№ 944
гр. Варна, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100501150 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 27164/10.04.2023г., подадена от "КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, представлявано от управител П. Н. К.,
против решение № 1016/24.03.2023г., постановено по гр.д. № 7802/2021г. по
описа на ВРС, с което e прието за установено в отношенията между ищеца
"Интейк" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, и ответниците
"КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София и "ПИ
МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, че ищецът
"Интейк" ЕООД, ЕИК *********, е титуляр на вземане в размер на 532.93
лева (петстотин тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки),
представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена ел.
енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД Фактура №
**********/28.06.2010 г., което му е прехвърлено от "КНМ ГРУП" ЕООД по
силата на договор за цесия от 23.10.2014 г., за която сума на 15.02.2019 г. е
издаден изпълнителен лист по гр.д. № 12808/2014 г. на ВРС, XXXI състав, в
полза на цедента, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
1
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
недопустимо. Жалбоподателят поддържа, че с исковата молба ищецът
оспорва юридически факт (договора с "ПИ МАРКЕТ" ЕООД) и неговата
действителност, което е намеса и оспорване на чуждо гражданско
правоотношение. Искът не е за установяване на гражданско правоотношение,
а за установяване на факт. Предявеният от "Интейк" ЕООД установителен
иск не отговаря на иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването между страните в процеса на гражданско правоотношение,
нито е друг изрично предвиден в закона иск. Моли първоинстационното
решение да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност да бъде отменено
и искът отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото дружество "Интейк" ЕООД,
ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Д. Д., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на
производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. Заявява, че предявения иск е допустим, както и
че е налице правен интерес. Излага, че правилно ВРС е приел, че носител на
процесното вземане е "Интейк" ЕООД.
"ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК ********* не е обжалвал решението. С
протоколно определение от 29.06.2023г. съдът конституира като въззивник,
на основание чл. 265, ал. 1 от ГПК, "ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********,
поради присъединяване към въззивната жалба, депозирана от "КНМ ГРУП"
ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 1016/24.03.2023 г. по гр. д.
№7802/2021 г. по описа на ВРС.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът "КНМ ГРУП" ЕООД не се представлява.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът "ПИ МАРКЕТ" ЕООД не се представлява. С депозирана преди
съдебно заседание молба пълномощникът адв. Д. Я. моли за уважаване на
въззивната жалба.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна "Интейк" ЕООД, ЕИК ********* се представлява от адв.
П. Гетев, който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
2
първоинстанционното решение, ведно с присъждане на направените по
делото разноски. В представената писмена защита вх. № 16550/03.07.2023г.
по същество се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск от "Интейк"
ЕООД против "КНМ ГРУП" ЕООД и "ПИ МАРКЕТ" ЕООД с правно
основание чл.124 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че
ищецът е носител на вземане в размер на 532.93 лева, представляващо платена
без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по издадена от
„Енерго-Про Продажби“ АД фактура № **********/28.06.2010 г., което му е
прехвърлено от "КНМ ГРУП" ЕООД ЕООД по силата на договор за цесия от
23.10.2014 г., за която сума на 15.02.2019 г. е издаден изпълнителен лист по
гр. д. № 12808/2014 г. на ВРС, XXXI състав, в полза на цедента.
Ищецът твърди, че с решение, постановено по гр.д. 12808/2014 г. по
описа на РС – Варна е уважен предявен от „КНМ Груп“ ЕООД против
„Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД за сумата от 532.93 лева, представляващо платена без основание стойност
на коригирана потребена ел. енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“
АД Фактура № **********/28.06.2010 г. В хода на производството „КНМ
Груп“ ЕООД прехвърлило вземането си в полза на „Интейк“ ЕООД с Договор
за цесия от 23.10.2014 г. Към последния на 23.12.2014 г. бил подписан анекс,
по силата на който „КНМ Груп“ ЕООД се задължило да предаде на ищцовото
дружество издадения в негова полза изпълнителен лист. Поддържа, че „КНМ
Груп“ ЕООД не е изпълнило това свое задължение, като сключило последващ
договор за цесия на процесното вземане с „Пи маркет“ ЕООД и му
предоставило издадения изпълнителен лист. По молба на последното
дружество било образувано изп. дело №20207180400174 по описа на ЧСИ С.
К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ, за принудително събиране на сумата. Поддържа,
че договорът за цесия между ответните дружества е антидатиран, за да му се
придаде вид на по-рано сключен от договора за цесия между ищеца и „КНМ
Груп“ ЕООД. Обосновава тези си твърдения с обстоятелството, че
уведомлението за сключения между ответниците договор за цесия е получено
от длъжника три месеца след уведомлението за сключения между ищеца и
3
„КНМ Груп“ ЕООД договор за цесия.
С писмен отговор "КНМ ГРУП" ЕООД изразява становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на иска. Не оспорва, че въз
основа на искова молба, подадена от „КНМ Груп“ ЕООД срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД е образувано гр.д. 12808/2014 г. по описа на ВРС, в рамките на
което в полза на „КНМ Груп“ ЕООД е издаден изпълнителен лист за
процесната сума. Сочи, че вземането е прехвърлено по силата на договор за
цесия от 21.10.2014 г. на „Пи маркет“ ЕООД, по молба на което е образувано
посоченото в исковата молба изпълнително дело. Счита за недопустим
предявения иск поради разваляне на договора за цесия, от който ищецът
черпи права. Наред с изложеното счита, че е налице сила на пресъдено нещо
досежно титулярството на процесното вземане, установено с влязлото в сила
решение по гр.д. 12808/2014 г. по описа на ВРС. Навежда доводи за липса на
правен интерес от предявения иск, както и за наличието на друг процесуален
способ за защита на ищеца. Излага подробни съображения за
неоснователност на иска. Излага, че договорът за цесия с „Пи маркет“ ЕООД
е сключен преди този с „Интейк“ ЕООД, като обстоятелството, че
уведомлението да първата цесия е изпратено по-късно е ирелевантно за спора.
Поддържа, че договорът за цесия, от който ищецът черпи права, е
недействителен на основание чл. 40 ЗЗД.
С писмен отговор "ПИ МАРКЕТ" ЕООД изразява становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на иска. Поддържа, че искът е
недопустим поради наличието на решен със сила на пресъдено нещо спор
относно процесното вземане – с влязлото в сила решение по гр.д. 12808/2014
г. по описа на ВРС. Счита, че е недопустимо оспорването на договор
посредством предявяването на иск за титулярството на правото, предмет на
този договор. Сочи, че е недопустимо чрез предявяването на установителен
иск ищецът да осъществи защитата си при договорно неизпълнение. На
последно място, счита, че не е налице правен интерес от предявения иск.
Заявява, че тъй като договорът за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи
маркет“ ЕООД е сключен преди този между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“
ЕООД, ищецът не е могъл да придобие процесното вземане.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна
4
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно. С въззивната жалба се оспорва допустимостта на
първоинстанционното съдебно решение.
Предметът на въззивното производство е идентичен с този на
първоинстанционното производство с оглед въведените в жалбата оплаквания
за недопустимост. Въззивниците излагат, че с исковата молба ищецът оспорва
юридически факт (договора с "ПИ МАРКЕТ" ЕООД) и неговата
действителност, което е намеса и оспорване на чуждо гражданско
правоотношение. Излагат, че искът не е за установяване на гражданско
правоотношение, а за установяване на факт.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за
допустимост на предявените искове по чл.124 ГПК. Преценката дали е налице
интерес се следи от съда служебно като се извежда от фактическите
твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от
възникналия спор права и съобразно характера на спорното право. Съдът
дължи тази преценка както към момента на подаване на исковата молба, така
и до приключване разглеждането на делото. При констатация, че липсва
правен интерес, искът би бил недопустим поради липса на положителна
процесуална предпоставка и производството по делото ще подлежи на
прекратяване. Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на
правния интерес от иска следва да бъде съобразено от съда при условията на
чл.235, ал.3 от ГПК.
Въз основа на твърденията съдът извършва преценката за
съществуването на правен спор, кръга на легитимираните по него страни,
наличието на правен интерес и основанието на иска. В случая, твърдяните от
ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него
субективно материално право са извършеното прехвърляне на процесното
5
вземане в полза на ищеца, уведомяването на длъжника за правоприемството и
осуетяването на легитимацията на действителния титуляр на материалното
право с получен от субституента титул за принудително изпълнение,
предаване на документа за вземането от „КНМ Груп“ ЕООД на „мним“
правоприемник , предприемане на изпълнителни действия по събиране на
вземането от страна на последния. Тези факти изцяло се покриват и с
фактическия състав на иск за установяване на действително притежание на
придобит с обявена първа във времето цесия дълг спрямо субституента и
неговия последващ правоприемник "ПИ МАРКЕТ" ЕООД. Съответен на тези
фактически твърдения е и заявения петитум. Въззивният съдът намира, че
съобразно естеството на спора за установяване действителния титуляр на
вземане въз основа конкуриращите притезания, основани на два договора за
цесия, искът по отношение на ползващия се от изпълнителното основание
цесионер, е допустим. Същият следва и от образуването на изпълнително
дело №20207180400174 по описа на ЧСИ С. К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ по
молба на "ПИ МАРКЕТ" ЕООД за принудително събиране на сумата от
532.93 лева.
По силата на прогласеното от действащия процесуален закон
диспозитивно начало в гражданския процес, ищецът сам определя обема и
интензивността на търсената защита. Обстоятелството, че ищецът би могъл
да заведе и друг иск за защита на правата си, не води до недопустимост на
предявения против "КНМ ГРУП" ЕООД и "ПИ МАРКЕТ" ЕООД
установителен иск.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че предявеният
спрямо "КНМ ГРУП" ЕООД и "ПИ МАРКЕТ" ЕООД установителен иск е
допустим, като предявен против надлежно легитимирани ответници и при
наличие на правен интерес у ищеца.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Във въззивната жалба не са наведени доводи за неправилност на
решението, а само относно неговата недопустимост. Въззивният съд споделя
мотивите на ВРС относно основателността на иска като препраща към тях на
6
основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за основателност на
иска, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и в съответствие с направеното искане, на
въззиваемата страна се следват разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК,
съобразно представените доказателства, а именно – 400 лева заплатен адв.
хонорар.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1016/24.03.2023г., постановено по гр.д.
№ 7802/2021г. по описа на РС - Варна.
ОСЪЖДА "КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София и "ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да
заплатят на "Интейк" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата
от 400 лева (четристотин лева), представляваща разноски за въззивна
инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7