Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260047 02.03.2021г. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
наказателен състав
на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия : Мартин Кючуков
секретар: Велислава Ангелова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 102 по описа на
Районен съд - Хасково за 2021г.
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „АС Авто Комерс“ ЕООД – гр.Димитровград срещу Наказателно
постановление № 551013– F569108 от 10.12.2020г.
издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване ” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл.180 ал.2 вр.чл.180 ал.1 вр.чл.86 ал.1 вр.чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което страдало и от пороци, свързани с допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон,
респ. маловажност на случая. Доставките не били индивидуализирани по какъвто и
да е начин и така не ставало ясно за какво била ангажирана отговорността на
ЕООД. Не било ясно дали доставките наистина били облагаеми по смисъла на чл.12
от ЗДДС. Освен това АУАН бил съставен в отсъствие на представител на ЕООД и
така адм.производство било опорочено в самото му
начало. Освен това били издадени общо 8 наказателни постановления за 8
нарушения за периода от 01.10.2019г. – до 31.05.2020г. – всъщност не се касаело
за 8 отделни нарушения. Твърди се и че изобщо не било доказано извършването на
твърдяното от АНО административно нарушение.
В съдебно заседание пред Районен съд –
Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез надлежно
упълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв.Т. жалбата
се поддържа и се моли за отмяна на НП.
Административно - наказващият орган –
ТД на НАП - Пловдив, редовно призовани, чрез упълномощения по делото представител
–юрисконсулт K., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено
.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Хасковският районен съд, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въз основа на подадено заявление по чл.96 ал.1 от ЗДДС до органа по приходите при ТД на НАП-Хасково жалбоподателят „АС Авто Комерс“ ЕООД е регистрирано на 12.06.2020г. по ЗДДС с издаване на Акт за регистрация по ЗДДС № 260422002032342 от 12.06.2020г.
Актът е издаден въз основа на резултата от извършена проверка за периода 01.04.2020г. – 30.04.2020г., при която е установено, че дружеството е получило услуги с място на изпълнение територията на страната, които са облагаеми и за които ДДС е изискуем от получателя съгласно чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС на обща стойност 1 126,36 лв. и дължимо ДДС в размер на 187,37 лв.
ЕООД получило фактури BG-ASF-2020-1270/30.04.2020г. за 195.96 EUR; BG-ASF 2020-1370/30.04.2020г. за 95.52 GBP; BG-ASF-2020-1269/30.04.2020г. за 81.26 EUR; BG-ASF-2020-1291/30.04.2020г. за 56.77 EUR; BG-ASF-2020-1456/30.04.2020г. за 132 EUR за използване на услуги, издадени от Amazon Services – Европа с BAT LU19647148.
Заявлението за регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 97а ал.1 от ЗДДС следвало да бъде подадено от данъчно задълженото лице не по-късно от 24.09.2019г. /22 и 23.09 неприсъствени/, тъй като данъкът става изискуем на 30.09.2019г., когато били издадени фактурите от Amazon services-Европа.
Извършена проверка е била документирана с Протокол
№ ПО-16002620053337-073-001/18.08.2020г.
Въз
основа на тези констатации и след като контролните органи приели, че поради
неподаване на заявление за регистрация
по ЗДДС в срок и оттук
нерегистриране в срок, дружеството дължи ДДС за получени от него през
периода 01.04.2020г. – до 30.04.2020г. услуги
с място на изпълнение територията на страната, които са облагаеми и за които
данъкът е изискуем от получателя по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС на стойност 1 126,36 лв. и дължимо ДДС в размер на 187,37 лв.
На 09.09.2020г.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F569108
за нарушение по чл. 180 ал.2, вр. ал.1 вр.чл.180 ал.1 вр.чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС, като АНО е приел, че нарушението е извършено на 15.05.2020г. в
гр.Хасково.
Актът е съставен при условията на чл.
40 ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на лицето, сочено
като нарушител и в присъствие на двама свидетели – Т.К. и Г.З. - служители
на ТД на НАП - Пловдив, след като въпреки изпратената Покана, с изх. №024-441#6/18.08.2020г.,
представител на дружеството жалбоподател, не се е явил за участие в
процедурата.
Възражения срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в хода
на административнонаказателното производство, след
като екземпляр от съставения АУАН е връчен на 01.10.2020г. чрез упълномощено
лице А.С.Я..
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и атакуваното Наказателно постановление, в което административно-наказващият
орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка, като възприел и
данните от проверката при определяне на
дължимия данък добавена стойност, като е приел, че нарушението е извършено на
15.05.2020г. в гр.Хасково.
Изложената
фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.И.,
Т.К. и Г.З. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на
проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на ревизионното
производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените
факти съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на 102 ал.3 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
Според чл.86 ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал.2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
По силата на чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове, на необходимите законови привръзки.
Не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в отсъствие на представител на дружеството -жалбоподател, след като са установени предпоставките по чл.40 ал.2 от ЗАНН за това и в процедурата по съставяне на акта в тази хипотеза са участвали двама нарочни свидетели.
По насетне - обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Посочени са всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват безспорно, а именно, че жалбоподателят „АС Авто Комерс“ ЕООД е получил през периода 01.04.2020г. – до 30.04.2020г. услуги от Amazon Services – Европа с BAT LU19647148. с място на изпълнение територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС на стойност 1 126,36 лв. и дължимо ДДС в размер на 187,37 лв.
ЕООД не се е регистрирало по ЗДДС и на 15.05.2020г. вече е било в нарушение. Регистрацията по ЗДДС е станала почти месец по-късно – на 12.06.2020г. с с издаване на Акт за регистрация по ЗДДС № 260422002032342 от 12.06.2020г.
За съставомерността на деянието по чл. 180 ал.2 ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок.
Именно такъв е конкретния случай. С това свое бездействие ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.180 ал.2 от ЗДДС.
В случая законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл.180 ал.1 ЗДДС, към която препраща и ал.2 на цитирания текст в хипотезите, като настоящата, в която лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Съгласно чл.102 ал. 3 т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите , когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация , ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
С оглед на това, правилно е определен размера на имуществената санкция от 500 лв., при положение че неначисления ДДС е в размер на 187,27 лв./чл.180 ал.1 ЗДДС /. Според съда в случая е неприложима разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС и като последица намаляване от съда на размера на имуществената санкция. Това е така, защото нормата на чл.180 ал.3 от ЗДДС е приложима по отношение на регистрираните по ЗДДС лица, съответно се прилага само за нарушения по ал.1 на чл.180, но не и за такива по ал.2 на чл.180 от ЗДДС.
Не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза, в която деянието да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. От тук липсва основание, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, претенцията на административно-наказващия орган за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателна.Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила, поради което на ТД на НАП , се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 551013– F569108 от 10.12.2020г. издадено от Директора на Дирекция „Обслужване ” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл.180 ал.2 вр.чл.180 ал.1 вр.чл.86 ал.1 вр.чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС на „АС Авто Комерс“ ЕООД – гр.Димитровград е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА АС Авто Комерс“ ЕООД – гр.Димитровград да заплати на НАП - ТД Пловдив ЕИК 1310631880039
сумата от 120 лв. направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.