РЕШЕНИЕ
№350
23.10.2023
г., гр. Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
административен
съд – VIII състав,
в публично съдебно
заседание на пети
октомври
през две хиляди
и двадесет и
трета година,
в състав:
Председател:
Златко
Мазников
При
секретаря Николина
Николова разгледа
докладваното
от съдията Златко
Мазников административно
дело № 195 по
описа за 2023 година
и за да се
произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК)
във връзка с чл.
219 във връзка с чл. 215,
ал. 1 от Закона
за
устройство
на
територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на С.В.И.
и
П. Ангелов И.
***, подадена
чрез
пълномощника
им – адв. Д. Д. ***,
против
Заповед № 10-00-65
от 19.01.2023 г.,
издадена от
Кмета на
Община Стара
Загора, с
която на
основание чл. 225а, ал. 1
във връзка с
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателите
е наредено да
премахнат
незаконен
строеж шеста
категория,
представляващ
„Постройка за
обслужваща
дейност“, находящ
се в УПИ II – „Комплексно
жилищно
строителство
и асансьорни
сервизи“, кв. 219
по плана на
гр. Стара
Загора,
източно от
жилищна
сграда с
идентификатор
68850.513.422.1 по кадастралната
карта на гр. ***.
В
жалбата са наведени
доводи за
незаконосъобразност
на оспорената
заповед, като
издадена при
допуснати
съществени
нарушения на
административнопроизводствените
правила, в
противоречие
и при
неправилно
приложение
на
материалния
закон и в
несъответствие
с целта на
закона.
Жалбоподателите
твърдят, че
не са били
уведомени и
съответно са
били лишени
от
възможността
да присъстват
при
извършената
от общинската
администрация
проверка и
съставянето
на Констативен
акт № 49 от 24.11.2022 г.,
както и че
неправилно
са били определени
като
адресати на
заповедта – на
разпореденото
им с нея задължение
за
премахване
на строежа,
тъй като нито
са го изградили,
нито са
негови
собственици.
По изложените
в жалбата
съображения
е направено
искане за
отмяна на
оспорената заповед,
като
незаконосъобразна.
Претендират
се
направените
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата –
Кмет на
Община Стара
Загора, чрез
процесуалния
си представител
по делото
оспорва
жалбата като
неоснователна
и моли да
бъде
отхвърлена. Претендира
за
юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на
съвкупната
преценка на
събраните по
делото
доказателства
съдът приема
за
установено
от
фактическа
страна следното:
С вх. № 10-03-645
от 19.07.2021 г. в
Община Стара
Загора е
постъпила
жалба от Р.В.М.
относно
извършено
незаконно
строителство
в имот с
административен
адрес ул. „***,
включително
изградена от С.В.И.
и
П. Ангелов И. постройка
от източната
страна на
жилищната
сграда, без
проект и
разрешение
за строеж,
ползвана от
тях за
семейни
събития,
тържества,
отдих и релакс.
След
извършена
проверка на
място по
жалба вх. № 10-03-645
от 19.07.2021 г. е съставен
Констативен
акт № 40 от 11.10.2021 г., въз
основа на
който със
Заповед № 10-00-2925
от 13.12.2021 г. на
Кмета на
Община Стара
Загора,
издадена от
Кмета на Община
Стара Загора на
основание чл.
57а, ал. 1, т. 1, ал. 3
и ал. 7
от ЗУТ и чл. 30,
ал. 6 от
Наредбата за
условията за
поставяне и
премахване
на
преместваеми
обекти и елементи
на градското
обзавеждане
на територията
на Община
Стара Загора,
на С.В.И. и П.
А. И. е разпоредено
да премахнат
незаконосъобразно
поставен
преместваем
обект – „Преместваем
обект за
увеселителна
дейност“,
поставен в
имот с
идентификатор
68850.513.422.1 по КККР на
гр. Стара
Загора, с
административен
адрес ул. „***.
По
жалба на С.В.И.
и
П. Ангелов И. с влязло в
сила решение
№ 164 от 19.04.2022 г.,
постановено
по АД № 3/2022 г. на
АС-Стара
Загора, Заповед
№ 10-00-2925 от 13.12.2021 г. на
Кмета на
Община Стара Загора
е отменена,
като
незаконосъобразна
(издадена
в
противоречие
и при
неправилно приложение
на
материалния
закон и при
допуснати
съществени
нарушения на
административнопроизводствените
правила) – прието е, че:
разпореденият
за
премахване
обект не е преместваем
по смисъла на
чл.
56, ал. 1 и чл.
57, ал. 1 от ЗУТ и пар.
5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а
представлява
строеж по
смисъла на
пар. 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ –
постройка на
допълващото
застрояване
по смисъла на
чл. 41 от ЗУТ, за
чието
изграждане са
извършени
строително-монтажни
дейности по
смисъла на
пар. 5, т. 40 от ДР
на ЗУТ,
респективно –
че при
неправилно
приложение
на закона е
разпоредено
премахването
му при
упражняване
на
административното
правомощие
по чл. 57а, ал. 3
във връзка с
ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
вместо при
осъществяване
на компетентността
на кмета на
общината за
„премахване
на незаконни
строежи“,
каквато му е
предоставена
при
определени хипотези,
регламентирани
в закона (чл.
195, ал. 5 от ЗУТ –
премахване
на строежи,
неподходящи
по местонахождение,
разположение,
вид и материали;
чл.
195, ал. 6 от ЗУТ –
премахване
на строежи,
които поради
естествено
износване
или други
обстоятелства
са станали
опасни за
здравето и
живота на
гражданите,
негодни са за
използване,
застрашени
са от
самосрутване,
създават
условия за възникване
на пожар или
са вредни в
санитарно-хигиенно
отношение и
не могат да
се поправят
или
заздравят; чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ –
премахване
на незаконни
строежи по смисъла
на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ;
пар. 17, ал. 1 от
ПР на ЗУТ –
премахване
на временни
строежи);
не са
събрани по
надлежния
ред каквито и
да е било
данни и
доказателства,
че именно определените
като
адресати на
заповедта
лица са
собственици
на
разпоредения
за премахване
обект;
както в
обстоятелствената
част на
заповедта,
така и в
нейния
диспозитив
се сочи, че
разпореденият
за
премахване
обект е
поставен в
имот с
идентификатор
68850.513.422.1 по КККР на
гр. Стара Загора,
докато от
доказателствата
по делото се
установява,
че се намира
в ПИ с
идентификатор
68850.513.422 по
кадастралната
карта на гр.
Стара Загора,
представляващ
УПИ ІІ – кжс и
асансьорни
сервизи, кв. 219
по плана на
гр. Стара
Загора, а не в
сграда с
идентификатор
68850.513.422.1, поради
което
разпореденото
премахване
на „незаконосъобразно
поставен
„Преместваем
обект за
увеселителна
дейност,
поставен в
имот с
идентификатор
68850.513.422. 1 по КККР на
гр. Стара Загора“
се явява
лишено от
предмет, тъй
като не
съществува преместваем
обект в
сграда с
идентификатор
68850.513.422.1 с административен
адрес ул. „***.
На 14.11.2022 г. Р.В.М.
*** жалба, ведно
с приложен
към нея
снимков материал,
касаеща
извършено
незаконно
строителство
в имот с идентификатор
68850.513.422 – вх. № 10-03-1362 от
същата дата, в
която се
позовава на
предходната своя
жалба – вх. № 10-03-645
от 19.07.2021 г., и иска да
бъде издадена
заповед за
премахване
на
незаконното
строителство,
като бъдат
съобразени указанията,
дадени с
решение № 164 от
19.04.2002 г. по АД № 3/2022 г.
на АС-Стара
Загора.
На 14.11.2022 г.
длъжностни
лица от
Дирекция „Общински
проекти и
контрол по
строителството“
при
техническата
служба на
Община Стара
Загора
извършили
проверка на
обект „Постройка
за
обслужваща
дейност“, изградена
в УПИ ІІ – „Комплексно
жилищно
строителство
и асансьорни
сервизи“, кв. 219
по плана на
гр. Стара
Загора, ПИ с
идентификатор
68850.513.422 по
кадастралната
карта на гр.
Стара Загора
– частна
общинска
собственост.
За
резултатите
от
проверката е
съставен и
подписан
Констативен
акт № 49 от 24.11.2022 г.,
съдържащ и
окомерна
скица на
разположението
на строежа в
имота, според
който:
строежът
– „Постройка
за
обслужваща
дейност“, е изграден
в УПИ ІІ – „Комплексно
жилищно
строителство
и асансьорни
сервизи“, кв. 219
по плана на
гр. Стара
Загора, ПИ
имот с
идентификатор
68850.513.422 по
кадастралната
карта на гр.
Стара Загора
– на
източната му граница,
долепен до
ажурна
ограда между
имота и съседния
ПИ с
идентификатор
68850.513.423, УПИ І –
Детска градина,
и на 1,15 м източно
от намиирщата
се в имота жилищна
сграда с
идентификатор
68850.513.422.1;
постройката
е едноетажна
с размери 3,90/7,20 м и
височина до
най-високата й
точка 2,40 м, с
наклон на
запад към
имот с идентификатор
68850.513.422, изградена
е от дървена носеща
конструкция –
дървени колони,
греди и
ребра, покривът
й е
едноскатен с
покритие от
битумна хидроизолация
тип
„бардолин“
върху шперплат, подът е
дървено
дюшеме върху
земна основа,
като
дървените
колони са свързани
с дървения
гредоред на
пода със
стоманени
шини и
болтове, на
север строежът
е ограден с
рогозка, а от
запад с армиран
полиетелен,
шперплат и
рогозки;
постройката
е
присъединена
към водопроводна
и ел. мрежа,
най-вероятно
от жилищната кооперация,
западно от
нея,
оборудвана е
с кухненско
обзавеждане,
маса и
столове,
както и с
детски уреди
и играчки,
обособяващи
детски кът;
строежът
се ползва за
отдих и
организиране
на
празненства
и е заключен.
В
констативния
акт е
посочено още,
че строежът:
по
данни на Р.М. е
изпълнен от С.И.
и П.И. по
стопански
начин, без
строителни
книжа, в това
число без
съгласуван и
одобрен
проект,
разрешение
за строеж,
протокол за
откриване на
строителна
площадка и
протокол за определяне
на
строителна
линия и ниво;
не е търпим
– липсва
изискването
на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ;
е VI-та
категория
съгласно чл. 137
от ЗУТ и
Наредба № 1 от 30.07.2003
г. за
номенклатурата
на видовете
строежи на
МРРБ.
Във
връзка с тези
констатации
е прието, че е
налице
нарушение на
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
и строежът е незаконен
по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради
което съставеният
констативен
акт е
основание за
започване на
административно
производство
по реда на чл. 225а
от ЗУТ за
премахване
на сторежа.
Констативният
акт е
изпратен за
връчване на и
получен от П.И.
и С.И.
съответно на 09.12.2022
г. и 12.12.2022 г.
С
оспорената в
настоящото производство
Заповед № 10-00-65
от 19.01.2023 г.,
издадена от
Кмета на
Община Стара
Загора, на
основание чл. 225а, ал. 1
във връзка с
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на
жалбоподателите
П.И. и С.И. е
наредено да
премахнат
незаконен
строеж шеста
категория,
представляващ
„Постройка за
обслужваща
дейност“,
находящ се в
УПИ II –
„Комплексно
жилищно
строителство
и асансьорни
сервизи“, кв. 219
по плана на
гр. Стара
Загора,
източно от
жилищна
сграда с
идентификатор
68850.513.422.1 по
кадастралната
карта на гр. ***. От
фактическа
страна
обжалваната
заповед се
основава на
констатациите,
обективирани
в
Констативен
акт № 49 от 24.11.2022 г. и
възпроизведени
в заповедта.
Заповед
№ 10-00-65 от 19.01.2023 г.
на Кмета на
Община Стара
Загора е получена
от
жалбоподателите
на 27.01.2023 г., а
жалбата
против нея е
подадена от
тях на 07.02.2023 г.
Според
показанията
на св. М. –
живуща в
кооперацията,
находяща се
на адрес гр. ***,
процесната постройка
е изградена
от съседите й
П.И. и С.И., като
при строежа й
са им
помагали
близки и съседи,
изграждането
й е започнало
през 2019 г.,
оборудвана е
с хладилник,
маса,
микровълнова
печка,
плазмен
телевизор, столове,
детски
играчки и се
ползва от
жалбоподателите,
които
единствени
имали ключ за
нея, за
увеселителна
дейност с
техни близки
и приятели,
рождени дни и
партита на
децата им.
Съдът
кредитира с
доверие
показанията
на разпитаната
свидетелка,
тъй като са
дадени под
страх от
наказателна
отговорност
и не се
събраха
доказателства,
които да им
противоречат,
още по-малко
да ги
оборват.
Според заключението
на съдебно-техническата
експертиза и
обясненията
на вещото
лице при
изслушването
му в съдебно
заседание строежът,
премахването
на който е
разпоредено
с оспорената
заповед, е
изграден на
един етаж
като лека
постройка с
дървена
носеща
конструкция
с външни
размери 3,72/7,16 м,
тип навес – с
две цели и 1/3
ограждащи
стени от шперплат
и ламперия
(останалите
една стена и 2/3
част от стена
са с телена
мрежа,
армиран
полиетилен и
рогозки и не
представляват
ограждащи
стени по смисъла
на
техническите
норми), покривът е
едноскатен и
покрит с
битумна
хидроизолация,
основата на
строежа е от
дървени
греди, върху
които с
метални
винтове е
монтирано
дюшеме. Връзката
между
отделните
дървени
елементи на
носещата
конструкция
е с дървени
сглобки,
гвоздеи и
винтове, а
между
колоните и
дюшемето – с
метални шини
и болтове.
Постройката
не е
закрепена
трайно към
терена – няма
налични
стоманобетонови
основи, и тъй
като цялата
носеща
конструкция
е сглобяема, би
могла да бъде
разглобена и
по този начин
преместена в
пространството,
където да бъде
сглобена и
ползвана със
същото
предназначение
(без
демонтаж постройката
с оглед на
конструкцията
й не може да
се премести в
пространството), като след
демонтажа й
няма да има
никакви поражения
за терена,
върху който е
била изградена,
тъй като не
биха се изменили
трайно
субстанцията
и начина на
ползването
му. В
постройката
има
прекарана ВиК
инсталация и
временна ел.
инсталация,
вероятно от
жилищния
блок, а
входът към
нея е през
монтирана
дървена
входна врата
на западната
й „стена“,
оборудвана е
с пълен комплект
за детски
кът, дървена
часа,
столове, пейка,
шкаф,
хладилник,
телевизор и
др., подробно
описани в т. 8
от
експертизата,
и се ползва за
развлекателна
дейност. В
Община Стара
Загора и при
собствениците
на строежа
няма налични
данни кога е
изграден
строежът, но
предвид
състоянието
на вложените
в него
материали е
възможно
изграждането
му да е
започнало
през 2019 г., както
твърди св. М..
Строежът е
допълващо
застрояване
в имота и е
изграден в
несъответствие
с действащия
регулационен
и
застроителен
план – няма
данни за
изготвяне и
приемане на
ПУП-ЗП за
допълващо
застрояване
в УПИ II –
„Комплексно
жилищно
строителство
и асансьорни
сервизи“, кв. 219
по плана на
гр. Стара
Загора, ПИ с
идентификатор
68850.513.422 по КККР на
гр. Стара
Загора
съгласно чл. 41
и 42 от ЗУТ,
както и в
несъответствие
с
действащите,
включително
и към момента
на
изграждането
му,
строителни
правила и
норми – без
одобрен
проект и
издадено
разрешение
за строеж.
Заключението
на
експертизата
не е оспорено
от страните и
е прието от
съда, като
компетентно
и
добросъвестно
изготвено.
Съдът,
като обсъди
събраните по
делото доказателства
във връзка с
направените
в жалбата
оплаквания,
доводите и
становищата
на страните и
извърши
цялостна
проверка на законосъобразността
на оспорения
административен
акт на
основание чл.
168, ал. 1 във
връзка с чл.
146 от АПК,
намира за
установено от
правна
страна следното:
Оспорването,
като
направено в
законово
установения
срок от
легитимирани
лица с правен
интерес – адресати
на акта, против
административен
акт, подлежащ
на съдебно
обжалване и
контрол за
законосъобразност,
е
процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество,
жалбата е неоснователна.
С
обжалваната
заповед е
разпоредено
премахването
като незаконен
по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на строеж
шеста
категория, а
съгласно чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ
кметът на
общината или
упълномощено
от него лице
издава
заповеди за
премахване
на строежи от
четвърта до
шеста категория,
незаконни по
смисъла на
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ,
или на части
от тях. С
оглед на това
обжалваната
заповед,
подписана от
кмета на
Община Стара
Загора, се
явява
издадена от материално
и
териториално
компетентен
административен
орган.
Оспореният
административен
акт е
постановен в
предвидената
от закона
форма и
съдържа
изискуемите
реквизити по
чл. 59, ал. 2
от АПК. Посочено
е правното
основание за
упражненото
от кмета на община
правомощие
– чл. 225а,
ал. 1 от
ЗУТ, както и
релевантните
факти и
обстоятелства
за обосноваване
на
възприетото
от административния
орган
наличие на
материалноправните
предпоставки
за
разпореденото
премахване
на строежа
като незаконен
по смисъла на
чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, а
строежът
е описан от
гледна точка
на
съществените
му
характеристики
– вид,
местонахождение
и параметри
на извършеното
строителство.
При
издаване на
обжалваната
заповед не се
са допуснати
съществени
нарушения на
административнопроизвоствените
правила. В
частност административното
производство
е образувано с
констативен
акт, съставен
и подписан от
длъжностни
лица от общинската
администрация
с функции по
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ на
територията
на община Стара
Загора, с
който са установени
и
удостоверени
релевантни
факти и обстоятелства
относно
наличието на
материалноправно
основание за
издаване на
заповед от
кмета на
общината за
премахване
като незаконен
на строеж шеста
категория – изграждането
му без
одобрен
проект и
издадено
разрешение за
строеж. Констативният
акт е съставен
в отсъствие
на
адресатите
на
обжалваната заповед
и не им е
съобщен, но в
ЗУТ не се
съдържат
процесуални
правила,
които да
изискват
предварително
им уведомяване
за извършената
проверка на
място, а
неуведомяването
им за
резултатите
от нея,
съответно –
лишаването
им от
възможността
да подадат в
хода на
административното
производство
възражение срещу
констатациите
в акта, ако и
да
съставлява процесуално
нарушение –
чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, не е съществено,
тъй като не се
отразява на
правото им на
защита – с подаването
на жалбата до
съда същите разполагат
с
възможността
да направят
своите
възражения и
да
представят
доказателства
в подкрепа на
твърденията
си.
Предвид
начина на
изграждането
й процесната
постройка
представлява строеж по
смисъла на
пар. 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, който
с оглед на
конструкцията
си и функцията,
за която е
изграден и
изпълнява
според показанията
на св. М. и
заключението
на вещото
лице, е допълващо
застрояване
по смисъла на
чл. 40, ал. 1 от ЗУТ
и строеж пета
категория
съгласно чл. 10,
ал. 3 от
Наредба № 1 от
30.07.2003 г. за
номенклатурата
на видовете
строежи. Изграждането
му е
започнало през
2019 г. и е
изпълнен в
несъответствие
с действащия
регулационен
и
застроителен
план – без изготвен
и приет
ПУП-ЗП за
допълващо
застрояване
в УПИ, в който
е изграден, както в
несъответствие
с
действащите,
включително
и към момента
на
изграждането
му,
строителни
правила и норми
– без одобрен
проект и
издадено
разрешение
за строеж, т.е. в
нарушение на
чл. 137, ал. 3 от ЗУТ –
строежите
се
изпълняват в съответствие
с
предвижданията
на подробния
устройствен
план и
съгласувани
и одобрени
инвестиционни
проекти при
условията и
по реда на
този закон,
и на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ – строежи
могат да се
извършват
само ако са
разрешени
съгласно
този закон. Следователно
строежът е
незаконен както
по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, така и по
смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на която
разпоредба в
слчая се е
позовал и кметът
на общината,
и спрямо него
не намират
приложение
правилата за
определянето
му като
търпим,
уредени в
пар. 16 от ПР на
ЗУТ и пар. 127 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ.
Адресати на
разпореденото
задължение
за премахване
на строежа
като
незаконен са
лицата, които
са го
изградили и
ползват. Изложеното
означава, че
обжалваната
заповед е издадена
при правилно
приложение
на
материалния
закон и в
съъответствие
с неговата
цел.
В
допълнение
към горното
следва да бъде
посочено, че
неправилното
определяне и
съответно
посочване в
обжалваната
заповед на
категорията на
строежа –
шеста, вместо
пета, не се
отразява на изискванията
за нейната
законосъобразност
и в частност
на компетентността
на
административния
орган, тъй
като, както
беше
отбелязано,
съгласно чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ
незаконните
по смисъла на
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ
строежи от
четвърта до
шеста категория
се премахват
със заповед
на кмета на
общиината
или на
упълномощено
от него лице.
По тези
съображения
съдът намира,
че обжалваната
заповед е
законосъобразна,
а жалбата
против нея е неоснователна
по всички
основания по
чл. 146 от АПК и
следва да
бъде отхвърлена.
С оглед
на изхода от
делото
жалбоподателите
следва да
бъдат
осъдени да
заплатят на
Община Стара
Загора направените
по делото
разноски в
размер на 500
лева, от
които 300 лева
за
възнаграждение
на вещо лице
и 200 лева за
юрисконсултско
възнаграждение,
определено
съобразно
фактическата
и правна
сложност на
делото по
реда на чл.
78, ал. 8 ГПК във
връзка с
чл.
144 от АПК и чл. 24
от Наредбата
за заплащането
на правната
помощ.
Водим от
горните
мотиви, Старозагорският
административен
съд на
основание чл.
172, ал. 2,
предложение последно
от АПК
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на С.В.И.,
ЕГН **********, и П. А. И.,
ЕГН ********** ***, против
Заповед № 10-00-65
от 19.01.2023 г.,
издадена от
Кмета на
Община Стара
Загора, с
която на
основание чл. 225а, ал. 1
във връзка с
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на на
С.В.И.
и
П. Ангелов И. е
наредено да
премахнат
незаконен
строеж шеста
категория,
представляващ
„Постройка за
обслужваща
дейност“,
находящ се в
УПИ II –
„Комплексно
жилищно
строителство
и асансьорни
сервизи“, кв. 219
по плана на
гр. Стара
Загора,
източно от
жилищна
сграда с
идентификатор
68850.513.422.1 по
кадастралната
карта на гр. ***.
ОСЪЖДА
С.В.И.,
ЕГН **********, и П.
А. И., ЕГН ********** ***, да
заплатят на
Община Стара
Загора сумата
в размер на 500 (петстотин)
лева, представляваща
направени
разноски по
делото.
Решението
подлежи на
обжалване с
касационна
жалба в 14-дневен
срок от
съобщаването
му на страните,
ведно с
препис от
него, пред
Върховния
административен
съд.