Решение по дело №2086/2019 на Районен съд - Русе

                         РЕШЕНИЕ

                                                                     №

                                                         гр.Русе, 10.03.2020 г.

                                                   

 

 

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 10 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2086 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Предявените в обективно съединение искове са с правно основание  – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79  от ЗЗД.

            Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр.Русе твърди, че в периода от 28.10.2015г. до 21.01.2019г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 1607,16 лева в имота на наследника П.Г. *** с абонатен N: 03050220200.    

Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 1607,16 лева по издадените за посочения период 65 бр. фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 267,54 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до  датата на депозиране на заявлението в съда.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца посочените суми. Претендира деловодните разноски в исковото производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът П.Г.В., чрез процесуалния си представител адв.В. депозира отговор с който оспорва основателността на иска по размер. Прави възражения за изтекла тригодишна давност за значителна част от претендираните суми по фактури.  

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

            Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“, съгласно притежавания лиценз N: Л-030-05/15.11.2000г. е да снабдява своите  контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства ( 65 броя фактури ), с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника П.Г.В., който е наследник на починалия собственик на имота – Г.П.Г..

            Видно от представения по делото договор N:197/ 30.10.1998г. между ищеца и етажната собственост на бл. „Вела Пискова  “ в гр.Русе е договорена доставка за топлинна енергия. 

Единственото възражение на ответника за неоснователност на иска е за изтекла в негова полза на погасителна давност и именно то ще бъде коментирано по-долу. Ответника счита, че задълженията му са погасени с изтичане на предвидения в чл.111 от ЗЗД тригодишен срок, приложим в случая, тъй като вземанията на ищеца са за периодични плащания, а и с общия по чл.110, защото към момента на депозиране от ищеца на искова молба на 11.04.2019г. са били изминали повече от три години от падежа на част от фактурите издадени преди 11.04.2016г.

Предвид направеното възражения за изтекла давност на вземанията по отделните фактури съдът изчисли по метода на сумиране от представените фактури, че не са погасени по давност фактурите издадени след 11.04.2016г. на обща стойност от 1327,16 лева.

            При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен до размер от 1327,16 лева, като в останалата му част до пълно предявения размер от 1607,16 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва в размер на 74,73 лева, съгласно уважената част на иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство съобразно уважената част от иска или в общ размер на 82,50 лева.

На основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, вр. с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в тежест на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер на 145,35 лева на адв.В.В. от РАК, съобразно отхвърлената част от иска. 

Мотивиран така, съдът

                                                                  РЕШИ :

 

ОСЪЖДА П.Г.В. с ЕГН:********** да заплати на  „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от изп. директор С.Ж., сумата от общо 1327,16 лева представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по фактури за периода от 11.04.2016г. до 21.01.2019г. в имота на ответника П.Г.В. с ЕГН:**********,*** с абонатен N: 03050220200, както и сумата от общо 74,73 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск в останалата му част до сумата от 1874,70 лева, като неоснователен.

            ОСЪЖДА П.Г.В. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата общо от 82,50 лева – деловодни разноски в исковото производство, съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА„Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от изп. директор С.Ж. да заплати на адв.В.В. с ЕГН:********** сумата от 145,35 лева на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, вр. с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/