№ 148
гр. Перник, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
в присъствието на прокурора София Драганова Димитрова (РП-Перник)
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Наказателно дело от общ
характер № 20211720201049 по описа за 2021 година
С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник на В. ЗЛ. ИД. е
било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, тъй като в
периода от месец февруари 2020г. до месец април 2021г. вкл. в гр. Перник,
след като е бил осъден (с Решение № 481 от 25.09.2012г. по гр.дело №
4074/2012г. на Районен съд Перник) да издържа свой низходящ – сина си С.В.
И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 15 (петнадесет) такива.
След изискани в хода на разпоредителното заседание данни от ТД-
София на НАП за предприетите действия по образуваното изпълнително
производство срещу дееца за събиране на наложеното му административно
наказание глоба по чл. 78а от НК, съдът по искане на страните е разгледал
съдебното производство по реда на диференцираната процедура на глава 28
от НПК „Освобожваване от наказатена отговорност с налагане на
административно наказание”.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено административно наказание глоба по чл. 78а от НК към минимално
предвидения в закона размер.
Подсъдимият В. ЗЛ. ИД. в хода на съдебното следствие дава обяснения
по предявеното му обвинение, като потвърждава изложените в
1
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Изразява съжаление за
извършеното.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В. ЗЛ. ИД. е роден на .... **** ****
Подсъдимият В.И. и св. Г.О.Г. са бивши съпрузи. По време на техния
брак се родил сина им С.В. И.(роден на ***).
С Решение № 481 от 25.09.2012г. по гр.дело № 4074/2012г. на Районен
съд Перник, влязло в сила на 25.09.2012г., упражняването на родителските
права относно малолетното дете било предоставено на майката – св. Г.Г., а
подсъдимият В.И. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
150 лева на своя низходящ, чрез неговата майка и законен представител,
която била платима в гр. Перник.
Подсъдимият не заплащал дължимата издръжка, поради което с
присъда № 466 от 11.06.2014г. по нохд № 00606/2014г. по описа на Районен
съд Перник, влязла в сила на 27.06.2014г., е бил признат за виновен за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за което на основание чл. 183, ал.3 от НК
не му е било наложено наказание, тъй като деецът погасил изцяло
задължението си.
За периода от месец февруари 2020г. до месец април 2021г. вкл.
подсъдимият отново не изпълнявал редовно задължението са да заплаща
дължимата месечна вноска за издръжка на детето си С. И., като липсвали
обстоятелства, които да са направили обективно невъзможно даването на
дължимата издръжка по влязлото в сила Решение № 481 от 25.09.2012г. по
гр.дело № 4074/2012г. на Районен съд Перник.
В хода на образуваното съдебно производство В.И. превел на св. Г.Г.
общата сума от 2250 лева (с разписка № **** от 11.08.2021г. на „Изипей” АД
250 лв и с вносна бележка от 10.09.2021г. на „УниКредит Булбанк” сумата от
2000 лв), дължима за инкриминирания период.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от
2
настоящия състав на основание на чл.378, ал.2 от НПК, а именно:
Задължението на подсъдимия за ежемесечна издръжка на малолетния
низходящ С.В. И. по несъмнен начин се доказва от приетия като писмено
доказателство препис на Решение № 481 от 25.09.2012г. по гр.дело №
4074/2012г. на Районен съд Перник.
Видно от приетите в хода на разпоредителното заседание писмени
доказателства подсъдимият е превел на св. Г.Г. сума в общ размер на 2250
лева (с разписка № **** от 11.08.2021г. на „Изипей” АД 250 лв и с вносна
бележка от 10.09.2021г. на „УниКредит Булбанк” сумата от 2000 лв), т.е. той
е заплатил цялата дължима издръжка за инкриминирания период от време, по
отношение детето си С..
Кредитираните по делото писма изх. №№ С210022-178-0015628 от
22.06.2021г. и С210022-178-0024959 от 30.09.2021г. на ТД-София на НАП
категорично установяват, че за събирането на наложеното на подсъдимия, с
Решение № 925 от 30.10.2006г., влязло в сила на 15.11.2006г., по нахд №
1362/2006г. на Районен съд Перник, административно наказание глоба по чл.
78а от НК за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.1-во, б. „а”,
пр.2-ро, вр. ал.1, б. „б”, пр.2-ро, вр. чл. 342, ал.1 от НК, е било образувано на
13.08.2007г. изпълнително дело ****, като след 03.10.2011г. срещу лицето не
са били предприемани действия по принудително изпълнение.
От правна страна:
Съдът намира, че подсъдимият В. ЗЛ. ИД. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на чл. 183, ал.1 от НК, тъй като в
периода от месец февруари 2020г. до месец април 2021г. вкл. в гр. Перник,
след като е бил осъден (с Решение № 481 от 25.09.2012г. по гр.дело №
4074/2012г. на Районен съд Перник) да издържа свой низходящ – сина си С.В.
И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 15 (петнадесет) такива.
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие – В.И. не
е плащал редовно дължимата издръжка за сина си С. за горепосочения
инкриминиран период, който включва петнадесет месечни вноски.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Този извод се
3
налага, с оглед обективните му действия, тъй като В.И. е съзнавал характера
на задължението си, защото е бил наясно със съдържанието на на влязлото в
сила Решение № 481 от 25.09.2012г. по гр.дело № 4074/2012г. на Районен съд
Перник, но въпреки това не е осъществил дължимото според закона
поведение.
С оглед горното съдът намира, че В.И. следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
Настоящият състав приема за доказано по безспорен начин, че при
предходно констатирано неплащане на издръжка от страна на подсъдимия е
било образувано нохд № 00606/2014г. по описа на Районен съд Перник, по
което с присъда № 466 от 11.06.2014г.,влязла в сила на 27.06.2014г., е бил
признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за което на
основание чл. 183, ал.3 от НК не му е било наложено наказание, тъй като
деецът погасил изцяло задължението си. Ето защо въпреки изплащането
преди постановяване на настоящата първоинстанционна присъда на всички
дължими вноски за издръжка за посочения в обвинителния акт период, в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК, тъй като
подсъдимият веднъж вече се е възползвал от привилегированата норма на
чл.183, ал.3 от НК, по силата на която тя е неприложима повторно.
По вида и размера на наказанието:
Съдът счита, че са налице основанията на чл. 78а НК за освобождаване
на В.И. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 183,
ал.1 НК, с налагането на административно наказание глоба по чл. 78а от НК,
като съображенията са следните:
Престъплението за което подсъдимият е признат за виновен от съда по
настоящето дело предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или пробация, т.е. под три години лишаване от свобода и е умишлено. Деецът
не е ***. Той веднъж вече е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба по чл. 78а от НК, което е
станало с Решение № 925 от 30.10.2006г., влязло в сила на 15.11.2006г., по
нахд № 1362/2006г. на Районен съд Перник, като не е спорно, че не е заплатил
глобата по образуваното за събирането й изпълнително производство, но
предвид указанията дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018г. на ОСНК съдът прецени, че няма процесуално пречка И. да бъде
освободен отново от наказателна отговорност, като събраженията са
4
следните:
От приетото като писмено доказателство писмо с изх. № 210022-178-
0024959 от 30.09.2021г. на ТД-София на НАП се установява, че след
03.10.2011г. срещу подсъдимия не са предприемани действия по
принудително изпълнение за събиране на образувано на 13.08.2007г.
изпълнително дело **** за събиране на наложеното му административно
наказание по нахд № 1362/2006г. на Районен съд Перник. Съгласно чл. 82,
ал.2 от ЗАНН от тази дата е започнал да тече двугодишния срок съобразно
ал.1 на същата разпоредба, т.е. на 03.10.2013г. е изтекла давността за
изпълнение събирането на глобата, от която дата е започнал да тече
едногодишния срок, който е визиран в т.4 от Постановление № 7 от
04.11.1985 г. по н.д. № 4/1985 г. на Пленума на ВС и е приложим в случая,
като същият е изтекъл на 03.10.2014г., поради което няма пречка лицето да
бъде повторно освободено от наказателна отговорност. Фактът на
неизтърпяване на наказанието в този случай не съставлява отрицателна
предпоставка по чл. 78а, ал.1 б. „б” от НК, тъй като деянието, предмет на
настоящето производство е извършено в периода от м.февруари 2020г. до
м.април 2021г. вкл. Процесното деяние е едно продължавано престъпление,
поради което няма процесуална пречка за приложение на разпоредбата на чл.
78а от НК, защото не се касае за забраните на ал.7 на тази разпоредба.
Същевременно подсъдимият е заплатил изцяло всички дължими за
инкриминирания период издръжки, като липсват и данни за причинени от
процесното престъпление други имуществени вреди, които да възпрепятстват
налагането на административното наказание глоба.
Предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия,
смекчаващите отговорността обстоятелства- дадените обяснения и изразеното
съжаление за извършеното, семейното и имотно състояние на И., съдебният
състав прие, че справедлив размер на административното наказание глоба е
1000 лева, чрез който счита, че ще се постигнат целите на индивидуалната и
генерална превенция на наказанието, тъй като същото би позволило на дееца
да изплаща дължимата издръжка.
При определяне на горното наказание съдът отчете даденото
задължително тълкуване с Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. №
5
4/1985 г. на Пленума на ВС, съгласно което дори наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства в производството по приложение на
чл. 78а от НК не може да доведе до прилагане на разпоредбите на чл. 55 от
НК, тъй като се прилагат тези на чл. 27 от ЗАНН.
Водим от горното и в същия смисъл съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. ЗЛ. ИД.- роден на .... с постоянен и
настоящ адрес: гр. Перник, кв. „***”, бл**,***,, ****, *** *** ***, ***, не***,
с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от месец февруари
2020г. до месец април 2021г. вкл. в гр. Перник, след като е бил осъден (с
Решение № 481 от 25.09.2012г. по гр.дело № 4074/2012г. на Районен съд
Перник) да издържа свой низходящ – сина си С.В. И., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 15 (петнадесет) такива - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за което
на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лв (хиляда лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд Перник по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6