Решение по дело №3823/2019 на Районен съд - Русе

                                                    Р Е Ш Е Н И Е №1786

                                                   гр. Русе,  30.10. 2019 год.

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     II-ри  гр.с.              в публично заседание на   29-ти октомври  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                      Председател:   МИЛЕН ПЕТРОВ

                                         

при секретаря  Т. ПЕТРОВА   и   в   присъствието на прокурора……………………..      като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 3823  по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

           Ищцата И.П.М. *** твърди, че е работил при ответника, като трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 16.05.2019г. на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ- поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е работила при ответника повече от 10 г., поради което има право на обезщетение от 6 брутни трудови възнаграждения, но й били заплатени само 2 брутни трудови възнаграждения и то не в пълен размер. Моли съда да постанови решение,с което да осъди Българска Национална Телевизия-гр.София да й заплати сумата от 4472.36лв. –представляваща незаплатено изцяло обезщетение при уволнение , след като работникът е придобил право право на ПОСВ, ведно със  законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2019г., както и направените по делото разноски.

         Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум квалифицира правно предявения иск по чл.222,ал.3 КТ.             Ответникът Българска Национална Телевизия-гр.София не признава исковете, твърди, че на М.  й се дължат само 2 брутни трудови възнаграждения, т.к.  в рамките на 10-годишния трудов стаж на ищцата, същата е работила при друг работодател. Моли иска да се отхвърли.

         Съдът като взе предвид събраните по делото доказателсва намира за установено от фактическа страна следното:

         Не се спори ,че страните са били в трудовоправни отношения, прекратени със заповед №ЧР-06-01-188/15.04.2019г., считано от 16.05.2019г., като посоченото основание е поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - чл.328, ал.1, т.10 КТ. В заповедта за прекратяване на трудово правоотношение работодателят  е посочил като дължимо се на ищцата  обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения.

         Страните не спорят и че със заповед №101/12.09.2011г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ и че тази заповед е отменена с влязло в сила решение на РРС по гр.д.№9699/2011г. Не се спори и че преди да бъде възстановена на заеманата преди предходното уволнение длъжност/на 12.07.2013г./, М. е работила по трудово правоотношение за периода 01.12.2011г.-27.08.2012г. в ПГО „Недка Иван Лазарова“-гр.Русе/вж. удостоверение за доходи-л.16/.

         Представен е и фиш за работна заплата от за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, а именно-04.2019г.

         Безспорно е и че на ищцата е заплатена сумата от 2147.60 лв.- обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения.                

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:                  

Предпоставки за придобиване правото на обезщетение по  чл. 222, ал. 3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. В разпоредбите на чл. 352 и чл. 354 КТ е предвидено, че за трудов стаж се зачитат и периоди от време, в които работникът или служителят не е работил, в т. ч. и когато е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа - чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ. Законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по  чл. 222, ал. 3 КТ трудовия стаж - дали работникът е работил или не, е ирелевантно за случая. В хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ за дата на възстановяване на работа следва да се приеме фактическото допускане на работника или служителя до работата, на която е възстановен със съдебното решение. Работникът или служителят обаче може да не е искал възстановяване на работа /чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ/, а само признаване на уволнението за незаконно /чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ/ или при успешно проведен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ да е предпочел възможността по чл. 325, т. 2 КТ за прекратяване на трудовия договор без реално да се върне на работата, на която е възстановен със съдебното решение. Няма опора в закона времето на оставане без работа поради незаконното уволнение да не бъде признато за трудов стаж, независимо че работникът или служителят реално не се е върнал на работата, на която е възстановен. Признаването на времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа за трудов стаж означава, че работникът или служителят има всички права, произтичащи от трудовия стаж. Предвид изложеното, възражението на ответника, че в рамките на 10-годишния трудов стаж на ищцата, същата е работила при друг работодател, като поради това не се дължи и претендираното обезщетение, е неоснователно. Действително, работникът е работил при друг работодател за период от време, съвпадащ с 10 годишния период, изискуем като основание и предпоставка за присъждане на обезщетението в пълен размер, но това е било в период, през който М. е била с прекратено трудово правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ, отменено поради незаконосъобразност с влязло в сила съдебно решение, като по изложените съображение по-горе, този период също следва да се зачете за трудов стаж при работодателя - ответник по делото. Полагането на труд по трудово правоотношение след прекратяването на трудовото правоотношение и преди отмяната на заповедта за предходната уволнителна заповед, има за последица и е основание за неприсъждане на обезщетение, но друго такова - за оставане бeз работа поради прекратяването на трудовото правоотношение, каквото не се претендира и не е предмет на настоящия спор/ в т.см. вж. Решение № 13/02.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4287/2015 г., IV г. о., ГК/.

Предвид изложеното искът е доказан по основание.

Относно размера на обезщетението съдът приема следното: В брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по  чл. 222, ал. 3 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.  В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни, а именно м.04.2019г., което видно от представените доказателства възлиза на 1073.80лв., т.е. искът следва да се уважи до размера на сумата от 4295.20 лв., а над него до пълния предявен размер от 4472.36лв. да се отхвърли, като неоснователен.

Ищцата е претендирала законна лихва, считано от 16.05.2019г., но такава трябва да се присъди, считано от предявяване на иска-13.06.2019г., т.к.  процесното обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено/чл.228, ал.3 КТ/.

  На на осн.чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищцата разноски за заплатено адв. възнаграждение в размер на 576.00лв., съобразно уважената/отхвърлена част от иска.В тежест на ответника е д.т. по сметката на РРС в размер на 171.81лв.

         Мотивиран така съдът

 

                                                  Р       Е       Ш       И       :

 

            ОСЪЖДА Българска Национална Телевизия, БУЛСТАТ: *********, със седалище: гр.София, ул. „Сан Стефано“ № 29, представлявана от Е.И. К. да заплати на И.П.М.,  ЕГН:********** *** сумата от 4295.20 лв. –в брутен размер, представляваща неизплатено в пълен размер обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва,  считано от 13.06.2019г. до окончателното изплащане,  както и 576.00лв.- разноски по делото.

         ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.М.,  ЕГН:**********  против  Българска Национална Телевизия, БУЛСТАТ: ********* искове за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ за сумата над  4295.20 лв. до сумата от  4472.36лв. и за законна лихва върху главницата от 16.05.2019г. до 13.06.2019г.

ОСЪЖДА Българска Национална Телевизия, БУЛСТАТ: *********, със седалище: гр.София,  ул. „Сан Стефано“ № 29, представлявана от Е. И. К. да заплати по сметката на Районен съд-Русе държавна такса в размер на 171.81лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :