№ 466
гр. Плевен, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500717 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от В. И. Н., която е
длъжник в изпълнителното производство по изпълнително дело №
20227560400254 по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н., с район на
действие Окръжен съд – Плевен, подадена чрез пълномощника адв. М. С. от
АК-Плевен, срещу постановлението на ЧСИ, обективирано в съобщение до
длъжника с изх.№ 9347/25.08.2022 г., с което е отказал да намали размера на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв., както и на определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С жалбата се
поддържа довод, че договореното и заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение, освен че надвишава минималните размери, предвидени в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не е съобразено с фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело и обема на оказаната правна помощ по същото.
Претендира се да бъдат намалени разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност до нормативно предвидения
1
минимален размер, както и да бъде намалена пропорционалната такса на
ЧСИ, в която се включват и разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от
взискателя в изпълнителното производство „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД, чрез пълномощника адв. Б. С. от АК-Кюстендил.
Представени са писмени мотиви от частния съдебен изпълнител Ц.Н..
Като взе предвид съдържащите се в жалбата оплаквания и съобрази
данните по делото и доводите на страните, настоящият съдебен състав на
Плевенски окръжен съд намери за установено следното:
Жалба е подадена в срок, от надлежна страна в изпълнителния процес
и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което разглеждането й е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От данните по приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че
същото е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ 1686/2022 г. на ПлРС, с който В. И. Н. е осъдена да заплати на кредитора
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД гр. София следните суми: 166,66
лв. – главница, 57,30 лв. – договорна лихва за периода 27.02.2022 г. –
27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените деловодни разноски – 25 лв. държавна такса и
400 лв. адвокатско възнаграждение.
Към молбата на взискателя за образуване на изпълнително
производство е приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с посочена в същия като договорена и заплатена в брой сума от
800 лв.
С изпратената до длъжника В. И. Н. покана за доброволно изпълнение
частният съдебен изпълнител е посочил, че общото й задължение възлиза на
1758,89 лв., от които главница в размер на 166,66 лв., законна лихва върху
главницата в размер на 5,79 лв. за периода 30.03.2022 г. – 02.08.2022 г.,
неолихвяеми вземания /мораторни лихви/ в размер на 57,30 лв., присъдени
2
разноски в размер на 425 лв., разноски по изпълнението в размер на 800 лв.,
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.08.2022 г. в размер на 304,14
лв.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника В. Н. на
26.07.2022 г. и на 03.08.2022 г., т.е. в предвидения в чл. 436, ал.1 ГПК срок за
обжалване на разноските, същата е депозирала писмено възражение за
прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и
по определената такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С обжалваното постановление, обективирано в съобщение до
длъжника с изх. № 9347 от 25.08.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да
намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани
от визскателя, респективно на определената пропорционална такса.
С оглед данните по изпълнителното дело, окръжният съд приема, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. в случая
действително се явява прекомерно и при наличието на направено възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да бъде намалено.
Следва да бъде посочено, че правната възможност по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение е обща, поради което е
приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Това е
така, тъй като въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски и
уредбата му е в общата част на ГПК, където в нормата на чл. 79 е посочено от
кого се понасят разноските по изпълнението.
Предвидената в ГПК възможност за длъжника да оспори разноските по
изпълнението по реда на чл. 435 ГПК обхваща и възможността да бъде
оспорена в това производство законосъобразността на постановен от
съдебния изпълнител отказ да намали претендираните разноските от
взискателя при направено от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В случая договореното и заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение от 800 лв. освен че надвишава минималните размери,
предвидени в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, не е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото. В тази връзка следва да се има предвид, че преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
3
извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната
по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални
действия.
В конкретния случай от данните по приложеното копие на
изпълнителното дело се установява, че в молбата за образуване на
изпълнително производство пълномощникът на взискателя е посочил способ
на принудително изпълнение и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е
възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и др. и да определи начина на
изпълнение. След като е извършил необходимото проучване, съдебният
изпълнител е наложил запори върху банкови сметки и върху трудовото
възнаграждение на длъжника.Тъй като извършените действия на
принудително изпълнение на са дали резултат, взискателят е депозирал
молба, с която е поискал опис на движими вещи и такъв е бил насрочен за
23.09.2022 г., видно от изпратената до длъжника призовка за принудително
изпълнение.
При това положение окръжният съд намира, че образуваното
изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна и
приема, че размерът на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение от 800 лв. се явява прекомерен и следва да бъде намален до
минимума, установен от разпоредбите на чл. 10, ал.1 и ал.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е
общо 400 лв.
Настоящият съдебен състав приема за неоснователен изложения в
жалбата довод, че в случая е дължимо само възнаграждението по чл. 10,
ал. 1 от цитираната наредба. С оглед наличните данни по делото не може да
се приеме, че от пълномощника на взискателя не са извършвани никакви
други процесуални действия, свързани с принудителното изпълнение, извън
подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, като се
има предвид и обстоятелството, че присъденото вземане не е събрано към
настоящия момент и предстои извършването и на други действия по
принудително изпълнение.
Предвид гореизложените съображения, направеното от длъжника в
изпълнителното производство възражение за прекомерност на договореното и
4
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно и следва
да бъде уважено.
Това налага отмяната на обжалваното постановление на ЧСИ, като
вместо него бъде постановено намаляване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 400 лв.
Основателно се явява и възражението на длъжника относно
определения размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която след редуциране
на адвокатското възнаграждение възлиза на 104,40 лв.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, обективирано в съобщение до
длъжника В. И. Н. с изх.№ 9347 от 25.08.2022 г., по изпълнително дело №
20227560400254 по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н., с район на
действие Окръжен съд – Плевен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските по
изпълнението в полза на взискателя, представляващи адвокатско
възнаграждение, от 800 лв. на 400 лв. поради прекомерност.
НАМАЛЯВА таксата по т.26 от Тарифата за такси и разноски към
ЗЧСИ към 02.08.2022 г. от 304,14 лв. на 104,40 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5