Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр. София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Дора Михайлова
при
участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 535 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството по делото е образувано по предявени от В.Б.З.,
А.Б.И. и Й.Б.И. срещу Р. И. В., регистрирана като частен
земеделски производител– предпочитан ответник, и срещу В. В.,
регистриран като едноличен търговец с фирма „А. – В. В.“– евентуален ответник, искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищците са
наследници по закон, съпруга и дъщери, на Б. А. З., починал на 25.09.2013 г. при
следните обстоятелства.
През
На 25.07.2012 г. между кооперация „Т." - с.
Т., и ЕТ „А. – В. В.“ като
наемател бил сключен договор за отдаване под наем на земеделска земя в
землището на с. Т., считано от ………….. г. до …………. година. През
Вследствие съприкосновението на фадромата
с пострадалия той починал. За случая
били сигнализирани компетентните полицейски и медицински органи. Било образувано
досъдебно производство, а впоследствие - н.о.х.д. № 478/2017 г. по описа на СОС, приключило с присъда №
31/12.09.2017 г., с която Т. М. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 122, ал. 1 НК.
Ищците твърдят, че телескопичният товарач е бил
технически изправен, като злополуката е можело да бъде избегната, ако Т. М. не е бил
влязъл неправомерно (без това да му влиза в служебните задължения) в кабината
на трактора, освобождавайки с левия си крак включената ръчна спирачка,
предизвиквайки свободното движение на трактора по наклона назад.
Ищците твърдят, че ответникът Р. И. В., регистрирана като частен
земеделски производител, в качеството си на възложител (работодател) на работата на прекия причинител на
вредата (Т.М.) следва да
понесе имуществена отговорност на вредите, настъпили за всяка една от ищците от
смъртта на техния наследодател – продължителен стрес, шок, безсъние, тревоги,
страдание. Ищците били много близки със своя наследодател и неговата внезапна
смърт преобърнала вътрешния им свят.
Ето защо молят съда да постанови решение, с което да
осъди Р. И. В., регистрирана като частен
земеделски производител, да заплати на всяка от тях сумата от по 100 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. А. З., настъпила на 25.09.2013 г. в
резултат на виновни противоправни действия на
работник на ответника при изпълнение на възложената му ответника работа.
В случай, че този иск бъде отхвърлен по причина, че се
установи, че съгласно договора между ответниците, по
силата на който едното предприятие дължи на другото извършването на определена
работа със свои работници, но не при негов контрол и организация на работата, а
при организация на работата, при която
ръководството и контрола по извършването й се осъществява от предприятието, чиято работа се извършва от
работниците на друго предприятие, то претендират ангажиране отговорността за
вредите от непозволено увреждане на евентуалния ответник. Искането е да бъде
осъден той да заплати на всяка от ищците сумата от по 100 000 лева (увеличение
на исковете, допуснато по молба на ищците с определение, постановено в
проведеното на 27.11.2019 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Б.А. З., настъпила
на 25.09.2013 г. в резултат на виновни противоправни
действия на работник на Р. И. В., регистрирана като частен
земеделски производител, при изпълнение на възложената му работа, ръководена и
контролирана от В.В., действащ като едноличен търговец с
фирма „А. – В. В.“.
Ответникът Р. И. В., регистрирана като частен
земеделски производител, в подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен
отговор оспорва исковете. Отрича да е налице основание за ангажиране на
отговорността й, тъй като смъртта на наследодателя на ищците не е настъпила по
повод възложена на прекия причинител на вредата работа (да управлява процесната
фадрома). Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Оспорва претенциите и по размер.
Ответникът В. В.,
регистриран като едноличен търговец с фирма „А. – В. В.“, в подадения в срока и по реда на
чл. 131 ГПК писмен отговор оспорва исковете със същите възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено следното.
По делото
липсва спор относно факта, че ищците В.Б.З., А.Б.И. и Й.Б.И. са преживяла
съпруга (видно от
дубликат на удостоверение за граждански брак от 05.06.2000 г., издадено от
кметство с . Д., област В., въз основа
на акт за граждански брак № ../…. г.) и дъщери на Б. А. З., починал на
25.09.2013 г. на 72-годишна възраст.
От трудов
договор № ../………. г., сключен
между Т. Л. М. и ответника
Р. И. В.,
регистрирана като частен земеделски производител, се установява, че Т. Л. М. изпълнявал
длъжността „общ работник, оранжерия/парник" с работно място оранжерия в с.
Т., община Б.
Видно от
споразумение от 02.02.2010 г., сключено между ответниците по исковете, Р. И. В., регистриран като частен земеделски
производител, и В. Й. В., действащ като едноличен търговец с
фирма „А. – В. В.“, те
постигнали съгласие да осъществяват дейност на една и съща работна площадка -
оранжерия в с. Т., община Б. Съгласно подписаното споразумение ответникът
Р. И. В. поела задължението да осигури
персонал в административната работа и дейността, свързана с производството -
агрономи, техническа поддръжка, вътрешен превоз, работа на полето и др., на
ответника В. Й. В., действащ
като едноличен търговец с фирма „А. – В. В.“.
На ………….. г. между
кооперация „Т." - с.
Т., и ЕТ „А. – В. В.“ като наемател
бил сключен договор за отдаване под наем на земеделска земя в землището на с. Т., считано от
………… г. до ……………… година.
От
показанията на свидетелите П. Т. И. и Р. М. А., които като единни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че
през
С влязла в
сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 478/2017 г. по описа на СОС, Т.М.
бил признат за виновен в това, че на 25.09.2013 г. в м. „Б.“, в
землището на с. Т., община Б., по непредпазливост причинил
смъртта на Б.А.З.- престъпление
по чл. 122, ал. 1 НК.
От показанията на свидетелите М. А. и С. Д., които като
правдиви, единни и безпротиворечиви съдът кредитира
изцяло, се установява, че, ищците, които били силно привързани към своя съпруг
и баща – тяхна опора, тежко понасят неговата загуба.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при (по време на) или по повод (във връзка) на
тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия (или бездействия). Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност. С т. 3 на ППВС № 17/1963 г., което доразвива ППВС № 7/58 г.
и ППВС № 4/25.05.1961 г., по въпроса за отговорността по чл. 49 ЗЗД, във връзка
с чл. 45 ЗЗД, когато по договор между две предприятия едното е възложило на
другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, обвързващо
за съдилищата е прието, че за правилното разрешаване на въпроса е от значение
да се изясни същността на сключения договор. Ако съгласно договора, едното
предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои
работници при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите
от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без
значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията
на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято
работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за
непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.
Съгласно установеното от
фактическа страна работниците, сред които прекият причинител на вредата (служител на Р. И. В., регистрирана като частен земеделски
производител), са извършвали работа на ЕТ
„А. – В. В.“, като организацията и контролът по
изпълнението й е осъществяван именно от служител на едноличния търговец –
свидетелят Р. М. А., поради което отговорността на
предпочитания ответник Р. И. В. е
изключена и обуславя неоснователност на предявените
срещу нея искове.
С влязла в сила присъда, задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от
деянието на основание чл. 300 ГПК, е установено извършването на престъпление от
страна на работник на ответника Р. И. В., регистрирана като частен земеделски
производител, противоправността
на деянието,
причинната връзка между деянието и вредоносния резултат и вината на ответника.
Налице е тъждество между деянието, за което работник на предпочитания ответник е
бил признат за виновен от наказателния съд, и деянието, в резултат на което са
настъпили неимуществените вреди за ищците. В случая вината на дееца е във
формата на непредпазливост, като този факт също е установен с влязла в сила
присъда. По изложените съображения исковете, насочени срещу ЕТ „А. – В. В.“, са основателни и следва да бъдат
уважени при сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за това.
От преценката на събраните гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че ищците били силно привързани към своя
наследодател и внезапната му загуба била тежък удар за всяка от тях.
При определяне
на заместващото обезщетение на преживялата съпруга следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на съпруг, към който ищцата е била силно
привързана, ще я съпътства през целия й
живот. С оглед възрастта й самотата и тъгата от смъртта на съпруга, която е
била внезапна и нелепа, ще продължат до края на живота й. Страданието, което преживялата
съпруга ще продължава да изпитва от загубата на починалия си съпруг, трябва да
бъде отчетено при определяне размера на дължимото обезщетение, като съдът
намира, че претендираната сума от 100 000 лева е
справедлив размер на това обезщетение. В този размер съдът намира, че следва да
уважи и исковете на останалите ищци, тъй като неочакваната и нелепа загуба на
родител, който е бил силна опора за своите дъщери, е съпътствана с непреодолима
тъга. Ето защо при съвкупната преценка на свидетелските показания настоящият
съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпени
от дъщерите на починалия неимуществени вреди възлиза на сумата от по 100 000
лв. за всяка една от тях.
Възраженията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на наследодателя на ищците остана
недоказано, независимо от изричните указания на съда, че е в негова доказателствена тежест установяването на този факт.
Обезщетенията се дължат заедно със законната лихва,
считано от деня на увреждането - 25.09.2013 г., до окончателното изплащане на
дълга.
С оглед изхода на спора ответникът В. В.,
регистриран като едноличен търговец с фирма „А. – В.В.“, следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от общо 12 000 лева – държавна
такса по исковете, а на адв. Е.П. – сумата от
10 590 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.З., ЕГН: **********,***, А.Б.И., ЕГН: **********,***,
и Й.Б.И., ЕГН: **********,***, срещу Р. И.В., регистрирана като частен
земеделски производител с ЕИК: ………, с. Т., бул. „Ц. О.“ № .., искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всяка от ищците на сумата
от по 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. А. З., настъпила
на 25.09.2013 г. в резултат на виновни противоправни
действия на работник на този ответник при изпълнение на възложената му от ответника
работа.
ОСЪЖДА В. Й. В., регистриран като едноличен
търговец с фирма „А. – В. В.“, ЕИК: ………, с адрес с. Д., област В.,
Производствена база, да заплати по искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на В.Б.З., ЕГН: **********,***, А.Б.И.,
ЕГН: **********,***, и Й.Б.И., ЕГН: **********,***, сума в размер на от по
100 000 (сто хиляди) лева за
всяка една от ищците, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на Б. А. З., настъпила на 25.09.2013 г. в
резултат на виновни противоправни действия на
работник на Р. И. В.,
регистрирана като частен земеделски производител с ЕИК: ………, при
изпълнение на възложената му работа, организирана и контролирана от В.Й. В., регистриран като едноличен
търговец с фирма „А.– В. В.“, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от 25.09.2013 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА В.Й. В., регистриран като едноличен
търговец с фирма „А. – В.В.“, ЕИК: ………, с адрес с. Д., област В.,
Производствена база, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 12 000
(дванадесет
хиляди) лева – държавна такса по исковете.
ОСЪЖДА В. Й. В., регистриран като едноличен
търговец с фирма „А. – В.В.“, ЕИК: ………, с адрес с. Д., област В.,
Производствена база, да заплати на адвокат Е.Й.П. – САК, с адрес ***, сумата от
10 590 (десет хиляди
петстотин и деветдесет) лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.
СЪДИЯ: