№ 2470
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Райна Мартинова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно
гражданско дело № 20221100500264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20205396/31.10.2021 г., постановено по гр.д. № 18100/2019 г. по описа на СРС,
60 състав, е отхвърлен предявеният от „М.Т.“ ЕООД срещу „З.К.Л.И.“ АД иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 537 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на 05.11.2018 г.
застрахователно събитие с лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ 4 Матик“, рег. № *******.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, с която съдебният акт се обжалва с доводи за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че в хода на производството предявеният иск е доказан по
несъмнен начин – установено е било, че предната решетка на автомобила е била увредена
/счупена/. Върху увредената решетка се намирали емблемата на автомобила и датчикът за
дистанция /дистроник/. Ищецът закупил нови части и заплатил ремонта на автомобила на
обща стойност 536,99 лева. Счита, че от заключението на САТЕ се установяват всички
предпоставки за основателност на иска. Подчертава, че претенцията му касае не увредената
емблема, а капака, чиято стойност е в размер на 322,49 лева, както и стойността на труда /18
лева на час/. Предмет на събитието били решетката и дистроникът, за увреждането на които
счита, че застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Заявеното
искане е за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият /ответник по делото/
1
оспорва жалбата, като поддържа, че същата е неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца и ответното дружество застраховател, са
констатирани щети, докато автомобилът се е намирал в паркирано състояние на ул.
„Черноризец Храбър“ в гр. София – щета на капака на дистроника /решетка-дистроник, на
която се намирали емблемата на автомобила и сензора за дистанция/, но застрахователят
неправомерно е отказал да заплати застрахователно обезщетение.
Ответникът е оспорил предявения иск, като е поддържал, че се касае за изключен от
застрахователно покритие по договора риск – заявена за обезщетяване била само
декоративната емблема-решетка пред дистроник, а съгласно т. 27, вр. т. 27.5 от ОУ,
приложими към договора, не подлежали на обезщетяване емблеми, ако същите не са били
увредени от ПТП, регистрирано с протокол от компетентните органи. Оспорва механизма на
реализиране на увреждането, както и наличието на причинно-следствена връзка межу
твърдяното събитие и вредата, вида, характера и степента на увреждане на детайлите на
автомобила. Оспорва иска и като завишен по размер. Счита, че не е дал повод за
предявяване на иска.
С доклада по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно, че страните са
били обвързани от договорно правоотношение по имуществена застраховка по отношение
на процесния автомобил, че на 06.11.2018 г. ищецът е уведомил ответника за настъпило на
05.11.2018 г. събитие, за което при ответника е е била образувана преписка по
застрахователна щета, както и че застрахователят е отказал да заплати застрахователно
обезщетение.
От приетите в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства се
установява следното:
При заявяване на процесното събитие пред застрахователя представител на ищеца е
посочил, че автомобилът е бил паркиран на ул. "******* и на 05.11.2018 г. сутринта лицето
е забелязало, че декоративната емблема на дистроника е била отчупена и извадена. Като
констатирани увреждания са посочени: емблема – декоративна решетка пред дистроник.
При извършения съвместен оглед от представители на застрахователя и на ищеца в
съставеното опис – заключение на щетите по автомобила са описани следните увреждания:
емблема предна /декоративна решетка дистроник/.
Ищецът е заплатил сума в размер на 386,99 лева за резервна част, за която с уточнителна
молба е посочил, че е дистроник, а в издадената фактура от 12.11.2018 г. е посочено основна
платка, както и сума в размер на 150 лева за ремонтни дейности или общо 536,99 лева за
2
отстраняване на уврежданията по автомобила.
На 19.11.2018 г. автомобилът е бил представен на застрахователя за извършване на оглед,
при който е констатирано, че е сменена емблема – декоративна решетка на дистроник.
За да откаже да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, ответникът се е позовал на
клаузите на т. 27, вр. т. 27.5 от приложимите към договора общи условия.
В хода на съдебното дирене в производството пред районния съд е изслушано
заключението на САТЕ относно пазарната стойност на щетите по застрахования автомобил
към датата на събитието, от което се установява, че стойността на предната емблема на
автомобила е в размер на 106,23 лева, а на капак – дистроник – 322,49 лева без ДДС.
Времето, необходимо за подмяна на увредените детайли според експертизата възлиза на 1
час и 20 минути, а стойността на труда – 18 лева без ДДС на час.
При поясняване на заключението на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, експертът е
разяснил, че емблемата на автомобила е част от капака на дистроника, но двата детайла са
отделни части и теоретично ако емблемата не е увредена от събитието, тя може да бъде
поставена в нова решетка.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По правилността на съдебното решение, с оглед доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът приема следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата, предвидени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищцовото дружество е да установи
наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на
застрахователното събитие и наличието на покрит застрахователен риск, който съответно да
обезпечава вредите от застрахователното събитие, претърпените вреди, техният размер,
както и причинно – следствената връзка между самото застрахователно събитие и
претърпените вреди. В тежест на застрахивателя е да установи в производството
правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в това число и че е налице
изключен риск, с оглед което обстоятелство не дължи на правоимащото лице
застрахователно обезщетение.
В конкретния случай страните не спорят, че между тях е възникнало валидно
застрахователно правоотношение въз основа на сключения помежду им договор за
имуществена застраховка „Каско“, че на 06.11.2018 г. е заявено настъпването на
застрахователно събитие и е бил извършен оглед на автомобила, като са констатирани
процесните увреди по същия – емблемата и декоративна решетка на дистроника са били за
3
смяна.
По делото спорни са обстоятелствата дали в периода на застрахователно покритие по
договора е настъпило застрахователно събитие, което да представлява покрит риск по
имуществената застраховка /в това число механизма на причиняване на вредите и наличието
на причинно-следствена връзка/, тъй като с отговора на исковата молба ответникът се е
позовал, че е налице изключен риск съгласно т. 27, вр. т. 27.5 от ОУ, а именно, че
застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на увреждания
на гуми, джанти и емблеми, с изключение на случаи на ПТП, регистрирано с протокол от
ПП – КАТ.
В хода на производството ищецът е заявил, че претенцията му не обхваща възникналите за
него имуществени вреди от увреждането на декоративната предна емблема на застрахования
автомобил, по отношение на който детайл въззивният съд приема, че е налице изключен
риск съгласно приложимите към договора общи условия. Само по себе си това
обстоятелство не е спорно между страните.
Що се отнася до увреждането на предната решетка, която по своите функции съставлява
капак на дистроника на автомобила, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради
наличие на изключен риск предвижда безспорно установяване на фактите, към които следва
да се приложи конкретното основание от ОУ, на което ответникът се позовава, в случая т.
27.5 от същите. Според настоящия състав на въззивния съд редакцията на тази клауза от ОУ
не обуславя извод, че за застрахователя е налице основание да откаже да изплати
застрахователно обезщетение за други детайли извън лимитативно изброените в текста на
тази клауза от договора детайли, а именно гуми, джанти и емблеми. Доколкото се касае за
изключен от покритие риск, а изброяването е изчерпателно, то клаузата не подлежи на
разширително тълкуване.
В хода на производството застрахователят не се е позвал на други клаузи от договора,
освобождаващи го от отговорност пред насрещната страна – никоя от страните не е
твърдяла, че се касае за кражба, при която съгласно договора е предвидено процесното
увреждане да е изключено от покритие. Застрахователят не е твърдял и не е обосновал
наличие на изключение за изплащане на обезщетение за събитието, в резултат от което е
увредена решетката /капак на дистроника/. Дали се касае за кражба, за злоумишлени
действия на трети лица или за реализирано ПТП, докато застрахованият автомобил се е
намирал в паркирано състояние, не е от решаващо значение за разрешаване на спора,
предвид че застрахователят не е ангажирал възражения в тази връзка, а с оглед липсата на
такива за съда не е налице правомощие да изследва приложението на други клаузи от
общите условия, освобождаващи застрахователя от отговорност, без последният да се е
позовал на тях.
Настоящият състав на съда намира, че доколкото не се касае за приложението на
императивна материалноправна норма, а със сключения застрахователен договор
4
застрахователят е поел задължение да изплаща застрахователно обезщетение за увреждания
по застрахованото имущество, настъпили на паркинг /докато автомобилът се е намирал в
паркирано състояние/, то при тълкуването на клаузата на т. 27.5 от ОУ съобразно правилото
на чл. 20 от ЗЗД, при съобразяване на факта, че лекият автомобил е застрахован по клауза "1
– всички рискове", се налага извод, че нарушаване на дистроник системата чрез увреждане
на декоративната решетка, към която са монтирани съответните датчици за паркиране,
представлява нарушаване на функционалната цялост на автомобила, независимо от вида и
първопричината за това увреждане. Същественото в случая е, че по отношение на този
детайл не е приложимо изключението от застрахователно покритие по смисъла на т. 27.5 от
ОУ, на което се е позовал ответникът.
С оглед изложеното, по мнение на състава на въззивния съд увреденият детайл подлежи на
обезщетяване, тъй както автомобилът е застрахован по клауза "Всички рискове“, а
застрахователят не е установил в производството да е налице основание, представляващо
изключен риск в случая. Съгласно заключението на САТЕ се касае за отделни детайли, а
изключени от обезщетяване съгласно т.27.5 от ОУ са само емблемите, но не и решетките на
дистроника на автомобила.
Ето защо и с оглед обстоятелството, че по делото е установено по несъмнен начин, че
процесната решетка, представляваща капак на дистроника, е била увредена, с оглед което и
подмяната на същата е била наложителна /съгласно съставеното на 06.11.2018 г. опис
заключение/, при липса на позоваване от страна на застрахователя на действаща клауза от
договора, която да изключва отговорността му да заплати застрахователно обезщетение при
увреждането на този детайл, не е налице изключен риск, който да обосновава
законосъобразен отказ на застрахователя да изплати на застрахования застрахователно
обезщетение.
При липса на проведено пълно и главно доказване на възраженията на застрахователя по
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът счита, че по делото не се установи без съмнение,
че за ответника е възникнало правото да откаже изплащането на уговореното
застрахователно обезщетение, а влезлият в сила застрахователен договор поражда за
застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на
застрахования обезщетение за претърпените от събитието имуществени вреди.
С настъпването на застрахователното събитие ответникът - застраховател дължи
заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер - действителния размер
на увреденото имущество, като действително претърпени вреди към деня на настъпване на
събитието, съответно на чл. 400, ал. 2 от КЗ, и уговорките по застрахователния договор с
общите условия (чл. 405, ал. 1 от КЗ). Присъжданото от съда обезщетение трябва да
кореспондира на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента на
ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
В случая размерът на обезщетението следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ - в
5
размер на вредата, която е равна на възстановителната стойност на застрахованото
имущество по пазарни цени към момента на застрахователното събитие. От заключението
на САТЕ, което не е оспорено от страните и на което съдът дава вяра като обективно
изготвено и безпристрастно, стойността на щетата по средна пазарна цена е в размер на
408,59 лева с вкл. ДДС, която сума се дължи на застрахования.
Поради тази причина, искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ се явява основателен до размера от 408,59
лева, до който следва да бъде уважен, поради което решението в частта, с която е отхвърлен
до посочената сума, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. За разликата над
посочената сума, до пълния предявен размер от 537 лева, претенцията е неоснователна и
правилно е била отхвърлена.
Поради изложеното, въззивната жалба е частично основателна, като решението в посочената
част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. При съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд в останалата част, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в
частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която в тежест на ищеца са възложени
разноски в размер на сумата над 23,91 лева. На ищеца се следват на основание чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 8 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 266,31
лева /държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/.
За въззивното производство разноски се следват на двете страни. На жалбоподателя /ищец/
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва да се присъди сума в размер на 57,07 лева, а
на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК – сума в размер на 11,96 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20205396/31.10.2021 г., постановено по гр.д. № 18100/2019 г. по
описа на СРС, 60 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „М.Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 408,59 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на
05.11.2018 г. застрахователно събитие с лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ 4 Матик“,
рег. № *******, както и в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата над 23,91 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред
СРС, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*******, да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 408,59 лева с
ДДС, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
настъпило на 05.11.2018 г. застрахователно събитие с лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420
ЦДИ 4 Матик“, рег. № *******.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20205396/31.10.2021 г., постановено по гр.д. № 18100/2019 г.
по описа на СРС, 60 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „М.Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата над 408,59 лева до пълния предявен размер от
537,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за настъпило на 05.11.2018 г. застрахователно събитие с лек автомобил „Мерцедес
ГЛ 420 ЦДИ 4 Матик“, рег. № *******, както и в частта за разноските, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 23,91 лева – юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СРС
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*******, да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от
266,31 лева – разноски за производството пред СРС, както и сумата от 57,07 лева –
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, да заплати„З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 11,96 лева –
разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7