Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … … …

 

град Кърджали, 18.03.2022 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………………….

съдебно заседание на девети февруари ..……………..….……………………………….…….………….

през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря ….……………….………………………. Мелиха Халил ………..……….......……………...…

като разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов ........................... 

административно дело №256 .. по описа за ………………... 2021 година …….....................

и за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/ и във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.

Делото е образувано по жалба от Р. Н. М., в качеството й на собственик на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез адв.М.А., вписана в ***, със съдебен адрес: ***, против Решение №09/312/03071/3/01/04/02 от 02.08.2021 год. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” - Б. А., с Изх.№01-6500/2926 от 02.08.2021 год.  на ДФ „Земеделие”, с което, на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, чл.46, ал.1 и ал.2 и ал.3, т.4, във вр. с неизпълнението на чл.2, чл.16, ал.2, чл.42, ал.3 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29/11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл.70, ал.1, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и влязло в сила съдебно решение №6421 от 28.05.2021 год., постановено по адм. дело №709/2021 год. по описа на ВАС, в съответствие с чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., на жалбоподателя ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, е определена финансова корекция в размер на *** лева (*** лева и *** ст.), което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по настоящия акт, съгласно таблица 5 към решението.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни аргументи за това. Сочи се, че производството е стартирало след като ВАС е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане №09/312/03071/3/01/04/01, с Изх.№01-6500/8690/15.01.2020 год., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” и че въпросният акт е отменен на процесуално основание, тъй като е издаден по ред, който е неприложим в случая. Сочи се, че единственият въпрос, с който ВАС се е занимавал, касае реда за санкциониране, приложим в случая и поради това, да се твърди, че ВАС е приел за верни констатациите на първоинстанционния съд във връзка с установените нарушения, както и че в тази му част решението е влязло в сила е повече от некоректно. В жалбата са изложени накратко фактите по случая, като се най-напред се твърди нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на решението. Сочи се, че съгласно нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, законосъобразният административен акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване и че липсата на който и да е елемент, съответно липсата на корелация между фактическите и правни основания, винаги води до отмяна на акта, поради неговата незаконосъобразност и такъв бил и настоящия случай. Сочи се също, че в Решение №6421/28.05.2021 год. на ВАС, послужило като основание за издаване на решението за финансова корекция, изрично било посочено, че „дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от същия закон” - неизпълнение на одобрени индикатори, а същевременно, като правно основание за налагане на финансовата корекция бил посочени чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, която норма включва десет самостоятелни основания за финансова корекция. Излага се довод, че неконкретизирането на точното правно основание не давало възможност да се разбере, при коя от всичките десет хипотези на посочената правна норма, административният орган е наложил финансовата корекция, което нарушавало правото на жалбоподателя да защити интересите си, като са изложени доводи в тази насока и че затова, при определяне на финансова корекция по основание и размер, органът е задължен да квалифицира нередността като такава по някоя от точките на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ и да изложи мотиви за квалифицирането на нередността. Излага се и довод, че издателят на акта е задължен не само да установи и изложи фактите във връзка с твърдяното нарушение, но и да даде вярна правна квалификация като обоснове от фактическа и правна страна състав на конкретна нередност, представляващ основание за определяне на финансова корекция и че липсата на съответни мотиви е порок, който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване или излагане на собствени мотиви, които да заместят липсващите в акта, както сторил първоинстанционния съд (!?). Твърди се, че от така изложеното се налагал извода, че само на това основание издаденото решение се явява незаконосъобразно.

На следващо място в жалбата са изложени доводи по същество на нарушенията, като е описано възприетото в мотивите на оспореното решение. По отношение неизпълнението на финансовите показатели, залегнали в бизнес плана, въз основа на който е проектът е бил определен като допустим и въз основа на който е сключен договор за подпомагане и изплатена субсидията, в жалбата се сочи, че от данните, събрани до момента, било видно, че преди да бъде изплатена безвъзмездната финансова помощ, ползвателят е извършил разходи, съгласно таблица за одобрени разходи по процесния проект, за които е представил и необходимите документи и приемайки, че разходите са реално извършени, Фондът е изплатил съответните 70% от тях. Сочи се, че в решението също не се спори, че ползвателят е извършил строително-монтажни работи, като е построил и напълно оборудвал къща за гости, съгласно посочения бизнес план за което му е отпусната финансова помощ и че доказателства за противното не са събрани, а при неизлагане на релевантни мотиви в тази насока не ставало ясно, по какъв начин бенефициентът е нарушил точка 4.12. от договора и това било нарушение на чл.59, ал.1, т.4 от АПК, както и се твърди, че с факта на изплащането на безвъзмездната помощ, доказано ползвателят бил изпълнил задължението си по т.4.12. от договора за подпомагане №09/0312/03071/13.10.2014 год., което напълно опровергавало тезата за нарушение на т.4.12. от договора.

По-нататък, по отношение следващото твърдение, свързано с нарушение на т.4.18. от договора, която въвеждала задължение за ползвателя да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор, са изложени съображения, че в случая, очевидно към момента на одобряване на проекта, въз основа на извършена преценка на представения бизнес план, ДФЗ - РА е възприел, че проектът е икономически жизнеспособен и е изпълнено условието по чл.16, ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008 год. за предоставянето на финансова помощ, а след като проектът е одобрен и договорът за отпускане на финансова помощ сключен, недопустимо било да бъде извършвана нова проверка и преценка за икономическата жизнеспособност на проекта и то от гледна точка на заложените в бизнес плана финансови показатели. Твърди се предвид това, че така изложеното материалноправно основание за прилагане на чл.46, ал.1, във връзка с ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008 год., било меко казано неоснователно. Според жалбоподателя, не следвало да се забравя, че точка 4.18. от договора предвиждала задължение за ползвателя да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, като спазването би могло да се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се влияят от икономическата обстановка в страната. Сочи се, че процесната инвестиция е свързана с прогнозни стойности в плана, като изпълнението на плана зависи изцяло от икономически фактори, свързани с развитието на туризма, популяризиране на дейността, географското разположение на обекта и други и че всички тези критерии са основополагащи за реализирането на плана, но поради вариативния си характер е допустимо отклонение и не случайно, заложените критерии в одобрения бизнес план били прогнозни, а не сигурни стойности и поради това, спазването на одобрения проект би могло да се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се влияят от икономическата обстановка в страната. Твърди се, че наред с горното, клаузата на т.4.18. от договора не предвижда задължение за търговеца да изпълни финансовите показатели, посочени в представения на етап кандидатстване бизнес план и че никъде в договора не било предвидено задължение за достигане и на определени нива на приходи през всяка една от финансовите години. Излага се довод, че макар бизнес планът да се включва в одобрения проект по силата на чл.9.1, б.„г” от договора, съгласно чл.9.5, проектът не е неразделна част от договора, а само Таблицата с одобрените разходи и по тези съображения оспореното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и като незаконосъобразно, следвало да бъде отменено.

Сочи се на следващо място, че не е спорно, че съгласно чл.46, ал.1 от Наредба №29, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Според жалбоподателя, не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения може да има за последица връщане на вече изплатените суми, още по-малко цялостното им връщане, като този извод следвал от нормата на чл.46, ал.2 от Наредба №29/2008 год., като се твърди, че важното в случая било, че предоставената субсидия е вложена изцяло по предназначение, съгласно договорните ангажименти. Сочи се, че къщата за гости била построена, оборудвана и функционирала по предназначение, като през целия период от изграждането й има реализирани нощувки и реализирани приходи от тях и че именно това били и основните цели, за които е била отпусната субсидията по тази европейска програма, заложени в чл.2 от Наредба №30 от 11 август 2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. Според жалбоподателя, при така установеното пълно функциониране на къщата за гости, частично и непълно реализираните приходи от нощувки през годините, не може да бъде формиран извод, че проектът е икономически нежизнеспособен, че не създава устойчива заетост и не води до постигане целите на мярка 312 и макар и да не били достигнати икономическите показатели, посочени в бизнес плана, къщата за гости се ползвала по предназначение, което изключва наличието на основанието за финансова корекция по смисъла на чл.46, ал.3, т.4 от Наредба №29 от 11.08.2008 год.

На следващо място се твърди, че било невярно твърдението на решаващия орган на л.4 от решението, че ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите вина мярката, като се сочи, че съгласно константната практика, критериите за изкуствено създадени условия са два: обективен, изразяващ се в действия или бездействия, насочени към получаване на предимство, и субективен, изразяващ се в намерение за неправомерна облага в противоречие е целите на нормативната уредба и че за установяването на злоупотреба от страна на бенефициер е необходимо установяване на наличието и на двата критерия. Развити са доводи в тази насока, като се твърди, че безспорно от събраните до момента данни било установено, че към периода на проверката проектът функционира като къща за гости и че посоченото от административния орган неизпълнение на бизнес плана би могло да бъде единствено индиция, но не и доказателство за това, че жалбоподателят е създал изкуствено условия за финансиране, както и че в тази насока не са събрани други доказателства от административния орган, доколкото доказателствената тежест лежала именно върху него.

По отношение следващото основание за налагане на финансова санкция, свързано с неосигуряването на 5 работни места, от които 1 управленско и 4 производствен персонал, в жалбата се сочи, че било ноторно известно, че необходимостта от работна ръка зависи от посещаемостта на обекта, което както вече се изяснило, било тясно свързано с изцяло икономически фактори. Жалбоподателят моли да се има предвид, че към момента били осигурени 3 работни места - 1 управленско и 2 производствен персонал и че към момента на проверката този персонал напълно обезпечавал обема на работа към този период, като важното в случая било, че са спазени целите, за които е отпусната безвъзмездната финансова помощ, тъй като не само откриването на нови работни места, но и запазването на вече назначените такива, било основен приоритет на финансовата помощ.

Относно следващият аргумент за налагане на финансовата санкция, свързан с твърдението за неизпълнение на договора, изразяващо се в несъответствия между наличните при проверката на място активи и тези, които са финансирани чрез изплатената субсидия, се сочи, че подробно по този въпрос, на стр.6 в табличен вид от уведомлението за издаване на процесното решение били представени тези така наречени несъответствия, на обща стойност 208.66 лева и представляваща липса на консумативи, а именно на описаните различни видове чаши, чинии и пепелници и че в тази таблица били посочени липси на кухненски консумативи, характеризиращи се с особена бърза амортизация поради чупливия им характер. Според жалбоподателя бил осъдителен формалистичният подход на проверката, който не отчитал житейската логика, доколкото това са заменяеми краткотрайни активи и че съвсем нормално било, за 3 години/периодът, който обхваща проверката/ да има липси на чаши и чинии, особено когато става въпрос за обект, функциониращ като къща за гости, както и че моментната им липса не налагала крайния извод за липса въобще, доколкото това са чупливи вещи, подлежащи на бърза амортизация и подмяна.

Относно твърдението за непредставяне на документи за активите, финансирани чрез изплатената на 23.12.2015 год. субсидия - фактури, платежни документи, банкови извлечения, договори, анекси, удостоверения, ППП и др. се излага, че това твърдение е напълно невярно и в разрез с данните по проверката,като се сочи че с възражението подробно били изложени аргументи по този въпрос, но подминавайки ги, решаващият орган отново с две изречения преповтарял своята теза. Сочи се, че противно на нея, в хода на проверката са били представени, но необсъдени в решението, следните документи: Договор с „***” ООД от 17.04.2013 год., съгласно който, едноличния търговец се задължава при условие, че проектът му за „Реконструкция на планинска хижа/къща за гости/ в ПИ ***, м.„***”, в землището на ***, бъде одобрен по програма „Развитие на селските райони 2007 – 2013”, да извърши строително ремонтните работи подробно, описани като количества в Приложение №1 и на договорени стойности упоменати в договора, като цитираните приложения и спецификации са неразделна част от настоящия договор, а договорената цена е в размер на *** лева с ДДС. Представен бил също и Договор от 07.09.2015 год. с „***” ЕООД, за доставка и монтаж на оборудване на кухня на цена от *** лева без ДДС, като към договора имало приложена и фактура №***/*** год. за договорената доставка, както и стокова разписка с подробно описание на кухненското оборудване, а освен това, към тях били приложени платежни нареждания по банков път, както и приемо-предавателен протокол. Приложен бил и втори договор от 07.09.2015 год. с „***” ЕООД, съгласно който последното дружество е поело ангажимент за доставка на вътрешно обзавеждане на обекта, на обща стойност *** лева, подробно описано в приложение №1 към договора, представена била и фактура №***/*** год. за тази доставка и монтаж, приемо-предавателен протокол от 13.10.2015 год., както и платежно нареждане за тях от 14.10.2015 год., т.е., налице били документи и за тези активи. Приложен бил трети договор от 09.09.2015 год. с „***” ЕООД за извършване на строителномонтажни работи - доставка и монтаж на климатици за същия обект, към който договор били приложени фактура №***/*** год., приемо-предавателен протокол от същата дата: платежни нареждания. Представен бил и договор за доставка на детски съоръжения, сключен на 07.09.2015 год., отново с „***” ЕООД, както и фактура, платежни нареждания и приемо-предавателен протокол. Налице бил и договор със „***” ООД от 24..04.2015 год. за външно оборудване за обществено ползване, фактури и др. Изложени са доводи, че тези договори са изпълнени и че всичко това е осчетоводено в счетоводството на дружеството/вероятно се има предвид едноличния търговец/, като на фонда били представени счетоводните отчети, както и цялата необходима документация, свързана както със строителството, така и с обзавеждането на обекта. Сочи се, че в преписката са налични всички документи, удостоверяващи извършването на реконструкцията и затова било нелогично да се твърди, че Р. Н. М., в качеството си на собственик на ЕТ „ЕКО-ТУР - Р. М.” е извършила нарушение, като не е представила изискана документация за активите при положение, че такива са били представени още преди изплащането на субсидията и въз основа на тях същата е била изплатена. Поради това жалбоподателят счита, че твърденията за нарушение на т.4.13.; 4.15. и 4.18. от договора са необосновани, а издаденото решение незаконосъобразно. Поради изложеното, жалбоподателят моли с жалбата, съдът да се произнесе с решение, с което да отмени, като незаконосъобразно, Решение №09/312/03071/3/01/04/02 от 02.08.2021 год., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Б. А.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.М. А., вписана в ***, която заявява, че поддържа жалбата, заедно с изложените в нея аргументи за незаконосъобразност на оспореното решение. Моли съда да отмени оспореното решение на ДФ „Земеделие”, като неправилно и незаконосъобразно, на първо място, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като сочи най-напред, че в решението, като основание за налагане на финансовата корекция, е посочен чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а в действителност въпросната алинея има 10 точки, всяка от които визира конкретно нарушение, но при издаване на решението, авторът на същото не е посочил, коя от всичките точки е нарушена и че макар и напоително изложените фактически основания за издаване на същото, не ставало ясно, тези фактически основания към кое правно основание следва да бъдат прикрепени и с кое правно основание да бъдат обвързани, а това било нарушение на процесуалните правила дотолкова, доколкото издателят на акта, следва ясно, точно, безпротиворечиво да обвърже изложените от него факти и обстоятелства, с конкретна правна норма. Сочи, че това е така, защото в случая било налице затруднение да се упражни правото на защита дотолкова, доколкото не се знае, коя правна норма е нарушена, а счита, че и съдът би се затруднил да направи същата преценка при упражняването правото си на контрол за законосъобразност, като се позова в този смисъл и на съдебна практика на ВАС. Следващото нарушение е, на което обръща внимание е, че още в самото уведомително писмо, с което жалбоподателката е уведомена, че срещу нея започва процедура по издаване на акт, изрично е записано, че ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане, в размер на *** лева, а по-надолу в същото уведомително писмо било посочено, че ще бъде издадено решение за налагане на финансова корекция за същия размер и така не е ясно, кое от двете. Сочи, че впоследствие е издадено решение, като издателят му се позовава на две алинеи - чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, а всъщност, двете алинеи предвиждат различни актове и ако по ал.6 се предвижда издаване на акт - решение, то по ал.7 се предвижда издаване на АУПДВ, като в действителност се издава решение, т.е. няма как едновременно да посочат като основание едновременно и двете алинеи  и това било абсолютно недопустимо. Сочи, на следващо място, че в самия диспозитив на решението отново са посочени двете алинеи на чл.27 и ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, като намира, че само на това основание, решението се явява абсолютно незаконосъобразно. На следващо място счита, че размерът на приходите, които са констатирали при проверката от ДФ „Земеделие”, се разминават с констатациите на вещото лице и че това е едно съществено процесуално нарушение дотолкова, доколкото, при издаване на решението, издателят на същото е следвало да установи всички факти и обстоятелства във връзка с издаването, а очевидно това не е така, с което са нарушени и разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Сочи, че в решението се твърди, че търговецът не бил спазил договорните си задължения по чл.4.12. и по чл.4.18. от договора, а именно - че същият не бил извършил изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, но това не било така, а напротив - договорът бил сключен още на 13.10.2014 год., а инвестицията била извършена на 15.09.2015 год., имало и акт за категоризация, който е от 2015 год., имало одобрено плащане, както имало и извършено плащане, а нямало как да се плати една инвестиция, ако същата не е била реализирана, т.е. фондът, преди изплащане на самата инвестиция, се е уверил, че и бизнес-планът и целият проект е жизнеспособен, а също така, че има устойчива заетост и поради тези причини е била отпусната тази инвестиция. Твърди, че няма как, след отпускането на инвестицията, повторно да се прави проверка и да се твърди, че този проект икономически не е жизнеспособен и съответно, че няма устойчива заетост и че действително, дори да се приеме, че търговецът не е постигнал заложените в бизнес-плана критерии и показатели, би следвало да се приеме, че в този период от време, обектът е функционирал като къща за гости. Излага и довод, че чрез съдебно-икономическата експертиза се доказало, че са налице нощувки, налице са плащания, реализирани са обороти, деклариран е туристически данък, за който настоява, че съответства на броя на нощувките, които са описани в регистъра и че дори и да не са постигнати заложените в бизнес плана цели, все пак този обект работи, съществува и изпълнява целите на самия проект. Сочи също, че не бива да се забравя, че показателите в бизнес-плана са прогнозни и няма ангажимент търговецът да ги изпълнява в цялост, няма договорен ангажимент в това отношение. В случай, че съдът уважи жалбата, моля да бъдат присъдени на жалбоподателката сторените по делото разноски, за които представя Списък на разноските, ведно с Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2021 год. Подробни съображения излага в писмени бележки, депозирани в предоставения й от съда срок.

Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – град София, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.А. П. П. от ***, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да отхвърли жалбата, като от същия, по електронна поща е постъпил писмен отговор по жалбата, с Вх.№2342/09.11.2021 год., с който иска жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и са изложени подробни мотиви в тази насока. В хода по същество заявява, че счита, че обжалваният административен акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и че съответства на материалноправните разпоредби на закона. Счита, на първо място, че дори да са допуснати някакви нарушения на административнопроизводствените правила, а счита, че не са допуснати такива, то те са несъществени и не водят до незаконосъобразност на административния акт. Счита също, че не отговаря на истината и твърдението, че показателите в бизнес-плана, а именно - задължението за достигане на оборот, е само с пожелателен характер, като сочи, че практиката на ВАС на РБългария, в над 30-40 дела, които е цитирал в отговора, както и в писмената защита, която ще представи на съда, е абсолютно категорична, че въпросните задължения за постигане на оборот, са задължителни за бенефициера, който сам ги е предложил в бизнес-плана, без никой да го принуждава, какви суми точно да заложи във въпросния бизнес-план, за да бъде одобрен проектът му. По отношение на представения документ от пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание, а именно - писмо на кмета на община Джебел, излага становище, че вероятно и към датата на подаване на документите за кандидатстване за помощ, пътищата са били в аналогично състояние, така че, бенефициерът е бил в състояние да прецени, как може по въпросните пътища да се достига до неговия имот, съответно, да заложи критерии и показатели в бизнес-плана, които да съответстват на възможностите на инфраструктурата около селото, в което се намира имотът. Представя писмени бележки, като моли съдът да ги има предвид при постановяване на съдебния акт. Отбелязва също, че цялата процедура е изпълнена в съответствие с разпорежданията на ВАС на Р България в предходното производство и че съответно са изпълнени всички указания на горната инстанция. Моли в полза на ответника да бъдат присъдени и сторените в производството разноски, за които е представен надлежен списък и доказателства.В представените писмени бележки развива подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение за налагане на финансова корекция.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно нормата на чл.73, ал.4(Изм. - ДВ, бр.85 от 2017 год.) от ЗУСЕСИФ, решението по ал.1, т.е. решението за налагане на финансова корекция, може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. пред съответния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК.

Оспореното Решение №09/312/03071/3/01/04/02 от 02.08.2021 год. за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/2926 от 02.08.2021 год., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, е получено от жалбоподателката Р. М. на адреса й в ***, на 06.08.2921 год., срещу подпис, видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД/л.124/. Жалбата против същото е подадена чрез изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, до Административен съд – Кърджали, на датата 16.08.2021 год., регистрирана в деловодната система на ДФ „Земеделие” с Вх.№01-6500/16.8.2021 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.26/. От горното следва, че жалбата против Решение №09/312/03071/3/01/04/02 от 02.08.2021 год. за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/2926 от 02.08.2021 год., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие, е подадена на 10-ия/десетия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същото. Жалбата е подадена от лице, адресат на решението за финансова корекция, за което лице това решение създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същото, на това лице, в случая на Р. Н. М., в качеството й на собственик на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, се налага финансовата корекция в определения в решението размер от *** лева, като подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по посочения в решението договор. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че през 2013 год. жалбоподателят ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от собственика на фирмата Р. Н. М., подал заявление за подпомагане по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ 2007 – 2013 година. Към него приложил Бизнес план за проект: „Реконструкция на планинска хижа/къща за гости/ в ПИ ***, местност „***”, в землището на ***, ***”, с посочена в него сума на инвестиция – *** лева/л.316-л.335/. Съгласно този бизнес план е предвидено къщата за гости да разполага с 11 броя двойни стаи и една единична стая, да се формира средногодишна цена от ** лева за нощувка в двойна стая и ** лева за нощувка в единична стая, като за всяка година от изпълнението му са заложени годишни приходи от двойна стая със закуска и вечеря и единична стая със закуска и вечеря, в размер на *** лева, а също така е предвидено разкриване на 5 работни места, като къщата за гости се обслужва от четири човека персонал и от собственичката на фирмата - управленски персонал, която няма да си заплаща трудово възнаграждение, а само се осигурява, като в бизнес плана са описани активите (дълготрайни и краткотрайни).

Представеният бизнес план е бил одобрен и на 13.10.2014 год., между Държавен фонд „Земеделие” и ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Р. Н. М., като физическо лице – търговец, в качеството на „ползвател”, на основание чл.31, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по Мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год., е сключен Договор №***/л.296-л.314/, по силата на който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №*** от *** год., като съгласно т.2.1. от договора, първоначално одобрената помощ е в размер на *** лева. Според т.4.4, б.„б” от договора, „Фондът има право да откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”. Съгласно предвиденото в т.4.12. от договора, ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи; съгласно т.4.13, ползвателят е длъжен да предостави на Фонда необходимата информация и изискуемите се документи, свързани с осъществяване на на инвестицията; съгласно т.4.15, ползвателят е длъжен да съхранява всички оригинални документи, свързани с инвестицията, а съгласно т.4.18. същият се задължава да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В т.8.1. от същия договор е регламентирано, че: „В случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл.46 и чл.41 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. В т.9.1., б.„г” от раздел „Други условия” на договора е дадена дефиниция за „одобрен проект”, съгласно която, „одобрен проект” е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба №29 от 11.08.2008 год., документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312.”. Видно от Приложение 1 към Договор №*** от 13.10.2014 год. - Таблица за одобрени разходи по проект с ИД ***/л.302/, размерът на разходите, с които се кандидатства по проекта е *** лева, като размерът на частното финансиране е *** лева, а одобрената субсидия в полза на едноличният търговец е в размер на *** лева, от която, размерът на одобрената субсидия от ЕЗФРСР е в размер на *** лева, а размерът на одобрената субсидия от Националния бюджет е *** лева.

Сключеният между ДФ „Земеделие” и едноличния търговец – ползвател договор е бил изменен с подписан Анекс I на 19.11.2014 год./л.286-л.287/, с който е било уредено изменение на уводната част на договора по отношение на посочената банкова сметка ***, подписан на 06.11.2015 год./л.281/, с който Приложение 1 към Договор №*** от 13.10.2014 год. е заменено с Приложение 1 към този Анекс II.  Видно от Таблица за одобрени разходи по проект с ИД *** – Приложение 1 към Анекс II от 06.11.2015 год./л.281/ към Договор №***, размерът на разходите, с които се кандидатства по проекта е *** лева, като размерът на частното финансиране е *** лева, а одобрената субсидия в полза на едноличният търговец е в размер на *** лева, от която, размерът на одобрената субсидия от ЕЗФРСР е в размер на *** лева, а размерът на одобрената субсидия от Националния бюджет *** лева.

Представеният по делото/на л.316 и следв./ и одобрен от ДФ „Земеделие”, бизнес план е за „Реконструкция на планинска хижа/къща за гости/ в ПИ ***, местност „***”в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, ***.”.

Жалбоподателят е подал на 15.10.2015 год. Заявка за окончателно плащане до ДФ „Земеделие” – Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони”, отдел „РРА” – Кърджали/л.536-л.541/, с която е заявил окончателно плащане по проекта в размер на *** лева, като в заявката е отразено, че не е получено авансово плащане по договора, не е получено и междинно плащане. Към заявката са приложени документи, удостоверяващи извършената инвестиция/л.542-л.740/, като тази заявка е регистрирана под номер *** на 15.10.2015 год./л.535/ и за нея е изготвен и контролен лист РРА 1 - за окомплектованост, от 15.10.2015 год./л.531-л.534/, в който не са отразени забележки.

Видно от писмо за оторизация на плащането №09/312/03071/301N01 от 21.12.2015 год. на Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР” при ДФ „Земеделие”/л.358-л.359/ по подадената заявка е била оторизирана сума, в размер на *** лева, от която, от ЕЗФРСР - 80% или *** лева и национално съфинансиране – 20% или *** лева. Видно Уведомително писмо за одобрение №1403/М312, с Изх.№01-6500/958 от 18.01.2016 год. на Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР” при ДФ „Земеделие”/л.356-л.357/, жалбоподателят ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК *** е бил уведомен за извършеното плащане по банковата му сметка според договора за отпускане на финансова помощ и подадената заявка за плащане, като в писмото е посочено, че заявената сума е *** лева, оторизирната сума е  *** лева изплатената сума е *** лева, а датата на плащане е 23.12.2015 година. В уведомителното писмо е обяснено, че субсидията по заявката за плащане е редуцирана с общата сума от *** лева, като са изложени мотиви за наложените редукции, како и посочено, че общо редукцията в одобрената безвъзмездна финансова помощ при инвестиционните разходи е *** лева, а общо редукцията в одобрената безвъзмездна финансова помощ при предварителните разходи е *** лева, както и че е наложена допълнителна редукция на субсидията в размер на *** лева, произтичаща от разлика в одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект №*** от 31.50.2013 год.

Така, получената безвъзмездна помощ от жалбоподателя ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” ***, ***, с ЕИК ***, по сключения с ДФ „Земеделие” Договор №*** от 13.10.2014 год., съгласно цитираните писмо за оторизация и уведомително писмо, възлиза в размер на *** лева.

С два броя Заповеди с №373982 от 17.06.2019 год./л.279, л.280/, началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) - Кърджали е разпоредил извършване на проверка на място, с начална дата - 17.06.2019 год. и крайна дата на проверката – 26.06.2019 год., на кандидат с УРН *** (ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” ***, ***, с ЕИК ***)  относно заявление с УИН ***. В заповедите е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка – 26.06.2019 год., като проверката е възложена на двама експерти от отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали – П. Д. С. и Д. С. А. При извършената в периода 17.06.2019 год. - 28.06.2019 год. извънредна проверка на място след плащане по Договор №*** от 13.10.2014 год., извършената разширена проверка на място след плащане в периода 23.07.2019 год. - 24.07.2019 год. и след извършените допълнителни административни проверки, е било констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с Договор №*** от/13.10.2014 год., като по повод тези констатации, с писмо УРН ***, с Изх.№01-6500/8690 от 01.11.2019 год., ДФ „Земеделие” – РА, основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане/л.189-л.194/. Това писмо е получено от жалбоподателя ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” ***, *** на 11.11.2019 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне/л.188/, като в указания 14-дневен срок е било подадено възражение от жалбоподателя, с Вх.№01-6500/8690 от 26.11.2019 год./л.179-л.187/, в което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации и са развити доводи и аргументи против същите, като е поискано да не се издава акт за установяване на публично държавно вземане.

Така подаденото възражение не е било уважено и от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА е бил издаден Акт №09/312/03071/3/01/04/01 за установяване на публично държавно вземане, с Изх.№01-6500/8690 от 15.01.2020 год. на ДФ „Земеделие”/л.164-л.177/, с който, във връзка с описаните в него констатации и на основание чл.46 ал.1, ал.2 и ал.3, т.4 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год., както и на т.8.1 от Договор №*** от 13.10.2014 год., във връзка с неизпълнението на чл.2, чл.16, ал.2, чл.42, ал.3 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год., както и т.4.12, т.4.13, т.4.15, т.4.17, буква „а” и т.4.18 от Договор №*** от 13.10.2014 год., както и на основание чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс и чл.20а, ал.1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, с адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Р. Н. М., е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (*** лева и *** стотинки), за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от Договор №*** от 13.10.2014 год.и посочените  разпоредби от Наредба №29 от 11.08.2008 год.

Този Акт №09/312/03071/3/01/04/01 за установяване на публично държавно вземане, с Изх.№01-6500/8690 от 15.01.2020 год. на ДФ „Земеделие”, е бил получен от жалбоподателя ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, с адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Р. Н. М., на датата 21.01.2020 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне/л.163/, като срещу същия, в срок, е била подадена жалба, чрез Държавен фонд „Земеделие”, с Вх.№01-6500/8690#4 от 03.02.2020 год., до Административен съд – Кърджали/л.150-л.155/. По този повод, в Административен съд – Кърджали е било образувано административно дело №77/2020 год. по описа на съда, по което е било постановено Решение №219 от 28.10.2020 год., с което е била отхвърлена жалбата на ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу АУПДВ №09/312/03071/3/01/04/01, с Изх.№01-6500/8690/15.01.2020 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” и бил осъден ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – град София деловодни разноски, в размер на 5788.08 лева (пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и 08 стотинки).

Това решение е било обжалвано в срок от ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, пред Върховния административен съд, като по този повод е било образувано административно дело №709/2021 год. по описа на ВАС – I отд. С постановеното по това административно дело окончателно Решение №6421 от 28.05.2021 год./л.141-л.148/, е отменено Решение №219 от 28.10.2020 год. по административно  дело №77/2020 год. по описа на Административен съд - Кърджали, като вместо него е постановено, че се ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №09/312/03071/3/01/04/01, с Изх.№01-6500/8690/15.01.2020 год., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Със същото решение е осъден Държавен фонд „Земеделие” да заплати в полза на ЕТ „ЕКО ТУР -Р. М.”, с ЕИК ***, направените по делото разноски, в размер на 5473 лева. В мотивите към това решение е прието, че в конкретния случай е приложим друг процесуален ред, по реда на друг закон и издаването на друг акт, а не на АУПДВ. Предвид изложеното в мотивите, в същите е прието, че при констатиране на нередност по определението на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013, на основание чл.27, ал.6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от същия закон, като е посочено, че изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. В мотивите е посочено също така, че в процесния случай е приложима именно новата разпоредба на чл.27, ал.6 от ЗПЗП/ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 01.11.2019 год., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл.25, ал.3 от АПК, а АУПДВ е издаден на 15.01.2020 год. и че §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП/обн., ДВ, бр.2 от 2018 г./ , според който, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 год. и на мерките и подмерките по чл.96, т.2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 год. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в случая. Посочено е, че договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 13.10.2014 год. и съгласно §1, т.2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, „мониторингов период” за договорите, сключени преди 1 януари 2015 год., е пет години, считано от датата на сключването му и въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ „Земеделие” е изтекъл на 13.10.2019 год., т.е. преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт.

Предвид приетото в това решение на ВАС, с Уведомително писмо с УН 09/312/03071/3/01/22/02, с Изх.№01-6500/2926 от 25.06.2021 год. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, адресирано до жалбоподателя ЕТ „ЕКО-ТУР – Р. М.” ***, ***/л.134-л.140/, последният е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и влязло в сила съдебно решение №6421 от 28.05.2021 год., постановено по адм.дело №709/2021 год. по описа на ВАС и съобразно чл.27, ал.6 (Нова - ДВ, бр.51 от 2019 год., в сила от 28.06.2019 год.) от ЗПЗП, ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция открива производство по налагане на финансови корекции. В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на Договор №*** от 13.10.2014 год. и подадена от заявка за плащане №09/312/03071/3/01 от 15.10.2015 год. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В писмото е посочено, че при извършване в периода 17.06.2019 год. - 28.06.2019 год. на извънредна проверка на място след плащане по проект №*** от 13.10.2014 год., извършена разширена проверка на място след плащане в периода 23.07.2019 год. - 24.07.2019 год., както и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с Договор №*** от 13.10.2014 год., които са  детайлно описани в уведомителното писмо.  В уведомителното писмо е посочено, че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие” ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция на ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, с ЕИК ***, която ще бъде в общ размер на *** лева (*** лева и *** ст.), както и е указано, че в случай че не е съгласна с направените констатации, изложени в писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложите писмени доказателства към тях на адрес: ***.

Това уведомително писмо за откриване на производство по налагане на финансови корекции е получено от жалбоподателя на 01.07.2021 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД/л.132/, като в указания в същото срок са представени писмени възражения от ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, с ЕИК ***, до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с Вх.№01-6500/2926 от 15.07.2021 год. на ДФ „Земеделие”/л.127-л.130/, в което са развити подробни доводи и съображения за неоснователност на констатациите.

Това възражение явно не е било уважено и така, от заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София е издаден и оспореното в настоящото производство Решение №09/312/03071/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/2926 от 02.08.2021 год. на ДФ „Земеделие”/л.117-л.123/, с което, предвид изложените в същото мотиви и на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция, чл.46, ал.1 и ал.2 и ал.3, т.4, във вр. с неизпълнението на чл.2, чл.16, ал.2, чл.42, ал.3 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29/11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл.70, ал.1, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4 ал.3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и влязло в сила съдебно решение №6421 от 28.05.2021 год., постановено по адм.дело №709/2021 год. по описа на ВАС,  на ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Р. Н. М., е определена финансова корекция, в размер на *** лева (*** лева и 58 ст.).

В мотивите към решението е посочено, че:

1. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него и че при проверката на място са представени документи за 3 (три) пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова година, както и за периода 01.01. - 31.07.2019 год., като установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017г. и 2018 г.) е в размер на 8.39% от заложените приходи. Посочено е, че за всяка една година от изпълнението на бизнес плана са заложени годишни приходи от двойна стая със закуска и вечеря и единична стая със закуска и вечеря, в размер на ***лева и че конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, са следните:

За финансовата 2016 година:

Съгласно резултатите от извършената на 23.07.2019 год. - 24.07.2019 год. проверка на място: Приходи от двойна стая със закуска и вечеря и единична стая със закуска и вечеря – *** лева; Общо приходи за 2016 год. – *** лева, което съставлява 0% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.

За финансовата 2017 година:

Съгласно резултатите от извършената на 23.07.2019 год. - 24.07.2019 год. проверка на място: Приходи от двойна стая със закуска и вечеря – *** лева, а от единична стая със закуска и вечеря не са реализирани приходи; Общо приходи за 2017 год. – *** лева, което съставлява 6.85% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.

За финансовата 2018 година:

Съгласно резултатите от извършената в периода 23.07.2019 год. - 24.07.2019 год. проверка на място: Приходи от двойна стая със закуска и вечеря – *** лева, а приходи от предоставяне на единична стая със закуска и вечеря не са реализирани; Общо приходи за 2018 год. – *** лева, което съставлява 18.34% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.

За периода 01.01. - 31.07. 2019 година:

Съгласно резултатите от извършената в периода 23.07.2019 год. - 24.07.2019 год. проверка на място: Общо приходи за периода 01.01. - 31.07.2019 год. – *** лева, което съставлява 7.20% изпълнение спрямо заложените приходи за период от 7 месеца в одобрения от ДФ „Земеделие” бизнес план, но че доколкото към датата на извършване на проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019 год., този резултат не е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.

По-нататък в мотивите са възпроизведени разпоредбите на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №29 от 11.08.2008 год., при условията на която е сключен договорът за подпомагане и на т.9.1, буква „г” от Договор №*** от 13.10.2014 год., даващи определението за „Проект”, цитирани са точка 4.12 и точка 4.18 от Договор за подпомагане №*** от 13.10.2014 год., както и на чл.16 ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. Посочено е, че кандидатите, с оглед нормативното изискване, са длъжни да изготвят и представят бизнес план и определят стойностите в него и че именно представеният от ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията, е станало основание да бъде одобрен проект №*** за субсидиране от страна на Държавен фонд „Земеделие”. Изложен е мотив, че жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на финансовата помощ по проекта на ползвателя, който следва да бъде проверяван посредством оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения проект и че целта на контрола е проследяване изпълнението на заложените от самия ползвател резултати, които ще бъдат постигнати при осъществяване на подпомаганата дейност, жизнеспособното функциониране на инвестицията по смисъла на §1, т.6 от ДР на Наредба №29 от 11.08.2008 год., нейната конкурентоспособност и пазарния потенциал, както и че това задължение произтича и от необходимостта при разходването на средствата, принадлежащи на бюджета на ЕС да се спазва принципа за добро финансово управление, прогласен в чл.30 от Регламент №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и на останалите цитирани регламенти. на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012) и по-специално: на принципа за ефикасност, който изисква да се постигне най-добро съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати и принципа за ефективност, който изисква осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на планираните резултати от подпомаганата дейност. Посочено е, че в тази връзка ползвателят е длъжен да полага грижата на добър стопанин и да създаде всички необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на инвестицията и че задължението на ползвателя е както физическото извършване на инвестицията, т.е. да придобие активите - обект на финансово подпомагане, така и задължението за използването на инвестицията за постигане на набелязаните резултати от гледна точка на заложени финансови показатели, обективирани в представения от самия ползвател бизнес план.

По-нататък в мотивите са цитирани разпоредбите на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 год., както и на точка 4.4 от Договор №*** от 13.10.2014 год. и на т.8.1 от Раздел VIII „Отговорност” от същия договор. Посочено е, че на основание на т.4.4, буква „б” и т.8.1 от Договор №*** от 13.10.2014 год., във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18 от същия договор, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №29/11.08.2008 год. и публикуваните в „Държавен вестник”, брой 69 от 30.08.2019 год., „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.”, на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” следва да бъде наложена финансова санкция и издаден акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че за констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три) цели финансови години (2016 год., 2017 год. и 2018 год.), съгласно точка 30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.”, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по договора, а именно *** лева.

2. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 5 (пет) работни места, както следва - 1 бр. управленски и 4 бр. производствен персонал. Посочено е, че при проверката на място е било установено, че за периода от изплащане на субсидията 23.12.2015 год. до 31.07.2019 год. (т. е. за 2016 год., 2017 год. и 2018 год.) не са наемани лица, съгласно одобрения бизнес план, с изключение на представения трудов договор от 17.07.2018 год. с Р. С. К. за позиция „***” и че съгласно извършена справка в електронната страница на НАП за всички действащи трудови договори е установено, че на 27.08.2019 год. е сключен още един договор с Е. М. А., за позиция „***”. Отбелязано е, че в представения от ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” бизнес план е предвидено разкриването на още две работни места - „производствен персонал”, като при направени изчисления е установено, че през финансовата 2016 год. средногодишно са поддържани 1.75 работни места, през финансовата 2017 год. средногодишно са поддържани 2.08 работни места, през финансовата 2018 год. средногодишно също са поддържани 2.08 работни места и че средно аритметично за всички пълни проверявани финансови години се получава, че са поддържани 1.97 работни места, при заложени 5 бр. за всяка една година от изпълнението на бизнес плана, което представлява 40% изпълнение на заложените в бизнес плана показателни за съответствие с изискването за устойчива заетост.

Във връзка с горното, в мотивите отново се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. и е цитирана същата, монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2”, както и на чл.2, т.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 год., в която е посочена основна цел на мярката, а именно: „насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони”. Посочено е също, че съгласно т.4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни места е генерална цел на програмата, за реализирането на която се предоставя финансова помощ.

С оглед на гореизложеното е прието, че на основание т.8.1 от Договор №***, чл.46, ал.1 и ал. 2 от Наредба №29/11.08.2008 год., съобразно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., при неизпълнение по-голямо от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и тъй като тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по мярката, следва да се наложи санкция, в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора или *** лева.

3. Установени са несъответствия между наличните при проверката на място в периода 23.07.2019 год. - 24.07.2019 год. активи и тези, които са финансирани чрез изплатената на 23.12.2015 год. субсидия (установени са липси на активи или по-малки количества на част от финансираните активи). В мотивите по тази точка, в табличен вид е изразено несъответствието между платените позиции и установените при проверката неточности в изпълнението по договора, като в таблицата са посочени в шест позиции вида на активите/в броя/, единичната им цена, количеството им в заявката за плащане, количеството им, установено при проверката на място, разликата в тези количества и размера на изплатената субсидия за липсващите активи. Посочено е, че установените и подробно описани в табличен вид несъответствия се явяват нарушение на т.4.12, т.4.17, буква „а” и т.4.18 от сключения с ДФ „Земеделие” Договор №***, както и на чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. Прието е, че съгласно т.2 от Приложение към раздел I „Общи положения” от приетите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за посоченото нарушение следва да се наложи санкция в размер на *** лева.

4. Не са представени изисканите документи при извършената проверка на място в периода 23.07.2019 год. - 24.07.2019 год., за активите, финансирани чрез изплатената на 23.12.2015 год. субсидия (фактури, платежни, банкови извлечения, договори, анекси, удостоверения, ППП, категоризация на обекта и други) и следователно, ползвателят на помощта не спазва условието да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ. Посочено е, че непредставянето на цитираните документи се явява нарушение на т.4.13,4.15 и 4.18 от сключения с ДФ „Земеделие” Договор №***, както и на чл.42, ал.3 от Наредба №29 от 11.08.2008 год.  и че съгласно т.13 от Приложение към раздел I „Общи положения” от приетите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., в случаите когато Ползвателят на помощта не е представил доказателства, че спазва задължението, да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, тежестта на нарушението се квалифицира като сравнително висока, тъй като засяга задължението за одитна следа и отчетност на подпомаганата дейност, с което осуетява извършване на контрол за спазване на задълженията си от страна на компетентните органи. Прието е, че за цитираното нарушение следва да се приложи санкция от 5% за всеки месец, през който нарушението не е отстранено, до достигане на пълния размер на изплатената финансова помощ по договора и че в този случай следва да се наложи санкция в размер 100% от субсидията или *** лева, тъй като от предоставянето на финансовата помощ до извършването на проверката на място е изминал период по-дълъг от 20 месеца.

На следващо място, в мотивите към оспорения АУПДВ е посочено, че съгласно чл.3 от Раздел II от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., когато бъдат установели повече от едно нарушение при изпълнение на един и същи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, санкциите не са натрупват и че в тези случаи най- големият определен размер на подлежащата за възстановяване финансова помощ, се приема като показател за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя санкция, както и че общият размер на наложената финансова корекция е *** лева (*** лева и *** стотинки).

В мотивите е посочено, че с писмо с Вх.№01-6500/2926 от 15.07.2021 год., в ДФ „Земеделие” е депозирано възражение относно основателността и размера на вземането и че във връзка с изложените факти и обстоятелства във възражението и след анализ на представените документи, ДФ „Земеделие” не приема така изложените възражения за основателни, като в мотивите на решението са изложени доводи и аргументи за това. Посочено е, че видно от Решение №6421 от 28.05.2021 год. на ВАС, съдът не е отхвърлил твърденията на първоинстанционния съд относно констатираните неизпълнения и че съгласно мотивите в решението на ВАС, отмяната на административния акт се дължи на приетото от съда разбиране, че неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана представляват неизпълнение на индикатори, по смисъла на чл.79, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на Решение за финансова корекция, на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, т.е. че съдът не е приел за установена липсата на предпоставки за поставяне на подлежаща на възстановяване помощ, а просто е указал друг процесуален ред за издаване на акта.

По отношение изложените доводи във възражението, че констатациите за неизпълнение на показателите на бизнес плана са от 2019 год., както и че инвестицията е свързана с прогнозни стойности в плана, като изпълнението на плана зависи изцяло от икономически фактори, свързани с развитието на туризма, популяризиране на дейността, географско положение на обекта и други, в мотивите е посочено, че неизпълнението е установено при извършена проверка на място след плащане, в периода 17.06.2019 год. - 28.06.2019 год. и че съгласно клаузите на договора, Фондът може да проследява изпълнението на заложените в договора задължения на ползвателя в срок до 5 години от неговото сключване, т.е. до 13.10.2019 год. и именно поради тази причина, констатациите са от извършена проверка на място през 2019 год., т.е. в края на изтичане на 5 годишния мониторингов период, както и че при проверката е установено, че за три пълни финансови години (за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.) изпълнението на бизнес плана е едва в размер на 8.39% от заложените приходи. Напомнено е, че бизнес плана се изготвя от кандидатите и те сами определят финансовите параметри, както към момента на кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, така и за времето, през което се използва субсидираната инвестиция след получаване на финансирането и че кандидатите сами планират стопанската си дейност, свързана с предложения за субсидиране проект и залагат в бизнес плана към проекта си стойности, които да доказват потенциала и икономическата жизнеспособност на инвестицията съобразно чл.16, ал.2 от Наредба №29/11.08.2008 год., водеща до реализирането на целите на мярка 312 от ПРСР 2007 -2013 г., заложени в чл.2 от същата Наредба и че именно чрез използването на субсидираната инвестиция съгласно нейното предназначение биха могли да се постигнат целите на мярката. Посочено е, че със сключване на договора, ползвателят се е задължил да изпълнява т.4.12 и т.4.18 за срок от 5 години от датата на сключването му и проверката за изпълнение на задължението неминуемо преминава и през проверка, както на разходната, така и на приходната част, обективирани в бизнес плана, включително ангажимента за създаване на устойчива заетост и че неизпълнението на която и да е от тях съставлява неизпълнение на договорни задължения и по правилото на т.8.1 от него води до понасяне на съответната отговорност. Прието е, че е налице и хипотезата на чл.46, ал.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. и Фондът е в правото си да поиска връщане на вече изплатени суми и че същевременно, неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индикация, че бенефициентът не е разходвал средствата ефективно, което действително противоречи на чл.33, §1 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №1046/2018 г.

На трето място, относно изложените във възражението твърдения, че неосигуряването на 5 работни места не може да бъде определено като основателно за налагането на санкция в пълен размер на отпуснатите средства, тъй като необходимостта от работна ръка зависи от посещаемостта на обекта, в мотивите е посочено, че ДФ „Земеделие” не приема тези твърдения, т.к. в чл.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 год. ясно е определено, че се подпомагат проекти, които допринасят за постигане на целите на мярката, които са ясно дефинирани: 1. насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; 2. насърчаване на предприемачеството в селските райони; 3. насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони и че функционално свързано с постигане на целите на мярката е формулираното в чл.16, ал.2 от Наредбата общо изискване към проектите да съдържат бизнес план по години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до постигане на целите в чл.2.

На следващо място, в мотивите е отбелязано, че установените и подробно описани в табличен вид несъответствия между наличните при проверката на място активи и тези, които са финансирани чрез изплатената субсидия, се явява нарушение на т.4.12, т.4.17, буква „а” и т.4.18 от сключения с ДФ „Земеделие” Договор №***, както и на чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. и предвид факта, че описаните в таблицата активи липсват, то следователно същите не се използват по предназначение.

На последно място, в мотивите е посочено, че съгласно контролния лист от извършената проверка на място след плащане, от страна на ползвателя не са предоставени изисканите документи (фактури, платежни, банкови извлечения, договори, анекси, удостоверения, ППП, категоризация на обекта и други), което се явява нарушение на т.4.13, 4.15 и 4.18 от сключения с ДФ „Земеделие” Договор №***, както и на чл.42, ал.3 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. и че ползвателят на помощта не спазва условието да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ.

С оглед на изложеното, ДФ „Земеделие” е приел за неоснователно депозираното възражение от ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.” ***, ***.

Така, във връзка с изложените мотиви и на основание чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.4 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г., както и на т.8.1 от Договор №*** от 13.10.2014 год. във връзка е неизпълнението на чл.2, чл.16, ал.2, чл.42, ал.3 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год., както и т.4.12, т.4.13,4.15, т.4.17, буква „а” и т.4.18 от Договор №*** от 13.10.2014 год., както и влязло в сила съдебно решение №6421 от 28.05.2021 год., постановено по адм.дело №709/2021 год. по описа на ВАС и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата oт Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), на жалбоподателя ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.” ***, ***, с ЕИК ***, с решението е определена:

По т.1  - Финансова корекция, в размер на *** лева (*** лева и ** ст.), за неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), съгласно т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., съгласно таблица 1;

По т.2 - Финансова корекция, в размер на *** лева (*** лева и ** ст.), за неспазване на задължението за запазване на съществуващите и създаването на допълнителни работни места, съобразно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г., съгласно таблица 2;

По т.3 - Финансова корекция в размер на *** лева (*** лева и *** ст.) за липсващите активи, съобразно т.2 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г., съгласно таблица 3;

По т.4 - Финансова корекция в размер на *** лева (*** лева и ** ст.) за неспазване на условието за съхраняване на всички документи, свързани с подпомаганите дейности за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, съобразно т.13 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., съгласно таблица 4:

С т.5 от решението, на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., на ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.” ***, ***, с ЕИК ***, Е ОПРЕДЕЛЕНА финансова корекция, в размер на *** лева (*** лева и ** ст.), което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта, съгласно таблица 5.

В хода на производството по делото, по доказателствено искане на процесуалния представител на жалбоподателя, направено с писмена молба и поддържано в съдебно заседание, са допуснати съдебно-икономическа експертиза и съдебно-оценителна експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с доказателствата и материалите по делото и извърши проверка на място в счетоводството на жалбоподателя ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.” ***, ***, да отговори на поставените в молбата 10/десет/ въпроса по съдебно-икономическата експертиза и 2/два/ въпроса по съдебно-оценителната експертиза.

Вещото лице – икономист И.К.Н., след запознаване с материалите по делото и след извършена проверка и справки в счетоводството на жалбоподателя ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.” ***, ***, в Общинска администрация – Джебел и в ТД на НАП –Пловдив Офис - Кърджали, е представило мотивирани заключения/л.769-л.773, л.774-л.791/, поддържани и в съдебно заседание, които не са оспорени от страните и които заключения, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвени, са приети от съда като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 09.02.2022 година/л.817-л.818/.

На първия му поставен въпрос от съдебно-икономическа експертиза, в заключението вещото лице е отговорило, че:

През 2016 год. не са отчетени нощувки в хижа в местност „***” в ***, ***; През 2017 год. са реализирани 633 бр. нощувки; През 2018 год. са реализирани 1217 бр. нощувки и през 2019 год. са реализирани 234 бр. нощувки. Посочило е, че единичната цена за нощувка е в размер на ** лева на турист, при настаняване в двойна стая/цената на двойната стая е в размер ** лева/ и в размер на ** лева на турист, при настаняване в единична стая.

На втория поставен въпрос от съдебно-икономическа експертиза, в заключението вещото лице е отговорило, че:

По информация от Дирекция МДТОС при Община Джебел, на територията на общината са категоризирани три обекта, които предлагат хотелиерски услуги:  Семеен хотел „***”, Семеен хотел „***” и Стаи за гости „***” и че средната цена за нощувка та територията на община Джебел, е следната: Единичната цена за нощувка е в размер на ** лева на турист, цената на двойната стая е в размер ** лева; цената на тройна стая е ** лева.

На третия поставен въпрос от съдебно-икономическа експертиза, в заключението вещото лице е отговорило, че:

На база направена справка в Дирекция МДТОС при Община Джебел и представени квитанции за платен туристически данък от счетоводството на ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, за посочените периоди е платен следният туристически данък, по смисъла на чл.61 от ЗМДТ, на годишна база: За 2017 год. е платен туристически данък в размер на *** лева; за 2018 год. е платен туристически данък в размер на ** лева и за 2019 год. е платен туристически данък в размер на ** лева.

На четвъртия поставен въпрос от съдебно-икономическа експертиза, в заключението вещото лице е отговорило, че:

Приходите от хотелиерска дейност на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, съобразно счетоводните данни, но след като са подадени коригиращи ДДС декларации, предвид констатациите от проверката на НАП, приключила с Протокол №П 16000919095912-073-001/06.12.2019 год., при която са установени недекларирани приходи от хотелиерска дейност, по години са следните:

За 2016 год. не са реализирани приходи и не са установени от ревизиращия екип на НАП;

За 2017 год. - установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/с ДДС/, установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/с ДДС/

За 2018 год. - установен оборот от хотелиерски услуги - *** лева /с ДДС/, установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/с ДДС/

Към 30.07.2019 год. - установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/с ДДС/, установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/с ДДС/.

На поставения му пети въпрос от съдебно-икономическа експертиза, в заключението вещото лице е в табличен вид/табл.4/ е представило съпоставка между прогнозни и реални данни по години, като в заключението по тази точка е посочило, че средноаритметичният процент на изпълнение на приходите, съобразно посочените в бизнес плана прогнози за трите последователни години, е 12.18% и че при съпоставяне на прогнозните данни с постъпленията от хотелиерски услуги с вкл. ДДС, средноаритметичният процент на изпълнение е 13.28%.

На поставения му шести въпрос от съдебно-икономическа експертиза, в заключението вещото лице е посочило, че назначените лица по трудово правоотношение в ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, в периода от 01.01.2016 год. до 31.07.2019 год., са четири на брой, както следва: А. М. Б., с начало на трудовия договор - 15.03.2017 год. и дата на прекратяване на трудовия договор - 05.07.2018 год., за 2017 год. - 10 м. = 0.83 год. и за 2018 год. - 7 м. = 0.58 год.; А. Р. А., с начало на трудовия договор - 01.06.2016 год. и дата на прекратяване на трудовия договор - 31.12.2016 год., за 2016 год. - 7 м. = 0.58 год.; Р. С. К., с начало на трудовия договор - 17.07.2018 год. и дата на прекратяване на трудовия договор - 04.09.2020 год., за 2018 год. - 6 м. = 0.50 год. и към 31.07.2019г. - 7 м. = 0.58 год.; И. Х. Ю., с начало на трудовия договор - 25.11.2016 год. и дата на прекратяване на трудовия договор - 14.03.2017 год., за 2016 год. - 2 м. = 0.17 год. и за 2017 год. - 3 м. = 0.25 год. В заключението е отразено, че като собственик на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, Р. М. е се осигурявала, считано от 01.01.2016 год. до 31.07.2019 год., без прекъсване.

На поставения му седми въпрос от съдебно-икономическа експертиза, в заключението вещото лице е отговорило, че заетите лица на работа в ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” през 2016 год. са 1.75 бр., в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик и че процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” за 2016 год., е 35%. Отговорило е, че заетите лица на работа в ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” през 2017 год. са 2.08 бр., в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик и че процентът на изпълнение спрямо заложените параметри в бизнес плана за 2017 год., е 41.60%. На следващо място е отговорило, че заетите лица на работа в ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” през 2018 год. са 2.08 бр., в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик и че процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана за 2018 год., е 41.60%. Дало е заключение, че средно аритметично, процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” за трите финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., е 39.40%.

По поставения му осми въпрос от съдебно-икономическа експертиза, в заключението вещото лице е дало отговор, че документите, свързани с подпомаганите дейности по Договор №*** от 13.10.2014 год. - договори, анекси, приемо - предавателни протоколи, фактури, банкови извлечения и др., са налични в счетоводството на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” и че същите са приложени към материалите по административната преписка.

На деветия въпрос от съдебно-икономическа експертиза, вещото лице в заключението е посочило, че към Държавен фонд „Земеделие” е била подадена заявка за окончателно плащане №09/31203071/3/01 от 15.10.2015 год., с която са били заявени извършени разходи в размер *** лева/от одобрени *** лева/ и финансова помощ, в размер на *** лева, при одобрена субсидия в размер *** лева. и че с Уведомително писмо №1403/M312 от 18.01.2016 год., ДФЗ - Разплащателна агенция е уведомила ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” за извършено плащане, съгласно Договор №*** за отпускане на финансова помощ и подадената заявка, като оторизираната сума е в размер *** лева, при заявена *** лева. Отбелязано е, че заявение разходи са редуцирани със сума в размер на *** лева, което е довело до редуциране на финансовата помощ със сумата в размер на *** лева, като датата, на която е направено плащането, е 23.12.2015 година.

Във връзка с отговора на предходния въпрос, на последния десети въпрос вещото лице е отговорило, че е приложено писмо за оторизация на плащането №09/312/03071/3/01N01 от 21.12.2015 год., съгласно което, оторизираното плащане е в размер на *** лева, от което, 80% от фонд ЕЗФРСР - в размер на *** лева и 20% от Националния бюджет - в размер на *** лева.

На поставените му въпрос по съдебно-оценителната експертиза, в заключението вещото лице е отговорило, че:

Оспореното Решение №09/312/03071/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция е издадено на 02.08.2021 год. и за това, че при проверката е установено несъответствие между наличните активи и тези, които са финансирани от фонда и че това несъответствие касае заведените активи по счетоводна сметка 204-08/Сервизен инвентар/, като установените разлики между финансирани и налични активи са представени в таблица №1/на стр.3 от заключението/. Вещото лице е отговорило, че съгласно чл.55, т.1 и т.2 от ЗКПО, годишната амортизационна норма на дълготрайните материални активи от категория II - машини, производствено оборудване, апаратура, е 30% и че към 31.12.2020 год., съответно и към 02.08.2021 год., натрупаната амортизация на ДМА, заведени по счетоводна сметка 204/Машини, съоръжения, оборудване/ е в размер *** лева, както и че натрупаната амортизация на активите, заведени по сч.сметка 204, в това число заведените по партида 204 - 08/Сервизен инвентар/, където са включени установените като неналични активи, финансирани от фонда, към 02.08.2021 год. е 100%. На следващо място вещото лице е отговорило, че към 31.07.2019 год., натрупаната амортизация на ДМА, заведени по счетоводна сметка 204/Машини, съоръжения, оборудване/ е в размер *** лева, а натрупаната амортизация за активите, заведени по счетоводна сметка 204, в това число заведените по партида 204 - 08/Сервизен инвентар/, където са включени установените като неналични активи, финансирани от фонда, към 31.07.2019 год. е 90%.

В съдебно заседание вещото лице И.К. поддържа изготвените заключения по двете експертизи, като прави уточнение, че е допуснала технически грешки в заключението, а именно: На стр.9, в първия абзац, касаещ 2017 год., записаното: „Установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/с ДДС/”, да се чете:  „Установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/без ДДС/”, във втория абзац, касаещ 2018 год., записаното: „Установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/с ДДС/”, да се чете:  „Установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/без ДДС/” и в третия абзац, към дата 30.07.2019 год., записаното: „Установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/с ДДС/”, да се чете:  „Установен оборот от хотелиерски услуги – *** лева/без ДДС/”. Уточнява също, че сумите са верни и са изчислени без начисляване на ДДС, а само в скобите е допусната технически грешки и че същите тези технически грешки са пренесени и на стр.15, в последния абзац, касаещ 2017 год., на стр.16, в първия абзац, касаещ 2018 год. и втория абзац, към дата 30.07.2019 год. и че тези суми са включени в табл.4 на стр.9 и в табл.4 на стр.16, но твърди, че сумите са посочени коректно. Вещото лице отговаря и на поставени въпроси от процесуалния представител на жалбоподателя, като сочи, че отговорът на въпрос №3 е на база извършена справка в община Джебел и че не е проверявало, дали този туристическият данък е коректно изчислен и дали обектът правилно е поставен в зоната, за която е начислен данъка. Заявява, че е посетило община Джебел и директорът на Дирекция „Местни данъци и такси и общинска собственост” му предоставил данни, че начисленият данък е в размер на *** лева, за целия период, през който функционира обекта и че съответно, сумите, които са изписани за годините, са взети от община Джебел, след направена справка. Вещото лице заявява също, че не е правило изчисления, дали данъкът е правилно определен, като отново потвърждава, че записаното е по данни на директора на Дирекция „Местни данъци и такси и общинска собственост” при Община Джебел. Вещото лице И.К. пояснява, че в Решение №230 от 27.11.2013 год. на Общински съвет - Джебел е записано, че туристическият данък за категория места за настаняване „Една звезда”, за І-ва зона, е в размер на 0.30 лева, но дали процесният обект е І-ва зона, не е проверявала, както и не е проверявала обстоятелството, дали данъкът е правилно изчислен, тъй като не е имала такава задача, а въпросът, който й е бил поставен е – какъв е размерът на заплатения туристически данък? Пояснява, че на стр.8 он заключението, туристическият данък, който е записала, че е платен за трите години, е изчислен по 0.30 лева, съответстващ на І-ва зона и че освен предоставените регистри от счетоводството на ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, е съобразила отговора с данните, които са цитирани в протокола от проверката, извършена от НАП и проверката, която извършила в Община Джебел. Сочи, че броят на нощувките в колона №4 отговаря на тези, които са декларирани пред Община Джебел и този брой нощувки е констатиран при извършената проверка от НАП. Сочи също, че в протокола е описано, че тези нощувки, които НАП приема, че са реализирани, са на база декларациите, които са представени в Община Джебел, като според вещото лице, има разминаване в регистрите, които на нея й представили и регистрите, които са представили по време на проверката от НАП. На друг въпрос отговаря, че размерът на туристическия данък на брой турист за една нощувка. На въпрос, дали броят на нощувките, които са отразени в регистрите на жалбоподателя, умножени по 0.20 лева, е точно толкова, колкото той е платил за годината, вещото лице отговаря, че това не е така. На друг въпрос вещото лице И.К. отговаря, че не е изисквала допълнителни документи, тъй като не е имала такава задача, а задачата й е била да отговори, какъв е приходът и поради тази причина е извършила устна справка, след което направила сравнение с квитанциите за платен туристически данък при жалбоподателя, като заявява, че сумите съвпадат. Пояснява, че устната информация, която получила от Община Джебел, я записала и я сравнила с данните, които открила в счетоводството на ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, но е нямала поставена задача да събира и да прилага документи към заключението си.

Във връзка с изготвеното заключение по съдебно-оценителната експертиза вещото лице И.К. пояснява, че инвентарът е наличен по счетоводни данни към датата на проверката от ДФ „Земеделие” и че в счетоводството на ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.”, този инвентар е заведен като обща сума, но няма корекция и нищо не е бракувано спрямо първоначално заведения инвентар, след въвеждането в експлоатация на обекта, а е начислявана само амортизация на инвентара.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:

Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – заместник -изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП и съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, която предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Производството е започнало след влизането в сила на ЗУСЕСИФ/Обн., ДВ, бр.101 от 22.12.2015 год./ и приложими за него са процесуалните правила по този закон, като управляващ орган, одобрил проекта, в случая е именно ДФ „Земеделие”, който се ръководи от изпълнителен директор.

В нормата на §1, т.13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11, ал.1, т.4 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

На следващо място, съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

От посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” - РА е издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мярката по чл.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. Същевременно, нормата на чл.20а, ал.6 (Нова – ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) от ЗПЗП изрично предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случая, оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” - Б. С. А., на която, на посочените по-горе основания, със Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”/л.50-л.53/, е делегирано, в качеството й на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, със седалище:***, изпълнението на подробно и изчерпателно описаните в заповедта правомощия по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 год. и по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 год., като с т.1.38. от заповедта/л.52/, на същата изрично е делегирано правомощието да издава и подписва решения за налагане на финансови корекции (РФК) по чл.73, ал.1 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр.101 от 22.12.2015 год.) и актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) по чл.166, ал.2 от ДОПК, във връзка е установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от страна на бенефициерите, а с т.1.39. от заповедта й е делегирано правомощието да издава и подписва уведомителни писма за откриване на административно производство по издаване на решение за финансова корекция или акт за установяване на публично държавно вземане при наличие на законовите предпоставки за това. От горното следва безспорния извод, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от материално и териториално компетентен орган.

Оспореното решение отговаря на изискването за форма на административния акт, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Същото е издадено в писмена форма, съдържа правните и фактически основания за издаването му, както и съдържанието на разпоредените правни последици, като в мотивите към същото са обсъдени всички възражения на жалбоподателя и е посочено защо същите не се възприемат, както и ясно е посочено, защо се налага тази финансова корекция в посочения размер.

Съгласно чл.73, ал.1 - 3 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението по ал.1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Съгласно чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ, решението по ал.1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал.2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Видно от доказателствата по делото, така установената процедура е стриктно спазена.

На жалбоподателя ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.” ***, ***, е била осигурена възможност да представи в 14-дневен срок своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства, като това е било сторено с Уведомително писмо с Изх.№01-6500/2926  от 25.06.2026 год. заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, получено от ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.” на 01.07.2021 година. ЕТ „ЕКО ТУР – Р. М.” е представил своите възражения по основателността и размера на финансовата корекция в посочения срок, регистрирани  с Вх.№01-6500/2926 от 15.07.2021 год. на ДФ „Земеделие”. Решението за налагане на финансова корекция – предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено в рамките на едномесечния срок, регламентиран в чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ, а именно на  02.08.2021 година.

Съдът в настоящия състав намира за неоснователни доводите и оплакванията, развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание в хода по същество, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция. Според жалбоподателя, в процесното решение не се съдържала квалификация на допуснатото нарушение, с което била препятствана възможността му за защита и с което се лишавал и съдът от възможността да извърши контрол за законосъобразност. Тези оплаквания са неоснователни, тъй като от решението недвусмислено е ясно, кое е неговото правно основание и че това правно основание е съобразено с фактическите констатации и с касационното решение, постановено при отмяната на предходно издадения АУПДВ срещу същия жалбоподател. В тази връзка, на първо място, следва да се отбележи, че административният орган надлежно е подчертал обстоятелството, че административното производство е образувано в резултат на влязло в сила, т.е. на окончателното, Решение №6421 от 28.05.2021 год., постановено по адм.дело №709/2021 год. на ВАС, в което съдът е посочил, че „че неизпълнението на показатели, заложени в бизнес плана, представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция, на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП.”. Не е без значение е и фактът, че жалбоподателят вече е участвал като страна в това адм.дело №709/2021 год. и е запознат с пълните мотиви на съдебното решени и в този смисъл, позоваването на това съдебно решение с посочване на правното основание за издаване на финансова корекция, прави достатъчно ясно за жалбоподателя обстоятелството, кое е правното основание в случая и според съда, не накърнява неговото право на защита. На второ място, в решението административният орган детайлно е посочил кои нормативни разпоредби са нарушени от бенефициера по отношение на всяко едно от констатираните нарушения, като органът е подвел всяко едно от нарушенията под нормите на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, които имат основно значение за определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване БФП. Бенефициерът е имал възможност да разбере какви са нарушенията, за които се издава актът, както и какъв е размерът на подлежащата на възстановяване БФП за всяко от нарушенията. С оглед на горното, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не е могъл да установи какво точно нарушение е извършил, както и че е бил преграден пътят му на защита. Неоснователно, на следващо място, е и оплакването на жалбоподателя, че като основание за издаването на решението били посочени чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, които предполагали издаването на различни актове. На стр.1 от решението ясно е посочено, че същото се издава на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, като същото основание е посочено на стр.2 от акта, а всъщност, не става ясно, къде административният орган е посочил, че решението се издава на основание двете разпоредби. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че такова недоразумение било налице още в уведомителното писмо, с което жалбоподателят е уведомен за започването на производството по налагане на финансова корекция. Недвусмислено и многократно в уведомлението е посочено, че със същото се открива производство по издаване на решение за определяне на финансова корекция по чл.27, ал.6 от ЗПЗП, във вр. с чл.70 и сл. от ЗУСЕСИФ и само на едно-единствено място, на последната страницата от уведомителното писмо, административният орган е посочил, че ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане, като още в следващия абзац е посочено, че органът ще издаде решение за налагане на финансова корекция. Явно се касае за техническа грешка, която в случая е без значение, тъй като адресатът на акта не е подведен нито за реда, по който се издава акта, нито за акта, който ще бъде издаден, нито за друга негова особеност. Допуснатата техническа грешка, особено с оглед многократните посочвания, че се открива производство за издаване на решение за налагане на финансова корекция, не обуславя нито накърняване правата на жалбоподателя, нито препятства правото му на защита.

Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР за периода 2007 - 2013 год. са регламентирани в цитираната Наредба №29 от 11.08.2008 год., издадена от министъра на земеделието и храните/Обн., ДВ, бр.76 от 29.08.2008 г., посл.изм. и доп., ДВ, бр.76 от 02.10.2015 г., в сила от 02.10.2015 г./. Същевременно, според чл.27, ал.6 от ЗПЗП, „Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон.”. В случая е приложим е именно редът по чл.27, ал.6 от ЗПЗП, тъй като производството е започнало след влизането в сила на цитираната разпоредба.

По тези съображения съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспореното решение и при самото му издаване, с оглед неговата форма и съдържание, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му.

По отношение материалноправната законосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, съдът намира следното:

Нормата на чл.26, ал.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. регламентира, че кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл.43 от УПДФЗ по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение.

Съгласно разпоредбата на чл.16 от Наредба №29/2008 год., един от задължителните документи е изготвен от бизнес план, който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец (приложение №3) за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls”. Съгласно ал.2 на същия чл.16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредба №29/2008 год. В §1, т.6 от ДР на Наредба №29/2008 год. е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност”, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес, а легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост” е дадена в §1, т.26 от ДР на Наредба №29/2008 год., като според същата, това е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана, а съгласно §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба №29 от 11.08.2008 год., „проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба №29/2008 год., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение №6, тоест оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 312, посочени в чл.2 от Наредбата, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по проекта за съответния период. От изложеното следва, че след като бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ/В т.см. - Решение №1581/08.02.2021 год. по адм.дело №8437/2020 год. на ВАС – 8-мо отделение; Решение №6690/04.06.2020 год. по адм.дело №13736/2019 год.; Решение №15642/16.12.2020 год., Решение №15240/10.12.2018 год. по адм.дело №13050/2017 год. и др./.

Съобразно горното, административният орган, като е установил наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, законосъобразно е издал решение за налагане на финансова корекция. Според настоящия съдебен състав, от събраните и приобщени по делото доказателства, безспорно по делото се установяват посочените в оспореното решение нередности, представляващи основания за налагане на финансова корекция:

1. Нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които, проектът е определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ - „неизпълнение на одобрени индикатори”, в който смисъл е и константната практика на ВАС. В множество съдебни решения категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл.73 от същия закон и че безспорно показателите на бизнес-плана са индикатори.

Съдът в настоящия състав намира, че са изцяло неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че предвижданията в бизнес плана са прогнозни и нямат обвързващ бенефициера характер. Напротив, бизнес планът е неразделна част от сключения между бенефициера и ДФ „Земеделие” договор, а предвижданията в бизнес плана са индикатор за неговото изпълнение, както всъщност трайно се приема и в съдебната практика. В настоящия случай, при извършената проверка на място за 3 (три) пълни финансови години е установено, че бенефициерът е изпълнил бизнес плана средноаритметично за 2016 год., 2017 год. и 2018 год. – 8.39% от заложените приходи. Тези изводи за неизпълнение на бизнес плана безспорно се установяват и от приобщените по делото писмени доказателства, а в този смисъл са и мотивите към решението по адм.дело №709/2021 год. по описа на ВАС.

Изводите за неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице-икономист И.Н. Обстоятелството, че вещото е лице е достигнало до извод, че среднопретегленото изпълнение за трите години (2016 - 2018 год.) е 12.18% от заложените приходи, е свързано с факта, че бенефициерът, след извършената проверка от страна на ДФ „Земеделие”, е подавал коригиращи ДДС декларации. Коригиращите декларации са подавани след извършена проверка от страна на приходната администрация, при която са установени недекларирани приходи от хотелиерската дейност. При извършването на проверката на място, служителите на ДФ „Земеделие” не са имали възможност да установят недекларираните на доходи от страна на бенефициера и съответно - надлежно са определили процента на неизпълнение на бизнес плана, съобразно представените им документи. Нещо повече, дори да се приеме наличието на среднопретеглено изпълнение за трите години в размер на 12.18% от заложените в бизнес плана приходи, това не води до незаконосъобразност на административния акт, нито променя размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Това е така, тъй като съобразно т.30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год./Правилата/, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи и когато времетраенето на нарушението е над 1/една/ година, на възстановяване подлежи 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Съответно, дали процентът на изпълнение е 8.39% от заложените приходи или 12.18% от заложените приходи, е без значение, доколкото и в двата случая неизпълнението е под прага от 20% и е продължило и през трите години от проверявания период.

Във връзка с горното, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя във връзка с приложението на чл.46, ал.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. и респ. твърденията, че не били налице нарушения на т.4.12 и т.4.18 от сключения с ДФ „Земеделие” договор, като за да обоснове твърденията си, жалбоподателят развива доводи, че бизнес планът не бил част от договора, сключен между него и ДФ „Земеделие”, че показателите в него не били уговорени между страните, както и че не били задължителни за изпълнение.

Както вече бе обосновано и по-горе, бизнес планът, изготвен от бенефициера и представен пред ДФ „Земеделие”, е част от одобрения проект и съответно – той е част от сключения между ДФ „Земеделие” и бенефициера договор. Това е така, тъй като дефиницията на „Одобрен проект”, съгласно т.9.1, б.„г” от Договора, включва и представения от Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план. Следователно, неизпълнението на бизнес плана, означава и неизпълнение на инвестицията в съответствие с договора и неизпълнение на договорни задължения от страна на бенефициера. В практика на ВАС безспорно се приема, че бизнес планът е неразделна част от договора и от проекта за финансиране, както и че и неизпълнението на заложените в него резултати съставлява неизпълнение на самия проект и е основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ. В този смисъл например Решение №8661 от 01.07.2020 год., постановено по адм.дело №9469/2018 год. - IV отд. на ВАС, в което е прието, че: „Касационният съдебен състав намира за необосновано становището на първоинстанционния съд, че няма нарушение на т.4.12 от договора, тъй като заложените в бизнес плана показатели са изготвени от ползвателя на помощта и са представени от него в ДФЗ, като бизнес планът е неразделна част от сключения договор, поради което параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а същите са от съществено значение за изпълнение на целите, заложени в чл.2 от Наредба №30/2008 год., както и са от определящо значение при преценка за изпълнението на всяка инвестиция, нейната ефективност и рентабилност.”.

В тази връзка е неоснователно и тълкуването на понятието „икономическа жизнеспособност”, направено от жалбоподателя на стр.3-4 от писмената защита, което има за цел в крайна сметка да обоснове, че административният орган не може да упражнява контрол относно изпълнението на предвижданията в бизнес плана. Трайно в съдебната практика е установено разбирането, че неизпълнението на бизнес плана е основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ чрез издаването на решение за налагане на финансова корекция. Константна е съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори, което е основание за извършване на финансова корекция предвид нормата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и процедурата следва да е по реда на чл.73 от с.з./В този смисъл - Решение №5872/21.05.2020 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм.дело №11774/2019 г.; Решение №2709/19.02.2020 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм.дело №9703/2018 г.; Решение №3184/28.02.2020 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм.дело №7468/2018 г.; Решение №5040/04.04.2019 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм.дело №4307/2018 г.; Решение №5317/24.04.2018 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм.дело №1945/2018 г.; Решение №4933/03.04.2019 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм.дело №4912/2018 г. и др./.

За неоснователни съдът намира и оплакванията на жалбоподателя, че са налице разминавания между констатирания в Решението процент на изпълнение на финансовите показатели в бизнес плана и процентът на изпълнение, установен от вещото лице по назначената по делото СИЕ. Според жалбоподателя, тези разминавания означавали, че Решението е издадено нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Обстоятелството, че вещото е лице е достигнало до извод за различен процент на изпълнение, както бе отбелязано и по-горе, е свързано с факта, че бенефициерът, след извършената проверка от страна на ДФ „Земеделие”, е подавал коригиращи ДДС декларации. Коригиращите декларации са подавани след извършена проверка от страна на приходната администрация, при която са установени недекларирани приходи от хотелиерска дейност, но при извършването на проверката на място, служителите на ДФ „Земеделие” не са имали възможност да установят недекларираните на доходи от страна на бенефициера и съответно - надлежно са определили процента на неизпълнение на бизнес плана, съобразно представените им документи. Следва да се отбележи също така, че никой не може да черпи благоприятни за себе си последици от собственото си неправомерно поведение, каквото в случая се домогва да направи жалбоподателят. Отново следва да се отбележи, че дали процентът на изпълнение е 8.39% от заложените приходи или 12.18% от заложените приходи, е без значение, доколкото и в двата случая неизпълнението е под прага от 20% и е продължило и през трите години от проверявания период и предвид това, на възстановяване подлежи 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че органът е следвало да установи вида, степента и продължителността на неизпълнението, тъй като въз основа на тези показатели се определя размера на подлежащата на възстановяване БФП. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник”. В изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е приел Правилата за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП, които са обнародвани в „държавен вестник”. С тези Правила по ал.6 и 7 от ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони. След одобряването на Правилата, прилагането им е задължително за органа при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като административният орган не разполага с оперативна самостоятелност при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се отчитат тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка на тези обстоятелства, обратно на твърденията на жалбоподателя.

Съгласно т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения” от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 год., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи, както безспорно е доказано, че е в случая и това е продължило в упоменатия проверяван период/три пълни финансови години/, считано от началото на 2016 год., размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е 100%, като именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова корекция за това допуснатото нарушение.

Съдът намира за неотносимо изложеното от жалбоподателя относно заплатения от бенефициера туристически данък, както и относно това, че къщата за гости функционира по предназначение, т.к. оспореното решение не съдържа констатации в обратния смисъл, а само по себе си това, че обектът функционира по предназначение, не означава, че констатираните нарушения не са допуснати от бенефициера.

Относно нарушението на предвижданията в бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът намира, че това нарушение също представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ - „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл практиката на ВАС също е константна ЗУСЕСИФ/в т.см. - Решение №13331 от 27.10.2020 год. по адм.дело №8014/2018 год. на ВАС - IV отд., в което е прието че „Видно от разпоредбата на т.4.12 от сключения договор може да се направи извод за това, че заложените в бизнес плана работни места за производствен персонал са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна на финансовата помощ. В този смисъл, изискванията при сключване на договора несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не е спазил одобрения проект. Както бе посочено по-горе, установената нередност се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план.”. В настоящия случай, в изготвения от бенефициера бизнес план е било заложено задължението за разкриване на 5 работни места - 1 бр. управленски и 4 бр. производствен персонал. При проверка на място контролните органи са установили, че за три последователни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) не са наемани лица, с изключение на един представен трудов договор от 17.07.2018 год., за позиция „***”. По делото са представени писмени доказателства - справки от НАП, видно от които на 27.08.2019 год. е бил сключен и още един договор за позиция „***”. Така, при изчислението е установено, че средногодишно работодателят е поддържал: 1/1.75 работни места за финансовата 2016 год.; 2/2.08 работни места за финансовата 2017 год. и 3/2.08 работни места за финансовата 2018 год. или, средноаритметично за всички пълни три проверявани години, работодателят е поддържал 1.97 работни места, което представлява 40% изпълнение на заложените в бизнес плана показатели за съответствие с изискването за устойчива заетост. Тези обстоятелства се потвърждават от всички приети по делото писмени доказателства, както и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице-икономист И.Н. В този смисъл, безспорно по делото се установява, че е налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост. Критериите за устойчива заетост - броят и видът на работните места, които инвестицията ще създаде, са част от заложените в бизнес плана параметри, заедно с приходите от субсидираната дейност - целите на мярка 312 от ПРСП 2007 - 2013 год. Като не е изпълнил посочените по-горе критерии, бенефициентът е нарушил задълженията си по чл.4.12 от Договора за подпомагане №*** от 13.10.2014 год., съгласно която клауза: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение 2 към Настоящия договор и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.”. Представения пред административния орган бизнес план е относим за преценката, свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Съгласно Договора, Фондът има право да откаже изплащане на цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ, когато Ползвателя не е изпълнил някое от задълженията си по Договора и по Наредба №29/2008 год. както бе отбелязано и по-горе, дефиницията на „Одобрен проект”, съгласно т.9.1,б.„г” от Договора, включва и представения от Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, а съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба №29 от 11.08.2008 год., „Проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР.”. По този начин страните са определили, че евентуално несъответствие с бизнес плана ще представлява неизпълнение на задължение на ползвателя.

Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя, че към момента на проверката този персонал напълно е обезпечавал обема на работа към момента. Важното е в случая, че не са спазени целите, за които е отпусната безвъзмездната финансова помощ, тъй като не само откриването на нови работни места, но и запазването на вече назначените такива е основен приоритет на финансовата помощ. Всъщност, с това свое изявление жалбоподателят признава неизпълнението на бизнес плана в частта относно устойчивата заетост, а няма как да бъдат спазени целите, за които се отпуска безвъзмездната финансова помощ, ако не бъдат изпълнени заложените цели за осигуряване на заетост в селските райони, съобразно предвижданията в бизнес плана.

Изцяло неоснователни са доводите на жалбоподателя относно констатираното от органа неизпълнение на задълженията за осигуряване на устойчива заетост в насока, че макар и да не са постигнати заложения брой заети в дейността лица, то е налице частично изпълнение, което не може да се определи като неизпълнение. Това твърдението на жалбоподателя е нелогично, а е ноторно обстоятелството, че частичното изпълнение е вид неизпълнение. В заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, вещото лице е установило, че среднопретеглено за трите години изпълнението на бенефициера в частта относно устойчивата заетост възлиза на 39.40%  спрямо предвиденото в бизнес плана. Следователно, неизпълнението възлиза на 60.60%, като по отношение неизпълнението на показателите за устойчива заетост, размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се определя съобразно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения”, неразделна част от Правилата. В посочената точка е предвидено, че когато неизпълнението е равно или по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, на възстановяване подлежи 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ, като именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова корекция за допуснатото нарушение.

Следва да се подчертае, че неизпълнението на предвижданията в бизнес плана (както по отношение на финансовите показатели, така и по отношение на устойчивата заетост) безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Така се приема и в Решение №4752 от 22.04.2020 год., постановено по адм.дело №1583/2019 год. на ВАС - IV отд., в което е посочено, че „ След като при извършените проверки е установено, че за период от три години бизнес плана е изпълнен съответно на 5.17%, 26.17% и 34.84%, то безспорно е налице нарушение на поетия ангажимент по т.4.17 от Договора, изразяващ се в непостигане на предвидените финансови показатели, а с това се нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони.

Извън посочените по-горе нарушения, са констатирани и несъответствия между наличните при проверката на място активи и тези, които са финансирани чрез изплатената на 23.12.2015 год. безвъзмездна финансова помощ (липса на активи или по-малки количества на част от финансираните активи), които са изрично изброени в Решението за финансова корекция. Описаните несъответствия се явяват нарушение на чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2011 год. и на т.4.12, т.4.17, б.„а” и т.4.18 от Договора, които отново се явяват неизпълнение на посочените индикатори. Изводите за липсата на активи не се опровергава от заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице-икономист И.Н.

Съдът в настоящия състав намира, че по делото не е безспорно установено четвъртото констатирано нарушение, а именно - липса на представени от страна на бенефициента документи при извършената проверка в периода 23.07.2019 год. - 24.07.2019 год., за активите финансирани чрез изплатената на 23.12.2015 год. субсидия, която нередност представлява нарушение на чл.42, ал.З от Наредба № 29/11.08.2011 година, както и на т.4.13, 4.15 и 4.18 от Договора, като в такъв смисъл е и заключението на вещото лице, което на този въпрос е дало отговор, че документите, свързани с подпомаганите дейности по Договор №*** от 13.10.2014 год. - договори, анекси, приемо-предавателни протоколи, фактури, банкови извлечения и др., са налични в счетоводството на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.” и че същите са приложени към материалите по административната преписка. В тази връзка следва да се посочи, че по административната преписка от страна на административния орган са представени и съответно са приобщени като доказателство по делото такива документи – от л.391 до л.443 вкл., които са били представени от бенефициера с писмо с Вх.№01-6500/11648 от 09.12.2015 год. на ДФ „Земеделие”/л.389-л.390/, във връзка с получено от него уведомително писмо с Изх.№01-6500/11648 от 19.11.2015 год. на ДФ „Земеделие”, като такива документи са представени по преписката и приложени по делото от л.546 до л.740 вкл., т.е. по делото са приобщени и налични множество такива документи, в обем от около 250 листа, като същите са представени от административния орган, а на същия те са били представени своевременно от бенефициера. Предвид това съдът намира, че това нарушение не е доказано и съответно, неправилно и за него е определена финансова корекция, в посочения в т.4 от диспозитива на решението размер от *** лева.

Следва да се посочи, че административният орган правилно е определил правилно размера на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по посочения договор. Както бе отбелязано и по-горе, съгласно чл.27, ал.9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник”. В изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е приел Правилата за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП/Правилата/. С Правилата по ал.6 и 7 на чл.27 от ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони. Приетите от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Правила нямат обратно действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преценка на вече настъпили юридически факти, т.е. с тях не се констатират нарушения на задължения на бенефециерите по мерките от ПРСР и не се променят правните последици от вече извършени такива нарушения - възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Правилата определят единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения. Правилата са изготвени в съответствие с чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 год. на Комисията от 11 март 2014 год. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В посочените Правила, се определя конкретния период за проверка и начинът на определяне на санкцията, като следва да се отбележи изрично, че налагането на финансова корекция на самостоятелно основание се приема в разпоредбата на чл.46, ал.2 от Наредба №29 от 2008 год., съгласно която, в случаите по ал.1, Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Аналогично на Наредба №23 от 18.12.2009 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие” и мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., при констатиране на нередност по смисъла на Наредба №29/2008 год., компетентните органи имат правомощията да издадат решение за финансова корекция. Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба №29/2008 год., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал.2, размерът на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта се определя, като се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.

В настоящия случай, по отношение на първото констатирано нарушение, а именно неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, е приложим редът по т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения”, неразделна част от Правилата, която точка предвижда, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни години, са под 20% от предвидените приходи съобразно одобрения бизнес план и когато времетраенето на нарушението е продължило над две последователни финансови години, на възстановяване подлежи 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова корекция  за това констатирано нарушение. По отношение на второто констатирано нарушение, а именно неизпълнение на показателите за устойчива заетост, е приложим редът по т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения”, неразделна част от Правилата. В посочената точка е предвидено, че когато неизпълнението е равно или по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост, на възстановяване подлежи 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ и именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова корекция. По отношение на третото констатирано нарушение, а именно - несъответствия между наличните при проверката на място активи и тези, които са финансирани чрез изплатената на 23.12.2015 год. субсидия, е приложим редът по т.2 от Приложение към раздел I „Общи положения”, неразделна част от Правилата, съгласно която, в случай че ползвателят не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение, като времетраенето е с над 6 месеца с изключение на изменящите се сезонни условия за производство или предоставяне на услуги, е определена финансова корекция в размер на *** лева, представляваща цената на установените липси на описаните активи.

По отношение на четвъртото констатирано нарушение, а именно неспазване на условието за съхраняване на всички документи, свързани с подпомагане на дейности за срок от 5 години след сключване на договора, е приложим редът по т.13 от Приложение към раздел I „Общи положения”, неразделна част от Правилата, съгласно която, в случай че ползвателят не представя доказателства, че спазва задължението да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок от 5 години след сключване на договора, санкцията е в размер на 5% за всеки месец, през който нарушението не е отстранено - до достигане на пълния размер на изплатената финансова помощ по договора. Както бе посочено и по-горе, констатациите са това нарушение според настоящия съдебен състав, се опровергават от събраните по делото писмени доказателства и неправилно и за него е определена финансова корекция в размер на 100% от безвъзмездната финансова помощ, но това не оказва влияние на крайния резултат, разпореден с оспореното решение, а именно - не променя крайния определен размер на наложената финансова корекция.

Административният орган е съобразил и правилно е приложил разпоредбата на чл.3, ал.1 от Раздел II от Правилата, която предвижда, че когато бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, санкциите не се натрупват. Съгласно регламентацията, дадено в посочения текст от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 год., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, както в тези случаи, най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя безвъзмездна финансова помощ. Казано по друг начин, в тези случаи, най-големият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ определя общият размер на подлежащата за възстановяване финансова помощ. В случая, при доказаност на три от описаните общо четири нарушения и определената за всяко от тях санкция, правилно е взет най-големият размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, който е 100% от изплатената такава на 23.12.2015 год., в размер на *** лева, т.е. взет е предвид размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за нарушение, касаещо неизпълнението на финансовите показатели, а същият е и размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за нарушението, касаещо устойчивата заетост. В крайна сметка, правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл.3, ал.1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., е определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а именно – *** лева, като най-голям и представляващо всъщност 100% от получената безвъзмездна финансова помощ.

Така, поради изложените съображения, съдът в настоящия състав приема, че оспореното Решение №09/312/03071/3/01/04/02 от 02.08.2021 год. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, с Изх.№01-6500/2926 от 02.08.2021 год. на ДФ „Земеделие”, е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и изискуемото се съдържание, при спазване процесуалните правила и разпоредби и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по издаването му, както и в съответствие с целта на закона, т.к. определянето на финансова корекция чрез такова решение е начин да се възстанови положението преди извършването на разхода от съответния европейски фонд, който разход е признат за недопустим или незаконосъобразен, т.е. целта е да се поправи причинената вреда и се състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния проект и в този смисъл, този акт не е санкция, а вид договорна отговорност на бенефициера заради неизпълнени договорни и нормативни задължения, поети с подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответната мярка за подпомагане. От всичко горното следва, че по отношение на оспореното решение за налагане на финансова корекция не е налице нито едно от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на деловодни разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ДФ „Земеделие” – РА направените по делото разноски, възлизащи в размер на 5788.08/пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лв. и 08 ст./ лева, съгласно представения с молба Вх.№2458/22.11.2021 год. списък на разноските/л.104/, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за осъщественото процесуално представителство и защита по делото, съгласно представеното и приложено по делото Споразумение за предоставяне на правни услуги от 28.10.2021 год., сключено между „Адвокатско дружество ***” със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управляващия съдружник И. Т. Т., от една страна и ДФ „Земеделие”, със седалище ***, представляван от изпълнителния директор Б. М./л.105-л.106/, данъчна фактура №*** от *** год., издадена от „Адвокатско дружество ***” ***, ***, с ДДС №***, за сумата 5788.08 лева, от която, данъчна основа 4823.40 и ДДС 20% - 964.68 лева/л.107/ и банково извлечение от датата 22.11.2021 год. на „Юробанк” АД за движение по сметката на „Адвокатско дружество ***”, удостоверяващо получен превод по същата, на датата 22.11.2021 год., от ДФ „Земеделие”, на сумата в размер на  5788.08/пет хиляди седемстотин осемдесет и осем и 08 ст./ лева/л.108/.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.IV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

                                      

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представляван и управляван от Р. Н. М., против Решение №09/312/03071/3/01/04/02 от 02.08.2021 год. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” - Б. А., с Изх.№01-6500/2926 от 02.08.2021 год. на ДФ „Земеделие”, с което, на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, чл.46, ал.1 и ал.2 и ал.3, т.4, във вр. с неизпълнението на чл.2, чл.16, ал.2, чл.42, ал.3 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. и чл.70, ал.1, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и окончателно съдебно решение №6421 от 28.05.2021 год., постановено по адм. дело №709/2021 год. по описа на ВАС, в съответствие с чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., на жалбоподателя ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, е определена финансова корекция в размер на 229339.58 лева (двеста двадесет и девет хиляди триста тридесет и девет лева и 58 ст.), което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, съгласно таблица 5 към решението.

ОСЪЖДА ЕТ „ЕКО ТУР - Р. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представляван и управляван от Р. Н. М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие” – град София,  ***, с ЕИК ***, направените разноски по делото, в размер на 5788.08/пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лв. и 08 ст./ лева.

Преписи от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

                                                                        

 

 

                                                                С Ъ Д И Я :