Р Е
Ш Е Н
И Е
№260869/26.10.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Т. Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело № 19399 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, офис-сграда ***, с която против В.Н.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК е предявен иск за установяване
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №7428/01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 15461 по описа на ВРС за 2019 г., а
именно: 742,41 лева - главница –дължима
сума по договор за потребителски кредит № *********/ 01.11.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.09.2019
г. до окончателното изплащане на задължението; 67,50 лв. - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.06.2016 г. до 27.12.2016 г.;
34,10 лв.- такса оценка на досие, начислена за периода от 14.06.2016 г. до
27.12.2016 г.; 158,83 лв. - такса услуга
„Кредит у дома“ - за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, начислена за периода от 21.06.2016 г. до 27.12.2016 г.;
360,46 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ - за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода от 21.06.2016 г. до
27.12.2016 г.; 220,11 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от
21.06.2016 г. до 30.09.2019 г. Претендират се сторените разноски.
С протоколно определение от 19.06.2020
г., на основание чл.233 ГПК, производството по делото е прекратено за следните
суми: 34,10 лв. - такса оценка на досие, начислена за периода от 14.06.2016 г.
до 27.12.2016 г.; 158,83 лв. - такса
услуга „Кредит у дома“ - за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, начислена за периода от 21.06.2016 г. до 27.12.2016 г.;
360,46 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ - за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода от 21.06.2016 г. до
27.12.2016 г.
Обстоятелства,
на които се основават претендираните от ищеца права:
Твърди
се наличие на възникнало облигационно правоотношение между длъжника и
„Провидент Файненшъл България” ООД въз основа на сключен между тях договор за
потребителски кредит № *********/ 01.11.2015 г., по силата, на който заемодателят
е предоставил в заем на заемателя – ответник по делото, сумата от 1450 лева,
като същата е изплатена в брой, по местоживеене на ответника. Паричната сума по
кредита се олихвява с договорна лихва в размер на 285,99 лева. Общата сума от
усвоената главница и договорната лихва е в размер на 1735,99 лева, като същата
е платима на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28,93
лева, при първа погасителна вноска с падеж 10.11.2015 г. и последна погасителна
вноска – 27.12.2016 г. Твърди се, че при подписване на договора,
кредитополучателят е дал съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно
досие в размер на 72,50 лева, като тази такса също е дължима на 60 равни
месечни вноски, всяка в размер на 1,21 лева, платими на падежните дати на
погасителните вноски. Ищецът сочи, че освен горепосочените суми, ответникът е
поел задължението да заплати такси за
предоставените му допълнителни услуги - такса услуга „Кредит у дома“ – в размер
на 340,59 лева за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя и такса услуга „Кредит у дома“ – 794,71 - за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя. Тези такси също са
платими на 60 равни седмични вноски, на падежните дати на погасителните вноски.
Общият
размер на дължимите от кредитополучателя суми е 2943,79 лева, в т.ч. – 1450
лева – главница; 285,99 лева – договорна лихва; 72,50 лева за оценка на кредитно досие; 340,59 лева -
такса услуга „Кредит у дома“ – за предоставяне на кредита по местоживеене на
ответника; 794,71 лева - такса услуга „Кредит у дома“ – за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя.
Крайният
падеж е 27.12.2016 г. Твърди се непълно изпълнение от страна на ответника.
Последният е заплатил сума в размер на 1580,50 лева, с която били погасени
следните задължения: 181,76 лева - такса услуга „Кредит у дома“ – за
предоставяне на кредита по местоживеене на ответника; 434,26 лева - такса
услуга „Кредит у дома“ – за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя; 38,40 лева – такса за оценка на досие; 218,49 лева –
договорна възнаградителна лихва и 707,59 лева – главница.
С
договор за цесия от 01.07.2017 г. заемодателят прехвърля вземането си по
процесния договор на „И.А.М.“ АД, което дружество го цедира в полза на ищеца по
делото въз основа Приложение №1 от 01.03.2019 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. Твърди се, че ответникът е уведомен
за извършената цесия с изпращане на уведомление, а най-късно – с исковата
молба.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът
представя писмен отговор на исковата молба, като оспорва допустимостта и
основателността на ищцовата претенция. Твърди, че няма каквито и да е
облигационни отношения с ищеца, както и че не е уведомен, че заемодателят е прехвърлил
вземането си към него. Оспорва между него и „Провидент Файненшъл България” ООД
да е бил сключван договор. Оспорва да е получил сумата по договора за кредит.
Сочи, че същият е антидатиран. Твърди, че не е бил уведомен за извършените
цесии. Договорите за цесия не са придружени от соченото от ищеца Приложение,
т.е. липсва индивидуализация на прехвърлените вземания. Твърди нищожност на
сключените договори за цесия поради липса на предмет и уговорена продажна цена.
Сочи, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и че не е
уведомен за обявяването ѝ. Въвежда възражение за противоречие на
начислените допълнителни такси с добрите нрави. Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност, като сочи, че вземането на ищеца в пълен размер е погасено
поради изтекла давност.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна, следното:
Исковата молба е
подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на
заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е
образувано ч.гр.д.№15461/2019 г. по описа на ВРС, като по същото е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7428/01.10.2019 г.
В полза на заявителя са присъдени следните суми: 742,41 лева - главница
–дължима сума по договор за потребителски кредит № *********/ 01.11.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 67,50 лв. -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.06.2016 г. до
27.12.2016 г.; 34,10 лв.- такса оценка на досие, начислена за периода от
14.06.2016 г. до 27.12.2016 г.; 158,83 лв.
- такса услуга „Кредит у дома“ - за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода от 21.06.2016 г. до
27.12.2016 г.; 360,46 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ - за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода
от 21.06.2016 г. до 27.12.2016 г.; 220,11 лв.– обезщетение за забава, начислено
за периода от 21.06.2016 г. до 30.09.2019 г., както и сторените разноски в
заповедното производство.
След възражение
от страна на длъжника, в изпълнение разпореждане на заповедния съд, в
законоустановения едномесечен срок, заявителят представя исковата молба за
установяване дължимостта на сумите присъдени със заповедта за изпълнение.
От представен по делото препис от
договор за потребителски кредит № *********/01.11.2015 г., се установява, че
между „Провидент Файненшънъл България“ ООД и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, като заемодателят е предал на заемателя сума в
размер на 1450 лева, срещу задължението на последния да върне заетата сума,
ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на 285,99 лева, на 60 равни
седмични вноски, 59 от които в размер на 49,07 лева и една /последна вноска/ в
размер на 48,67 лева. В погасителните вноски освен задължението за главница и
договорна лихва са включени още такса за оценка на досие в размер на 72,50 лева
и такса за услугата „Кредит у дома“, в размер на 1135,31 лева. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е в размер на 31,82 %, а годишният процент на
разходите на заема е 48 %. Представени са Приложение № 2 към договора за заем –
декларация за съгласие за обработка на лични данни, формуляр за кандидатстване
за кредит, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит. Всички тези документи носят подпис на ответника, като
същият не оспори успешно авторството им.
По делото е представен рамков договор за
цесия и заместване в дълг, сключен на 01.07.2017 г., по силата, на който
кредиторът „Провидент Файненшъл България” ООД прехвърля на „И.А.М.“ АД, вземането, което
има към ответника по договор
за потребителски кредит № *********/ 01.11.2015 г. Това обстоятелство се
установява и от потвърждение за цесия, като видно от същото, към 01.07.2017 г.
дължимата от ответника сума е в общ размер на 1723,30 лева, от която – главница
в размер на 1450 лева.
С допълнително споразумение от
01.03.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г. „И.А.М.“ АД прехвърля в полза на „Агенция за събиране на вземанията” ООД,
с правоприемник - „Aгенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземането към
ответника, като видно от приложение №1, същото фигурира под № 159.
Ищецът е упълномощен от цедента да
уведоми длъжниците по всички договори, по които вземанията са прехвърлени по
силата на сключения договор за цесия – обстоятелство, което се установява от
представен по делото препис от пълномощно.
На 14.03.2019 г. ответникът е уведомен
за сключените договори за цесия, като това обстоятелство се установява от
представени по делото: уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от
07.03.2019 г., изходящо от цесионера „Aгенция за събиране на вземания“ ЕАД,
както и известие за доставяне, видно, от което писмото е доставено на
14.03.2019 г.
По делото е допуснато провеждане на
ССчЕ, от заключението на която, неоспорено от страните и прието от съда, се
установява, че дължимата от ответника главница по договор за паричен заем от
01.11.2015 г. е в размер на 742,41 лева, а дължимата договорна лихва, начислена
за периода от 21.06.2016 г. до 27.12.2016 г. е в размер на 61,72 лева.
Обезщетението за забава, начислено за периода от 21.06.2016 г. до 30.09.2019 г.
е в размер на 227,19 лева.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Искът е допустим, поради което
съдът дължи произнасяне относно основателността му.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да
престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания,
при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от
страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
По делото бе безспорно
установено, че ищецът и ответникът се намират в облигационна връзка, възникнала
въз основа на сключен договор за паричен заем и договори за цесия. Към датата
на подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. № 15461/2019 г. на ВРС, крайният
падеж по договора за паричен заем от 01.11.2015 г. е настъпил, поради което възражението
на ответника за липса на уведомление за предсрочна изискуемост е неоснователно.
Неоснователно се явява възражението на
ищеца, че не дължи процесните суми, тъй като сключените договори за цесия не са
му били съобщени. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на
вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е
съобщено на последния от предишния кредитор. Законът не указва в каква форма
следва да бъде извършено съобщаването, но то следва да достигне до длъжника.
Договорът за цесия, както и уведомленията до ответника за извършената цесия по
чл.99, ал.3 ЗЗД, са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на
ответника, поради което, най-късно на датата на връчване на исковата молба,
ответникът е уведомен за цедиране на вземането. Налице е задължителна практика
на ВКС, обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г., II т. о., ТК, съгласно, която цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване дължимостта на прехвърленото вземане, следва да се
приеме за валидно извършено.
По наведеното от ответника с отговора на
исковата молба възражение за наличие на правопогасяващ факт – изтекла по
отношение на вземанията на ищеца погасителна давност, съдът намира следното:
Давността е институт на правото,
представляващ период от време, през който носителят на едно материалното право
бездейства, поради което губи правото да поиска принудително осъществяване на
вземането си спрямо длъжника, респективно, за последния се поражда възможността
да се позове на давността. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД сочи, че давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В производството по чл.422 ГПК, ако кредиторът спази
едномесечния срок за предявяване на иска, какъвто е
и процесният случай, искът ще се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този
момент ще се считат настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните
последици от предявяването му. С оглед горното, давността се счита прекъсната
със задна дата – считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, която в
процесния случай е 30.09.2019 г. При данни, че падежът на последната
погасителна вноска е 27.12.2016 г., то към датата на подаване на заявлението в
съда не е изтекла сочената от ответника погасителна давност.
Не е налице погасяване и на
дължимата договорна лихва поради изтекла кратка погасителна давност. Въпреки
обстоятелството, че кредиторът е приел изпълнение на части, не е налице
периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД и това вземане не се
погасява с тригодишна погасителна давност.
По делото не се представиха
доказателства за недължимост на главното задължение или за неговото пълно погасяване,
поради което искът за заплащане на главница и договорна възнаградителна лихва е
основателен и същият следва да се уважи до сумите посочени в експертното
заключение – 742,41 лева – главница и 61,72 лева – договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 21.06.2016 г. до 27.12.2016 г., като искът за
договорна възнаградителна лихва, за разликата над 61,72 лева /съгласно
заключение на ССчЕ/ до претендираните 67,50 лева ледва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед основателността на главния иск,
основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава.
Същият следва да се уважи за периода от 21.06.2016 г. до 29.09.2019 г., а за
периода – 29.09.2019 г. – 30.09.2019 г., да се отхвърли като неоснователен.
Изчислен от съда с електронен лихвен калкулатор, размерът на обезщетението за
забава, за посочения период е в по-висок размер от претендирания, поради което този
иск следва да се уважи изцяло в размера посочен в исковата молба.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски в настоящото производство, като в тежест на ответника следва да бъде
възложено да му заплати сума в общ размер на 564,74 лева, от които: 64,74 лева
– държавна такса, 200 лева – възнаграждение за вещо лице и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе
по разноските в заповедното производство, като в процесния случай, дължима в
сумата от 67,43 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че В.Н.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда ***,
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №7428/01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 15461 по описа на ВРС за 2019 г., а
именно: 742,41 лева - главница –дължима
сума по договор за потребителски кредит № *********/ 01.11.2015 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника, вземането по който е
прехвърлено на ищеца, на 01.03.2019 г., с договор за цесия, ведно със между законната
лихва, считано от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 61,72
лв. - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.06.2016 г. до
27.12.2016 г.; 220,11 лв.– обезщетение за забава, начислено за периода от
21.06.2016 г. до 29.09.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна възнаградителна
лихва, за разликата над 61,72 лева до претендираните 67,50 лева и за
обезщетение за забава, за периода от 29.09.2020 г. до 30.09.2019 г.
ОСЪЖДА
В.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, офис-сграда ***, сумата от 564,74 лева,
представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и
сумата от 67,43 лева - разноски по ч. гр. дело № 15461/2019 г. по описа на Районен съд Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с
въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: