трети лица.
Договорени били годишни лихви върху фактически ползваните средства по кредита в
размер на 8,5 % - чл. 12 от Договора; наказателна надбавка върху просрочената главница в
размер на 10 пункта годишно - чл. 13 от Договора; неустойка в размер на 10 % годишно
върху начислената, но неплатена лихва - т. 14 от Договора.
Поддържано е, че според чл. 21 от договора кредитополучателят трябвало да погаси
всички свои задължения в срок до 30.06.2019 г.
Според извлечението от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника
дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000
евро - транш от 889 806 евро към датата 30.10.2014 г. задълженията възлизали на 663 940,62
евро, от които: редовна главница в размер на 659 910 евро; текущи лихви върху редовна
главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 467,44 евро; неустойка
върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 3,04 евро;
дължими комисионни в размер на 3 560,14 евро.
2
Според извлечението от счетоводните книги на ищцовата банка от сметките на
ответника дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер
3 000 000 евро - транш от 131 202 евро към датата 30.10.2014 г. задължения възлизали на
107 486,60 евро, от които: редовна главница в размер на 106 864 евро; текущи лихви върху
редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 75,70 евро;
неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на
1,56 евро; дължими комисионни в размер на 545,34 евро.
Според извлечението от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника
дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000
евро - транш от 102 962 евро към датата 30.10.2014 г. задължения възлизали на 82 520,66
евро, от които: редовна главница в размер на 82 461 евро; текущи лихви върху редовна
главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 58,41 евро; неустойка върху
просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 1,25 евро.
Според извлечението от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника
дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000
евро - транш от 60 198 евро към датата 30.10.2014 г. задължения възлизали на 39 701,73
евро, от които: редовна главница в размер на 39 673 евро; текущи лихви върху редовна
главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 28,10 евро; неустойка върху
просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 0,63 евро;
дължими комисионни в размер на 222,83 евро.
Според извлечението от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника
дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000
евро - транш от 219 959 евро към датата 30.10.2014 г. задължения възлизали на 154 460,53
евро, от които: редовна главница в размер на 154 349 евро; текущи лихви върху редовна
главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 109,33 евро; неустойка
върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 2,20 евро;
дължими комисионни в размер на 886,48 евро.
Според извлечението от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника
дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000
евро - транш от 342 030 евро към датата 29.10.2014 г. задължения възлизали на 270 135,68
евро, от които: редовна главница в размер на 270 004 евро; текущи лихви върху редовна
главница за периода от 27.10.2014 г. до 29.10.2014 г. в размер на 127,50 евро; неустойка
върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 29.10.2014 г. в размер на 4,18 евро.
Поддържано е, че на 07.08.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление
за извършена цесия с вх. № 7862/07.08.2014 г., съгласно което „КИА Моторс България“ АД,
на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съобщавало на „КТБ“ АД (н.), че с Договор за цесия
прехвърлило на ответника свое вземане в размер на 224 000 евро, а с последващо писмо с
вх. № 7863/07.08.2014 г. „КИА Моторс България“ АД поискало със сумата в размер на 224
000 евро да бъде погасена частично оставащата главница по Договор за кредит от 05.07.2011
г., сключен между ответника и „КТБ“ АД /н./. Уточнено е, че вземането на „КИА Моторс
България“ АД произтичало от Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на
едноличен търговец № 103472 от 24.04.2007 г. и прилежащите му анекси.
Освен това на 27.10.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД (н.) постъпило Изявление
за прихващане с вх. № 9893/27.10.2014 г. с което ответникът и „КИА Моторс България“ АД
уведомявали банката за придобитото вземане, като ответникът отправял изявление за
прихващане на придобитото вземане от банкова сметка на цедента с посочен IBAN срещу
свои задължения към КТБ, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.07.2011 г.,
обслужван от посочена банкова сметка.
Отделно на 29.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило Изявление за
прихващане с вх. № 10007/29.10.2014 г., с което ответникът и „КИА Моторс България“ АД
уведомявали повторно банката, че на основание чл. 104 от ЗЗД извършват прихващане на
двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, а именно 224 000 евро.
На 30.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило друго Уведомление за
извършена цесия - с вх. № 10143/30.10.2014 г., съгласно което „Датекс“ ООД на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съобщавало на „КТБ“ АД (н.), че с Договор за цесия от 30.10.2014 г.
3
прехвърлило на ответника свое вземане по банкова сметка с посочен IBAN, произтичащо от
Договор № 35712 за индивидуален срочен депозит от 19.02.2014 г.
На 30.10.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД (н.) постъпило Изявление за прихващане
с вх. № 10150/30.10.2014 г., с което ответникът уведомявал банката за придобитото по
силата на договор за цесия вземане в размер на 1 089 261 евро, като ответникът отправял
изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 1 089 261 евро, срещу свои
задължения към банката, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.07.2011 г.
Твърдяло се е, че според чл. 59, ал. 3, пр. 1 ЗБН прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност.
В тази връзка поддържа, че с решението от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549
по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, с което била обявена неплатежоспособността на
КТБ било постановено след извършване на процесните прихващания, но знанието за
неплатежоспособността на банката датирало от 20.06.2014 г. предвид поставянето й под
специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща
дължими и изискуеми влогове, направено с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ,
като поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014 г., поради спирането на
плащанията към клиенти, било ноторно известен факт.
Така към момента на придобиване на вземанията, предмет на процесните
прихващания, неплатежоспособността на банката била обществено известен факт предвид
оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите
на КТБ АД - документ с наименование “Информация за основните балансови позиции на
“КТБ” АД към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката,
като резултатите от доклада показвали, че банката е с отрицателен капитал, т.е. че е
неплатежоспособна.
Докладът бил публикуван на 22.10.2014 г. на уеб страницата на БНБ, като намерил
широко отразяване както в телевизионните, така в Интернет медиите.
Поддържано е във връзка с изложеното, че ответникът придобил вземанията към
ищеца след оповестяването на посочения доклад и броени дни преди заседанието на УС на
БНБ от 06.11.2014 г., на което било взето решение за отнемане на лиценза на КТБ АД за
осъществяване на банкова дейност поради неплатежоспособност. Освен това придобиването
на вземанията от ответника било извършено след 20.06.2014 г. - датата на поставяне под
специален надзор на банката, с оглед на което по отношение на ответника било налице
знание за неплатежоспособност при придобиване на вземанията, прихванати със задължения
към банката, с което било изпълнено изискването за знание като част от фактическия състав
на чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН.
Поддържа, че съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗБН изявлението за прихващане се отправяло до
синдика и трябвало да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, а
достигналите до банката изявления за прихващане не отговаряли на изискването за форма.
Поискано е от съда да постанови на решение, с което да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.)
изявление за прихващане вх. № 7863/07.08.2014 г., потвърдено с изявление с вх. №
9893/27.10.2014 г. и допълнено с изявление с вх. № 10007/29.10.2014 г. по регистъра на
банката за сумата от 224 000 евро и изявление за прихващане с вх. № 10150/30.10.2014 г. по
регистъра на банката за сумата от 1 089 261 Евро. В условията на евентуалност моли да
бъдат прогласени за нищожни процесните прихващания.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове по
основание.
Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца относно обявяването на ищцовата
банка в несъстоятелност, относно сключването на договор за кредит между страните по
делото, както и относно извършване на процесните прихващания.
Твърди от своя страна, че всяка една от процесните цесии е надлежно осчетоводена,
4
което сочено на признание за основателността на волеизявленията за прихващане по
смисъла на ч.104 ЗЗД от страна на самия ищец.
По този начин към 09.01.2015 г. всички кредитни задължения на ответника към
банката били погасени, за което и кредиторът издал банково удостоверение с изх. №
118/09.01.2015 г., според съдържанието на което признал последиците на извършените от
ответника процесни прихващания.
Оспорил е наличието на предпоставките за приложимост на чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН
с твърдения, че е придобил вземанията, с които извършил процесните прихващания преди
откриване на производството по несъстоятелност, респ. - преди отнемане на лиценза на
Банката по чл. 36, ал. 2 от ЗБН и в случая не била налице необоримата презумпция за знание
по чл. 59, ал. 4 от ЗБН.
Поддържа, че макар към 07.08.2014 г. банката да е била под специален надзор,
лицензът й не бил отнет и състоянието на неплатежоспособност не било установено и не
могло да бъде известно на ответника. Отделно макар че към 30.10.2014 г. „КТБ“АД да била
под специален надзор, то лицензът й все още не бил отнет и състоянието на
неплатежоспособност не било установено и не могло да бъде известно тогава на ответника.
В този смисъл и задължението на ответника към банката по договора за кредит от
05.07.2011 г. било придобито преди откриване на производството по несъстоятелност на
банката, компенсаторният ефект на процесните прихващания настъпил преди датата на
откриването на производството по несъстоятелност на банката, респ. - преди отнемането на
лиценза й по чл. 36, ал. 2 от ЗБН, а знанието на ответника за неплатежоспособност на
банката не можело да се предполага само поради изложените от ищеца обстоятелства.
Поддържа още, че не би могло да се твърди неплатежоспособност на банката
кредитор поне до 06.11.2014 г., когато за първи път публично било споменато за
„установяване на отрицателна стойност на собствения капитал на Банката“.
Процесните прихващания били извършени преди да е отнет лицензът на банката и
преди да бъде поискано откриване на производството по несъстоятелност, в който момент
нямало назначен синдик, т.е. доколкото се касаело за прихващания, извършени преди
откриване на производство по несъстоятелност, прилагал се общият ред по чл. 104 от ЗЗД,
който не изисквал специална форма за изявлението за прихващане.
В разменените допълнителна искова молба и отговор страните са навели
допълнителни правни доводи в подкрепа на вече изразеното от тях по предявения иск по
чл.59, ал.3 ЗБН.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност срещу атакуваната част от решението, посочени
във въззивната жалба, както и задължителните указания на касационната инстанция в
отменителното решение, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск. При преценка на оплакванията за неговата неправилност в частта му,
касаеща произнасянето по иска с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, решаващият състав
съобрази следните обстоятелства от фактическа и правна страна:
Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти, обявени
за ненуждаещи се от доказване от първоинстанционния съд по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК,
вкл. установени и от приобщените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, а
именно:
С Договор за банков кредит от 05.07.2011 г., сключен между “КТБ” АД, като „банка“-
кредитор и „Б.Л.Лизинг“АД, като кредитополучател, страните по него се споразумели
банката да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 3 000 000 евро, които
парични средствата били предназначени за оборотни средства във връзка с осъществяване
дейността на дружеството – за покупка на транспортни средства, машини и оборудване
/лизингови активи/, които да бъдат отдавани на лизинг на трети лица.
5
Страните по договора са сключили в последствие две допълнителни споразумения
/анекси/, съответно от 04.07.2013 г. и 21.12.2013 г., чйито основен предмет е обезпечаването
на дадената като кредит сума.
На 01.08.2014 г. между „КИА Моторс България“АД, като цедент и „Б.Л.Лизинтг“АД,
като цесионер, се е сключил договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера
свое парично вземане към „КТБ“АД, произтичащо от договор за разплащателна сметка,
сключен на 24.04.20107 г. в размер на 224 000 евро. Във връзка с него цедентът е депозирал
уведомление вх.№ 7862/07.08.20214 г. до банката за извършената цесия, като по този начин
цесията е била съобщена на банката на посочената дата.
Въззивното дружество извършило прихващане срещу свое задължение по договора за
кредит от 05.07.2011 г., връчвайки на банката изявление за прихващане с вх.№
7863/07.08.2014 г., потвърдено с изявления с вх.№ 9893/27.10.2014 г. и вх.№
10007/29.10.2014 г. в размер на 224 000 евро, придобито въз основа на договора за цесия от
01.08.2014 г.
На 30.10.2014 г. между „Датекс“ООД, в качеството му на цедент и въззивното
дружество се сключил договор за прехвърляне на вземане, по силата на който цесионерът
прехвърлил на цедента свое парично вземане към „КТБ“АД в размер на 1 089 261 евро,
произтичащо от Договор № 35712/19.02.2014 г. за индивидуален срочен депозит.
С това вземане „Б.Л. Лизинг“АД извършило прихващане срещу задължението си по
договора от 05.07.2011 г., за което до банката е изпратено изявление за прихващане с
вземане в размер на 1 089 261 евро, придобито въз основа на договора за цесия,
получаването на което е удостоверено от банката с вх.№ 10150/30.10.2014 г.
По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства,
които да изключват извод за възникването и съществуването на насрещните вземания на
страните по обсъдените прихващания към момента на отправяне на изявленията за
прихващане.
Ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, вкл. извършената
служебна справка в ТР при АВп по партидата на въззивника “КТБ” АД /н/ установяват, че с
решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 23.06.2014 г., “КТБ” АД е
поставена под специален надзор съгласно чл. 116 от ЗКИ и е постановено спиране на
плащанията за определен срок, вкл. са назначени квестори. С последващо решение № 114
по протокол № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 18.09.2014 г., до
20.11.2014 г. е продължен срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с
продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. Според последното
решение банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на
банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите
кредитори, т.е. че банката не разполага с достатъчно активи.
С друго Решение - № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в
ТР на 07.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “КТБ.” АД по
смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998 г. /отм./.
С Решение № 664/22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС,
VІ-4 състав, е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД с начална дата 06.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в
несъстоятелност, а дейността й е прекратена. Посоченото решение е отменено с Решение №
1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 3 състав само в обжалваната част, с която за начална дата на
неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е
постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата
20.06.2014 година.
Гореустановеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:
По правния въпрос относно знанието за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3
ЗБН е налице трайна и последователна практика на касационната инстанция, която
настоящият състав изцяло споделя и към която се присъединява, като същата е изцяло
относима и към процесния казус.
6
Според застъпеното в нея разбиране „знанието за неплатежоспособност“ по смисъла на
чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне
на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка
по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ.
Приема се последователно, че под "знание за неплатежоспособност" в хипотезата на чл.
59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на
компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 3,
ал. 2 ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г.), преди то да бъде формализирано в
акт за отнемане на лиценза за банкова дейност. Именно недобросъвестното възползване от
достъп до тази информация се санкционира от закона. Знанието за настъпила
неплатежоспособност не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност,
което е основание за поставяне под особен надзор на банката.
Освен това предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на
чл. 59, ал. 3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими
доказателствени средства. /Решение № 131 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 751/2019 г., I т.
о., ТК, Решение № 161 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 3089/2018 г., II т. о., ТК,
Определение № 226 от 7.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1357/2020 г., I т. о., ТК, Решение №
60157 от 3.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 462/2020 г., I т. о., ТК и др./.
При така дадения отговор настоящият съдебен състав намира за основателно
оплакването във въззивната жалба на „Б.Л. Лизинг“АД, че към момента на придобиване на
активните вземания от това дружество /01.08.2014 г. - 30.10.2014 г./ не е било налице знание
у него за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
В казуса наличието на знание е обосновано от ищеца-въззиваем с оповестена
информация в медиите относно Доклада за анализа и оценката на активите на КТБ АД -
документ с наименование “Информация за основните балансови позиции на “КТБ” АД към
30 септември 2014 г., вкл. и най-вече със знание за решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г.
за поставяне на "КТБ" АД под специален надзор по реда на чл. 115, ал. 1 ЗКИ.
Според настоящия решаващ състав обаче нито публикациите в медиите, отразяващи
изявления на различни служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под
специален надзор по реда на чл. 115, ал. 1 ЗКИ могат да бъдат определени като
обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за
неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ.
Подобно разбиране е застъпено и в Решение № 143/12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019
г. на ВКС, II т. о., където е прието, че за разлика от актовете на БНБ, за които с изрични
законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на
вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на
чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ /напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален
надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на
информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се
презумира от факта на публичното й оповестяване.
Последното, независимо че тази информация да е предназначена за неограничен кръг
субекти, доколкото достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки
отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др.
Възприето е в тази връзка и решаващият състав изцяло осе присъединява към това
становище, че фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила
публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на "КТБ" АД
/н/, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3
от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка
ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от
страна на компетентния орган - БНБ.
Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно
доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване
7
на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е
могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката.
По изложените съображения за настоящия казус се налага извод, че изводът на
първоинстанционния съд, че у прихващащия кредитор е било налице знание за настъпила
неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на активните вземания, е
неправилен, като изведен в несъответствие с установеното от материалния закон в нормата
на чл.59, ал.3 ЗБН, поради което и обжалваното решение, с което предявеният иск с
посоченото правно основание следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което
искът бъде отхвърлен.
Съобразно този изход от спора и по правилото на чл.79, ал.1 – ал.3 ГПК следва да се
пререши и въпросът относно сторените от страните по делото разноски.
Така в полза на въззивното дружество следва да се присъдят сторените по делото
разноски за процесуално представителство пред двете инстанции по отношение на иска по
чл.59, ал.3 ЗБН, както и за платени държавни такси в производствата пред въззивната и
касационна инстанции при предходното разглеждане на делото, съобразно представените
списъци по чл.80 ГПК и доказателствата за заплащането на тези разноски, възлизащи на
150 316,58 лв. /доказателства за извършени, реално платени разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция не са ангажирани/.
Според решаващия състав неоснователно е възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на сторените по делото разноски пред първоинстанционния съд и пред
настоящата инстанция за заплатено възнаграждение на процесуалния представител на „Б.Л.
Лизинг“АД, предвид обстоятелството, че за разглеждане в производството са били
предявени и са разгледани общо три обективно съединени иска /в условието на
евентуалност, но по същество произнасянето на съда е по всеки един от тях/, като исковете
са оценяеми, а предвид поставените за разрешаване правни въпроси не може да се изведе, че
делото е със занижена фактическа и правна сложност.
Дължимата се по делото държавна такса в размер на 102 739,03 лв. за производството
пред първоинстанционния съд по арг. от чл.59, ал.7 ЗБН следва да се събере от масата на
несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 308/03.02.2020 г., постановено по в.т.д. № 4123/2018 г. по описа на
АС София В ЧАСТТА МУ, с която са обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Кооперативна търговска банка“ /“КТБ“/ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК ********* на следните прихващания, а именно: 1/ изявление за
прихващане с вх.№ 9893/27.10.2014 г., допълнено с изявление за прихващане с вх. №
10007/29.10.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л. Лизинг“АД до „КТБ“АД /н/
с вземане по изявлението за прихващане в размер на 224 000 евро, придобито от „Б.Л.
Лизинг“АД чрез договор за цесия от 01.08.2014 г., съгласно уведомление за извършена
цесия с вх.№ 7862/07.08.2014 г., според което „КИА Моторс България“АД е прехвърлило на
„Б.Л. Лизинг“АД свое вземане в размер на 224 000 евро, произтичащо от сключен между
„КИА Моторс България“АД и „КТБ“АД /н/ договор за разплащателна сметка на юридическо
лице или едноличен търговец № 103472/24.04.2007 г. и анексите към него и 2/ изявление за
прихващане с вх.№ 10150/30.10.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л.
Лизинг“АД до „КТБ“АД /н/ с вземане по изявлението за прихващане в размер на 1 089 261
евро, придобито от „Б.Л. Лизинг“АД чрез договор за цесия от 30.10.2014 г., съгласно
уведомление за извършена цесия с вх. № 10143/30.10.2014 г., според което „Датекс“ООД е
прехвърлило на „Б.Л. Лизинг“АД свое вземане в размер на 1 089 261 евро, произтичащо от
сключен между „Датекс“ООД и „КТБ“АД /н/ договор № 35712/19.02.2014 г. за
индивидуален срочен депозит, които са извършени срещу задължения на „Б.Л.Лизинг“АД
към „КТБ“АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит от 05.07.2011 г. и вместо него
8
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от синдиците на
„Кооперативна търговска банка“АД в несъстоятелност А. Д. и К. М. за обявяване за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Кооперативна
търговска банка“ /“КТБ“/ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* на следните
прихващания, а именно: 1/ изявление за прихващане с вх.№ 9893/27.10.2014 г., допълнено с
изявление за прихващане с вх. № 10007/29.10.2014 г. по регистъра на банката, отправено от
„Б.Л. Лизинг“АД, ЕИК ********* до „КТБ“АД /н/ с вземане по изявлението за прихващане
в размер на 224 000 евро, придобито от „Б.Л. Лизинг“АД чрез договор за цесия от 01.08.2014
г., съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 7862/07.08.2014 г., според което „КИА
Моторс България“АД е прехвърлило на „Б.Л. Лизинг“АД свое вземане в размер на 224 000
евро, произтичащо от сключен между „КИА Моторс България“АД и „КТБ“АД /н/ договор за
разплащателна сметка на юридическо лице или едноличен търговец № 103472/24.04.2007 г.
и анексите към него и 2/ изявление за прихващане с вх.№ 10150/30.10.2014 г. по регистъра
на банката, отправено от „Б.Л. Лизинг“АД до „КТБ“АД /н/ с вземане по изявлението за
прихващане в размер на 1 089 261 евро, придобито от „Б.Л. Лизинг“АД чрез договор за
цесия от 30.10.2014 г., съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10143/30.10.2014
г., според което „Датекс“ООД е прехвърлило на „Б.Л. Лизинг“АД свое вземане в размер на
1 089 261 евро, произтичащо от сключен между „Датекс“ООД и „КТБ“АД /н/ договор №
35712/19.02.2014 г. за индивидуален срочен депозит, които са извършени срещу задължения
на „Б.Л.Лизинг“АД към „КТБ“АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит от
05.07.2011 г.
ОСЪЖДА „Кооперативна търговска банка“ /“КТБ“/ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
********* да заплати на „Б.Л. Лизинг“АД, ЕИК ********* сторените по делото разноски
пред съдебните инстанции, вкл. настоящата за адвокатско възнаграждение на процесуалния
му представител, както и за заплатени държавни такси пред въззивната и касационна
инстанции в размер на общо 150 316,58 лв. /сто и петдесет хиляди триста и шестнадесет
лева и петдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА „Кооперативна търговска банка“ /“КТБ“/ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
********* да заплати по сметка на АС София сумата от 102 739,03 лв. дължима държавна
такса по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9