№ 624
гр. Велико Търново,
20 .2.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на
шестнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
секретаря П. И.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 373/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на Заместник Министър на културата чрез
пълномощник Б. против Решение № 527/19.10.2023г. постановено по НАХД 471/23г.
по описа на ВТРС, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление НП № 8284/15.2.2023г. на касатора, с
което на ФРЕШ БТ ЕООД гр. В. Търново за
извършено нарушение на чл. 97, ал.1 т. 5 пр.1 от Закон за авторското право и
средните права – ЗАПСП и на основание чл. 98в, ал.1 вр.
с чл. 97, ал.1 от ЗАПСП е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева и е осъдено Министерство на културата да
заплати на ФРЕШ БТ ЕООД сумата от 444 лева разноски в производството. .
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК
вр. чл. 63в от ЗАНН
и нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2
от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът
сочи, че при правилно изяснена от ВТРС фактическа обстановка същият е направил
неверни изводи, тъй като е подходил формално. Неправилно същият е приел, че е
налице нарушение на процесуалните правила на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като
видно от доказателствата по делото, с писмо изх.№ 62-99-237/1.08.2022г.
получено лично от Управителя на дружеството е изпратена покана до нарушителя за
съставяне на АУАН. Дори да е налице процесното
нарушение, същото се явява несъществено, санира се с
връчването на АУАН, което е станало лично на Управителя на дружеството. Наказаното лице е упражнило в пъобем правото си на защита срещу съставения акт и
издаденото въз основа на него НП. Намира, че правната логика на чл. 40, ал.2 от ЗАНН е да се даде възможност на нарушителя да сочи доказателства, да дава
обяснения, да организира защита си адекватно в образуваното административно-
наказателно производство. Както е посочено по- горе, на извършителя е връчен
АУАН и НП, поради което дори да е допуснато нарушение същото е несъществено и
не опорочава издаването на НП. Освен това излага аргументи, че тълкуването на
закона е погрешно, не съответства на справедливото и правилно приложение на
закона и обезсмисля контролната дейност. След като в случая е налице едно
безспорно установено нарушение на ЗАПСП, то този порок в процедурата следва да
се приеме като несъществен и се потвърди обжалваното НП.
От съда се иска да
отмени обжалваното Решение и да постанови друго по съществото на спора като
потвърди НП.
В открито съдебно заседание,
касаторът, редовно призован, не се представлява от него е постъпило
писмено становище, в което се развиват подробни мотиви за доказаност
на нарушението, съответствието на АУАН и НП съответно на чл. 42 и чл. 57, ал.1
от ЗАНН, като последните са издадени от компетентни органи. Не са налице
съществени процесуални нарушения в развилото се административно- наказателно
производство. Правилно е определена нарушената норма тази на чл. 18, ал.2 т. 3
от ЗАПСП , като е доказана една от формите на изпълнителното деяние – публично
представяне или изпълнение на произведението.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма, като определеното
наказание е в рамките на посоченото от закона.
Ответникът по жалбата – ФРЕШ БТ ЕООД чрез ***
М. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че не са
налице касационни основания за отмяна на решението на ВТРС ,което се явява
правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е изследвал правилно и задълбочено
фактическата обстановка и се е произнесъл мотивирано. Претендира заплащането на
разноски, за което представя списък на същите.
Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че ВТРС е направил задълбочен анализ на
доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка по спора и правило
е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда за отмяна на НП.
Предлага решението да бъде оставено в сила.
Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК,
приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от
АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63в от ЗАНН
и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото производство е Решение № 527/19.10.2023г.
постановено по НАХД 471/23г. по описа на ВТРС, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 8284/15.2.2023г. на касатора, с което на ФРЕШ БТ ЕООД гр. В. Търново за извършено нарушение на чл. 97, ал.1 т. 5
пр.1 от Закон за авторското право и средните права – ЗАПСП и на
основание чл. 98в, ал.1 вр. с чл. 97, ал.1 от ЗАПСП е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева и е осъдено Министерство на културата да
заплати на ФРЕШ БТ ЕООД сумата от 444 лева разноски в производството.
За да постанови този
правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното : Във
връзка с писмено уведомление от страна на Музикаутор,
който упражнява авторски права на певци и композитори е извършена планова
проверка на заведение , собственост на ответното дружество, находящо
се на ул. Марно поле № 9, Г за спазване на ЗАПСП.
Проверката е било възложена на св.Ч Петров, главен инспектор в Дирекция АПСП
към МК, който заедно със служител на РУ В€ Търново я е осъществил на
30.5.2022г. около 15 00 часа, в присъствието на св. И.– сервитьор в
заведението. Със съставения констативен
протокол № 8284/30.5.2022г. е установено, че обектът е отворен за посетители и
озвучен с музикални произведения, като музиката е звучала от колони, свързани
към усилвател и компютър , разположен върху шкаф до бара. Със същия протокол от
Управителя на дружеството са изискани писмени доказателства за отстъпено
авторско право, каквито по делото не са постъпили. От Музиатор
са поискани доказателства и информация дали авторите на посочените произведения
се представляват от дружеството и дали същото има договор с дружеството,
каквито са постъпили, от които е видно,
че същите представляват авторите на излъчената песен, като права на нарушителя
не са били предоставени. С писмо изх. № 62-00-237/11.8.2022г. дружеството е
било поканено да се яви за съставяне на АУАН на 25.08.2022г., като на същата
дата е получено и самото писмо покана лично от Управителя на дружеството. Макар
да не са установили надлежно връчване на
поканата, тъй като към момента на съставяне на АУАН обратната разписка не е
била върната, е съставен АУАН като
свидетел на акта е посочена св. Цветанова, който е връчена лично на Управителя
на дружеството на 21.9.2022г. Въз основа на него е издадено и процесното пред ВТРС
НП, което е връчено лично на Управителя на дружеството на 24.2.2023г. ,а
на 13.3.2023г. чрез наказващия орган е подадена жалба до ВТРС.
Тази фактическа
обстановка съдът е установил въз основа на приложената по делото
административна преписка, разпитаните свидетели актосъставител
Петров , св. В АУАН Цветанова, К. Новакова, Станчева, служители на дружеството.
Съдът е кредитирал показанията на всички свидетели, като последните посочват,
че не е звучала музика, че на проверката не е присъствал представител на
дружеството, тъй като служителите не са оправомощени да подписват каквито и да било документи,
свързани с дейността на дружеството. Не знаят техния колега И.да е уведомявала
Управителя на дружеството за извършена проверка на 30.5.2022г. След като е
ценил всички свидетелски показания, съдът е приел, че не е доказан фактът, че
на посочената дата заведението е било озвучавано с посочените в АУАН музикални
произведения.
При така установените факти, РС е направил
извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи , доколкото е представено
заверените копия от Заповеди на Министъра на културата, както и на основание
чл. 98, ал.1 и чл. 98в, ал.1 от ЗАПСП. Приел е, че са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушението
е извършено и установено на 30.5.2022г., а АУАН – на 25.8.2022г., а НП на 15.2.2023г. Въпреки, че НП е издадено в срок по- голям от
едномесечния такъв, доколкото същият е инструктивен не е налице съществено процесуално нарушение.
Съдът е приел за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че не са
посочени дата на нарушението и конкретен извършител , тъй като и в АУАН, НП и
констативния протокол е посочена дата 30.5.2022г. а нарушението е извършено от
ЮЛ, стопанисвало обекта.
Въпреки горното ВТРС е установил, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН , АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя ,свидетелите , които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Чл. 40, ал.2 от ЗАНН посочва, че когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, АУАН се съставя в негово отсъствие. Самият касатор не спори, че АУАН е съставен в отсъствието на
представляващ дружеството, който нарушител е известен и в деня на съставянето
на АУАН е следвало да се яви в Министерство на културата, но към момента на
издаване на акта, не се е върнала обратната разписка за връчване на поканата.
Освен това съдът е посочил, че след като поканата е връчена на същата дата в
143,00 часа, то физически и логически абсурдно е в посочения часови диапазон да
се яви в друго населено място. Липсват каквито и да било данни представляващ
дружеството да не е намерен, напротив същият е получавал лично всички съобщения
от ответната страна. Макар формално да е връчена покана за съставяне на АУАН,
реално дружеството е било поставено в
невъзможност да изпрати свой представител, което съществено е нарушило
правото му на защита. Съдът е посочил, че преди да издаде НП, АНО е следвало да
провери законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН и след като
установи горното нарушение да не издава НП. Или съгласно чл. 52, ал.4 от ЗАНН,
при издаден АУАН в нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН АНО не е следвало да се
произнася. ВТРС е посочил, че не е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като в случая не става дума за нередовност на АУАН,а за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да
се санира по друг начин, освен чрез законосъобразно
съставяне на нов АУАН. Това нарушение не може да се отстрани и в хода на
съдебното обжалване, тъй като е от категорията на съществените, които водят до
ограничаване правото на защита на нарушителя ,който следва още в началото на
административно- наказателното производство да разбере по какво обвинение
следва да се защитава , както и да участва лично в това производство.
ВТРС е посочил, че освен това съществено процесуално нарушение е налице и
друго такова, изразяващо се в липса на сертифицирано от съответните органи
приложение което да е установило кои произведения са били пуснати и кои са
техните автори. Използваното такова от страна на св. Петров не попада в
легалното определение на автоматизирани средства за контрол по смисъла на §2,
т.21 от ДР на ЗАПСП вр. с чл. 98, ал.2, т. 5 вр. с чл. 97 от ЗАПСП. По този начин е разколебана доказателствената сила на издадения официален документ –
констативен протокол, което както е посочил съда е станало и чрез изслушаните
свидетели.
Постановеното от Районен съд –
Велико Търново решение е правилно, а
така подадената касационна жалба – неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице нарушение
на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства
съдът е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от
настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка
по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на
това е направил верни правни изводи. Настоящата инстанция не споделя
становището на касатора, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетелите Новакова и Станчева, като е игнорирал
тези на актосъставителя Петров и свидетеля в АУАН –
св. Цветанова. Такива съждения не се съдържат в оспорваното решение. Съдът е
изложил последователни и логически издържани мотиви като е ценил всички
доказателства в тяхната съвкупност, като за да приеме, че твърдяното нарушение
не е доказано основно се е позовал не на показанията на свидетелите – служители
на дружеството, а на използване на приложение от св. Петров, което не отговаря
на законовото определение на автоматизирани средства за контрол по смисъла на
§2, т.21 от ДР на ЗАПСП. В допълнителна подкрепа на този свой извод са посочени
и свидетелските показания на горните лица. Освен това правилно и
законосъобразно съдът е посочил, че Констативния протокол е съставен в
отсъствието на представляващ дружеството, като такъв е посочена служителката
Иванова, която не е имала право да ангажира дружеството чрез своите действия,
още повече, че този протокол не е бил връчен на дружеството.
Правилни са изводите
на решаващия състав, че в АУАН и НП е посочена дата на претендиранотото
нарушение. Налице е соченото от ВТРС
съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, като мотивите
изцяло се споделят от настоящата инстанция. След като е налице показа за
съставяне на АУАН, към момента на това процесуално действие органът следва да
се убеди, че същата е надлежно връчена на представляващ на дружеството.
Напротив изрично е доказано, че към този момент не се е върнала обратната разписка,
съдържаща поканата за съставяне на акта, поради което органът е действал
незаконосъобразно, като по този начин е допуснал съществено процесуално
нарушение. Съдът е изложил подробни и ясни мотиви, защо квалифицира това
нарушение като ограничаващо правото на защита на посоченото за нарушител лице.
Издаването на акта в отсъствие на представител на соченото за нарушител
дружество, заедно с липсата на доказателства за довеждането на констатациите в
посочения протокол до знанието на управителя му, обективно ограничава правото
на защита на същото в административната фаза на производството, като препятства
неговото лично участие в производството и организация на неговата защита. ВТРС
е посочил, че не може да се санира горепосочения
порок на основание чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като това е възможно при наличието
на лимитативно изброени предпоставки и това: деецът да е известен, деянието
доказано и да съществуват нередовност на АУАН. Както правилно е посочил съдът,
не са налице две от предпоставките : деянието не е доказано, с оглед
разсъжденията по – горе, и второ не се касае за нередност на акта, а за
съществено процесуално нарушение. Именно с оглед така изложеното горепосочената
норма е неприложима, а АНО е следвало да не издава НП като върне преписката за
редовно съставяне на АУАН. Доколкото административно- наказателното
производство започва с издаване на АУАН, който определя предмета на
административно обвинение, доказателствата за него, то точното спазване на
процедурата по неговото съставяне е залог за охраняване правата на
инкриминираните субекти. Не може да бъде споделено становището на касатора, че след като е подадена жалба срещу НП , то
правото на защита на дружеството е било осигурено в пълен обем, и по този начин
порокът е саниран. Характерно за съществените
процесуални нарушения е именно това невъзможността същите да бъдат санирани,
те следва да се извършат повторно и като не е сторил това АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на акта.
При този изход на делото в полза на ответника по
касация на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лева съгласно
представен договор за правна помощ стр. 20 35 от настоящото дело.
|
|
|
|
|
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния
съд - В. Търново
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 527/19.10.2023г. постановено по НАХД 471/23г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Министерство на културата да
заплати на ФРЕШ БТ ЕООД с ъс седалище гр. В. Търново,
с ЕИК сумата от 500 – петстотин – лева
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.