Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                          07.06.2019г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2515 по описа за 2018г. и като обсъди:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС и чл. 109 от ЗС.

            Ищцата твърди, че на основание покупко-продажба е придобила ½ идеална част от ПИ 00702.529.6 и първи жилищен етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда. Останалата ½ идеална част от поземления имот и втори жилищен етаж принадлежат на А.П. и Д.П.. Те са придобили 1/12 идеална част по давностно владение и 5/12 идеални части на основание покупко-продажба. В.Д. е носител на правото на ползване върху 4/6 идеални части от ½ идеална част от поземления имот и върху втори жилищен етаж. В същото дворно място е разположена сграда 2, която представлява лятна кухня, разделена на две помещения. Правото на собственост върху нея също принадлежи общо на страните, по ½ идеална част за ищцата и ответниците. Въпреки, че от 18,07,2017г. ищцата владее източното помещение, ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на цялата сграда, като се позовават на придобивна давност. Освен това те са поставили телена мрежа, която преминава през средата на дворното място, като по този начин ищцата няма свободен достъп до входната врата на жилищната сграда по бетонната пътека, започваща от административен номер 13 на улица „Никола Кръстев“. Ето защо молят да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на свободен достъп до входна врата на жилищната сграда откъм входната врата за дворното място с административен адрес ул.“Никола Кръстев“ №13, изразяващо се в поставяне на мрежа, ограничаваща достъпа до вратата, като премахнат поставената от тях мрежа, както и решение, с което да се разпредели реалното ползване на дворното място и сграда №2, намираща се в него. Претендира направените по делото разноски.

            Ответниците оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че още при построяването на жилищната сграда през 1968г. братята Никола и Петър Джангозови са си разделили самостоятелните обекти и са разпределили начина на реално ползване на дворното място и на допълващото застрояване. Било постигнато съгласие двамата да ползват общо частта от дворното място от западната страна на сградата в участъка от входа от западната страна на фасадата дворната входна врата на ул.“Никола Кръстев“ №15, а само Пeтър Джангозов и неговото семейство да ползва вход от източната страна на фасадата на сградата, посредством който се стига до СОС с идентификатор  №00702.529.6.1.5 (собственост на ищцата). Те разделили дворното място с телена мрежа и метални колове, поставени върху бетонен пояс, като това разпределение съществува и до днес. То осигурява равнопоставено използване на дворното място. В случай, че се осигури достъп на ищцата през  дворната врата на ул.“Н. Кръстев“ №13 до входа на сградата от западната фасада, ще се заеме повече площ за общо ползване от около 34 кв.м. Преразпределението е неудобно и поради съществуването на трайни насаждения, асмалък, чешма и второстепенни постройки. Поради всичко това не е налице изменение на обстоятелствата, при които е извършено разпределение на ползването на незастроената част от дворното място. Същите съображения важат относно ползването на сграда 2, тъй като източното помещение от същата от построяването й се е използвало от Петър Джангозов, а двете западни – от ответниците. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е придобила ½ идеална част от ПИ 00702.529.6 на основание покупко-продажба, както и първи жилищен етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, че останалата ½ идеална част от поземления имот и втори жилищен етаж принадлежат на А.П. и Д.П., както и че В.Д. е носител на правото на ползване върху 4/6 идеални части от ½ идеална част от поземления имот и върху втори жилищен етаж. От скицата на този имот е видно, че в него се намират още две сгради – 2 и 3, които са постройки на допълващо застрояване. От издаденото удостоверение от Община Асеновград от 20,09,2018г. е видно, че тази сграда 2 е идентична с описаната в нотариален акт №74/1996г. лятна кухня, с който Петър К. Джангозов е признат за собственик на същата на основание давностно владение. Негови наследници по закон са Лиляна Гавраилова Д. и Никола Петров Джангозов, които през 2018г. дарили на И.Р.П. ½ идеална част от тази постройка. През 2017г. е съставен нотариален акт №10/2017г., с който В.Д., А.П. и Калина Д. също са признати за собственици на сграда 2 с площ от 42 кв.м., като впоследствие В.Д. и Калина Д. са прехвърлили на А.П. своите общо 5/6 идеални части (нотариален акт №11/2017г.).

Видно от постановление на държавен съдебен-изпълнител от 19,09,2011г.  притежаваните от Никола Петров Джангозов и Надежда Ангелова Д., ½ идеална част от поземления имот, ведно със СОС 00702.529.6.1.1, 00702.529.6.1.4, 00702.529.6.1.5, както и сграда 3, са изнесени на публична продан и възложени на трето лице. В същото време Никола Петров и Лиляна Д. не притежават право на собственост върху друга главна вещ, намираща се в дворното място. Поради това и поради обстоятелството, че лятната кухня не е самостоятелен обект на правото на собственост, то тя също е придобита от купувача на публичната продан. По същата причина, дори Лиляна Гавраилова Д. и Никола Петров Джангозов да са продължили да упражняват фактическата власт върху нея, през 2018г. те не са били собственици на ½ идеална част от правото на собственост и поради това не са могли да прехвърлят същото на ищцата. Ето защо тя не притежава такова към настоящия момент, което пък води до извод, че правото на собственост върху тази сграда принадлежи на ответниците, доколкото силата на нотариален акт №10/2017г. не е оборена. На това основание искът за разпределяне на реалното ползване върху нея е неоснователен.

От показанията на свидетелите Никола Джангозов, Али Али, Сабри Карагерен, Стоянка Букикова и Марияна Лангерова се установява, че дворното място има два входа от улицата, като същите имат два различни номера – 13 и 15. Още от построяването на сградата първоначалните собственици -  (братята Петър и Никола) се уговорили, че притежателите на първи етаж ще влизат от №13, а тези на втори етаж – от номер 15. Дворът също бил разделен от тях на две части, като всеки от тях ползвал съответната половина от двора (засаждал растения, отглеждал животни, поставил пейки, построил чешми). Поради това от 30 години в него е изграден бордюр с мрежа, които служат за граница между двете половини. Първоначално, поради близките роднински връзки, е било възможно да се преминава от едната половина в другата по бетонова пътечка, разположена около жилищната сграда. Към настоящия момент, обаче, това не е възможно, тъй като пътят по нея е препречен от предмети, поставени от ответниците.   

При така събраните доказателства се установява, че реалното ползване на дворното място е било разпределено от съсобствениците преди повече от 30 години чрез поставяне на ограда, която разделя го на две части. Отделно от това от показанията на свидетелите се установява, че спорът между страните е възникнал не с оглед разпределение на реалното ползване, а с оглед възможността за преминаване от едната половина на същото в другата по съществуваща бетонова пътечка. Това обаче не е спор, който може да бъде разрешен чрез разпределяне на реалното ползване на дворното място. Ищцата не излагат твърдения, че съществува спор относно размера или местонахождението на площта, която използва всяка от страните. Единственото възможността й да премине през дворното място, за да достигне до лятната кухня, е наведена като довод за преразпределение. Установи се обаче, че същата не притежава право на собственост върху тази сграда.   

По така изложените съображения предявеният иск е неоснователен. Съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на чл.32, ал.2 ЗС уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато. Доказателства за наличието на възникнал спор между съсобствениците, както и за промяна на обстоятелствата, не са събрани. Ето защо искът за разпределение на реалното ползване на процесния поземлен имот следва да бъде отхвърлен.

След като разпределението на реалното ползване на съсобствената вещ е извършено, то всеки от съсобствениците осъществява правата си в пълен обем и по начин да не пречи на останалите, като се избягва или ограничава възможността за възникване на спорове в тази връзка. Смисълът на същото е именно единият от съсобствениците да не ползва частта, разпределена за ползване на другия. Ето защо съдът намира, че за ответниците е налице правно основание от поставяне на мрежа, разделяща дворното място, и наличието на такава не съставлява неоснователно действие, с което се пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. А последното е необходимо, за да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС и ищците да имат право да искат прекратяването им. Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.Р.П., ЕГН ********** *** против А.Н.П., ЕГН **********, Д.К.П., ГЕН ********** *** и В.Н.Д., ЕГН ********** *** за разпределяне на реалното ползване върху недвижим имот, представляващ поземлен имот №00702.529.6 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Никола Кръстев“ №13-15, площ: 365 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3802, кв. 327, парцел V-3802, съседи: №00702.529.18, №00702.529.17, №00702.529.16, №00702.529.7, №00702.529.242, №00702.529.5, за разпределяне на реалното ползване върху сграда с идентификатор №00702.529.6.2 по КККР на гр. Асеновград, разположена в същия поземлен имот, със застроена площ от 42 кв.м., брой етажи:1, предназначение: постройка от допълващото застрояване, както и за преустановяване на неоснователни действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, поради липса на достъп до входната врата на жилищната сграда с идентификатор № 00702.529.6.1 от входната врата към дворното място с административен адрес ул.“Никола Кръстев“ №13, като премахнат поставената от тях мрежа.

ОСЪЖДА И.Р.П., ЕГН ********** *** да заплати на А.Н.П., ЕГН **********, Д.К.П., ГЕН ********** *** и В.Н.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 600 (шестстотин) лева, направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: