№ 45
гр. П., 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. С.
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. С. Административно наказателно
дело № 20233520200070 по описа за 2023 година
Административно-наказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по
жалба на ***, с.К., общ.П., представлявано от В. Т. Я., против Наказателно постановление
№***год. от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Т., с което за нарушение на
чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложено административно
наказание - имуществена санкция, в размер на 1600.00 лв..
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че издаденото НП
било необосновано и незаконосъобразно .
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител
адв.И.Ц. от ТАК, поддържа жалбата, ангажира допълнителни гласни доказателства, пледира
за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. от ю.к. Х. оспорва
изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и потвърди изцяло
издаденото НП, тъй като същото било издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално
допустима.
На 18.01.2023г. около 10:15ч. била извършена проверка от Инспекцията по труда по
работни места на работодателя *** с. К., ЕИК ***, с обект на контрол - строително-
монтажни работи (ремонт) на храм „***" в с. С., общ. П., на главен път П.-Т..
Контролните органи на място, на обекта на контрол установили четири лица, трима
от които били на изградено строително скеле, които извършвали дейност по покривната част
на храма, а четвъртия изнасял строителни отпадъци.
При извършената проверка на място било констатирано, че на обекта полага труд
като „общ работник строителство“ лицето К.А.Й., ЕГН **********, като същият
1
собственоръчно подписал декларация, с която декларирал, че полага труд като „общ
работник строителство“, с работно време за деня от 10:00 ч. до 15:00 ч., уговорено трудово
възнаграждение на ден - 30.00 лв., с обедна почивка от 12:00ч. до 13:00ч.
Във връзка с извършената проверка, на пълномощник на дружеството-З.Я. била
връчена призовка, с която били всички необходими документи за проверка в т.ч. и трудови
досиета на всички работници, които полагат труд за работодателя.
При извършена проверка на представените документи от работодателя, свързани с
възникването и съществуването на трудовите правоотношения е установено, че К.А.Й.
осъществява трудова дейност в дружеството жалбоподател, като работник строителство, по
силата на трудов договор №2/18.01.2023г. Видно от този договор, Й. е постъпил на работа
на 18.01.2023г. Представена е била справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал.5 от КТ с изх. №*** от 18.01.2023г. и час 12:27 ч.
Или контролните органи установили, че уведомлението за сключения с посоченото
лице трудов договор е заверено в НАП след постъпване на работника на работа, и след
извършената проверка по работни места от контролните органи на Инспекцията по труда.
За така установеното бил издаден Протокол за извършена проверка №***г. Видно от
приложения КП, при проверката са констатирани още две нарушения- по 62, ал.1 от КТ и
още едно по чл.63, ал. 2 вр. чл.1 от КТ.
Въз основа на така установеното бил издаден и АУАН №***г., за това, че на
18.01.2023г. работодателя *** с. К., ЕИК *** е допуснал лицето К.А.Й. да полага труд в
обект - строително-монтажни работи (ремонт) на храм „***" с. С., общ. П., на главен път П.-
Т., без да му е връчил копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов
договор, заверено в НАП-нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. чл.1 от КТ. Така съставения акт бил
връчен на жалбоподателя, който в законоустановения срок не възразил. Възражения
постъпили от лицето К.А.Й., които не били приети от наказващия орган, пред на това, че
били подадени от лице, без признато право на възражения по акта .
Въз основа на образуваната административна преписка, директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Т. издал наказателното постановление № ***г. срещу
дружеството-жалбоподател, с което за административно нарушение на разпоредбата на
чл.63, ал.2, във вр с ал.1 от КТ, му наложил административно наказание-имуществена
санкция в размер на 1600.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства, както и въз основа на гласните доказателствени средстава, събрани чрез
разпит на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание.
При анализа на АУАН и наказателното постановление, съдът счита, че
актосъставителя и административно наказващия орган не са допуснали съществени
процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на дружеството жалбоподател и
водещи до опорочаване на процесното наказателно постановление до степен на
незаконосъобразност.
Защитата на дружеството-жалбоподател не представя според съда доказателства
оборващи установената фактическа обстановка.
Водените от жалбоподателя, и разпитани по делото свидетели-св.К.Й. и св.В.Ц., по
2
своята същност не оборват факти и обстоятелства, свързани с извършената проверка, респ.
съставянето на акта. По същество показанията на св.Й., подкрепят установеното от
контролните органи, а именно, че при извършената проверка, на 18.01.2023г. е имал
сключен трудов договор с дружеството жалбоподател, полагал е труд, тъй като се е намирал
на монтираното до храма скеле, където са извършвали замервания на покривното
пространство, с цел снабдяване с необходимите материали за ремонта, което безспорно
съставлява част от работния процес по извършване на СМР. Ирелевантни за извършеното
нарушение са обстоятелствата, които процесуалния представител на жалбоподателя се
опитваше да докаже, а именно колко часа работниците са били на обекта-два, три или осем
часа, отворен ли е бил храма, имало ли е ток, имало ли е материали и инструменти, кой е
следвало да достави материалите на обекта, и кога е следвало да започнат СМР. Това са все
факти и обстоятелства, стоящи вън от установеното нарушение, което е за допускане на
работник до работа, без преди това да му е връчено заверено копие от уведомлението до
НАП за регистриране на трудовия му договор. А такъв е бил налице към момента на
извършване на проверката В подобен смисъл са и показанията на св.В.Ц., който заяви, че
лицата на обекта имат сключени трудови договори с дружеството жалбоподател. Без
значение е дали той е имал сключен такъв договор, и кой е написал подписаната от него
декларация, доколкото е извън предмета на настоящия спор. Следва да се отбележи обаче,
че показанията на този свидетел в една част бяха лишени дори и от нормалната житейска
логика за това как е попаднал на обекта (прибирайки се от гр.Т.) и то облечен с напълно с
подходящо работно облекло за случая (работен гащиризон), как е решил да „помогне“ на
приятеля си Я. (като види за какво става въпрос, качвайки се на скелето и даде мнение как
може да се извърши СМР), и всичко това на добра воля, от приятелски чувства. Очевидно е,
че показанията в тази част на този свидетел представляват неумел опит да се прикрие, и/или
да въведе в заблуждение съда какво точно е правил той на този обект, за който е установено,
че полага труд, без да има сключен трудов договор с дружеството-работодател.
Съвсем в обратна посока са гласните доказателствени средства на въззиваемата
страна, които са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност
свидетелите дават сведения относно фактите, свързани с извършената проверка, респ.
съставянето на акта. В изложеното от тях се съдържа сведение за направената констатация
към момента на проверката, че лицето К. Й. е полагало труд в обекта, като е посочил
работодателя, за когото престира труда си. Нещо повече, по делото е налична декларация,
попълнена от завареното да полага труд лице, в която същото е отразило че престира труд
като „общ работник строителство“ с конкретно работно време, работно място, уговорено
възнаграждение и почивка. Приложената по делото декларация е писмено доказателство,
прието от съда, за което няма основание да не се кредитира от съда, тъй като удостоверява
истинността на определени обстоятелства, и е дадена пред надлежен орган, в лицето на
служители на ДИТ-Т..
Косвено доказателство, че е налице валидно и доброволно сключен трудов договор
между страните към датата на проверката е факта, че от показанията на разпитания свидетел
Й. се установя, че и към настоящия момент именно въз основа на този договор, лицето
работи в дружеството-жалбоподател.Това на практика опровергава и възражението на
жалбоподателя за оказан натиск върху това лице, при попълване на декларацията, което
възражение, освен всичко друго остана и недоказано.
Освен посочената декларация е налице и трудов договор, представен от работодателя
от който е видно, че лицето К. Й. е следвало да постъпи на работа точно на 18.01.2023г.
Това дава основание на съда да приеме писмения трудов договор и декларацията като
годни доказателствени средства, и като такива не може да ги изключи от предмета на
доказване.
В настоящият случай, според настоящия състав на съда, безспорно се установява, че
3
работодателя, санкционираното дружество е допуснало на работа К. Й., преди да е
регистрирало уведомлението за сключения между страните трудов договор по чл. 63, ал. 2
от КТ в ТД на НАП.
Както посочи и по –горе съдът приема, че Й. е престирал труд, като се е намирал в
обекта, и в рамките на работен за обекта ден и час. Това дава основание на съда да приеме
съществуващите между К. Й. и дружеството отношения единствено и само като трудови,
преди обаче работодателя да е изпълнил законовите си задължения за регистрацията на
трудовия договор пред съответната ТД на НАП и предоставяне на копие от уведомлението
по чл. 62, ал.3 на работника, заверено от ТД на НАП за регистрация на трудовия му договор.
Именно неизпълнение на гореописаните задължения от страна на работодателя-
недопускане на работник до работа преди предоставяне на необходимите документи в т.ч.
и уведомление за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, представляват
конкретното, процесно административно нарушение, за което е издадено обжалваното
наказателно постановление. В този смисъл възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че неправило била дадена квалификация на нарушението, която според
адвоката следва е по чл.62, ал.3 от КТ са несъстоятелни.
На първо място посочената разпоредба определя сроковете за подаване на
уведомления при сключване, респ. при прекратяване на трудов договор, и няма връзка със
задължението на работодателя да не допуска до работа работник без да му е връчено
уведомлението за регистриране на трудовия му договор, за което всъщност нарушение е
наказан жалбоподателя. На следващо място няма нито едно доказателство, дори твърдение
на наказващия орган, че уведомлението не е подадено в указания в чл.62, ал.3 от КТ срок.
Безспорно това също представя нарушение на трудовото законодателство, но такова в
конкретния случай нито е установено, нито пък за такова нарушение е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В този смисъл абсурдни са
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва идентитет между
словесното описание на нарушението и неговата цифрова квалификация.
Предвид изложеното съдът приема, че от обективна страна жалбоподателя е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал.1 от КТ
Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът за неговата
субективна страна не следва да се обсъжда, защото в случая се касае за ангажиране на
отговорност, която е обективна и безвиновна.
От което следва извода, че не следва да се анализира липсата или наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и наказателното постановление
не се констатираха нарушения на процесуалните права на дружеството, които съществени и
да са основание за отмяна.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено какво е
нарушението, каква е правната му квалификация, въз основа на какви доказателства са
съставени от лица в кръга на правомощията им, предявени са надлежно, своевременно е
упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието, безспорно наказващият орган е наложил
наказанието в размер близък към законовия минимум от 1600.00лв. Административно
наказващия орган, е посочил в наказателното постановление, че нарушението не може да
бъде квалифицирано като маловажно по чл. 415в, ал. 2 от КТ, поради това, че са настъпили
вредни последици за работника, невъзможността да се отстрани нарушението, както и
високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение.
Административно-наказващият орган е взел в пълна степен обстоятелствата които са
4
от значение за определяне на размера му и правилно е определил неговият размер,
налагайки наказание в размер от 1600.00 лв., предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ, като е
посочил, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно поради
възникналите вредни последици за работника и високата степен на обществена опасност.
Следва да се приеме този извод на АНО за правилен, тъй като при конкретната
проверка са установени повече от един работник работещи в нарушение на трудовото
законодателство. На следващо място е налице обективна невъзможност да се отстрани
допуснато административно нарушение.
Регистрирането на трудовия договор в компетентната ТД на НАП, поражда правните
последици от сключването му, а именно право на почивка, възнаграждение, отпуска,
ползване на храна и напитки, право на безопасни и здравословни условия на труд,
осигурителни права, данъчни задължения и др., както и оповестяването му пред съответните
държавни органи, че се престира труд, същият се полага на правно основание и работника
или служителя са законово защитени и могат търсят защита за правата си.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, регламентира, че нарушенията по чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са маловажни, след като процесното нарушение е
по чл. 63, и ал. 2 във вр. с ал.1 от КТ, за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим. Не е
приложима и разпоредбата на чл. 415в от КТ. В тази насока изводите на наказващият орган
са правилни като съобразени изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в, ал. 2 от КТ.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, като не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което
следва да бъде потвърдено изцяло във вида, който е издадено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. В конкретния случай съдът съобрази, че във въззивното производство наказващият
орган е защитаван от юрисконсулт, който взе участие в проведеното открито съдебно
заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
същото е разглеждано е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност,
разпитани са свидетели, фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради
което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80.00лв., който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №**** издадено на 28.02.2023г., от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Т. , с което за нарушение на чл.63, ал.2 вр.
чл.1 от КТ на ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление - с.К., общ.П., обл.Т.,
ул."** " **, представлявано от В. Т. Я., е наложено административно наказание -
имуществена санкция, в размер на 1600.00 лв. (хиляда и шестстотин лева и 00ст.)
ОСЪЖДА ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление с.К. , общ.П., обл.Т.,
ул."** " **, представлявано от В. Т. Я., ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО
5
ТРУДА“ гр. Т., ул.“****, представлявана от Г.Г.-директор, СУМАТА 80.00 лв. (осемдесет
лева и 00ст.) - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд-Т., на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6