Р Е Ш
Е Н И Е
№791 28.02.2013г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на десети
януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4483 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, 128 т. 2 от
КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Н.Е.Ф., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Р. Д.” № *, ет. *, оф. *, чрез пълномощника адв. Л.М.
е предявил срещу Футболен клуб “Марица - Пловдив”, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България” № 194, стадион
„Марица”, представляван от М. Л.. Предявени са обективно съединени искове за
признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед от
21,01.2012г., с която трудовото му правоотношение е прекратено, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „управител спортна дейност”
при ответника, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане
без работа за периода 23.01.2012г. – 23.07.2012г. в размер на 3600 лева, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, да
му заплати неплатено трудово възнаграждение за периода 09.11.2011г. –
05.12.2011г. в размер на 540 лева, обезщетение за 2, 84 дни неползван платен
годишен отпуск за 2011г. в размер на 56, 80 лева, обезщетение за 1, 27 дни
неползван ПГО за 2012г. в размер на 82, 20 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимите
суми, и за присъждане на деловодни разноски.
Ищецът твърди, че е работил във
футболен клуб „Марица - Пловдив" като „Управител спортни дейности" по
силата на трудов договор № 009/08.11.2011 год. Поради сърдечно заболяване бил в
отпуск поради временна неработоспособност за периодите от 05.12.2011 год. до
29.12.2011 год.; от 29.12.2011 до 23.01.2012 год. и от 23.01.2012 год. до
06.02.2012 год. вкл., т. е. за целия период 05.12.2011г. – 06.02.2012г. На
07.02.2012 год. се явил на работа, но от ФК „Марица - Пловдив" го
уведомили, че нямат повече нужда от него
и че не е желан на стадиона. Няколко дни по-късно, на 16.02.2012 год.
получил писмо от Районно управление „Социално осигуряване" Пловдив, с
което бил уведомен, че съгласно данни от Регистъра на трудовите договори
трудовият му договор, сключен на 08.11.2011 год. е прекратен на 23.01.2012 год.
и че в Регистъра на осигурените лица липсват данни за целия период, поради
което не могат да му изплатят обезщетенията за временна нетрудоспособност. Така
ищецът узнал, че трудовият му договор е бил прекратен, докато е бил в болнични,
като Заповед за прекратяването не му била връчена, нито бил получил писмено
изявление за прекратяването на договора. Освен това работодателят не му е
изплатил трудовото възнаграждение за периода от 09.11.2011 год. до 05.12.2011
год., както и не му била върната трудовата книжка. Ето защо моли да бъдат
уважени предявените искове. В с.з. поддържа исковата молба. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за
неоснователност на всички обективно съединени искове и се моли за отхвърлянето
им. Твърди се, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено законосъобразно
в срока за изпитване, както и че всички дължими на ищеца суми са платени,
поради което моли исковете да се отхвърлят. В с.з. поддържа отговора на ИМ и
оспорва исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За
да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е било прекратено.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че уволнението е законосъобразно извършено, че
заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана и съдържа всички
необходими реквизити, и че е било налице посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
От
представения трудов договор от 08.11.2011г. се установява, че ищецът е започнал
работа по ТПО с ответника на длъжност „управител спортни дейности” с основно
тр. възнаграждение 600 лева, като трудовият договор е сключен за неопределено
време с клауза за изпитване – 6 месеца изпитателен срок в полза на
работодателя. Установява се, че е уговорено ищецът да постъпи на работа на
09.11.2011г., когато е началото на реалното изпълнение по същия, като срокът за
изпитване е следвало да изтече на 09.05.2012г. В периода 05.12.2011г. - 23.01.2012г. ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност, като срокът за изпитване е продължен със срока на
болничните, тъй като по времето, в което работникът е в невъзможност да
престира труд, този срок не тече. На 23.01.2012г.
ищецът е взел нов болничен лист за периода до 06.03.2012г., до когато му е
разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Междувременно на
21.01.2012г. работодателят е издал заповед за прекратяване на ТПО в срока за
изпитване, на осн. чл. 71, ал. 1 от Кт в срока за изпитване без предизвестие,
считано от 23.01.2012г., на която дата ищецът е следвало да се яви на работа.
Установява се от доказателствата по делото, че работодателят е изпрати
заповедта на посочения адрес на ищеца, като пратката не е потърсена от
получателя. Междувременно същият е подал уведомление до ТД на НАП за
прекратяване на ТПО, като уведомлението е прието на 25.01.2012г. Установява се,
че на 11.02.2012г. на ищеца е изпратено на посочения по делото адрес от РУ „СО”
Пловди уведомление за това, че болничният му лист не може да бъде приет, тъй
като са налице данни за прекратяване на ТПО. Най-късната възможна дата, на
която ищецът е узнал за уволнението си, е датата на завеждане на ИМ –
22.03.2012г., която е заведена преди срокът за изпитване да изтече. Установява
се, че междувременно работодателят е успял да връчи на ищеца плик, съдържащ
заповедта му за уволнение, като същата е представена и с писмения отговор, като
данни за основанието за прекратяване са подадени и в ТД на НАП. За законността
на уволнението по чл. 71, ал. 1 от КТ не е от значение дали работникът се
намира в отпуск към датата на уволнението, и в частност такъв поради временна
неработоспособност, тъй като при това уволнително основание същият не се ползва
със закрила съгл. чл. 333 от КТ, нещо повече – по време на такъв отпуск срокът
за изпитване не може да изтече. От значение за законността на уволнението е
единствено да е налице писмено изявление за прекратяване на ТПО, с достоверна
дата преди изтичане на 6-месечния срок за изпитване, което да е достигнало у
работника. Това в случая е спазено, поради което уволнението е законно
извършено. Ето защо искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва
да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода
на спора по главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ,
вр. с чл. 225 от КТ за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение, поради което ще се отхвърлят като неоснователни.
По иска с
правно основание чл. 128 т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатено ТВ за периода 09.11.2011г. – 05.12.2011г. съдът намира
следното: За да се уважи този иск следва да се установи, че в този период
ищецът е престирал труд по трудовото си правоотношение, както и размерът на
дължимото възнаграждение, като в тежест на ответника е да установи изплащането
на същото. За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да се установи
право на колко дни неползван год. отпуск има ищеца и размера на обезщетението.
От заключението
на вещото лице М.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено се установява, че за процесния период дължимото на ищеца тр.
възнаграждение възлиза на 386, 86 лева, като няма доказателства същото да е
било изплатено на ищеца, а ведомостта не е подписана. Установява се, че при
прекратяване на ТПО ищецът е имал право на 3 дни неползван ПГО, за които му се
дължи обезщетение в размер на 81, 81 лева. Според вещото лице няма данни която
и да било от сумите да е платена на ищеца. Ето защо исковете ще се уважат в
тези размери, като за разликата над тях до пълния предявен размер от 540 лева
тр. възнаграждение и 82, 20 лева обезщетение за неползван ПГО да се отхвърлят
като неоснователни. Следва да се присъди и зак. лихва от завеждане на иска до
окончателното плащане, тъй като вземанията са лихвоносни и ИМ има х-р на
покана, а лихва е претендирана. Неоснователни са възраженията на ответника, че
не е във забава предвид чл. 270 от КТ, тъй като тази разпоредба е приложима по
време на съществуване на ТПО, като след прекратяването му са приложими общите
правила – вземането е носимо на кредитора, а не търсимо от него, поради което в
тежест на ответната страна е да установи, че е положил усилия да изплати
сумите, вкл. по банков път, респ. пощенски запис, което не се установи. Ето
защо не налице забава на кредитора и длъжникът следва да понесе последиците от
собствената си забава.
С оглед изхода
на спора всяка от страните има право на разноски по съразмерност – ищецът с
оглед уважената, а ответникът с отхвърлената част от иска. Предмет на делото са
5 обективно съединени иска и доколкото ищцовата страна не е посочила по кой иск
какво е възнаграждението, следва да се приеме, че е поравно за всеки иск.
Ищецът претендира разноски в размер на 850 лева платено адв. възнаграждение,
като същите са извършени, видно от договора на л. 77 от делото. Съразмерно с
уважената част от двата иска, за всеки от които съдът приема да е уговорено
възнаграждение по 170 лева, на ищеца се следва адв. възнаграждение в размер на 256,
10 лева.
Ответникът
претендира разноски в размер на 700 лева платено адв. възнаграждение – договор
на л. 113 от делото. Изчислени по същия начин, за всеки иск ответникът е
заплатил разноски по 140 лева, като разноските съразмерно с 3 отхвърлени иска и
отхвърлената част от другите 2 иска възлизат на 489, 10 лева.
С
оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати държавна такса върху всеки уважен иск, общо 100 лева, по 50
лева за всеки един от двата иска. В негова тежест следва да се възложат и
разноските за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда в размер на 40
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение Футболен клуб “Марица -
Пловдив”, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „България” № 194, стадион „Марица”, представляван от М. Л. да заплати на Н.Е.Ф.,
с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Р. Д.” № *, ет. *, оф. *, чрез пълномощника адв. Л.М.
следните суми: сумата от 386, 86 лева
(триста осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за периода
09.11.2011г. – 05.12.2011г., сумата от 81,
81 лева (осемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за 3 дни неползван платен годишен
отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба – 22.03.2012г. до окончателното плащане на дължимите суми, както
и сумата от 256, 10 лева (двеста петдесет и шест лева и
десет стотинки) – разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля иска по чл. 128, т. 2 от КТ за разликата над сумата от 386, 86 лева до пълния предявен размер от 540
лева и иска по чл. 224 от КТ за разликата над сумата от 81,81 лева до пълния
предявен размер от 82, 20 лева, както и искането за разноски за разликата над
сумата от 256, 10 лева до пълния предявен размер от 850 лева, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Е.Ф., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Р. Д.”
№ *, ет. *, оф. *, чрез пълномощника адв. Л.М. срещу Сдружение Футболен
клуб “Марица - Пловдив”, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „България” № 194, стадион „Марица”, представляван
от М.Л. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 от Кт, вр. с чл. 225 от КТ за признаване за незаконно уволнението на
ищеца, извършено със заповед от 21,01.2012г., с която трудовото му
правоотношение е прекратено, на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ, за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност „управител спортна дейност” при
ответника, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане без
работа за периода 23.01.2012г. – 23.07.2012г. в размер на 3600 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Е.Ф., с ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Р. Д.”
№ *, ет. *, оф. *, чрез пълномощника адв. Л.М. да заплати на Сдружение Футболен
клуб “Марица - Пловдив”, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „България” № 194, стадион „Марица”, представляван
от М. Л. сумата от 489, 10 лева
(четиристотин осемдесет и девет лева и десет стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Сдружение Футболен клуб “Марица -
Пловдив”, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „България” № 194, стадион „Марица”, представляван от М. Л. да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на районен съд
Пловдив сумата от 100 лева (сто
лева) – държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 40
лева (четиридесет лева) – разноски за
съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Таня
Георгиева/
Вярно с
оригинала!
В.А.