Решение по дело №5070/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 30
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330205070
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Пловдив , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330205070 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. В. К. от с.З., обл.Пловдив, ЕГН ********** против
електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2696739 на ОДМВР – Пловдив, с който му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи обосноваващи искането за отмяна на издадения
Електронен фиш.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и лично участва в
производството. Поддържа жалбата си и искането за отмяна на издадения ЕФ.
Въззиваемата страна сектор “ПП“ при ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. Не представя становище по жалбата на Б.К..
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
На 17.03.2019г. в 13:15 часа на път II-86 км19+000 посока гр.Асеновград при
движението му е заснет с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ARH
CAM S1 с № 11743а лек автомобил марка Мерцедес 190 Е с рег. № *** собственост на
жалбоподателя К.. Водачът на посочения автомобил го е управлявал при скорост на
движение от 81 кm./h./ след приспаднат толеранс на измерената скорост с 3 км./ч./, което е
разлика с 21 кm./h. в повече над максимално разрешената скорост за движение в населено
място от 50 кm./h. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като
нарушител е вписан собственика на автомобила, в лицето на жалбоподателят, като дата и
1
час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, а като място на
нарушението е отразен следното местоположение път II-86 км19+000 посока гр.Асеновград.
Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на
МВР Пловдив жалбоподателят е посочен като единствен негов собственик. Жалбоподателят
не представил декларация на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП с която да посочва друго лице
което е управлявало МПС посочено в издадения ЕФ. Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства, електронен фиш с приложен
снимков материал от заснетото с техническо средство ARH CAM S1 с № 11743а.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е
издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския
районен съд, достигна до следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи
/МВР/, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство
/МПС/, собственика, на когото е регистрирано превозното средство или неговия ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, cметката или
мястото на доброволното й заплащане. В настоящия случай съдът намира, че ЕФ серия К
№ 2696739 на ОДМВР Пловдив предмет на разглеждане е издаден в съответствие с
изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на
Министъра на вътрешните работи образец предвид наличието на всички изискуеми от
закона реквизити. В сектор „Пътна полиция” не е подадена декларация по реда на чл.189,
ал.5 от ЗДвП, нито възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП и ЕФ не е анулиран.
Относно собствеността на МПС, отразено в ЕФ, няма спор, че жалбоподателят е собственик
на моторно превозно средство и това е отразено в ЕФ.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Изразът “в отсъствието
на контролен орган и на нарушител” касае само заснемането на нарушението и означава, че
снимковият материал, чрез който се установява нарушението, се изготвя автоматизирано от
системата за видео контрол без участието на контролните органи и нарушителя. Самият
законодател е посочил, че нарушението следва да бъде установено с „техническо средство”.
2
Съгласно §6, т.62 от ДР на ЗДвП в даденото определение на „електронен фиш” е посочено,
че същият представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.
В случая Електронният фиш е съставен по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа
всички необходими реквизити. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Следва да се има предвид, че електронният фиш представлява специфичен административно
правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден
от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат
изискванията на чл.57 от ЗАНН. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Не е налице изискване за вписване длъжността и
пълномощията на конкретно лице съставило ЕФ, нито за датата на издаване на ЕФ.
Установен е собственика на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението. С разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП законодателят е въвел законова
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението в 14 дневен срок от получаването на ЕФ, същият като собственик се смята за
извършител на констатираното с ЕФ нарушение. В конкретния случай не е подадена такава
писмена декларация в законоустановения срок, поради което собственикът на автомобила е
санкциониран с наложената глоба.
В процесния ЕФ коректно са вписани издателят – ОД МВР Пловдив. Вписано е
времето на извършване на нарушението - извършено на 07.08.2015 година. В
обстоятелствената част на фиша са посочени всички факти и обстоятелства, релевантни за
състава на административното нарушение. Мястото на извършване на нарушението също е
индивидуализирано в достатъчна степен.
Констатациите отразени в ЕФ кореспондират изцяло със сведенията вписани в приетия и
приложен по делото снимков материал. В ЕФ правилно и законосъобразно е отчетен
толеранс от – 3 км./ч. от измерената скорост 84 км./ч., и определена наказуема скорост 81
км./ч., като стойността на превишаването е наказуемо по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Правилно е определен вида и размера на наложеното административно наказание в
съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП.
В представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколите за
първоначална и последваща проверка от Български институт по метрология се установява
безспорно годността на автоматизираното техническо средство. Видно от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от Български институт по
метрология, стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, с която е направено измерването на настоящото административно нарушение, е
3
годно и със срок на валидност към момента на извършване на нарушението. ЕФ и
приложението към него съдържа всички данни относно документирането и съхраняването
на заснетото нарушение. Стационарната радарна система е годно измервателно устройство и
са спазени правилата при използването й. В този смисъл, наказващият орган правилно и
законосъобразно е ангажирал административно-наказателната отговорност по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Следва да се посочи, че в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-
дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението
и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира
издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на
жалбоподателя или поне по делото няма доказателства в подкрепа на противното. С оглед
нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП /съгласно която „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство”/, жалбоподателят правилно е
санкциониран, в качеството му на собственик на МПС. Техническото средство е
регистрирало превишение на скоростта на МПС собственост на жалбоподателя. Задължение
на собственика и отговорност е с МПС да се спазват законите. Или ако МПС-то е
предоставено за управление на друго лице - собственикът трябва да уведоми органите, че
МПС-то е управлявано от друг (с всички известни му подробности за водача). В интерес на
собственика е след като получи ЕФ, да извърши необходимите процесуални действия, за да
се освободи от отговорност. Жалбоподателят е упражнил правото си на жалба против ЕФ,
т.е. правата му не са нарушени. Видно от съдържанието и на самата жалба, жалбоподателят
добре е запознат със съдържанието на ЕФ. Нарушението санкционирано с издадения ЕФ е
извършено на 17.03.2019г. В административно-наказателното производство чл.81, ал.3 от
НК следва да се разглежда във връзка с чл.80, ал.1 т.5 от НК както това изрично е посочено
в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия
на ВАС. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 на НК (в редакцията ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г.),
наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение
на три години. В чл.81 ал.3 от НК е въведена абсолютна погасителна давност, а именно:
независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се
изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член, т.е. за административните нарушения, извършени при действие на новата редакция на
чл.80 ал.1 т.5 от НК (какъвто е настоящият случай), срокът на абсолютната погасителна
давност е четири години и половина. В разглежданата по делото хипотеза е установено, че
нарушението е извършено на 17.03.2019г., от която дата е започнал да тече срокът на
абсолютната погасителна давност. Предвид изложеното, съдът констатира, че не е изтекла
предвидената в чл.81, ал.3 от НК давност за възбуждане на наказателно преследване. Във
всички случаи отговорността по чл.6 от ЗАНН давностно се погасява четири години и шест
месеца след извършване на деянието по чл.2, ал.1 от ЗАНН. Срокът по чл.81 ал.3 във вр. с
4
чл.80 ал.1 т.5 от НК, считано от датата на извършване на нарушението не е изтекъл към
момента на връчване на електронния фиш, не е изтекъл и към настоящия момент, поради
което не са налице основания за прилагане на правилата за абсолютната погасителна
давност.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че издадения електронен фиш за налагане на глоба
следва да бъде потвърден като законосъобразен.
Е то защо и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2696739 на ОДМВР – Пловдив, с
който на Б. В. К. от с.З., обл.Пловдив, ЕГН ********** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административния съд на гр. Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5