Решение по дело №581/2020 на Апелативен съд - Пловдив

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260048

 

гр. Пловдив, 15 март 2021 г.,

 

         Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ  

                                                                                       ВЕСЕЛИН  ГАНЕВ

 

с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ  ВЧНД  № 581 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл. 306 ал. 3 пр. 1 НПК.

 

         С определение № 260079 от 29. 10. 2020 г. по НОХД 840/2018 г. П. окръжен съд се е произнесъл по реда на чл. 189 ал. 3 НПК и по чл. 53 ал. 1 б. Б вр. чл. 278 ал. 7 НК, като е отнел в полза на държавата вещите, предмет на обвинението срещу подс. Х.Х.Д..

 

         Недоволен от така посоченото определение е останал подс. Х.Д., който го е обжалвал, чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено, тъй като е постановено при съществено процесуално нарушение.

 

         Прокурорът даде заключение, че жалбата е основателна и същата следва да бъде уважена.

 

         Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

 

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 14/29.05.2020 г. по НОХД 840/2018 г. П. окръжен съд е признал подс. Х.Х.Д., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2017 г., в землището на село В., в себе си и в дома си в гр. С., на адрес: бул. „Б.“ № „“ ет. „“ ап. „“, е държал повече от три археологически обекта, общо 66 /шестдесет и шест/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, всички на обща стойност 3005 лева:

- на 25.04.2017 г., в землището на село В., в себе си, е държал повече от три археологически обекта, 33 /тридесет и три/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, всички на обща стойност 1888 лева;

- на 25.04.2017 г., в дома си в гр. С., на адрес: бул. „Б.“ № „“ ет. „“ ап. „“ е държал повече от три археологически обекта 33 /тридесет и три/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред на обща стойност 1117 лева,

        

         поради което и на основание чл. 278, ал. 6 изр. трето вр. чл. 57, ал. 2 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 лв.

 

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ  и е ВЪЗЛОЖИЛ възпитателната работа с условно осъдения подсъдим Х.Х.Д. на Наблюдателната комисия към Общински съвет – С..

 

Съдът е пропуснал да се произнесе досежно разноските, включително и относно положението на чл. 278 ал. 7 НК. Поради това се е произнесъл по тези два въпроса с отделно определение като се е позовал на възможността, предвидена в чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК.

 

С решение № 260046 от днес, 15.03.2021 г. по ВНОХД 584/2020 г. П. апелативен съд отмени посочената по-горе присъда и върна делото за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд от стадия на разпоредителното заседание.

Поради тази причина следва атакуваното определение да бъде отменено, тъй като очевидно въпросът досежно разноските и приложението на чл. 278 ал. 7 НК отново ще следва да се обсъждат при решаване на делото по същество.

Отделно от това, основателен е доводът на страните, че при произнасяне на определението е допуснато съществено процесуално нарушение.

Това е така, понеже атакуваният съдебен акт е постановен в закрито съдебно заседание. Съгласно чл. 306 ал. 1 т. 4 въпросът за разноските може да бъде решен в закрито заседание, ако съдът е пропуснал да стори това с присъдата. В случая съдебният състав е посочил, че прилага хипотезата на чл. 53 НК и съгласно разпоредбата на чл. 306 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 това е следвало да стане в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

 

         Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ОТМЕНЯ определение № 260079/29. 10. 2020 г. по НОХД 840/2018 г., по описа на П. окръжен съд.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                 

    

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                       

                                                                    

 

                                                                                                             

                                                                              2.