РЕШЕНИЕ
№889/23.6.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети
състав
На осемнадесети
юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №1053 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Д.В.“ ООД, против Наказателно Постановление №
494427-F535628/ 12.02.2020г.
на Директор Дирекция „Контрол“ в ТД - НАП
гр.Варна, с което на „Д.В.“ ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на
основание чл.182 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си жалбоподателя иска наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, въззивниците редовно
призовани, не се явяват лично, но се
представляват.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
След преценка на
доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В хода на проверка, възложена с Резолюция
№ П-03000320003308-0РП-001/13.01.2020г. на Д.В. ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********
е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ №
П-03000320003308-040-001/15.01.2020г., с което са изискани документи. На
27.01.2020г. били представени частично изисканите документи приети с Протокол
за предаване на документи на орган по приходите с вх, №4338/27.01.2020г. На
27.01.2020г. е извършен преглед на представените фактури като е установено, че Д.В.
ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице,
не е отразило в отчетните регистри - Дневник за продажби за данъчен период
м.11.2018г. фактури №623/13.11.2018г. и №624/14.11.2018г. издадени на „РОДЕКС
ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* с обща данъчна основа в размер на 1
058.34лв. и ДДС в общ размер на 211.66 лв. Предмет на доставки - часовник и
бижута. Съгласно чл. 124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период,
през който са издадени. ЗЛ не е изпълнило задължението си да отрази
горепосочените фактури в отчетните регистри за данъчен период м. 11.2018г.,
което води до определяне на данъка в по-малък размер. Издадените фактури са отразени
в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.11.2019г.
Свид. Х. О. съставила против въззивниците акт за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на съставеният акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно
наказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.
Прието било, че „Д.В.“ ООД е нарушил
разпоредбите на чл.124 ал.2 от ЗДДС,
с което бил осъществен състава на нарушение по чл.182 ал.1 от ЗДДС.
В хода на
съдебното производство бе разпитана свид. Х.О., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно. Към доказателства по делото бяха приобщени писмените
такива, представени и приложени при предходното разглеждане на делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция
„Контрол“ вТД на НАП- гр.Варна,
съгласно заповед №
ЗЦУ-17/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП.
Съдът
счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбоподателят е проведено правилно и законосъобразно. В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по
ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил
е доказателствата, на които се позовава. Наказателното
постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34 ал. 3
от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН е връчен на
жалбоподателя. В тази връзка съдът не споделя наведените от жалбоподателяь
доводи за допуснати процесуални нарушения и издаване на АУАН и НП извън
предвидените от закона срокове.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В
случая е безспорно, че в нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС дружеството не е
отразило издадена от него фактура № 623 от 13.11.2018г. и №624 от 14.11.2018г.
в дневника за продажбите за данъчния период м.11.2018г., а са отразени за
данъчен период м.11.2019г. Съгласно посочената разпоредба, регистрираното лице
е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи в
дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Едновременно
с това, от значение за съставомерността на извършеното нарушение е и фактът, че
фактурата е отразена в дневника му за продажби но за друг период. Именно поради
това, на въззивника е наложена имуществена санкция в по-малък размер на
основание привилегирования състав по чл.182, ал.2 от ЗДДС. Приходните органи извършват проверки
и установяват административни нарушения на данъчното законодателство при
получаване на дадена информация. В тази връзка съдът намира, че АНО
правилно е приложил материалния закон като съотнесъл установеното към
хипотезата на правната норма. Причините за извършване на деянието са ирелевантни.
Следвало е жалбоподателят да организира работата си съобразно изискванията
на закона. Същият не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Съдът намира, че в случая не би
могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение. Неспазването на законовите
норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално
настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да
има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДДС.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се
приема като маловажно.
При индивидуализиране на наложеното наказание,
административно-наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път. Поради това
съдът намира, че наказанието, което е
определено
към минималния размер предвиден в закона е справедливо
и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД на НАП гр.Варна
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един
свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно Постановление №
494427-F535628/ 12.02.2020г.
на Директор Дирекция „Контрол“ в ТД - НАП
гр.Варна, с което на „Д.В.“ ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на
основание чл.182 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Д.В.“ ООД *** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в
сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: