№ 219
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100600253 по описа за 2025 година
Производството се разглежда по реда и условията на гл.21 НПК.
На 17.12.24г., СРС, Н.О., 97-ми състав с определение по ЧНД №
14352/24г. е извършил кумулиране на наложени на осъдения Л. Б. М.
наказания – оформени са две групи и за всяка от тях е определено за
изтърпяване най-тежкото наказание при съответен първоначален режим на
изтърпяване, като към наказанието по втората група и на осн.чл.23 ал.2 и ал.3
НК са присъединени наказанията глоба от 1 000лв. и обществено порицание, а
на осн.чл.25 ал.2 НК и на осн. чл.59 НК от определеното общо наказание е
приспаднато времето на предварително задържане и на изтърпяната част от
наложеното наказание.
Против определението в частта му относно определения първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на общото наказание по втората оформена
група е подадена частна жалба от адв.Й., защитник на осъдения, с наведени
аргументи за неправилност на съдебния акт в атакуваната му част и с
отправено искане за неговата отмяна и определяне на ПОР на изтърпяване в
хипотезата на чл.57 ал.3 ЗИНЗС. В подкрепа на горното се релевират
аргументи за наличие на ниска обществена опасност на осъдения и за наличие
на тежко заболяване, които обстоятелства в своята съвкупност обосновават
възможността за определяне на по-лек първоначален режим в условията на
предвиденото законово изключение, регламентирано в горната правна норма.
Депозираната частна жалба е процесуално допустима - подадена е в
1
срока по чл.319 ал.1 НПК, спазени са изискванията на процесуалния закон
както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321
НПК.Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на
проверка по реда на глава XXІ НПК. Разгледана по същество, частната жалба
се явява основателна.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие и по изрично искане
на частния жалбоподател са събрани нови доказателства, удостоверяващи
влошеното здравословно състояние на осъдения М..
В хода на съдебните прения всяка една от процесните страни излага
доводи в подкрепа на защитаваната теза – съответно участващият по делото
прокурор изразява становище за законосъобразност на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и отправя искане за неговото потвърждаване,
а защитата преповтаря изложените в постъпилата частна жалба доводи и
твърди, че първоначалният строг режим по втората група е неправилно
определен и в случая са налице законовите предпоставки по чл.57 ал.3 ЗИНЗС,
поради което отправя искане за отмяна на първоинстанционното определение
в обжалваната му част и определяне на първоначален ОБЩ режим за
изтърпяване на наказанието ЛСВ за срок от 10 месеца.
По същество на процесния спор и в предоставената последна дума
самото осъдено лице Л.М. поддържа становището на своя защитник и отправя
молба за промяна на определения първоначален режим.
Настоящият съд, след като обсъди доводите в процесната жалба, както и
тези, изложени от процесните страни в хода на съдебните прения, и след като
в рамките на своите законови правомощия провери изцяло правилността на
атакуваното определение отбелязва следното:
Първостепенният съд е сезиран с предложение за групиране на наказания
по изрично конкретизирани от държавното обвинение дела, а именно НОХД с
№№ 4747/24г., 771/24 и 6569/24г., всичките по описа на СРС, като с
депозираното предложение е отправено и искане за привеждане по реда на
чл.68 НК в изпълнение на определено на осъдения общо наказание, в резултат
на извършено групиране на наказанията по НОХД с №№ 755/23г. и 16314/23г.,
отново по описа на СРС.
На база приобщените писмени доказателства, служебно проверени от
въззивния съд, се установява изграден правилен извод за наличие на
материалните предпоставки от фактическия състав на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1
НК и е допуснато кумулиране на наказанията, наложени на осъдения М., тъй
като действително определените общи наказания касаят престъпления,
извършени в условията на реална съвкупност.
Двете отделни групи наказания са правилно оформени, като само и
единствено определеното по втората група общо наказание ЛСВ за срок от 10
месеца е постановено да се изтърпява при първоначален строг режим и тъй
като се обжалва определението на СРС само и единствено в тази част, то
настоящият съдебен състав ще съсредоточи доводите си в тази насока.
Правилата за определяне на първоначалния режим за изпълнение на
наказанията доживотен затвор, доживотен затвор без замяна и лишаване от
2
свобода са регламентирани с императивни разпоредби на чл.57 ал.1 т.1 – т.3 от
ЗИНЗС. От тези императивни правила има изключения, предвидени в чл.57
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС - съответно по-тежкият строг режим да се определи за
укривал се деец, а по-лекият общ - когато осъденият не е с висока степен на
обществена опасност.В конкретния случай режимът за изпълнение на
наказанието ЛСВ за срок от 10 месеца е определен съобразно формалните
критерии на чл.57 ал.1, т.2 б.„в" от ЗИНЗС, като е отказано определянето на
по-лек режим на изтърпяване на наказанието с мотив многократните
осъждания на лицето и обективираното от него поведение по укриване и
възпрепятстване привеждането в изпълнение на наказанието по последното
осъждане (това по НОХД № 6569/24г.).
Преценявайки приобщената доказателствена съвкупност, въззивната
инстанция прецени, че в случая може да бъде приложено изключението
по чл.57 ал.3 от ЗИНЗС и на подс.М. да се определи ПОР за изпълнение на
наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност. Тук
следва да се уточни, че липсата на висока степен на опасност на осъдения,
като условие за прилагане нормата на чл.57 ал.3 ЗИНЗС, не се приравнява и не
е синоним на ниска степен на опасност.Липсата на висока степен на опасност
на осъдения следва да се изведе при отчитане и съпоставка конкретиката на
случая с типичната степен на опасност, вкл. и по-ниска такава (в този смисъл
Решение № 544/01.12.17г. по ч.н.д.№ 1285/17г. на САС). В съдебната практика
високата степен на опасност обикновено се извежда от многобройността на
осъжданията, както правилно е посочил СРС, доколкото тези данни са
показател за отрицателни качества и за устойчиво противоправно поведение.
По мнение обаче на решаващия съд, в контекста на горното следва да се
съобразят и допълните данни за личността на осъдения, изводими от
конкретните престъпления, за които е осъден, в частност повечето извършени
от М. престъпления се явяват леки такива и поради това дефинитивно се
ползват и с по-малка обществена опасност, което рефлектира и върху по-
малката степен на опасност на самия деец (леко е престъплението по чл.325
ал.1 НК, по чл.354а ал.5 НК и т.н.; реално частният жалбоподател е осъден
само за едно тежко престъпление – това по чл.354а ал.1 НК).
От друга страна следва да се вземат предвид и доказателствените данни
за здравословното състояние на осъдения, които данни са противопоставими
на обществената му опасност, изведена само от броя на осъжданията.В случая
Л.М. страда от сериозно неврологично заболяване, диагностицирано като
анкилозиращ спондилит и засягащо опорно-двигателния апарат.Видно от
приложените по делото медицински документи, оплакванията на лицето
датират от 2009г., предписано е постоянно инжекционно лечение и
периодично медицинско наблюдение, дадена е препоръка за физическа
активност (раздвижване) и е установена по съответния ред с Решение на
ТЕЛК трайно намалена работоспособност.Т.е. физическото здраве на осъдения
е такова, че успешно може да се разглежда, като намаляващо обществената му
опасност.
В своята съвкупност горепосочените обстоятелства, свързани с тежестта
3
на самите престъпления и с доказаните здравословни проблеми, очертават
комплексните страни на личността на осъдения и са показател за по-ниска от
обичайната опасност, независимо от външните криминогенни прояви, които
очевидно и несъмнено са многобройни.Поради особените физически качества
на лицето, произтичащи от заболяването му и възприемани за фактор за
определена физическа непълноценност, то следва самият осъден да се
третира различно от типичните случаи.Специфичният личностен облик на М.
изискват специално отношение, като не се игнорира, че наказанието се налага
не само по обективния факт на извършено престъпление, но и спрямо
конкретната личност, което е оправдано да се отрази и при определяне на
условията на изтърпяване на наказанието.В същото време наказанието ЛСВ
по своето съдържание се изразява в ограничаване/възпрепятстване
възможността за свободно придвижване на осъдения, който обаче дори и в
период на изтърпяване на това наказание не е лишен от конституционно
гарантираното му право на опазване на неговото здраве.Именно поради това и
доколкото изтърпяването на наказанието ЛСВ не следва да граничи с
нехуманно третиране на осъдения, предвид конкретните му индивидуални
особености, е предвидено изключение в чл.57 ал.3 ЗИНЗС за определяне на
по-лек режим.
В заключение СГС подчертава, че не приема за основателен изложения
от първостепенния съд довод за реализирани от осъдения действия по
укриване и възпрепятстване привеждането в изпълнение на наложеното му по
НОХД № 6569/24г. наказание.В тази вр. се отбелязва, че производството по
делото е разгледано по реда на гл.29 НПК, респ. лицето признава вината си,
което е показател за липса на формирано намерение за избягване от
наказателно преследване.Съдебният акт за одобряване на сключеното
споразумение е постановен на 09.09.24г. , като същият по силата на чл.382
ал.9 НПК е окончателен и съгл.чл.383 ал.1 НПК има последици на влязла в
законна сила присъда.Т.е. съдебното определение е влязло в законна сила на
09.09.24г.Към този времеви момент по отношение на лицето липсват
наложени мерки за процесуална принуда, респ. липсват ограничения на
свободата му на придвижване.Осъденият е обявен за ОДИ с нарочен бюлетин
едва на 23.10.24г. – т.е. наблюдава се едно забавяне на органите по изпълнение
на наказанието, като липсват и конкретни данни за предприетите от тях
конкретни мерки в този период, начиная от датата на влизане в сила на
съдебния акт.Осъденият М. е установен на 02.12.24г., респ. в рамките на един
непродължителен времеви период и доколкото както се посочи по-горе, по
отношение на него липсват наложени процесуални ограничения в този момент
и доколкото липсват данни за обективирано определено противоправно
поведение в този период, то съдът приема, че в случая не може да се говори за
укриване от страна на осъдения и така констатираното забавяне при
привеждането в изпълнение на наказанието не следва да се отчита за
обстоятелство, позволяващо формиране на извод за наличие на висока степен
на обществена опасност.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 17.12.2024г. по ЧНД № 14352/2024г. на СРС,
Н.О., 97-ми състав, в частта относно режима за изтърпяване на общото най-
тежко наказание, определено при групиране на наказанията по НОХД с №№
4747/2024г., 771/2024г. и 6569/2024г., всичките по описа на СРС, като вместо
първоначален „СТРОГ" режим наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 10 месеца да се изтърпи при първоначален „ОБЩ" режим на
основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5