РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Благоевград, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102996 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Д. З.” АД, с ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „К. Ал. Д.” № , представлявано от Д. Х. Д., Ж. М. Д., Ю.
К.К., Р. Ц. Д. Н.И.С. - винаги заедно по двама, чрез пълномощник, с която срещу А. „П. И.“,
с ЕИК по БУЛСТАТ: , с адрес: гр. С., ул. „М.” № , представлявана от Г. Т. - Председател на
УС е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2447,21 лева главница, представляваща изплатеното от дружеството - ищец застрахователно
обезщетение за увредения от настъпилото на 04.01.2021г. л.а. „Ш. О.“ с per. № с включени
обичайни ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, както и разноските по делото .
Препис от ИМ и писмените приложения към нея са връчени на ответника, който в
срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че на 04.01.2021г., на ПП-1 Е79, км. 371-500, с посока на
движение от гр. С. към гр. Б., е настъпило пътнотранспортно произшествие, при следните
обстоятелства: л.а. „Ш. О.” с per. № , собственост на М., управляван от М. М. Ат., преминал
през внезапно паднала на пътя скална маса. В резултат на ПТП на застрахования в
Дружеството по застраховка „Автогрижа“ полица № , л.а. „Ш. О.” са нанесени материални
вреди. Сочи се, че за описаното по-горе ПТП е съставен Протокол за ПТП с № от
04.01.2021г. от длъжностно лице в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Б., в който
са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП и причинната
връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални вреди по л.а. „Ш.О.“ с per. № .
Поддържа се, че на основание сключената застраховка „Автогрижа”, полица № , за
л.а. „Ш. О.”, при ищеца е постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил. Въз основа на предявената
претенция в „Д. З.” АД е образувана ликвидационна преписка № *********. Извършени са
огледи на увредения автомобил от ищеца и са изготвени описи на щетите. Посочва се, че
увреденият автомобил е възстановен в автосервиз „СУАБ СБА“ ЕООД, за извършените
ремонтно - възстановителни работи по л.а. „Ш. О. е представена фактура № от 17.02.2021 г.
на стойност 2432.21 лева.
Твърди се, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е републикански, а
1
отговорността на ответника се обосновава с твърдението, че съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона
за пътищата, ответникът осъществява изграждането, ремонтът и поддържането на
републиканските пътища. Изтъква се, че ответникът носи отговорност, която се изразява в
Бездействие. Сочи се, че в случая лицата, на които е била възложена работата по поддръжка
на пътя са проявили бездействие, като не са изпълнили задълженията за ремонт и
поддържане на републиканския път в съответствие с чл.30, ал.1 вр. с чл.29 от ЗП, както и
задълженията на Агенцията по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние,
да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно най - кратки
срокове, следствие на което става причина за ПТП. Сочи се, че по силата на ЗП на ответника
като стопанин на републикански път е възложено да полага грижата по недопускането и
отстраняването на препятствията по републиканските пътища, като отговорността на
ответника е гаранционно - обезпечителна, обективна, независимо от наличието на вина,
отговаря за действията или бездействията на лицата, които е натоварил с извършване на
възложената работа.
Сочи се, че дължимата сума по фактурата е изплатена от „Д. З.” АД на „СУАБ СБА”
ЕООД с Преводно нареждане на 19.02.2021 г., а във връзка с ликвидацията на преписката от
Дружеството са реализирани обичайни разноски в размер на 15:00 лева.
Твърди се от ищеца, че с изплащане на застрахователното обезщетение по
ликвидационна преписка № ********* „Д. З.” АД е погасило задължението си по
застрахователния договор да определи и изплати застрахователно обезщетение и встъпило в
правата на застрахования - М., срещу А.„П. и. на основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите за сумата от 2447.21 лева), представляваща изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 2432.21 лева и направените обичайни разноски за
неговото определяне в размер на 15.00 лева.
Изтъква се, че на ответната страна е изпратена Регресна покана с Изх. № *********
от 13.04.2021 г. за възстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение с
включени обичайни ликвидационни разноски в размер на 2447.21 лева и получена на
14.04.2021 г., но при липса на данни за погасяване на задължението към ищеца.
При поддържане на фактически твърдения в изложения смисъл се обосновава правен
интерес от предявяване на иск.
Прави се искане за разноски, както и за събиране на писмени доказателства, за
събиране на гласни доказателства при призоваване на две лица - водачът на л.а.Ш. О., с per.
№ , който да се призове на адрес: с. П. общ. С., ул. „Г.”№ , както и ИЛ., младши
автоконтрольор Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Б.съставител на Протокол за
ПТП № от 04.01.2021г., който да се призове по местоработата му - ОД на МВР гр. Б., ул.
„В.Ч.“ №
За установяване на механизма и причините за настъпване на процесното ПТП, както
и на вида, и на стойността на уврежданията по процесния автомобил е поискано допускане
изслушването на съдебна автотехническа експертиза с посочени задачи, а в случай, че
ответникът оспори извършеното от „Д. З.” АД плащане на сумата от 2432.21 лева,
представляваща дължимото застрахователното обезщетение по процесната преписка, да
бъде допуснато изслушването на съдебно-. счетоводна експертиза, по която вещото лице,
след като се запознае с документите по делото и направи справка в „СУАБ СБА” ЕООД
и/или „Банка ДСК” АД, да отговори постъпила ли е сумата в размер от 2432.21 лева,
представляваща дължимата сума по фактура с № от 17.02.2021г., по сметката на „СУАБ
СБА“ ЕООД в „Банка ДСК” АД.
При признаване на определени факти от ответника се иска приемането им и
обявяването като ненуждаещи се от доказване.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 от ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор.
Предявеният иск се оспорва като неоснователен по основание и размер. Размерът се
определя като прекомерен. Оспорват се вида и размера на щетите. Оспорва се
Застрахователна полица № от 05.06.2020г., както и че договорът е породил валидно
действие. Твърди се, че липсват доказателства, че застрахователния договор е породил
2
валидното си действие към датата на настъпване на ПТП. Сочи се, че липсват доказателства,
че първата вноска по застрахователния договор е била платена, поради което се оспорва, че
застрахователния договор е влязъл в сила, съгласно изискването на чл.351, ал.3 КЗ, както и
че останалите разсрочени вноски от застрахователната премия са платени.
Оспорва се материалната доказателствена сила на протокол за ПТП №
1580191/04.01.2021г.
Оспорва се механизма на ПТП, причинно - следствената връзка между вредите и
увреждащото деяние.
Твърди се настъпване на ПТП в резултат на груба небрежност на поведението на
водача. Размера на вредите се оспорва като прекомерен, без да са ясни какви по вид щети са
причинени, като се оспорват опис - заключенията.
Обосновава се твърдението, че падането на камъни на пътя, е непреодолима сила.
Твърди се заплащане на обезщетение по непокрит застрахователен риск.
Прави се и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
автомобила - пр.основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава
неоснователност на иска.
Не са направени искания по доказателствата.
Правно основание на предявения иск – осъдителен с правно основание чл. 410, ал.
1,т.2 от КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възражението на ответника за съпричиняване е
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива. Допусната
и назначена е съдебно – авто-техническа експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
На 05.06.2020г. между ищцовото дружество „Д. з.“ АД и М. М. Ат. е сключен договор
за комбинирана застраховка „Автогрижа“, видно от застрахователна полица № . Предмет на
договора за застраховка е МПС - лек автомобил, марка Ш., , с рег.№ , със срок на действие
на застраховката 12 месеца – от 15:00 часа на 05.06.2020г. до 23:59 часа на 04.06.2021г.
Договорът е сключен при ОУ Каско на МПС.
Във връзка с оспорванията на ответника, че застрахователният договор не е
породил валидно действие, от ищеца са представени допълнителни доказателства – разписки
за заплатени вноски от застрахователната премия по полица № 0320200323010966 и снимки
на процесния автомобил, изготвени в деня на сключване на застрахователния договор.
В частта „Покрити рискове“ от застрахователния договор, е посочено „Каско на
МПС“. Уговорено е разсрочено изплащане на застрахователната премия, платима на 4
вноски, както следва: на 05.06.2020г.; на 04.09.2020г.; на 04.12.2020г.; на 04.03.2021г.
последната.
От протокол за ПТП № 1580191 от 04.01.2021г. се установява, че на посочената дата в
06:50 часа на ПП 1 Е 79 км. 371-500 посока на движението от гр.С.към гр.Б. настъпило ПТП,
при което лек автомобил „Ш. О.“ с рег.№ , собственост на М., управляван от М. М. Ат.,
преминава през внезапно паднала на пътя скална маса, в резултат на което в протокола са
описани като видими щети следното: охлузена предна броня в дясната си част, повредено
окачване на автомобила отпред в дясно, спукана предна дясна гума, счупена предна дясна
джанта.
Не е спорно, че собственикът на увредения автомобил е предявил пред
застрахователя претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило на
04.01.2021г. застрахователно събитие, която претенция е заведена като щета под №
*********, като на 04.01.2021г. М., в качеството на застрахован, е подал до ищеца, в
качеството на застраховател, Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“.
По повод на заведената щета от застрахователя са изготвени опис – заключение за вреди на
МПС по щета № ********* от 04.01.2021г., от 12.01.2021г. и от 16.02.2021г., в които са
3
описани констатирани вреди, количеството им, както и е посочен начина на
възстановяването им.
С Възлагателно писмо от 11.01.2021г. застрахователят „Д. З. АД е възложило на
СУАБ – СБА ЕООД, Б. на основание сключен помежду им договор, извършването на
ремонт на МПС с рег.№ , марка „Ш. О.“, собственост на М.. Към писмото е приложено и
изготвен от застрахователя опис – заключение по претенция № *********/11.01.2021г.
Няма спор също така, че автомобилът е предаден в този сервиз за ремонт с приемно –
предавателен протокол от 25.01.2021г. и върнат на собственика също с приемно –
предавателен протокол от 15.02.2021г. За извършения ремонт е издадена фактура №
/17.02.2021г. на стойност 2432,21 лв.
Застрахователят е издал Ликвидационен акт № 982473 от 17.02.2021г., с което е
разпоредено на СУАБ – СБА ЕООД да се изплати с платежно нареждане по посочена
банкова сметка сумата от 2432,21 лв.
Видно от платежно нареждане от 19.02.2021г. е, че застрахователят – ищец е превел
по сметка на извършилия ремонта сервиз – СУАБ – СБА ЕООД сумата от 2 432,21 лв., на
основание щета *********, за увредено МПС
Застрахователното дружество е изпратило регресна покана с изх.№ ********* от
13.04.2021г. до ответника АПИ – с искане заплащане на сумата т 2447,21 лв., на основание
заплатено застрахователно обезщетение. Поканата е връчена на ответника на 14.04.2021г.,
видно от обратна разписка на товарителница: 909965658313.04.2021г.
По делото в качеството на свидетел е разпитан св.М.А. – водач на увредения
автомобил по време на настъпване на процесното ПТП. Свидетелят посочва, че е управлявал
автомобила рано сутрин, когато е било тъмно, като в автомобила е имало общо пет човека и
са пътували за С. за лечение на близък. Свидетелят посочва, че ПТП е станало рано сутрин,
било е тъмно и е валяло „много дъжд“, когато преди тунела в с.Ж. колата „направо“ се
„натресе“ върху големи скали на пътното платно. Свидетелят подчертава, че става дума за
няколко скали с големина от около 20,30 до 50 см, върху които колата се качила, след което
не била в състояние да се придвижва на собствен ход, което наложило автомобилът да се
репатрира до сервиз. Не е имало обозначителни или други предупредителни знаци относно
наличието на скална маса на пътя. Свидетелят изрично подчертава, че се е движел със
скорост от около 30-40 км/ч, тъй като времето не позволявало да се движи по-бързо, като
след удара цялата предница на колата е била много зле, включително броня и калници.
Като свидетел по делото е разпитан и полицейският служител, който е съставил и
попълнил протокола за ПТП – св.Р.. Свидетелят потвърждава, че е съставил този протокол,
както и че в него е отразил обстоятелствата, такива, каквито ги е установил на мястото на
произшествието и е записал останалите данни по това, което му е било съобщено от
участниците в инцидента.
В заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
описва следния механизъм на ПТП, както и протичането му в динамика, както следва: на
04.01.2021г. около 0730 ч., лек автомобил Ш. О., с per. , се е движил в посока от гр. С. към
гр. Б., по ПП1 Е 79. Автомобилът бил управляван от М.А.. При приближаване към км.
371+50° автомобилът се движил в дясната пътна лента. С предната си дясна гума
автомобилът преминал през внезапно паднала на пътя скална маса. В предната си дясна част
/предна броня вдясно/ на автомобила се получили щети - охлузване, охлузен бил и предния
десен калник. Вследствие на преминаването на предното дясно колело през свлечената на
пътя скална маса, са получени по-съществените щети по процесното ПС, а именно
повреждане на окачването отпред вдясно, счупване на предната дясна джанта, спукване и
разхерметизиране на предна дясна гума. Най-вероятно със задно дясна колело автомобилът
не е преминал през падналата скална маса, липсват данни за щети по задната дясна част.
Според експертизата описаните в Опис заключение по претенция № ********* от
11.01.2021 г. ремонтно-възстановителни дейности и части са били необходими за
отстраняването на вредите по процесния автомобил.
Посочените в три бр. Опис-заключения за вреди на МПС от 04.01.2021 г., 12.01.2021
г. и 16.02.2021 г. и вредите в Опис заключение по претенция № ********* от 11.01.2021 г.
се намират в причинно-следствена връзка с настъпилия на 04.01.2021 г. пътен инцидент.
4
На база средни пазарни цени, стойността на отстраняване на вредите по л. а. Ш. О. с
per. № към датата на процесното ПТП вещото лице определя кръгло на 2450,00 лв.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекс на застраховането, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи
от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. За да бъде уважен иска, ищецът следва да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало
правоотношение между него и собственика на увредения автомобил, чрез сключен
застрахователен договор, сбъдване на уговорен покрит застрахователен риск, заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца и ответникът да е причинил вредата, обезщетена от
застрахователя или да е лице, което на законово основание носи отговорност за
непозволеното увреждане, причинно – следствена връзка между вредата и увреждащото
деяние.
В съдебната практика се приема, че застрахователят, суброгирайки се в правата на
удовлетворения застрахован може да упражни регресното си право, както срещу прекия
причинител на вредата, така и срещу възложителя на работата, при извършване на която са
произтекли вредите, или срещу собственика на вредоносната вещ (решение №
152/02.02.2011 г. на ВКС, ТК, І т.о. по т.д. № 51/2010 г.).
От приетите по делото доказателства се установи, че между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил е била налице договорна обвързаност към датата на
твърдяното пътно-транспортно произшествие –04.01.2021г., основана на договор за
застраховка „Каско на МПС“ . По делото е приет като писмено доказателство писмен
договор под формата на застрахователна полица, удостоверяващ наличието на
горепосоченото облигационно правоотношение. Неоснователни са възраженията на
ответника за липса на валидно сключен договор за застраховка и по – специално
възражението, че договорът за застраховка не е породил валидно действие, поради
непредставяне на доказателства, че първата вноска по застрахователната премия е била
платена и на основание чл.351, ал.3 КЗ се поддържа, че застрахователният договор е влязъл
в сила.
Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от Кодекс за
застраховането застрахователният договор се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има
такива, са неразделна част от договора. В настоящия казус е налице писмен договор за
застраховка, към договора са приложени Общи условия.
В случая, във връзка с оспорването и разпределената доказателствена тежест ищецът
представи доказателства, удостоверяващи фактът на заплащане от застраховането лице на
вноските по застрахователната премия. В настоящия казус се установи наличието на
валидно към датата на настъпване на ПТП застрахователно правоотношение (с определени
покрити рискове), в който смисъл е застрахователната полица. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че липсват доказателства за плащане на
премията по застрахователния договор и на още едно основание - с такова възражение
разполага само застрахователя, но не и трето лице извън страните по договора за
застраховка. За пълнота следва да се посочи, че в случая безспорно се установи плащането
на застрахователните премии.
Неоснователно е оспорването и за липа на валидно действие на договора и на другото
поддържано основание - а именно – неспазване на разпоредбите на т.38, т.39 и т.49.11 от
ОУ към договора за застраховка и липсата на доказателства за представяне на процесното
МПС за оглед от застрахователя и липсата на съставен за това подписан от страните
протокол. По делото от застрахователя са представени снимки, които индицират, че
5
процесния автомобил е бил предоставен за оглед към датата на сключване на застраховка.
Отделно от това – с поддържаното възражение за липса на валидно действие на договора
разполагат само страните, но не и третото на правоотношението лице. От друга страна – в
областта на търговското право недействителността на търговските сделки се подчиняват на
по-различни правила, като в случая е приложима разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ, според
който страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. На по-силното основание
трети лица не могат да се позовават на нищожност на сделка или липса на валидно нейно
обвързващо страните действие, при липса на данни за оспорване за това от самите страни по
материалното правоотношение. По естеството си това възражение има отношение към
оспорването от ответника за наличието на причинна връзка с установените по вид вреди и
дали и доколко същите са в пряка последица от претърпяното увреждащо събитие.
От ответната страна е оспорен и механизма на ПТП. В хода на производството се
установи и настъпилото пътно-транспортно произшествие. От приетия като доказателство
по делото Протокол за ПТП № от 04.01.2021г. се установява, че на 04.01.2021г. в 6:50 ч. на
ПП – I Е 79, км. 371-500 в посока на движение от гр.С. към гр.Б.при движение на лек
автомобил с ДК № по пътя попада на внезапно срутили се камъни на пътното платно,
вследствие на което се блъска в тях и реализира ПТП. Макар съставителят на протокола за
ПТП да не е присъствал на реализиралото се произшествие, съдът приема, че в конкретния
случай е налице основание да се счете, че в достатъчно убедителна степен се установява
настъпване на вреди при описаните в исковата молба обстоятелства –падане на камъни на
пътното платно. Мястото на произшествие е било посетено от съставителя на протокола за
ПТП, като непосредствено са описани констатираните щети по време на съставяне на
протокола – охлузена предна броня в дясна част, повредено окачване на автомобила отпред
в дясно, спукана предна дясна гума, счупена предна дясна джанта.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза дава положителен извод, че е
налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и уврежданията по
автомобила, описани от застрахователя. Ето защо и в тази насока възраженията на
ответника са неоснователни.
От страна на ответника е оспорен протокола за ПТП. Протоколът за пътно-
транспортно произшествие, съставен от длъжностни лица в кръга на служебните им
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Когато не е
оспорен в процеса, той се ползва не само с обвързваща съда доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието им изявление на длъжностното лице, но
и с материална доказателствена сила и съставлява доказателство за изявленията пред
съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия – в тази насока
Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 98/25.06.2012 г. по т. д.
№ 750/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. При оспорване съдържанието на протокола, предвид
характера му на официален свидетелстващ документ, доказателствената тежест за
установяване неговата неверност се носи от оспорващата го страна. От страна на ответника
не са ангажирани доказателства за неверност на протокола за ПТП.
Пътният инцидент се установява и от показанията на свидетеля А., в качеството му
на водач на увредения автомобил, както и от показанията на св.Р. като съставител на
протокола. Вещото лице също така потвърждава, като достоверен описания в протокола за
ПТП механизъм на настъпване на ПТП, както и на неговата динамика.
Не са налице обстоятелства, които да дискредитират показанията на разпитаните
свидетели или до оборят обосноваността на изводите на вещото лице, като гласните
доказателства и данните от експертизата се подкрепят и взаимно допълват.
Тези обстоятелства, преценени в съвкупност, налагат извод, че щетите са получени
поради падане на камъни на пътното платно на Път I Е 79, км. 371 – 500, за който път не се
спори, че е част от републиканската пътна мрежа, задължение за поддържането, на което
има А.„П.и.“ съгласно чл. 21, ал. 3 от Закон за пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна
държавна собственост. От друга страна съгласно чл. 21 ЗП А. „П. и.“ провежда обществени
6
поръчки и одити за пътна безопасност, строителство, ремонт и поддържане на
републиканските пътища. А. е длъжна да следи за безопасността на пътната инфраструктура
с цел осигуряване на пътна безопасност и предотвратяване на ПТП. В чл. 3, ал. 1 от Закон за
движение по пътищата е предвидено, че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация, организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. На основание чл. 22 ЗП О. П.у.Б.
има правомощия да представлява АПИ по съдебни дела. А. „П. и.“ осъществява дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища – чл. 30, ал. 1 ЗП. За
целта и се предоставят финансови средства, които насочва и разпределя по реда на ЗОП.
Като възложител по договорите за възлагане на обществени поръчки по строителството,
ремонт и поддържане на републиканските пътища, АПИ носи пълна отговорност при
некачествено, лошо изпълнение или цялостно неизпълнение на договора от изпълнителя, на
когото е възложена дейността. По силата на чл. 49 ЗЗД на АПИ принадлежи контрола за
изпълнението на сключените от нея договори за възлагане на извършването на ремонт и
поддържане на пътищата. Неизпълнението на задължението да поддържа пътното платно в
безопасно състояние и съответно да обозначава, обезопасява възникналото на пътя
препятствие, представляващо опасност за движещите се автомобили за предпазването им от
катастрофи и повреди, е довело до причиняване на имуществени вреди на собственика на
автомобила.
От събраните писмени и гласни доказателства и заключение на приетите съдебно-
счетоводна и съдебно-автотехническа експертизи се доказва, че вредите, настъпили върху
лекия автомобил, застрахован при ищеца, са възникнали именно в резултат на ПТП,
настъпило на 04.01.2021г. Изяснен е механизмът на причиненото увреждане и причинно-
следствената връзка между настъпилите повреди и ПТП.
Сбъдването на застрахователно събитие поражда задължението на ищцовото
дружество - застраховател да заплати обезщетение на пострадалото лице – собственик на
увредения автомобил. Изпълнението на това задължение е удостоверено с платежно
нареждане от 19.02.2021г., с което по сметка на оторизирания сервиз, отстранил ремонта,
застрахователя – ищец е превел сумата от 2432,21 лв., на основание щета: *********, за
МПС с рег.№ Е4422МВ.
Датата, на която е възникнало регресното право на ищеца - застраховател за
платеното застрахователно обезщетение, е датата, на която застрахователното обезщетение е
било изплатено от застрахователя към застрахования. Обхватът на суброгационното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи
на застрахования. При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, регресното право
на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди. В случая, съгласно
кредитираното заключение на приетата съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност
на причинените на автомобила вреди към настъпване на ПТП е 2450,00 лв.
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба за наличие на
непреодолима сила.
Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността да изпълни се
дължи на причина, което не може да му се вмени във вина. Разпоредбата на чл. 306 ТЗ
регламентира като обстоятелство, изключващо отговорността при неизпълнение,
непреодолимата сила. Тя е дефинирана като непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след облигационното задължение. В гражданското право
като обстоятелство изключваното отговорността на длъжника се възприема и случайното
събитие. То също се дефинира като непредвидимо, непредотвратимо, непреодолимо събитие
или действие, при което липсва виновно поведение на длъжника. Като част от фактическият
състав и на двете е наличието на причинна връзка между събитието/ непреодолимата сила и
невъзможността за изпълнение. В тежест на този, които се позовава на такова обстоятелство
е да го докаже, тъй като той черпи за себе си благоприятни правни последици от него. Други
елементи от фактическия състав на непреодолимата сила/ случайното събитие е
установяването, че длъжникът няма вина за настъпването им, както и осъществяването им.
7
Събраните доказателства установяват, че застрахователното събитие е настъпило в резултат
на падане на камъни на пътното платно. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства, че падането на камъните на пътното платно се дължи на причина,
изключваща отговорността му. Задължение на ответника е да осигури безопасността на
пътното платно.
Неоснователни са и възраженията относно плащане от страна на застрахователя по
непокрит риск. Изрично в клаузи от общите условия на сключения застрахователен договор
е уговорен като покрит риск в Раздел II, т.5 Покрити рискове – вреди в следствие на
натрупване и свличане на земни пластове, като в Раздел ХII, Определения е дадена
дефиниция на рисковете свличане на земни пластове – т.76.12. – откъсване и бавно
движение от геоложки характер на земни маси по склонове и откоси под действието на
тежестта им и на открито течащи или подпочвени води. Щетите от свличане на земните
пластове се изразяват в деформиране, повреждане, разрушаване или затрупване на МПС, а в
т.76.13. е дадена дефиниция на срутване на земни пластове – падане на големи земни скални
маси от планински масиви или от брегове, възникнало внезапно, бързо и еднократно.
Щетите от срутване на земните пластове се изразяват в счупване, деформиране, повреждане,
разрушаване или затрупване на МПС.
Установеният механизъм на настъпване на ПТП сочат, че се е осъществил именно
увреждащо събитие, което е от категорията покрити застрахователни рискове.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване в резултат на виновни или
умишлени действия от страна на водача на автомобила, или такива, извършени при
условията на груба небрежност. В тежест на поддържащата това твърдение страна е да го
установи пълно и главно /арг. чл.154, ал.1 ГПК/, доколкото от установяването му тази
страна ще черпи благоприятни правни последици.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение
№ 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. №
971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд
последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на
чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на
ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
8
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата също не е достатъчно, за да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
С оглед данните от САТЕ относно причините за ПТП и поведението на водача на
автомобил, както и показанията и на двамата свидетели и протокола за ПТП не са
установени данни за поведение на водача на МПС, което да е в разрез с установените
правила по ЗДвП.
Не се установи при условията на пълно и главно доказване от страната, която носи
доказателствената тежест да установи възражението си за съпричиняване на вредата –
ответника, че водачът на автомобила с поведението си е допринесъл за вредосният резултат,
било при условията на умисъл, било при проявена груба небрежност.
По изложеното е налице доказване на правопораждащото основание на спорното
право, което е установено по размер и от вещото лице.
С плащането на разноските по отстраняване на вредите, причинени от увреждането,
като покрит застрахователен риск, застрахователят встъпва в правата на увреденото лице и
може да предяви иск до размера на действителния размер на обезщетението, както и по
отношение на направените разноски, свързани с неговото определяне – Раздел IХ – Давност
и право на регрес, т.75 от ОУ.
По изложеното искът е основателен и доказан до размера, поискан в исковата
молба и установен от САТЕ, като се уважи до сумата от 2 432,21 лв. отговорността на
причинителя на вредата в случаите на суброгация е в размера на сумата, която
застрахователят е изплатил на увреденото лице или на оторизирания сервиз, както е в
случая ,но не и по отношение на други суми, за които няма данни същите да са извършени
като разход от застрахователя във връзка с определяне на застрахователното обезщетение.
По отношение на ликвидацонните разноски, претендирани от ищеца в размер на 15,00 лв.,
ищцовото дружество не е представило доказателства за извършването им и
респ.определянето им като конкретна стойност, доколкото не е представен доклад по щета
или друг документ, въз основа на който същите са определени като основание и размер.
Макар и да са обичани тези разноски следва също да се установят пълно и главно и по
основание, и по размер от претендиращата ги ищцова страна и в този смисъл същите не се
предполагат. Ето защо предявеният иск следва да се уважи само до размера на действително
извършените и заплатени разноски на увредения чрез изплащането им по уговорения в ОУ
начин, чрез доверен сервиз, в размер на 2 432,21 лв., а до поискания от 2 447,21 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен, като недоказан по основание и размер.
Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба пред РС София –
27.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца. Ищецът е поискал
присъждането им, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени такива
от 97,89 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 332,50 лв. за възнаграждение за вещо
лице, 40 лв. за призоваване на свидетели, като е поискано присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода от спора на ищеца от ответната страна следва да се заплатят общо
разноски, съобразно уважената част от 566,79 лв., при определяне на минимален размер за
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. На основание отхвърлената част на ответната
страна се дължат разноски от 0,61 лв., при определяне на същия размер юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П.И.“ - С., ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “М.“ № ,
представлявано от Г. Т. – председател на Управителния съвет да заплати, на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ да заплати на „Д. З.” АД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „К. Ал. Д.” №, представлявано от Д. Х. Д., Ж. М. Д., Ю.К. К., Р.Ц. Д., Н. И. С. -
винаги заедно по двама, чрез пълномощник, сумата от 2 432,21 /две хиляди четиристотин
тридесет и два лева и двадесет и една стотинки/ лева главница, представляваща изплатеното
от дружеството - ищец застрахователно обезщетение за увредения от настъпилото на
04.01.2021г. л.а. „Ш. О. с per. № , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в РС С.– 27.07.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата над уважения размер до пълния предявен от 2 447,21 лв.
отхвърля, иска като недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА А. „П. И.“ - С., ЕИК седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “М. № , представлявано от Г. Т. – председател на Управителния
съвет да заплати на „Д. З.” АД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „К.
Ал. Д.” № , представлявано от Д. Х. Д., Ж. М. Д., Ю. К. К., Р. Ц.Д. Н.И.С. - винаги заедно по
двама, чрез пълномощник сумата от 566,79 лева (петстотин шестдесет и шест лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща сторени разноски в производството,
съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ОСЪЖДА „Д. З.” АД, с ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. С. бул. „К. Ал. Д.” № , представлявано от Д. Х. Д., Ж. М. Д., Ю. К. К. Р.
Ц.Д., Н. И. С. - винаги заедно по двама, чрез пълномощник да заплати на А. „П. И.“ - С.
ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “М.“ №, представлявано от Г. Т. –
председател на Управителния съвет сумата от 0,61 /шестдесет и една стотинки/ лв. разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми – IBAN: в „УниКредит
Булбанк” АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, подадена чрез Районен съд – Б. пред
Окръжен съд – Б.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10