Решение по дело №173/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли,  30.10.2019 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на седми октомври    през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба от Г.Д.Н., с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0271-000331  от 11.04.2019 г. издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на жалбоподателя e наложена имуществена санкция , в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление.  Жалбоподателя твърди, че атакуваното НП е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като управлявания лек автомобил бил спрян от движение, поради което не били налице комулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Прилага договор за покупко – продажба на МПС от 24.06.2015г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, не  се явява. Същата се представлява от адв. Т.Н. ***, който поддържа въззивната жалбата. В хода на съдебните прения сочи, че към инкриминираната дата 21.03.2019г. в 11,50 часа жалбоподателката не е имало законово задължение да  да сключи договор за застраховка “ Гражданска отговорност”, тъй като управляваният лек автомобил  бил спрян от движение. Алтернативно се прави възражение, че към инкриминираната дата жалбоподателката е била собственик на управлявания лек автомобил. Моли да се отмени атакуваното наказателно постановление.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2019г. в 11,50 часа в гр. На ул. ***** Г.Д.Н.  е управлявала лек автомобил „ Опел Корса” с рег. № **** собственост на  Е. Д. Г.с ЕГН **********, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма  сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност”, с което е  виновно е нарушил чл.638 ал. 3 от КЗ. В присъствието на жалбоподателя  бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 331/21.03.2019г, бл. № 007027 от същата дата, който жалбоподателят подписал и в графа „възражение” е написал, че ще си направи застраховка веднага.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение от жалбоподателя.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното № 19-0271-000331  от 11.04.2019г. издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, връчено лично на жалбоподателя на 16.04.2019г.На 23.04.2019г. / пощенско клеймо/срещу издаденото НП е подадена в предвидения 7 дневен срок жалба.

Видно от приетите като доказателство по делото Заповед  с рег.  № 1253з-260/ 05.12.2018г. на ст. комисар А. Ц., Началника на  РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково има право да издава НП за нарушения по чл. 638, ал.1, 2, 3, 4, 5, 6 от КЗ.

Като свидетели по делото са допуснати и разпитани актосъставителя                                                                                                                                           М.З.  К. и П.И.П.. Те поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя.

От писмо с вх.№ 4392 от 20.05.2019 г. от Гаранционен фонд – София, неоспорено от страните се установява, че за лек автомобил  марка и модел „ Опел Корса” с рег. № ***, не е налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към дата 21.03.2019г. в 11.50 часа. След извършена справка в Информационната система на Гаранционен фонд се установило, че относно лек автомобил  марка и модел  „ Опел Корса” с рег. № ***,  е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №BG/08/119000844168 на 21.03.2019г. в 13,31 часа, с период на покритие от 21.03.2019г. от 15,00 до 20.03.2020г. 23,59 часа, като договорът е сключен със “ Дженерали застраховане”  АД.

Следователно към дата 21.03.2019г в 11,50 часа няма данни за лек автомобил  марка и модел „ Опел Корса” с рег. № **** да е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Към писмото е приложена справка от информационната система на Гаранционен фонд за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил  марка и модел „ Опел Корса” с рег. № **** .

При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400 лева, след като приел, че лекият автомобил, като МПС във връзка с чието притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, е бил управляван към момента на проверката от лице, което не е собственик. Преценката е била изградена на база факта, че е  регистриран на името на  Е. Д.Г.от гр. Димитровград. Представен от жалбоподателя в тази връзка и приет като писмено доказателство от съда е Договор за покупко - продажба на моторно превозно средство, сключен на 24.06.2015г. в град  Гълъбово, с нотариално заверен на същата дата с рег. № 1819/24.06.2015 г. подпис на страните от Нотариус, рег. № 559 по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС – Гълъбово, с който Е. Д. Г. с ЕГН ********** е продал на Г.Д.Н. с ЕГН ********** *** процесния лек автомобил марка „ Опел”, модел „Корса”  с рег. №  *** с вписани номер на рамата и двигателя за сумата от 300,00 лева.

От писмо на Нотариус, рег. № 559 по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС – Гълъбово от 22.05.2019г. се установява, че е регистриран договор за покупко – продажба с рег. №1819 от 24.06.2015г., с който Е. Д. Г. с ЕГН ********** е продал на Г.Д.Н. с ЕГН ********** *** процесния лек автомобил марка „ Опел”, модел „Корса”  с рег. №  ***  с вписани номер на рамата и двигателя за сумата от 300 лева. 

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

 

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

По приложението на процесуалния и материалния закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл.647, ал.2 КЗ и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя. Описанието на деянието, макар и лаконично, е в достатъчна степен ясно и безпротиворечиво, за да бъдат очертани по необходимия изчерпателен начин твърденията относно фактите, включени в състава на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ в сила от 01.01.2016 г., под която норма е субсумирано деянието. На следващо място, наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед  с рег.  № 1253з - 260/ 05.12.2018г. на ст. комисар А. Ц., Началника на  РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково има право да издава НП за нарушения по чл. 638, ал.1,2,3,4,5,6, от КЗ, в кръга на правомощията му, а по съдържанието си отговаря на изискванията за реквизити по чл. 57 от ЗАНН, като допусната техническа грешка е поправена по надлежния орган с ясно отбелязване на органа, който е сторил това и след положен подпис на съответното длъжностно лице и печат на институцията.

 От материалноправна страна, потвърждават се обстоятелствата, изложени в акта, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят управлявала лек автомобил марка „ Опел”, модел „Корса”  регистрирана на територията на Република България с рег. №  **** като при извършената проверка не представил валидна полица за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на нарушението 21.03.2019г.в 11,50 часа. Данните от извършената справка в ГФ обосновали извода относно проявлението на отрицателния факт, че за описания лек автомобил няма сключена такава застраховка към момента на управлението му и осъществяване на проверката. Фактически извод, в подкрепа на който се отнася и разпоредбата на чл. 189 ЗДвП, съгласно която обстоятелствата отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за верни, до доказване на противното и по отношение на който всъщност не се и спори от жалбоподателя. Така описаното в акта деяние е квалифицирано по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, както в процеса на привличане на жалбоподателя към административнонаказателна отговорност със съставяне на процесния АУАН, така и при нейното ангажиране с издаване на обжалваното НП. В тях ясно и безпротиворечиво е вписано, че моторното превозно средство е собственост на трето лице – Е. Д. Г. с ЕГН **********, а жалбоподателят е лице, което не е собственик, но управлява това моторно превозно средство, за чието притежание или ползване се изисква сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". От друга страна представен и приет като писмено доказателство е заверен препис от договор за  покупко - продажба на моторно превозно средство, сключен на 24.06.2015г. в град  Гълъбово, с нотариално заверен на същата дата с рег. №1819/24.06.2015г. с подпис на страните от Нотариус, рег. № 559 по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС – Гълъбово, с който Е. Д. Г. с ЕГН ********** е продал на Г.Д.Н. с ЕГН ********** *** процесния лек автомобил марка „ Опел”, модел „Корса”  с рег. №  ****  с вписани номер на рамата и двигателя за сумата от 300 лева.

С този договор законовите изисквания за форма и съдържание по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на регистрирани автомобили са изпълнени и вещно - транслативният ефект на сделката е настъпил към момента на сключването на писмения договор. Това води като последица до необходимия извод, че към датата на описаното нарушение – 21.03.2019г. жалбоподателят е бил собственик на превозното средство, което е управлявала, а последното пък поставя въпроса относно субекта на нарушението по чл. 683, ал. 3 от КЗ в сила от 01.01.2016 г. Без да се подлага на специален анализ съдържанието на текста, от изложеното дотук може да се отбележи, че на пръв поглед се създава впечатлението, че фактът на сключване на договора за прехвърляне на МПС, който съдът като инстанция по същество следва да съобрази, макар да е установен за пръв път едва в настоящото производство, прави лишена от годна фактическа и юридическа основа преценката на контролните органи кой е възможният субект на констатираното деяние. Така също и кое е конкретното основание за ангажиране на отговорността в зависимост от качеството му на собственик и водач или само на водач на моторното превозно средство, с оглед диференцираната уредба по чл. 638, ал. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 638, ал. 3 от КЗ в зависимост именно от принадлежността на моторното превозно средство. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 145, ал.  2 ЗДвП създават задължения за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Задължение, което очевидно не е изпълнено от жалбоподателя Г.Д.Н. и то в период от време далеч след изтичане на срока за това, доколкото  промяна в регистрацията и до 30.05.2019г. 8 ПИСМО Л.34 /, както и до момента не е направена, за да  е настъпило оповестителното действие спрямо трето лице.  На следващо място, в чл. 33, ал. 2 изр. 2 от Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета, теглени от тях изрично е предвидено, че част първа от свидетелството за регистрация на МПС удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство, а в ал. 5 на цитираната норма е предвидено, че в свидетелството за регистрация - част втора, се съдържат данните за превозното средство от част първа, необходими при контрол на пътя, съгласно приложение № 6, в обхвата на който попадат и проверките за спазване на изискванията по Кодекса за застраховането, досежно сключването на задължителна застраховка ГО, осъществяван от службите за контрол на движението по пътищата. Именно информацията от свидетелството за регистрация на МПС е тази, която обективно и единствено са могли да възприемат контролните органи на РУ- Харманли при ОД на МВР - Хасково при осъществената проверка, включително и относно собствеността по отношение на лекия автомобил. При това положение, очевидно и актосъставителят, и наказващият орган са действали в рамките на законовоустановената компетентност и преценката им относно качеството на жалбоподателя от гледна точка принадлежността на правото на собственост върху процесното МПС е била обоснована от наличната информация в тази насока, до която са могли да имат и обективно са имали достъп. В тази връзка, наистина, целеният от страните по сключения договор прехвърлителен ефект по отношение на правото на собственост върху процесния лек автомобил е настъпил, но по отношение на трети лица, в т.ч. и службите за контрол на пътя именно фактът на регистрацията, респ. промяна в регистрацията има, според утвърденото виждане в съдебната практика, необходимото оповестително действие. Затова и отговорът на въпроса може ли жалбоподателят да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и в частност от неизпълнение на задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е категорично отрицателен и поради тази причина преценката на контролните органи относно основанието за налагане на санкцията е била изцяло законосъобразна след комплексната оценка на фактите и тяхното значение с оглед целта и смисъла на закона. Още повече, дори, оставяйки настрана принципа, че основно правомощие на собственика на вещта, освен да се разпорежда с нея, е да я ползва по предназначение, проектирано по отношение на МПС като управление, предвид ясната редакция на текста на чл. 638, ал. 3 от КЗ относно субекта, ВКС в редица решения, напр. Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П., приема, че свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ. Същият съставлява доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил. Оттам, към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, актосъставителят М.З.К. и св. П.И.П., а впоследствие и наказващият орган - при издаване на НП са възприели именно тази обвързваща ги откъм достоверност информация относно собственика на автомобила и доколкото това не е било отразено да е жалбоподателят, който го е управлявал /ползвал/, законосъобразно са наложили санкцията именно по текста на чл. 638, ал. 3 от КЗ. В този смисъл е и постановеното решение по КНАХД № 218/2016г. на Административен съд – Хасково.

Не са основателни и доводите на адв. Т.Н. *** защитник на жалбоподателя, че не са налице комулативно предвидените предпоставки на чл.638, ал.3 от Кодекса а застраховането, тъй като управлявания лек автомобил марка „ Опел”, модел „Корса”  с рег. №  **** е спрян от движение. В тази връзка следва да се посочи, че  в ал.1 на чл. 638 от КЗ е предвидена санкция за лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като размерът и вида й за диференцирани в зависимост от това дали е физическо или юридическо лице. Според чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно в чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидена санкция за собственик на МПС, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение.

В ал.3 на чл. 638 от КЗ е предвидена санкция за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор "ГО". При сравнителния анализ между нормата на чл. 683, ал. 1 във връзка с  чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и нормата на  чл. 638, ал. 3 от КЗ се налага извод, че двете разпоредби регламентират различни правила за поведение, респективно с нарушаването им се осъществяват отделни противоправни деяния. Касае се за самостоятелни фактически състави и различни субекти на административни нарушения, тъй като не е налице препращане от нормата на  чл. 638, ал. 3 към  чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, както това е направено в чл. 638, ал. 1 от КЗ. В конкретния случай, предвид обстоятелството, че санкционираното лице не е собственик на автомобила, който е управлявал без сключена застраховка "Гражданска отговорност", правилно издателят на НП е посочил в него като осъществен състав на нарушение, предвидено в  чл. 638, ал. 3 от КЗ.

 

 

По отношение размера на глобата, законодателят не е предвидил възможност за съобразяване, като и в този аспект на дейността на наказващия орган съдът не намери нарушения на материалния закон.

 По изложените съображения подадената жалба се явява неоснователна и не би могло да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 19 – 0271 - 000331 от 11.04.2019г. издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на Г.Д.Н., с ЕГН ********** *** e наложено административно наказание  "Глоба" в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                   

СЪДИЯ: