Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260069
гр. Кюстендил, 29.01.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ
РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1857/2019 год. КРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление на дейността – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център, чрез адв. П. И., съдебен адрес:***, е предявило против С.Е.П., ЕГН:
********** ***, иск да бъде признато за установено по отношение на ответника с
електроснабден имот, находящ се в *************, ИНТ 310230566240, ПО ИЗДАДЕНАТА
ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ, че дължи сумите от 1180,87 (хиляда
сто и осемдесет лева и осемдесет и седем стотинки) лв. – главница за използвана
и незаплатена електр. енергия за периода от 05.10.2017г. до 03.02.2018 г. вкл.;
22,76 лв. (двадесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) – законна лихва за
забава, считано от 09.12.2017г. до 29.03.2018г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.Претендират се и
сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото, а и в заповедното
производствo.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът
депозира такъв чрез назначения му на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. З.К. ***. Навежда доводи за неоснователност на предявената
претенция поради липсата на възникнало между страните облигационно отношение с
оглед неустановеното качество „собственик“, респ. „ползвател“ на ответника на
предоставената му енергия.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа
посредством предварително депозирана в посочения смисъл молба, а ответната
страна я оспорва.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при
усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
От представените по делото 4 бр. фактури, а именно:
фактура
№**********/10.11.2017г.,№**********/09.12.2017г.,№**********/11.01.2018г. и
№**********/10.02.2018г., всичките с доставчик ищцовото дружество и получател –
ответника по делото, се установяват задължения на ответника съответно: за
периода 05.10.2017г. до 03.11.2017г. в размер на 326,40 лв; за периода –
04.11.2017г. до 04.12.2017г. – 383,22 лв.; за периода 05.12.2017г. до
14.12.2017г. – 284,50 лв. и за периода 05.01.2018г. до 03.02.2018г. – 296,18
лв.
Ищецът е представил и приложимите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с
отразени в същите условия и параметри, уреждащи продажбата на електрическа
енергия (спр. л. 13 до 22), а така също и Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. на ищцовото
дружество (л. 23 от делото).
От представеното заверено копие на Договор за наем от
13.09.2016 г. е видно,
че за процесния топлоснабден имот е сключен посочения договор с наемател
ответникът по делото и наемодател „Мини Перник“ ЕАД (в ликвидация) с уговорен
краен срок на ползване – 31.12.2016 г. Съгласно чл. 16 на посочения
договор – Наемателят е длъжен да заплаща всички консумативни разходи като: ел.
енергия, вода, топлоенергия, телефон и др., възникнали от експлоатацията на
отдаденото под наем имущество.
Видно от Споразумителен протокол (по заявление №
001021523943/15.12.2017 г. – последният приложен по делото), е че страните в
настоящото са се спогодили ответникът да заплати задължението си за
електрическа енергия по клиентски номер 310230566240 разсрочено, като същият е
признал задължението си към дружеството за периода 04.09.2017 г. до 03.11.2017 г. в размер на 635,28 лв.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че на името на ответника има открита партида с абонатен №
210 791 0021 и клиентски номер 310 230 566 240, както и СТИ
№ N939142. Сочи
се, че отчитането на ел. енергия през процесния период за имота на ответника е
извършвано в съответствие с утвърдената от КЕВР нормативна уредба за ежемесечно
отчитане на ел. енергия от страна на доставчиците на територията на Р.
България, непроменено от 2010 г. до момента, както и че през процесния период,
монтираният за обекта на ответника електромер е бил годно техническо
измервателно средство, отговарящо на метролог. и технически изисквания за СТИ.
Дължимата за процесния период сума възлиза на 1290,30 лв. с ДДС.
Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза е,
че воденото при ищцовото дружество счетоводство е редовно, както и че
процесните фактури са отразени като задължение за плащане в същото. От
изготвените в заключението таблици се установява, че има постъпили плащания в
общ размер на 109,43 лв., които са отразени по фактура № *********/10.11.2017
г. за сума в размер на 10,18 лв. и по фактура № *********/10.02.2018г. за сума
в размер 109,43 лв. Общият размер по фактурите след отразените плащания възлиза
на 1180,87 лв. за главница и 22,76 – законна лихва за периода 09.12.2017г. до
29.03.2018г. Експертът установява още, че има открита партида на името на
ответника с ИТН 310230566240.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради това не се обсъждат подробно.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема
следното:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване
съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 463/2019 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е
била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е
разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на
установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е
да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението,
за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо,
тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода
на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно между страните и това,
че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция, както и че продажбата на електрическа енергия е уредена при
Общи условия, приложени по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Спорен по делото е въпросът за наличието на качеството на потребител в
лицето на ответника и за валидно възникнало и съществуващо между страните
облигационно отношение.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира
правната си уредба в Закона за
енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр.
74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г. / крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от
ЗЕ/.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ/,
а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията
на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла
на § 1, т. 2 а от ДР
на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР
на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител
на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/.
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Съгласно § 27г от ДР на ЗЕ
краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване, а в чл.
92, т. 4 от ЗЕ понятието краен клиент е уредено като страна по
сделка с електрическа енергия. С оглед на това, за да е налице качеството
потребител на енергийни услуги, следва да е налице договор за продажба на
електрическа енергия.Легалната дефиниция на понятието "битов клиент"
е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ / преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) и се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т.
4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения
имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и
друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД,
допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за
битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот
със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по
описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото ТД,където в чл. 4,
ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на електрическа
енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според
чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа
енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил
изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за
определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено
вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна
отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия. От
представените по делото доказателства не се установява такова изрично писмено
съгласие дадено пред продавача или пред нотариус трето лице,респ.ответникът, да
бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, съвпадащ с
исковия.Доказателствата сочат,че ЮЛ неучастващо в процеса е отдало под наем на ответника като наемател елснабденият имот и против последният се претендират суми за период,когато вече не
е притежавал качеството на наемател на имота,т.е по време когато действието на
наемният договор е било прекратено поради изтичането на срокът му.Отделен е
въпросът,че няма доказателства наемодателят по наемният договор да е
фактическият собственик на имота,въпреки че при този вид договори това не е
условие за действителността му. Не се твърди,не се и установява това щото
ответникът да е собственик на елснабденият имот.Ето защо, съдът намира, че
ответникът не се е намирал във валидни облигационни отношения с ищецът като
клиент на доставената електроенергия за битови нужди в качеството му на
наемател на имота в исковия период, съответно да е носител на правата и задълженията
на потребител на електрическа енергия за битови нужди след изтичането на срокът
на наемното правоотношение.Следва да се изтъкне и това,че между неустановеният
по делото собственик на имота и ответникът, нито въз основа на вещно право на
ползване, нито на правото на ползване на облигационното наемно правотношение е
предвидена по закон солидарна отговорност.
Следва да се допълни още.Изводимо от мотивите по т.1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК и по аналогия при постигнато съгласие между
електроснабдителното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 92 от ЗЕ ,т.е от
собственик и ползвател по смисъла на ЗС на имот,за сключване на договор за продажба на ел.енергия за битови нужди за електроснабден имот при спазване
на одобрените от КЕВР публично известни
общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената ел.енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това
трето ползващо лице и електроснабдителното
предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при ищцовото дружество, като не се презумира с установяване на факта на
ползване на електроснабденият имот.В
конкретния случай представения по делото договор за наем от 13.09.2016 г. установява за ответника качеството на наемател на електроснабденият
имот, но не и за исковия период.Уговореният краен срок на ползването е до
31.12.2016 г., като
уговорката в ал. 2 на чл. 4 от същия е, че ако след изтичане на наемния срок
наемателят продължава да ползва наетата вещ, договорът не се счита за продължен
за неопределен срок. За продължаване срока на договора се изисква изричен анекс
между страните. По делото липсва такъв представен изричен анекс.Налага се
изводът,че след изтичането на крайният срок на наемният договор ответникът е продължил да го ползва,но вече без
основание.то това е било без основание,при което собственикът може да
претендира от него обезщетение за това,че е бил лишен от ползването му и
евентуално на същото основание и заплащане на дължимите суми ,представляващи
консумативни разноски за имота,вкл. и за потребената електрическа енергия.
Няма доказателства установяващи по безспорен начин,че между страните по
делото е бил сключен валиден договор,уреждащ отношенията им във връзка с
доставянето и продажбата на електрическа енергия за елснабденият имот за
срок,обхаващащ както времетраенето на наемното правотношение,така и след него,в
което на практика се включва исковият период.
Ето защо към датата на подписване на споразуменията между страните относно
дължими суми от ответника за консумирана електроенергия в имота за
периоди,последващи този,през който ответникът е бил наемател на имота,т.е след
31.12.2016 год.,не може да се приеме,че страните са постигнали спогодба по
действащ договор,посочените суми не могат да се претендират на договорно
основание,както е в процесният случай,а на плоскостта на чл.55,респ. чл.59 ЗЗД,какъвто иск не е предявен. С откриването на партидата на името на
ответника не е било изпълнено посоченото
по-горе изискване за съгласие от страна на наемодателят,ако той е
действителният собственик на електроснабденият имот,нито пък това е равнозначно
на сключен договор между ищцовото ТД и
наемателят.Промяната на партидата е станало по молба от ответникът,но както
изрично е посочил в заявлението си от 14.09.2016 год.,той е действал като „нов
наемател“ , за да може да изпълни задълженията си за заплащане на
консумативите,произходящи от наемният договор.Като наемател е действал
ответникът и при подаването на заявлението за продажба на електрическа енергия
за процесният апартамент на датата 13.09.20156 год.,обстоятелство изрично
отразено в заявлението.Очевидно е,че едно такова заявление,представляващо
практически молба за сключване на договор,изначално е визирало и срокът на
бъдещият договор-този на наемното правоотношение.Писмен договор между страните
включващ конкретни права и задължения,включително и времетраенето му не е подписван.Не
в качеството на наемател на имота е действал ответникът ,подписвайки
споразумителният протокол от 15.12.2017 год. за дължащите се за електроенергия
суми и периоди,защото през 2017 год.,вече бе посочено,че не е притежавал вече
това качество с оглед прекратеното действие на наемното правоотношение.Обсъдени
в съвкупност заявлението за продажба на ел.енергия и това за откриване на
индивиуална партида,експертните заключения на вещите лица от
съдебно-счетоводната и съдебно-техническите експертизи,не биха могли да
обусловят извода за възникване на валидно облигационно правоотношение между
страните по делото по доставка и продажба на ел.енергия.Дори и да се приеме
обратното,че установяват такова,то това би било само в рамките на времетраене
на наемното облигационно правоотношение.Споразумителният протокол между
страните може да се ползва между тях като годно доказателство за това,че реално
ответникът е ползвал имота в посоченият период ,който е последващ този на
наемното правоотношение,както и за дължимите суми,но не и това че между
страните е действал валиден договор.Като краен извод на съдът ответникът не
дължи на претендираното облигационно правоотношение суми за
доставена,консумирана и неплатена еленергия,като исковите суми ищецът би могъл
да претендира от него на друго основание.
Извън горното размерът на цената на
доставената в процесният имот електрическа енергия в исковият период се
установява безспорно от експертното заключение на в.л. С.Т..За прецизност съдът
ще посочи, че в съдебно-техническата експертиза като общ размер на задължението
е посочена сумата от 1290,30 лв. за главница, но това е общият размер на
задължението по процесните фактури, без да са отразени извършените от П.
плащания, които са отбелязани от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и които съдът счита за меродавни. Установи се още от съдебно техническата
експертиза, че измерването на предоставената енергия е станало и чрез
техническо годно и отговарящо на метролог. и технически изисквания за СТИ измервателно
средство (електромер).
Всички изложени до тук аргументи обосновават
неоснователност на заявената претенция, поради което съдът ще я отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца не се следват направените от него в
настоящото и заповедни производства разноски,а ответникът не е сторил и също не
му се следват разноски.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявеният от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление на дейността –
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център против С.Е.П., ЕГН: ********** ***,да
бъде признато за установено по отношение на него че дължи и следва да заплати на ищецът сумата от 1180.87 лв. (хиляда сто и осемдесет лева и осемдесет и седем
стотинки) – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 05.10.2017 г. до 03.02.2018 г. вкл. за електроснабден имот, находящ
се на адрес в ********** ап. 12 ; 22.76 лв. (двадесет и два лева и
седемдесет и шест стотинки) – законна лихва за забава, считано от 09.12.2017 г.
до 29.03.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
(10.04.2018 г.), за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 277/08.03.2019г. по
ч.гр.д. № 463 от описа на КРС за 2019 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Кюстендил
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: