РЕШЕНИЕ
№ 587/14.07.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети юни, две
хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Гергана Тенева.………………...……….........................……….в присъствието на
Прокурор Атанас Палхутев….………..........……................………………………………....като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №438 по описа
за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н.П.Т. ***, против
Решение №56/23.02.2023 г., постановено по АНД №1198 по описа на Районен съд –
Хасково за 2022г.
Касаторът счита, че решението е неправилно, поради
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Същото било
немотивирано и липсвал протокол от съдебното заседание. Твърди, че на
02.03.2023г. получил обявление, с което му се съобщавало за изготвения съдебен
акт, но не му било предоставено решението и мотивите към него. Предвид липсата
на мотиви към съдебното решение счита, че същото е прието при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила – същото било немотивирано. На
следващо място навежда доводи, че решението е необосновано и наказанието било
явно несправедливо. Първоинстанционният съд потвърдил разбирането на наказващия
орган за това, че направеният чрез системата EasyPay паричен превод не
представлявал надлежно плащане по Акт №001164/09.05.2022г. за установяване на
административно нарушение, съставен на 10.05.2022г. Видно било обаче от платежното
нареждане, че преводът е направен с основание за плащане: „Глоба за незаплатена
пътна такса“ и независимо, че не бил цитиран номер на акта за установяване на
административно нарушение, това плащане било направено в изпълнение на всички
законови изисквания, а посочване на номера на съответния акт в платежното
нареждане не било нормативно изискване. Предвид надлежното заплащане на глобата
в срока, предвиден за това, както и
това, че посочване на номера на съответния акт в платежното нареждане не е нормативно
закрепено изискване, решението не съответствало на установеното от
доказателствата по делото. В тази връзка касаторът твърди, че решението на
районния съд е явно необосновано и несправедливо. Моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се
явява лично и заявява, че поддържа жалбата. Глобата, която му била наложена,
платил чрез EasyPay, но не погледнал, че в разписката не е записан номера на
акта, а е записан номера на колата. Счита, че това не е пречка, тъй като сумата
платил по сметка на АПИ. Моли да се отмени решението на районния съд, както и
наказателното постановление.
Ответникът, чрез процесуален представител в писмен
отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище, че
решението на Районен съд – Хасково е правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното
решение.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С оспореното решение
Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно постановление №001164/31.10.2022г., издадено от Директора
на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.
София, с което на Н.П.Т., на основание чл.179 ал.3 във връзка с чл.139 ал.6 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 300.00 лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел за
установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал
съображенията си. Посочил е, че наказанието е правилно определено – квалификационно
и като размер. Направил е извод, че
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на
районния съд. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на
делото доказателства, анализирайки същите, съдът е направил съответстващи на
закона правни изводи.
Не се установява при провеждане на
административнонаказателната процедура да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да са основания за незаконосъобразност и отмяна на санкционния акт.
Правилен е и изводът, че касаторът е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото му противоправно деяние. Извършването
на нарушението се установява по категоричен начин от събраните писмени и гласни
доказателства. Съгласно чл.179 ал.3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Видно от текста на чл.139 ал.6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето
лице.
При анализа на доказателствата по делото се налага
категоричния извод, до който е достигнал и районният съд, че касационният
жалбоподател е извършил виновно вмененото му нарушение. В случая е установено
по безспорен начин, че на 09.05.2022г. в 11:15 часа Н.П.Т. се е движел с
посоченото в АУАН и НП ППС по път I-5, километър 300+026,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена пътна такса, съгласно чл.10
ал.1 т.1 от ЗП.
При така установеното, законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната
отговорност на лицето на основание чл.179 ал.3 във връзка с чл.139 ал.6
от ЗДвП. Наказанието за извършването му е наложено съобразно предвидения в
закона размер, с оглед на което се споделя изводът на районния съд, че е
правилно определено.
Неоснователно е направеното от касационния
жалбоподател оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като му било
изпратено само обявление, с което било съобщено, че решението на Районен съд –
Хасково е изготвено, като било посочено, че се потвърждава наказателното
постановление, но не били изпратени мотивите към същото. Следва да се отбележи,
че съобщаването на съдебния акт е действие, последващо изготвянето му и има
отношение единствено към своевременното упражняване на правото на жалба срещу
същия, без да се отразява върху законосъобразността му. В случая касаторът е
реализирал това си право в срок като от изложеното в касационната жалба се
налага извод, че е бил запознат с мотивите на районния съд, по които НП е
потвърдено. Освен това, дори и тезата на
касатора да бъде споделена, следва да се има предвид, че съгласно чл.64 ал.1 от
Закона за съдебната власт, актовете на съдилищата, с изключение на тези по
наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание,
се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на
съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за
защита на класифицираната информация, поради което няма пречка за всяка от
страните да се запознае с пълния текст на постановеното решение.
Предвид горното, правото на защита на касотора не
е било ограничено.
Неоснователно е и оплакването за немотивираност на
обжалваното решение. В същото се съдържат фактически установявания и
съображения, въз основа на които районният съд е направил правния си извод за
законосъобразност и правилност на НП.
Неоснователен
е и доводът за явна несправедливост на решението като в тази връзка се твърди,
че е налице надлежно заплащане във връзка със съставения на 10.05.2022г. акт за
установяване на административно нарушение, независимо, че не бил цитиран номер
на същия.
Съгласно
разпоредбата на чл.189е ал.4 от ЗДвП, в случаите, при които таксата по чл. 10,
ал. 2 от Закона за пътищата се заплаща след връчване на акта за установяване на
административно нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи
номера на акта за установяване на административното нарушение.
От
представената от лицето разписка №0200015637615986, с отбелязана дата/час на
превода 11.05.2022г. 12:32:57, се установява, че Н.П.Т. е заплатил сума в
размер на 70.00 лева в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ с отбелязано
основание „глоба за незаплатена пътна такса“. От така посоченото основание
обаче не може да се направи категоричен извод, че Т. е заплатил компенсаторна
такса във връзка именно със съставения му АУАН №001164/09.05.2022г., доколкото
в платежното нареждане не е посочен номера на този акт, както изисква
разпоредбата на чл.189е ал.4 от ЗДвП. Възможно е така заплатената сума да касае
друг съставен на лицето АУАН, още повече, че видно от представена друга разписка
- с №0200015815081456 от дата 02.06.2022г. същото лице е заплатило сума в
размер на 70.00 лева в полза на АПИ с основание „акт 000818 10.05.2022 СА7295ХА“,
т.е. безспорно са налице и други съставени АУАН, за други извършени от същото
лице нарушения.
Предвид горното, при съблюдаване разпоредбата на чл.189е ал.6 от ЗДвП, правилно касаторът не е бил освободен от административнонаказателна отговорност
и е било издадено процесното наказателно постановление.
За пълнота
и във връзка с наведените от касационния жалбоподател възражения, че ако не се
отмени наказателното постановление, плащането на посочената сума е
безпредметно, следва да се посочи, че ако лицето счита, че в случая е налице
недължимо платена такса по чл.10 ал.1 и 2 от Закон за пътищата, може да поиска нейното връщане, каквато
възможност предвижда разпоредбата на чл.55 ал.2 от Закон за пътищата.
Касационната инстанция намира наведените
оплаквания в касационната жалба за неоснователни, а решението на районния съд
за законосъобразно, правилно и постановено при липса на допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което счита, че същото следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 80.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение №56/23.02.2023г., постановено по АНД №1198/2022г. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА Н.П.Т. ЕГН **********
***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.