Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІII - В въззивен
състав,
в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в.
гр. д. № 11298 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
48530/21.02.2020 г. по гр. д. № 66023/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, 64 състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Т.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД (с ново наименование „Е.П.“ АД), ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 97 и сл. ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 124,05 лв. - цена за доставена електрическа енергия за
периода 09.12.2016 г. - 08.05.2017 г. за имот на адрес: с. Казичене, ул. „********-
къща, ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. (датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и
сумата от 2,62 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 11.02.2017 г. - 21.06.2017 г., като е отхвърлен искът по чл. 97 ЗЕ за
разликата до пълния предявен размер от 496,21 лв. и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата до пълния предявен размер от 10,48 лв. Ответникът Т.Д.Т. е осъден
да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90,50 лв.
– разноски за настоящото производство и сумата от 20,75 лв. – разноски за
заповедното производство.
Срещу така постановеното решение в частите, с които са
отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „ЧЕЗ Е.Б.“
АД, с ново наименование „Е.П.“ АД. Изложени са съображения,
че решението е неправилно в обжалваната част. Наведени са твърдения, че
правилно е прието от районния съд за установено, че в имота за периода е
доставена енергия в количества и на стойност, за която са предявени исковете,
че потребителят е изпаднал в забава и дължи плащане на обезщетението за забава
в размер на сумата, за която исковете са предявени. Неправилно е прието от СРС
обаче, че ответникът отговаря само за 1/4 от исковите претенции. В случая партидата
била открита на името на ответника, въз основа на изходящи от последния и
носещи негов подпис заявление за продажба на електрическа енергия от 19.05.2015
г. и декларация за получено съгласие на съсобствениците от същата дата, с които
ответникът изразил съгласие партидата за имота да бъде открита на негово име, което
установявало, че в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на
електрическа енергия е ответникът и той отговаря за заплащане на стойността на
цялата потребена в имота електрическа енергия през процесния период. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
предявените искове в цялост. Претендират се разноски.
Въззиваемият - ответник по исковете Т.Д.Т. не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 20.10.2021 г., депозирана преди откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на ответника оспорва въззивната жалба като неоснователна, с искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове до посочените по-горе размери, не е обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението с оглед конкретните оплаквания на
въззивника, съдът приема следното:
Предявени са установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 97, чл.
98а и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД – иск за установяване съществуване на
задължение за заплащане на стойност на потребена електрическа енергия в имот за
битови нужди и за обезщетение за забава на плащането му, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – ищецът иска да се признае за установено, че ответникът Т.Д.Т. му
дължи заплащане на сумата от 496,21 лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 28.06.2017 г. до погасяването й, представляваща стойност на
доставената в периода от 09.12.2016 г. до 08.05.2017 г. електрическа енергия в
имот в с. Казичене, ул. „********- къща, кл. № 310220991152, за което са издадени пет броя фактури; сумата от
10,48 лв., представляваща лихва за забава на плащането на главницата за периода
от 11.02.2017 г. до 21.06.2017 г., както и разноски, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42606/2017 г. по описа на СРС, 64 състав.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по което ищецът е продал на ответника електрическа енергия, че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
електроенергия, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
Въззивният съд приема за установено по делото, че през процесния период процесният
имот в с. Казичене, ул. „********– къща е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, в имота ищецът е доставял електрическа енергия,
като 1/4 от стойността на същата за процесния период възлиза на сумата от 124,05
лв. и обезщетението за забава на плащането на тази сума за процесния период е
2,62 лв., ответникът има качеството на потребител на електрическа енергия в
имота и отговаря за плащането на тези суми. Решението на районния съд
в частта, с която са уважени исковете за горепосочените суми е влязло в сила и
обвързва страните със сила на пресъдено нещо, поради което и установени по
делото са горепосочените обстоятелства. При така установеното съдът приема, че
останалите 3/4 от стойността на потребената в процесния имот за процесния
период електрическа енергия са в размер на 372,16 лв. (горницата над 124,05 лв.
до предявения размер от 496,21 лв.), като лихвата за забава на плащането на
тази горница за процесния период е 7,86 лв. (горницата над 2,62 лв. до предявения
размер от 10,48 лв.).
Спорен въпрос по делото е дали отговорността на ответника за заплащането
на тези суми от 372,16 лв. - главница и лихва от 7,86 лв. може да се ангажира
от ищеца, съответно дали ответникът отговаря за задълженията към дружеството в
пълен размер или само до размера на ¼ от тях, с оглед данните по делото
за наличието на съсобственост върху процесния имот. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото не се спори, че през процесния период процесният имот е бил
съсобствен между ответника и други две лица – неучастващи по делото – С.С.Ц.и С.М.А.,
като наследници на С.П.М.– Удостоверение за наследници с изх. № 150/11.08.2014
г., издадено от с. Казичене, Столична община.
Въззивният съд приема, че независимо от установената по делото
съсобственост върху имота, отговорността на ответника пред ищеца може да се
ангажира за заплащането на стойността на цялата потребена в имота електрическа
енергия. Разпоредбата на чл. 49 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007 г.,
приети по делото и обвързващи страните, допуска възникването на облигационно
правоотношение за доставка на електрическа енергия само с един от
съсобствениците на имота при негово искане за същото до доставчика. Според
посочената разпоредба, при повече от едно лице с права на потребител в имота по
документи за продажба, титуляр е лицето, подало заявление за продажба на
електрическа енергия в имота или едно от тези лица, упълномощено от всички
останали. По делото са приети, неоспорени от ответника заявление №
**********/19.05.2015 г. за продажба на електрическа енергия за битови нужди,
носещо подпис, положен за ответника Т.Д.Т., съгласно което на 19.05.2015 г.
ответникът е поискал от ищеца да му продава електрическа енергия в имот в с.
Казичене, ул. „********- къща, кл. № 300044766880 (стар), за електромер с
фабричен № ***** (за който са издавани фактурите) и абонатен № ********** (касаещ
процесния имот с клиентски номер 310220991152), приел е Общите условия,
посочено е основание за ползване на имота - удостоверение за наследници № 150
от 11.08.2014 г., приложено към заявлението, като ответникът е приложил и подписана
от него и неоспорена в хода на делото Декларация за получено съгласие на
съсобствениците, в която е отбелязано, че ответникът има съгласието на
останалите собственици средството за търговско измерване (електромер) с
фабричен № ********** (за който са издавани фактурите) и абонатен № ********** да
бъде регистрирано на негово име. Приетите по делото доказателства
установяват, че на 19.05.2015 г., т. е. преди процесния период, ответникът е
поискал от ищеца да открие партида за целия имот на негово име и има съгласие
за същото от останалите съсобственици на имота. Приетите по делото фактури и
извлечения от сметки установяват, че ищецът се е съгласил с това искане и е
открил партида за имота само на името на ответника и е издавал само на негово
име фактури за задълженията за имота. По делото не е установено след 19.05.2015
г. фактическата обстановка да е променена. При така изложеното въззивният съд
приема, че за процесния период ответникът отговаря пред ищеца за заплащане на
стойността на цялата потребена електрическа енергия в имота, съответно исковете
са основателни в пълен размер.
Независимо
от това, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в
производството по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на
чл. 415, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
В хода на въззивното производство с молба вх. № 340314/27.07.2021 г.
ищецът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е направил отказ от иска по чл. 233 ГПК (но въпреки дадени
двукратно указания, по делото не е представено изрично пълномощно в полза на
адвоката, направил изявлението за отказ от иск, поради което съдът е приел, че
не е валидно сезиран с отказ от исковете), евентуално е поискал съдът да се
произнесе с решение при плащане в хода на процеса, като към молбата е приложено
платежно нареждане № 72/16.04.2021 г. с наредител Т.Д.Т. и получател „ЧЕЗ Е.Б.“
АД на сумата от 1027,69 лв., с посочен клиентски номер № 310220991152.
Направеното от ищеца в писмената молба признание на неизгоден факт, че е
извършено плащане от страна на ответника, с което плащане изцяло са погасени
задълженията за главница и обезщетението за забава, като ново обстоятелство,
настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК, като се приеме, че след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
ответникът е погасил задълженията си към ищеца, предмет на издадената заповед
за изпълнение на парично задължение – обстоятелство, обуславящо отхвърляне на
предявените установителни искове, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Тъй като плащането на задълженията е станало след
предявяване на исковете, ответникът дължи заплащане на законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.06.2017 г.
до плащането – 16.04.2021 г., която след собствени изчисления по реда на чл.
162 ГПК и използване на електронен калкулатор въззивният съд изчисли в размер
на 191,45 лв. Доколкото платената сума е достатъчна за покриване и на тази
лихва (задължението за главница и лихви е в общ размер на 698,14 лв.), то
исковете следва да се отхвърлят изцяло поради настъпило плащане в хода на процеса,
а първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено, но на това
основание за отхвърляне на исковете.
По отговорността за разноски:
Ответникът има право на разноски по делото независимо от изхода на спора, доколкото не е станал причина за завеждането му (чл. 78, ал. 2 ГПК). Той има право на разноски и при отхвърляне на иска изцяло или частично (чл. 78, ал. 3 ГПК) и при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 ГПК). Във всеки случай обаче при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. В този смисъл е тълкуването в определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/ 2014 г., ІV г. о., ВКС, определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г., І г. о., ВКС и цитираната в тях съдебна практика, според които в тежест на ответника остават разноските при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, когато той е обусловен от новонастъпили факти и ответникът с поведението си е причинил образуването на делото. Посочената практика следва да намери приложение и в настоящия случай - ответникът с извършеното плащане е признал иска до размера на това плащане. Доколкото обаче това плащане е извършено след предявяване на иска, не може да се приеме, че той не е станал причина с поведението си за завеждането на делото. Поради това и доколкото ответникът би могъл да се освободи от отговорност за разноски само при кумулативното наличие на двете предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, които в случая не са налице, то ищецът има право на разноските по делото.
За първата инстанция на ищеца се дължат разноски както следва: 25 лв. – държавна такса за заповедното производство, 58 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 75 лв. – държавна такса за исково производство, 87 лв. – адвокатско възнаграждение за исково производство, 200 лв. – депозит за ССчЕ и 21 лв. – за издаване на съдебни удостоверения. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски от 20,75 лв. – за заповедното производство и 90,50 лв. – за исковото производство, съобразно на уважената част от исковете от първата инстанция. С оглед на това, че въззивният съд прие, че исковете по същество са основателни, но следва да се отхвърлят поради настъпило плащане в хода на процеса и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение, то в полза на ищеца се дължи допълнително сумата от 62,25 лв. – разноски за заповедното производство и 271,50 лв. – разноски за исковото производство, при съобразяване на начина на изчисление и размерите на разноските, присъдени от СРС, които не са били оспорени от страните. С платежното нареждане от 16.04.2021 г. е заплатена сума от 1027,69 лв. Както се посочи, дължимата сума по всички искове е в размер на 698,14 лв., или е налице заплатена сума в повече в размер на 329,55 лв., като при липса на изрично отбелязване в платежното нареждане съдът приема, че с този остатък са покрити и част от дължимите пред СРС разноски, в размер общо на 445 лв. Или, налице е остатък от 115,45 лв. – разноски, които са дължими на ищеца и не са били заплатени от ответника, включително с платежното нареждане от 16.04.2021 г., поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника Т.Т., който макар да е признал иска с извършеното плащане, е дал повод за завеждане на делото.
За въззивното производство, в полза на „Е.П.“ АД следва да се присъди сумата от 50 лв. – държавна такса и 5 лв. – адвокатско възнаграждение (съгласно направеното искане в списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път).
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48530/21.02.2020 г. по гр. д. № 66023/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД (с ново наименование „Е.П.“ АД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 97, чл. 98а и сл. ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 124,05 лв. до пълния предявен размер от 496,21 лв. - цена за доставена електрическа енергия за периода 09.12.2016 г. - 08.05.2017 г. за имот на адрес: с. Казичене, ул. „********- къща, ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, и за сумата над 2,62 лв. до пълния предявен размер от 10,48 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.02.2017 г. - 21.06.2017 г., но поради настъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от общо 115,45 лв. (сто и петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки) – разноски по ч. гр. д. № 42606/2017 г. по описа на СРС, 64 състав и първоинстанционното исково производство, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК сумата от общо 55 лв. (петдесет и пет лева) – разноски за въззивното производство.
Първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.