Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,11.04.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд,VІ-ти
наказателен състав в публично заседание на …..петнадесети март ……през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ
при секретаря Е.Г. и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 383/2017г.,
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от пълномощник
на Ж.-Д.Б. – *** гражданин в качеството му на представляващ на „Авенир Телеком”
ЕООД с адрес на управление и седалище в гр.София против наказателно
постановление № 2017-0041504/06.01.2017г. на директора на Регионална дирекция
Русе към КЗП,с което на основание 230 от ЗЗП на дружеството е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕСТА лева.
С жалбата си жалбоподателят моли
съда да отмени наказателното постановление като неправилно и необосновано.
РРП- редовно призовани,не се
явява представител и не вземат становище.
Представител на административно-наказващия
орган моли съда да потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е управител на „Авенир
Телеком” ЕООД с адрес на управление и седалище в гр.София .
Дружеството стопанисва търговски
обект - магазин „***”, находящ се в гр.Русе ул.”***.В обекта се предлагат за
продажба мобилни телефони и услуги.
На 11.04.2017г. потребител
закупува от магазина, стопанисван от наказаното дружество стока - мобилен
телефон Philips S-309 RED.Още на 13.04.2017г. апаратът дефектира и потребителят предявява рекламация. След около 10
дни стоката е върната на потребителя, но той установява, че дефектът не е отстранен
и предявява следващата рекламация на 15.05.2017г. На 16.06.2016 г. след като от
магазина отговарят, че вещта не е отремонтирана, потребителят подава нова жалба
в КЗП, с която претендира да договора за лизинг да бъде развален. С разследване
на случая е натоварен свид.К. ***.След като се запознава с всички представени
от потребителя документи, с протокол от 17.06.2016г. свидетелят дава на наказаното
дружество задължителни предписания да се удовлетвори рекламацията на
потребителя чрез възстановяване на сумата. Предписанието е със срок на
изпълнение 21.06.2016г.Предписанието е доведено до знанието на жалбоподателя
чрез упълномощено от него лице. На 08.07.2016г. след изтичане на определения
срок за изпълнение,свид.К. извършва проверка при която пред него е депозирано
писмено становище от наказаното дружество и акт за удовлетворяване на
рекламация,от които се установява,че въпреки предписанията рекламацията е
удовлетворена чрез замяна на стоката с друга въпреки нежеланието на потребителя.След
като въз основа на писменото становище свид.К. установява,че предписанията не
са изпълнени в присъствието на конкретно упълномощен пълномощник съставя срещу
дружеството акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на
чл.230 от ЗЗП.
По-късно директорът на Регионална
дирекция Русе към КЗП издава обжалваното наказателно постановление,с което на
основание 230 от ЗЗП налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на ДВЕСТА лева.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за безспорно установена от представените с преписката писмени
доказателства – акт за удовлетворяване на рекламация, протокол за ремонт,
сервизен протокол,жалба до КЗП,констативен протокол от КЗП,становище,както и
събраните в хода на съдебното следствие показания на разпитания свидетел К..
При установяване на фактите съдът
цени показанията на свид.К.,който непосредствено е имал възможност да възприеме
фактите по време на извършване на проверката и не е заинтересован от изхода на
делото.Освен това показанията му се подкрепят изцяло от писмените доказателства
– констативен протокол и становище.
От писмените доказателства се
установява,че жалбоподателят е управител на
наказаното дружество,което стопанисва обекта,в който е извършена
проверката и са направени констатациите.
От писмените доказателства –
протокол за ремонт се установява,че търговецът е продал стоката и е издал
гаранционната карта.
От показанията на свидетеля,
подкрепени от акта за удовлетворяване на рекламацията и протокола,с който се
дават задължителните предписания се установява,че предписанията са достигнали
до знанието на жалбоподателя и той писмено е отказал да ги изпълни като е
удовлетворил рекламацията по нежелан от потребителя начин - със замяна на
стоката.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е
подадена от оправомощено лице – пълномощник на управителя на наказаното
дружество в срока за обжалване,а разгледана по съществото си е неоснователна.
Обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и обосновано,а при постановяването му не
са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Приетата за установена фактическа
обстановка дава основание да се направи единствения и категоричен извод,че дружеството
жалбоподател действащо като търговец не е изпълнил задължително предписание
дадено от контролен орган в кръга на правомощията и задълженията му по чл.193
т.2 от ЗЗП.Безспорно се касае за несъответствие на стоката с договора за
продажбата.Законодателят е предвидил задължение на контролните органи да дават
задължителни предписания за отстраняване на несъответствията.Контролният орган
е изпълнил това свое задължение и е дал задължителни предписания в рамките на
правомощията си.Те са достигнали до знанието на жалбоподателя.Същият е бил
информиран,че предписанията имат характер на индивидуален административен акт и
при несъгласие следва да се обжалват пред съответния административен съд,но
въпреки това не се е възползвал от това си право и не ги е
обжалвал.Едновременно с това е съзнавал,че същите предписания имат задължителен
характер и следва да подчинят поведението му,но въпреки това не ги е изпълнил,а
е удовлетворил рекламацията чрез замяна. С това си бездействие относно
задължителните предписания е осъществил състава на нарушението по чл.230 от
ЗЗП.
Нарушението е извършено от
длъжностни лица на наказаното дружество и правилно е установено.
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено.Видно от съдържанието на жалбата,нарушителят е съзнавал
задължителния характер на предписанията.Съзнавал е и правния способ да ги
атакува и предвид,че не го е сторил протокола е влязъл в сила и дадените с него
предписания са подлежащи на изпълнение,но въпреки това не го е сторил.
Предвид горното съдът намира,че
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно.Издадено е от
оправомощен орган по ЗЗП.Липсват съществени нарушения на процедурата,които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя. Наложеното наказание е правилно
определено в рамките на предвидената от законодателя санкция по чл.230 от ЗЗП и
индивидуализирано на минимума на предвиденото.
По тези причини жалбата следва да
се остави без уважение.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 2017-0041504/06.01.2017г. на директора
на Регионална дирекция Русе към КЗП,с което на „Авенир Телеком” ЕООД с адрес на
управление и седалище в гр.София представлявана от Ж.-Д.Б. – *** гражданин на основание
230 от ЗЗП е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
ДВЕСТА лева .
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Русе в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: