М О
Т И В И
към Присъда № 78 от 08.07.2020 г. по НОХД № 568/2020 г. по описа на СлРС
изготвени на 04.08.2020 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Щ.В.Щ. за престъпление по
чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В
с.з. представителят на РП – Сливен, поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание „Глоба“
в размер на 10000,00 лева. Пледира, че не са налице предпоставките на чл. 9,
ал. 2 от НК.
В
с.з. подс. Щ.В.Щ. редовно призован, се явява лично, не се признава за виновен и
дава подробни обяснения по предявеното му обвинение. Моли да бъде оправдан.
Упълномощеният
от подсъдимия защитник пледира за оправдателна присъда, като твърди че
подсъдимият не е извършил престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като
излага подробни съображения.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Щ.В.Щ. е български гражданин, със средно образование, работи, неженен, осъждан.
С
решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. в Република България е
обявено извънредно положение с оглед предпазване и ограничаване на
разпространението на заразата с вируса на COVID-19 на територията на Република
България. Този вирус и това извънредно положение на територията на Република България
са свързани със смъртни случаи, като първият смъртен случай е от 11.03.2020
год., а след обявяване на извънредното положение първият смъртен случай е от
14.03.2020 год.
Във
връзка с обявеното извънредно положение била издадена Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба
№ 21 от 2005 год. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната.
На
19.03.2020 год. била издадена Заповед № РД-01-140/19.03.2020 год. на Министъра
на здравеопазването на Република България, за изменение и допълнение на Заповед
№ РД-01-130/17.03.2020 год.
На
26.03.2020 год. била издадена Заповед № РД-01-158/26.03.2020 год. на Министъра
на здравеопазването на Република България, за изменение и допълнение наЗаповед
№ РД-01-130/17.03.2020 год., изменена и допълнена със Заповед № РД – 01- 140 от
19.03.2020 год.
Съгласно
точка 1 от Заповед № РД-01-158/26.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването
на Република България, за изменение и допълнение на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 год., изменена и допълнена със Заповед № РД – 01- 140 от
19.03.2020 год., „Всички български граждани и граждани на други държави с
постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на
Република България и членовете на техните семейства, пристигащи от държава с
регистрирани случаи на COVID-19, се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния
здравен контрол, с изключенията, посочени в т. 1.1 и т. 1.2.“
Съгласно
т. 1.1 от Заповед № РД-01-140/19.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването
на Република България, за изменение и допълнение на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 год., „За български граждани - водачи на тежкотоварни
автомобили, пристигащи от държавите по т. 1, се установяват следните мерки:
а) (изм. – Заповед № РД – 01
– 140 от 19.03.2020 год.) за водачите, които разтоварват стоки и товари и
предвиждат отпътуване: за периода на престой на територията на Република
България, водачите се поставят под карантина, като изпълнението на мярката се
контролира по посочения в тази заповед ред с оказване на пълно съдействие от
превозвача, чийто служител е съответният водач, до напускане на страната от
водача. По време на карантинния период българските граждани, водачи на
тежкотоварни автомобили имат право: да се намират в кабината на тежкотоварния
автомобил, да го управляват и да извършват товаро-разтоварни дейности; да
напуснат територията на Република България преди да е изтекъл карантинния
период, когато напускат територията за извършването на международен превоз.
б) за водачите, които не
предвиждат отпътуване към държава по т. 1, се прилага мярката по т. 1 с всички
последици от нея.
в) (нова - Заповед № РД – 01
– 140 от 19.03.2020 год.) Времето на преминаване през територията на страната
на българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили, които преминават
транзитно, не може да надвишава 24 часа.“
Съгласно
т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването на
Република България – „Всички лица по т. 1 и 5, поставени под карантина са
длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са
посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок.“
Република
Гърция е държава с регистрирани случаи на COVID-19.
На
29.03.2020 год. подс. Щ. се върнал в Република България, пристигайки от
Република Гърция през ГКПП Капитан Петко войвода.
Като
лице по т. 1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 год. на Министъра на
здравеопазването на Република България, изменена и допълнена със Заповед № РД –
01 – 140/19.03.2020 год., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-158/26.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването на Република
България – български гражданин, пристигащ от Република Гърция – държава с
регистрирани случаи на COVID-19, подсъдимият бил поставен под карантина с Предписание
за поставяне на карантина изх. № 97/29.03.2020 год., издадено от Регионална
здравна инспекция – Хасково за срок от 14 дни, т.е. от 29.03.2020 год. до
11.04.2020 год. включително. В предписанието бил посочен адрес: *****.
Предписанието било връчено срещу подпис на подсъдимия на 29.03.2020 год., като
времето за придвижване до мястото на карантиниране било 24 часа. В
предписанието била посочена забележка, че „за лицата по т.1.1. и 1.2 от
заповедта се прилага т. 5, като независимо от това те посочват адрес“, а в т. 5
е посочено, че “По време на карантинния период българските граждани, водачи на
тежкотоварни автомобили имат право: да се намират в кабината на тежкотоварния
автомобил, да го управляват и да извършват товарно-разтоварни дейности; да
напуснат територията на Република България преди да е изтекъл карантинния
период, когато напуснат територията за извършването на международен превоз.“
След
като получил предписанието подс. Щ. разтоварил стоката си от Гърция, след което
отишъл в гр. Бургас, където натоварил стока и на 30.03.2020 год. пристигнал в
гр. Сливен, като оставил камиона на паркинг на бензиностанция „А.“. След което
подс. Щ. се качил в лекия си автомобил и се прибрал в с. С., общ. Сливен.
Свид.
Й.К. и свид. С.Ж. - полицейски служители в ГООР при РУ на МВР –Сливен, за
времето от 19,00 часа на 31.03.2020 год. до 07,00 часа на 01.04.2020 год. били
на КПП на бул. „Цар Освободител“, непосредствено до „Тирбул“, в гр. Сливен.
Това КПП било извънредно и било изградено във връзка с обявено в Република България
извънредно положение поради пандемията с COVID-19. Свидетелите извършвали
контролно-постова дейност.
Около
23,40 часа на 31.03.2020 год. свидетелите К. и Ж. спрели за проверка лек
автомобил „Мерцедес ЕС”, с рег. № *****, управляван от подс. Щ.. Последният
представил на полицейските служители Предписание изх. № 97/29.03.2020 год. за
поставяне на карантина, издадено от Регионална здравна инспекция – Хасково.
Подсъдимият обяснил на полицейските служителите, че знаел, че не трябва да
напуска дома си, но искал да отиде до камиона си, паркиран в гр. Сливен, и
евентуално да пътува до гр. Пловдив.
От
приложеното по делото заверено копие от Предписание за поставяне под карантина
изх. № 97/29.03.2020 год. по описа на РЗИ – Хасково се установява, че подс. Щ. е поставен под карантина след
завръщането му от Гърция на 29.03.2020 год., съгласно Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването за срок от 14 дни на
следния адрес: *****. От същото предписани се установява още, че е посочено, че
за лицата по т.1.1 и 1.2 от заповедта се прилага т.5 като независимо от това те
посочват адрес; както и че в т. 5 е посочено, че: „По време на карантинния
период българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили имат право: да
се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да го управляват и да
извършват товарно-разтоварни дейности; да напуснат територията на Република
България преди да е изтекъл карантинния период, когато напуснат територията за
извършването на международен превоз“. Видно от предписанието, същото е връчено
на подс. Щ. на 29.03.2020 год. в 21,14 часа и е посочено време за придвижване
до мястото на карантиниране – 24 часа (л. 5 - 6 от ДП).
От
страна на защита на подс. Щ. в с.з. са представени заверени копия от: Договор
за наем на МПС от 12.01.2020 год. сключен между „А.“ ООД, представлявано от А.А.и
„Т.С. 85“ ЕООД, представлявано от подс. Щ. (л. 33 – 35 от делото); Заявка –
договор за извършване на международен транспорт № 20040399/30.03.2020 год. от
фирма „К.Т.“ ООД до „Т.С. 85“ ЕООД с дата на товарене 30.03.2020 год. в гр.
Бургас (л. 36 – 39 от делото) и Заявка – договор за международен автомобилен
превоз на товари от фирма „S.E.“ с дата на товарене
01.04.2020 год. в Аспровалта, Гърция (л. 40 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
От
показанията на свид. К. и свид. Ж. се установява, че са извършвали
контролно-постова дейност за времето от 19,00 часа на 31.03.2020 год. до 07,00
часа на 01.04.2020 год. на КПП на бул. „Цар Освободител“, непосредствено до
„Тирбул“, в гр. Сливен, където на 31.03.2020 год. около 23,40 часа са спрели за
проверка управлявания от подс. Щ. автомобил. От техните показания се установява
още, че при проверката подс. Щ. е представил издаденото му от РЗИ – Хасково
предписание, както и че е заявил, че отива при камиона си, който бил на паркинг
в гр. Сливен и евентуално да пътува до гр. Пловдив. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. К. и свид. Ж., тъй като същите са логични,
безпротиворечиви, пресъздават това което са възприели лично и се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на свид. А.А., от които се установява, че е
собственик на фирма „А.“ ООД и има бензиностанция, в гаража на която подс. Щ.
оставял камионите; както и че на 30-ти март подс. Щ. дошъл с камиона и го
оставил, заявил, че идва от гр. Бургас, където товарил дрехи и от гр. Пловдив
щял да дотоварва друга стока и ще пътувал към Гърция. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. А., тъй като същите са логични, безпротиворечиви,
пресъздава това което е възприел лично и се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс. Щ. в частта, в която заявява, че на
29-ти март бил поставен под карантина, разтоварил стоката от Гърция; отишъл на
30-ти март в гр. Бургас, натоварил част от стока и оставил камиона в гр. Сливен
на паркинг до бензиностанция, взел личния си автомобил и се прибрал в с. С.; на
31-ви стигнал до КПП-то, показал личната си карта и предписанието на полицаите,
които му казали да се връща, тъй като същите кореспондират с всички останали
доказателства по делото. Съдът не кредитира обясненията на подс. Щ. в частта, в
която твърди, че му било казано, че ако има друг курс да пътува, може да
напусне дома си и да пътува, да товари и да разтоварва, тъй като същите не се
подкрепят от приложеното по делото заверено копие от Предписание за поставяне
под карантина изх. № 97/29.03.2020 год. по описа на РЗИ – Хасково, в което
изрично в т. 5 е посочено, че: „По време на карантинния период българските
граждани, водачи на тежкотоварни автомобили имат право: да се намират в
кабината на тежкотоварния автомобил, да го управляват и да извършват
товарно-разтоварни дейности; да напуснат територията на Република България
преди да е изтекъл карантинния период, когато напуснат територията за
извършването на международен превоз“, т.е. подс. Щ. е следвало по време на
карантинния период да се намира в кабината на тежкотоварния автомобил, което
той не е сторил. Напротив подс. Щ. е оставил камиона на паркинг и се е прибрал
в дома си в с. С.,ето защо съдът намира, че тези твърдения на подс. Щ. са
негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите доказателства по
делото.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 283
от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Щ.В.Щ. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, тъй като на 31.03.2020 год. в гр. Сливен, нарушил мерки, въведени
против разпространението и появяването на заразителна болест по хората със
Заповед № РД-01-140/19.03.2020 год. за изменение и допълнение на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 год. и Заповед № РД-01-158/26.03.2020 год. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от Закона
за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 год. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната, като лице по т.1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 год., изменена
със Заповед № РД-01-158/26.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването на
Република България (т.1) - български гражданин, пристигащ от Република Гърция -
държава с регистрирани случаи на COVID-19, поставено под карантина с
„Предписание № 97/29.03.2020 год. за поставяне на карантина“, издадено от
Регионална здравна инспекция - Хасково за срок от 14 дни, не е изпълнил
задължението си по т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 год. - да не напуска
дома си или мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок - на адрес: *****, като деянието е извършено по
време на пандемия, свързана със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 год. във връзка с разрастващата се пандемия COVID-19.
Безспорно
е установено, че подсъдимият на 31.03.2020 год., около 23,40 часа, въпреки че
все още бил под карантина и не следвало да напуска дома си, нарушил наложените
му мерки, въведени против разпространението и появяването на заразителна болест
по хората със Заповед № РД-01-140/19.03.2020 год. за изменение и допълнение на
Заповед № РД-01-130/17.03.2020 год. и Заповед № РД-01-158/26.03.2020 год. на
Министъра на здравеопазването на Република България. Подсъдимият не изпълнил
задължението си по т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 год. да не напуска
дома си или мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок - на адрес: *****, като напуснал този адрес и
отишъл до гр. Сливен, за да провери камиона си, който бил оставен на паркинг в
гр. Сливен. Действително като водач на тежкотоварен автомобил по време на
карантинния период подс. Щ. е имал право да се намира в кабината на
тежкотоварния автомобил, да го управлява и да извършва товарно-разтоварни
дейности; да напусне територията на Република България преди да е изтекъл
карантинния период, когато напусне територията за извършването на международен
превоз, но той не се е възползвал от това свое право. Подс. Щ. е паркирал
тежкотоварния автомобил в гр. Сливен, не е останал в кабината на същия по време
на карантинния период и е отишъл на адреса в с. С., общ. Сливен, където е
посочил в предписанието, че ще пребивава през този период. С действията си
подс. Щ. - напускането на адреса в с. С.,
общ. Сливен и отиването му отново в гр. Сливен, не е спазил предписанието от
РЗИ – Хасково, издадено въз основа на заповедите на Министъра на
здравеопазването на Република България, поради което същият от обективна страна
осъществил състава на престъплението по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият Щ. е осъзнавал общественоопасния му
характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици от него. Подс. Щ. е бил наясно, че
след като не е останал в кабината на тежкотоварния автомобил и е отишъл на
посочения адрес в с. С., общ. Сливен, не е следвало да напуска този адрес, до
изтичане на карантинния период.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени оказаното
съдействие на съдебното и досъдебното производство и липсата на други
образувани наказателни дела.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Щ.
съдът взе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
(оказаното съдействие на съдебното и досъдебното производство и липсата на
други образувани наказателни дела), които са от категорията на многобройни,
когато и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко за него и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Преценявайки всичко това съдът стигна до извода, че следва да наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, а именно „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”***, за срок от една година като подсъдимият
следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година, като на основание чл. 55, ал. 3
от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на
подсъдимия и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху
останалите членове на обществото.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: