РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Враца,
11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 16.07.2020 г. /шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм.
дело № 227 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е след изпращането му от
АдмС Монтана с определение №217 по адм.д. №199/2020г. по описа на съда, по
подсъдност.
Първоначално производството е
образувано по жалба, предявена от Д.И.М. от гр *** против Заповед №301З-1074/10.04.2020г.,
издадена от Директора на ОД на МВР – Монтана,
с която му е наложено дисциплинарно наказание * за
срок от **, считано от датата на
връчване на заповедта,което е сторено на 13.04.2020г..
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради противоречие с материалния и процесуалния закони.
Твърди се, че дисциплинарнонаказващият
орган не е извършил цялостна проверка, като не е отчел ненавременната актуализация на системата АИС-АНД, довела до издаване на опорочените актове, както и
обстоятелството, че издаването на същите
е възложено на друг служител. Заявява се, че заповедта не е мотивирана, не се
сочи дали са възникнали вредни последици от нарушението, налице е противоречие между заключенията,
дадени в справката на дисциплинарноразследващата комисия и изводите на ответника относно вината на
наказаното лице. Прави се искане за отмяна на заповедта с произтичащите от това
последици. Идентични съображения се излагат и в представената по делото писмена
молба, като допълнително се развиват
аргументи, че не става ясно дали
дисциплинарното наказание се отнася за всички
погрешно издадени постановления, тъй като издаването на всяко едно от
тях е отделно нарушение.
Ответникът Директор на ОД на МВР – Монтана, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и излага
мотиви за законосъобразността на
издадената заповед с искане жалбата да бъде отхвърлена. Заявява, че същата е
издадена от компетентен орган, при спазена процедура и в предвидените в ЗМВР
срокове.
По делото са събрани писмени
доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред
административния орган дисциплинарна преписка.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С писмо рег.№3286р-39810/04.09.2019г.
Зам.-директор на ГД“Н.п.“ е разпоредил извършването на проверка за периода от
20.05.2018г. до 05.09.2019г. за издадени
фишове и НП със санкционна разпоредба чл.181 т.6 и чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП и за наложени глоби в размер по-малък
от 50лв. за санкцията по чл.181 т.1, т.3 и т.7 от същия закон. Изготвени са
съответните справки за издадени НП
и фишове по посочените по-горе текстове
от закона. Изискани са преписките по установените фишове и НП и е изготвена
справка с рег.№301з-21250/10.10.2019г. на Началник отдел „ОП“ , с предложение
ответникът в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган да определи комисия
за извършване на проверка по реда на чл.205 ал.2 от ЗМВР по отношение на служителите, за които е
установено, че са допуснали нарушение при осъществяване на дейността си. Издадена
е Заповед №301з-2977/11.10.2019г. на ответника, с която е разпоредено
извършването на проверка за изясняване
на постъпилите данни, касаещи действията на служителите, като при
установяване на нарушение информацията
да се докладва на компетентния орган за налагане на дисциплинарно наказание.
Определен е съставът на комисията, която
да извърши проверката, като е определен срок до 11.11.2019г. Със Заповед
№301з-3494/15.11.2019г. е изменена
констативната част на първата заповед, а със Заповед №301з-3801/13.12.2019г. е удължен срока на проверката до 11.02.2020г.
Резултатите от проверката са
обективирани в писмена Справка с рег № 301р-3591/11.02.2020г., адресирана до Директора
на ОД МВР – Монтана. В справката е посочено,
че настоящият жалбодател в качеството му на * на РУ *** при ОД на МВР Монтана и на
административнонаказващ орган по ЗДвП е
издал 10бр. НП със санкционна
разпоредба по чл.181 т.6 от закона и един брой със санкционна
разпоредба чл.183 ал.3 т.7 от закона.
Взето е сведение от
дисциплинарноразследваното лице, което е посочило, че преди да подпише НП,
то реално се изготвя и проверява от група служители, които са преминали
съответното обучение,през таблет и съответна програма за издаване на НП, поради
което няма вина за допуснатите грешки в актовете. Направен е изводът, че се
касае до техническа грешка, свързана с неактуализирането на системата АИС-АНД,
в която в проверявания период са съществували опции за въвеждане на данни и налагане на
наказания по отменените текстове от закона. Изброени са длъжностите, заемани от
жалбодателя, наградите и наказанията, които е получавал по време на службата
си. Направено е предложение за налагане на дисциплинарно наказание *, като се
приеме, че извършеното нарушение е маловажно, тъй като отклоненията от
изпълнението на служебните задължения е незначително.
С констатациите в справката
жалбоподателят е запознат на 08.04.2020г., видно от собственоръчно изписани
имена и подпис върху нея. Директорът на ОД на МВР Монтана е запознат със Справката на 10.02.2020г., с положен подпис върху първата страница.
На 09.04.2020г. М. е депозирал писмено сведение с рег. № 301р-8777 , в което отново заявява,
че допуснатите пропуски са по вина на
техническото лице, което поддържа системата
АИС-АНД и което своевременно не е въвело променените данни, а също така,
че е разпоредил проверката за
законосъобразността на представените му
за подпис НП на друг служител – **.
Като е приел установеното в Справката
на дисциплинарноразследващата комисия дисциплинарно нарушение за доказано, на
основание чл. 204, т. 3, вр.чл.194, ал.2, т. 2 вр. с чл. 197, ал. 1, т. 1, вр.чл.198, ал.1 и 2 е издал оспорената в настоящото производство
Заповед, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание * за срок
от **.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок / заповедта е връчена на 13.04.2020г., а жалбата е депозирана
на 23.04.2020г. с УРИ 301 000-7655/, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на чл.
168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е
законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от компетентен
орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура,
уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27 април
2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи, издадена от Министерството на вътрешните
работи, обн. ДВ. бр.34 от 12 май 2015 г.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4, във вр. чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 се налагат
със заповеди от ръководителите на структурите по чл.37 от ЗМВР, какъвто е директорът на съответната ОД на МВР, на служители
на ръководни длъжности. Ръководната
длъжност на началниците на районни управления, каквато длъжност е заемал
жалбодателят в проверявания период, е нормативно определена в разпоредбата на
чл.26 от Правилника за устройството и дейността на МВР в сила от 23.11.2018 г.
Заповедта отговаря на императивните
изисквания на чл.210, ал.1 от ЗМВР за форма и съдържание, като съдържа всички
изискуеми от посочената разпоредба реквизити, изложени са фактически и правни
основания за издаването й и е подписана от нейния издател. При така изложеното
съдът приема, че не са допуснати нарушения, представляващи отменителни
основания по чл.146 т.1 и 2 от АПК.
В хода на дисциплинарното производство
не се констатираха нарушения на процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция
№8121з-470 от 27 април 2015 г. Доколкото констатираното нарушение е прието за
такова по чл.198, ал.2 ЗМВР и тъй като същото попада в приложното поле на
чл.208 ЗМВР, дисциплинарното производство законосъобразно е започнало без издаване
на изрична заповед по чл.207, ал.1 ЗМВР. Налице са били данни за извършено
нарушение по смисъла на чл.205, ал.1 ЗМВР, получени от извършената проверка на
дисциплинарноразследващата комисия. Въз основа на констатациите в изготвената
от нея справка дисциплинарнонаказващият
орган е установил извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение.
Жалбоподателят е запознат срещу подпис със съдържанието на Справката, при което
е имал възможност да разбере в пълнота
извършеното дисциплинарно нарушение, при което не е нарушено правото му на защита. Оспорената
заповед е мотивирана, като са посочени конкретните обстоятелства във връзка с
установеното дисциплинарно нарушение като: място, дата и час на извършването му, както и неговата
същност, която се изразява в неизпълнение на служебните задължения за издаване
на НП, съответстващи на действащата нормативна уредба. При издаването на
оспорената заповед ДНО е спазил разпоредбата на чл.206, ал.1 и ал.2 от ЗМВР,
като е дал възможност на жалбоподателя да представи писмени обяснения по случая,приел
е същите и е направил преценка на всички доказателства, относими
към процесния случай, в съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал.4 от ЗМВР.
Спазен е и двумесечния преклузивен срок по чл. 195, ал.1 във вр. с чл.196, ал.2
от ЗМВР за издаване на оспорената заповед, който започва да тече от датата,
следваща деня, в който ответникът се е запознал със справката. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, обуславящи наличие на отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Относно материалната законосъобразност
на оспорения акт, съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби на ЗМВР. Дисциплинарно наказващият
орган правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 „неизпълнение на служебните
задължения“. За посоченото нарушение съгласно чл.197, ал.1, т.1 и чл.198, ал.2
се налага дисциплинарно наказание * за срок, съгласно ал.3 на чл.198 ЗМВР от *
до **. В случая ДНО е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и цялостното поведение на служителя и е наложил наказанието в
минимално предвидения от закона срок от **. Несъстоятелни са възраженията на
жалбодателя, че не следва да носи
дисциплинарна отговорност за извършеното от него нарушение, защото по-нискостоящ служител е следвало да
проверява материалната законосъобразност на
издаваните от него НП, тъй като отговорността за издаден незаконосъобразен акт се носи от издателя му, а не от този, който
го е изготвил. Съдът възприема аргументите на ответника, че неизвършената навреме промяна в системата
АИС-АНД не оневинява дисциплинарнонаказаното лице, тъй като той като ръководител на структура в МВР е длъжен да следи промените в
нормативната уредба, които са
общодостъпни с публикуваните им в ДВ. Неоснователно е възражението, че няма яснота точно за какво е привлечен към
дисциплинарнонаказателна отговорност, тъй като от мотивите на оспорената
заповед е ясно, че става въпрос за
всички незаконосъобразни НП, издадени от него в периода, обект на проверка. В
дисциплинарното производство не намира приложение разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
за налагане на наказание за всяко отделно нарушение, поради което съдът намира, че няма основание за отмяна на
заповедта по тази причина.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите материалноправните
разпоредби на закона и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК.
Оспореният административен акт
съответства и на целта на закона. С издаване на оспорената заповед, постановена
в дисциплинарното производство, се постига предвиденият от законодателя
резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за
спазване на служебната дисциплина
По изтъкнатите съображения жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, АдмС – Враца
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.М. от гр. ***, против Заповед №301з-1074/10.04.2020г.,
издадена от Директора на ОД на МВР – Монтана,
с която му е наложено дисциплинарно наказание * за срок от **.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно оспорване на основание чл.211, изр.3 от ЗМВР.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на
страните.
АДМ.
СЪДИЯ: